Те са част от историята на френската столица, но броят

Те са част от историята на френската столица, само че броят им непрестанно понижава през последните години. Как французите се пробват да трансформират това, вижте в идващия репортаж.

Само допреди 30 години бистрата са представлявали половината от всички заведения за хранене в Париж, само че през днешния ден дялът им е едвам 14%. Според някои парижани единственият метод наклонността да бъде спряна е, като бъдат приети от ЮНЕСКО за нематериално културно завещание.

Ерик Жиру е шеф на считаното за най-старо в Париж бистро. То съхранява рекликви като шапка, за която се твърди, че е принадлежала на Наполеон Бонапарт.
Ерик Жиру, шеф на кафе-ресторант: Важно е да се каже, че то е част от нашето завещание, друго от веригите за бързо хранене. Добрият французин би трябвало да изпие своето кафе или парещ шоколад или да хапне багета, само че тази закуска е по-различна.
За някои французи бистрото е целият им живот. Мишел Морел стартира работа в бистро още като студентка, а през днешния ден управлява фамилното бистро, основано през 1962 година
Мишел Морел, собственичка на бистро: Бистрото е част от нашата просвета, а в моя случай още от детството ми. То е в кръвта ми.
Бистрото на Морел бе едно от отличените със златен орден и документ на специфична гала в Париж под патронажа на кмета Ан Идалго. Тържеството бе мотив за асоциацията, която се бори за признаването на бистрата от ЮНЕСКО, да насочи апел към френското министерство на културата да окаже поддръжка за идеята.
Ален Фонтен, основател на акцията за признание на бистрото от Юнеско: Целта на събитието е да кажем на министерството на културата и на Юнеско, че продължаваме напред. Не знаем по кое време ще успеем, само че не се отхвърляме.
А другояче, за достоверно бистро се счита заведение за хранене, което е непрекъснато отворено от заран до късна вечер, предлага френски храни на умерени цени, а вечер там може да се изпие пиво на сладки приказки.