Основателят на Булфото: Кадърът разказва толкова, колкото може да прочете зрителят
Те отиват там, където другите нормално не желаят, не могат или просто ги е боязън. Нямат работно време и светът за тях не свършва след 17:30. Мигновена реакция, цялостна и непрекъсната осведоменост за настоящото от деня, безпощадно хващане на детайла са единствено част от детайлите за тях. Фоторепортерите са тези хора, които ни вършат очевидци на случки без да сме там, демонстрират ни страсти без да приказват, улавят моменти, които в никакъв случай повече няма да се случат. За да забележим и да разберем. Понякога се прибират с кръв по подметките си, тъй като се прибират от мястото на събитието. На ужасното събитие. На първа линия са и преди 2020-а, когато се оказа, че може да носят и болест, прибирайки се у дома. И макар заплахата COVID-19, за тях вирусът е и изобретателно предизвикателство: по какъв начин да предадеш фотографски проблем с нещо, което е огромно някакви микрони?
Ето какво споделя пред Dir.bg фотожурналистът и създател на организация " Булфото " Евгени Димитров за тестванията на специалността, провокациите на 2020-а, която промени всичко и за смисъла на всеки ден като фотожурналист. В поредност изявленията ви срещаме с експертите, които следва да оценят авторските материали в журналистическия конкурс , проведен от Dir.bg за четвърта поредна година.
Като един от най-хубавите български фотожурналисти Евгени е и част от журито на състезанието за добра публицистика.
Днес приказва Евгени - с изключение на с думи, споделя и с фрагменти. Свои и на сътрудниците си от " Булфото ".
- Евгени, с кои събития и фрагменти ще запомните невижданата 2020? Питам, тъй като в изолирания свят, в който се събудихме, медиите се оказаха с много значима роля, налагайки дневния ред с информацията, която предават. И в случай че във връзка с текстовете беше нужно тя да е извънредно точна и безпристрастна, то фрагментите като че ли останаха тези, с които можем да предадем страстта от протичащото се.
- Кадрите на 2020 са от изолираност, пустош, комплицираност, само че и от всеобщи митинги, публични безредици и очаквания за смяна. Ключова през 2020 беше неналичието на потребна информация в международен мащаб, освен заради общата комплицираност по отношение на пандемията на държавно равнище, само че и поради загубата на журналистически инстикт в медиите. Повечето сътрудници са не запомнили за публичната функционалност на публицистиката, която би трябвало да е потребна на хората, а освен да ги забавлява. Поставянето като първа задача да привличаме и задържаме на най-много вниманието на читателя докара до загърбване на полезността на журналиста, трансформирайки го в елементарен контент-агрегатор. Предаването на страст се трансформира в самоцел и преследване на кликбейт, а не в пресъздаване на публичен развой. С други думи - с котенца, силикон, и ГИФ-чета няма по какъв начин да помогнем за осведомения избор на читателя.
Самотен музикант свири в празния подлез под Софийския университет. Много актьори изгубиха препитанието си по време на епидемията.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
Когато правихме годишния преглед на сниманото от организация " Булфото " се получи селекция от хора с маски и защитни костюми, наводнения, гърмежи и доста, доста митинги. Нашите кореспонденти бяха през цялото време в COVID-отделения, щабове, ромски махали и се промушваха сред сълзотворния газ на полицията и метнатите шишета с урина от по-радикалните протестиращи. В последна сметка мисля, че успяхме да реализираме нужния баланс по този начин, че да представим образно нещата с най-важните им елементи.
Жена с маска пали свещ по време на богослужението в столичния храм "Св. Александър Невски " в София. Българската православна черква зае позиция, че вярата ще резервира от болест посетителите на християнските храмове за празника.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Колко може да опише един кадър?
- Един кадър може да опише толкоз, колкото може да " прочете " фенът. Човек, който няма знания за настоящата реалност ще разбере доста по-малко от положителния фоторепортерски кадър, в сравнение с човек, който се образова и интересува какво се случва към него. Фотографията е развой, в който интензивно взе участие и фенът и без него фрагментът е просто една поредност от пиксели и мегабайти.
Заплашително подредени остарели кревати в спортната зала на Варна, символизиращи подготовка за посрещане на пандемията.
Снимка: Любомир Бенковски-Бенджи/Агенция „ Булфото “
- Фоторепортерите бяха на първа линия през миналата 2020 година, когато всички бяха затворени по домовете си. С какви провокации се сблъскахте професионално?
- В първите дни на локдауна, когато всички трепереха по къщите си, ние препускахме да снимаме от една стерилизация на друга, в Народното събрание, в щабовете, в лечебните заведения. На първо място за нас, както постоянно, стоеше въпросът с персоналната сигурност и здравето. Внимавахме доста по какъв начин да се движим в тази среда. Понякога, по време на злополука да вземем за пример, ми се е случвало да нагазя в локви кръв, и не можех да си показва какво мога да донеса в къщи с подметките си. Независимо от това, нито един от нас не се отхвърли от дълга си да е на мястото на събитието, и постоянно сме били на първа линия. Подходящ образец за държавната анархия в преодоляването на рецесията е, че фоторепортерите на организация " Булфото " участваха в описите за имунизиране на хората от първа линия през цялото време, само че и досега никой от РЗИ не ни е потърсил. Наложи се да се спасяваме поединично в София и другите градове и стигнахме до заветната игла преди въобще някой още да се е сетил за нас. Професионално пред фоторепортерите през 2020 стоеше ужасът от еднообразието на сюжети за снимане всеки ден. Как да предадеш фотографски проблем с нещо, което е огромно някакви микрони? Маски, пръскалки, спринцовки, костюми, болнични коридори и още веднъж същото. Креативността на всеки беше съществено провокирана, и тук си пролича огромният професионализъм на доста български фотожурналисти.
Дезинфекция на столичния пазар „ Илиянци “
Снимка: Георги Палейков/Агенция „ Булфото “
- Как гледате на гражданската публицистика? Вече всеки има своя медия - обществените мрежи и телефон, с който може да направи основен кадър. Има ли находки в тази посока?
- Гражданската публицистика в никакъв случай няма да измести професионализма в медиите, тъй като това е и поминък. Но гражданската публицистика е скъп асистент в подсказването на тематики, случки и проблеми. Когато медиите се опитат да потулят някаква значима социална неправда, гражданската публицистика е факторът, който ги притиска с остена да стартират да проверяват, с цел да не останат отвън борда на актуалността на деня.
Сблъсъци на митинг "Велико национално въстание " от 2 септември
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Вие сте създател на фотографска организация " Булфото " - кои са паметните моменти през годините или събитията, които са се оказали най-голямото предизвикателство за снимане?
- За 20 години пред обективите ни минаха доста хора и събития - министър председатели, президенти, цар, двама папи и орисите на безчет елементарни хора, които сформират тъканта на нашия живот. Наши фотоси станаха символни за прехода и сега към този момент неконтролируемо " се търкалят " из образното пространство години наред. Радвам се, че снимаме все по-малко кръв и убийства на улицата, и от ден на ден вдъхновяващи хора, захванали да вършат нещо хубаво. Завръщането на първите генерации след прехода, попили положителните неща от други общества също разведрява пейзажа за фоторепортера. Въвеждането на нормите за GDPR стресна доста сътрудници, само че с Асоциацията на професионалните фотографи, чиито съосновател съм и дружно с юриста Емил А. Георгиев, успяхме да реализираме корекции на Закона за отбрана на персоналните данни в Народното събрание. Това поохлаби примката към врата на фоторепортера, когато снима на публични места.
Протестиращи играят федербал в палатковия лагер на Орлов мост.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Инициатор на разнообразни акции за медийно разпространение и избавяне на културното завещание. Как това стана Ваша идея?
- Страстта към историята и археологията е нещо, от което мъчно можеш да си тръгнеш, в случай че един път си се запалил. Считам, че съчетанието сред количеството исторически благосъстояния по нашите земи и откровения възторг на българските учени има потребност от безусловна медийна поддръжка. Образоването на публиката в тази област ще ни избави от неуместно патриотарство и ще ни даде здрава основа за национално самочувствие. С помощта на медийния специалист Людмил Каравасилев през годините осъществихме доста сполучливи акции, а последната - Експедиция " Преоткрий България ", даде името си на самодейността на " Метро кеш енд кери " за подкрепяне на българския туризъм, с което доста се гордея.
Вуду обред на антиправителствените митинги
Снимка: Валентин Захариев/Агенция „ Булфото “
- Освен взор върху нещата безусловно - какво е нужно, с цел да си добър фотожурналист?
- Добрият фотожурналист няма работно време. Светът не се свършва след 17:30 и фоторепортерът би трябвало да е подготвен постоянно да реагира, когато е нужно. Постоянната осведоменост за хора, случки и процеси оказва помощ на фотожурналиста да види систематизираното и символното в един сюжет, в погледа на снимания човек или в необикновен подробност от фрагмента.
Почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган посреща протестиращи зад храстите в резиденцията си в парка Росенец.
Снимка: Румен Раканов/Агенция „ Булфото “
- Конкурсът на Dir.bg за добра публицистика Web Report е в разгара си. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Добрата публицистика не скача незабавно върху страстите на читателя. Бомбастичното заглавие съвсем постоянно е гаранция за неопределено поднасяне на информация. Цитирането на надеждни осведомителни източници и опцията за инспекцията им е значим белег на кого да имаме вяра. И на първо място - с цел да разпознаем положителната публицистика, самите ние би трябвало да се пазим от личната си тъпотия. Като начало - да спрем да четем единствено заглавията.
Сблъсъци на митинг "Велико национално въстание " от 2 септември
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Какви са критериите, които ще играят роля при отличаването на най-хубавите?
- В региона на фотографията - ще търсим най-хубавите фрагменти, които ни описват историята грамотно, не са " прешопени " с цифрови операции, и ще гледаме да открием съчетанието сред забавна история, завладяваща визия, и почтен взор върху сюжета. Да не забравяме, че журираме единствено фрагменти, които са към този момент оповестени в онлайн медия, и сме получили линк със самата обява, а освен картинката.
След 30 години безучастие беше взривен незавършеният още по соца градеж на ИПК Родина.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Има ли метод и какъв е да се оправим с подправените вести, които ни заливат? Помним да вземем за пример фотографията на малко дете, което гледа полицейско принуждение по време на митингите, а се оказа дребна жена, която снима...
- Фалшивите вести процъфтяха и поради процъфтяването на първосигналната реакция на читателя, който клика и споделя без въобще да мисли, превзет от личната си страст. През 2017 година присъствах на медиен семинар, където немският специалист Томас Щокле ни сподели проучвания по какъв начин мощната прочувствена реакция потиска в мозъка способността за аналитично мислене и човек безусловно оглупява при четене на бомбастично заглавие, или гледане на стряскащи фрагменти. Реакцията на доста хора към въпросната фотография беше тъкмо от подобен вид. По това време всички бяхме на жълтите павета и колежката Милва Цветкова, която беше пристигнала от Италия, с цел да снима митингите, в действителност беше безусловно на всички места. Дребничка, само че доста пъргава, тя успяваше да се завира бързо на необикновени места, с цел да си хване гледната точка, и поради това влезе в фрагмента на различен сътрудник, до момента в който служителите на реда бяха натиснали на земята стачкуващ. Някой от първите, споделили фрагмента беше развихрил фантазията си, описвайки в текст по какъв начин служителите на реда арестуват човек, до момента в който дребното му дете си играе в близост. Много хора, тъкмо в прилив на прочувствено отвращение въобще не впрегнаха мозъчните си кафези и машинално споделиха фотографията, добавяйки още огън и жупел. С което се обезличи идеята на обективната гражданска публицистика, тъй като по това време в действителност бяха осъществени непозволени арести, с подправени показания от служители на реда, които съдът в следствие отхвърли.
Доброволци конфигурират комплект за отдалечено образование в дома на многодетно семейство в Костинбродско. Инициативата е на компютърния експерт Виктор Пенев, който провежда "верига на положителното " за дарения и поправки.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Кога за последно бяхте впечатлен от репортаж, история, журналистическа находка, фотография?
- Почти нямам време да ги запомня, тъй като и моите сътрудници от организацията, и другите от нашата колегия всекидневно надскачат себе си с нови и нови забавни попадения.
Бежанци на турско-гръцката граница при започване на 2020 година
Снимка: Георги Палейков/Агенция „ Булфото “
- Какъв съвет бихте дали през днешния ден на младия фотожурналист Евгени Димитров?
- Да бъде по-смел, да не скромничи. И да си купи почтен уред, с който да дава повече техническо качество на фрагментите, вместо да куца с някакви пластмасови играчки.
Интервю на Гергана Костова
Крайният период за присъединяване в e 17 май! Цялата информация за състезанието за добра публицистика на Dir.bg и по какъв начин да кандидаствате с авторския си материал можете да намерита на уеб страницата webreport.bg или на Фейсбук страницата на състезанието .
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .
се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото " .
Ето какво споделя пред Dir.bg фотожурналистът и създател на организация " Булфото " Евгени Димитров за тестванията на специалността, провокациите на 2020-а, която промени всичко и за смисъла на всеки ден като фотожурналист. В поредност изявленията ви срещаме с експертите, които следва да оценят авторските материали в журналистическия конкурс , проведен от Dir.bg за четвърта поредна година.
Като един от най-хубавите български фотожурналисти Евгени е и част от журито на състезанието за добра публицистика.
Днес приказва Евгени - с изключение на с думи, споделя и с фрагменти. Свои и на сътрудниците си от " Булфото ".
- Евгени, с кои събития и фрагменти ще запомните невижданата 2020? Питам, тъй като в изолирания свят, в който се събудихме, медиите се оказаха с много значима роля, налагайки дневния ред с информацията, която предават. И в случай че във връзка с текстовете беше нужно тя да е извънредно точна и безпристрастна, то фрагментите като че ли останаха тези, с които можем да предадем страстта от протичащото се.
- Кадрите на 2020 са от изолираност, пустош, комплицираност, само че и от всеобщи митинги, публични безредици и очаквания за смяна. Ключова през 2020 беше неналичието на потребна информация в международен мащаб, освен заради общата комплицираност по отношение на пандемията на държавно равнище, само че и поради загубата на журналистически инстикт в медиите. Повечето сътрудници са не запомнили за публичната функционалност на публицистиката, която би трябвало да е потребна на хората, а освен да ги забавлява. Поставянето като първа задача да привличаме и задържаме на най-много вниманието на читателя докара до загърбване на полезността на журналиста, трансформирайки го в елементарен контент-агрегатор. Предаването на страст се трансформира в самоцел и преследване на кликбейт, а не в пресъздаване на публичен развой. С други думи - с котенца, силикон, и ГИФ-чета няма по какъв начин да помогнем за осведомения избор на читателя.
Самотен музикант свири в празния подлез под Софийския университет. Много актьори изгубиха препитанието си по време на епидемията.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
Когато правихме годишния преглед на сниманото от организация " Булфото " се получи селекция от хора с маски и защитни костюми, наводнения, гърмежи и доста, доста митинги. Нашите кореспонденти бяха през цялото време в COVID-отделения, щабове, ромски махали и се промушваха сред сълзотворния газ на полицията и метнатите шишета с урина от по-радикалните протестиращи. В последна сметка мисля, че успяхме да реализираме нужния баланс по този начин, че да представим образно нещата с най-важните им елементи.
Жена с маска пали свещ по време на богослужението в столичния храм "Св. Александър Невски " в София. Българската православна черква зае позиция, че вярата ще резервира от болест посетителите на християнските храмове за празника.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Колко може да опише един кадър?
- Един кадър може да опише толкоз, колкото може да " прочете " фенът. Човек, който няма знания за настоящата реалност ще разбере доста по-малко от положителния фоторепортерски кадър, в сравнение с човек, който се образова и интересува какво се случва към него. Фотографията е развой, в който интензивно взе участие и фенът и без него фрагментът е просто една поредност от пиксели и мегабайти.
Заплашително подредени остарели кревати в спортната зала на Варна, символизиращи подготовка за посрещане на пандемията.
Снимка: Любомир Бенковски-Бенджи/Агенция „ Булфото “
- Фоторепортерите бяха на първа линия през миналата 2020 година, когато всички бяха затворени по домовете си. С какви провокации се сблъскахте професионално?
- В първите дни на локдауна, когато всички трепереха по къщите си, ние препускахме да снимаме от една стерилизация на друга, в Народното събрание, в щабовете, в лечебните заведения. На първо място за нас, както постоянно, стоеше въпросът с персоналната сигурност и здравето. Внимавахме доста по какъв начин да се движим в тази среда. Понякога, по време на злополука да вземем за пример, ми се е случвало да нагазя в локви кръв, и не можех да си показва какво мога да донеса в къщи с подметките си. Независимо от това, нито един от нас не се отхвърли от дълга си да е на мястото на събитието, и постоянно сме били на първа линия. Подходящ образец за държавната анархия в преодоляването на рецесията е, че фоторепортерите на организация " Булфото " участваха в описите за имунизиране на хората от първа линия през цялото време, само че и досега никой от РЗИ не ни е потърсил. Наложи се да се спасяваме поединично в София и другите градове и стигнахме до заветната игла преди въобще някой още да се е сетил за нас. Професионално пред фоторепортерите през 2020 стоеше ужасът от еднообразието на сюжети за снимане всеки ден. Как да предадеш фотографски проблем с нещо, което е огромно някакви микрони? Маски, пръскалки, спринцовки, костюми, болнични коридори и още веднъж същото. Креативността на всеки беше съществено провокирана, и тук си пролича огромният професионализъм на доста български фотожурналисти.
Дезинфекция на столичния пазар „ Илиянци “
Снимка: Георги Палейков/Агенция „ Булфото “
- Как гледате на гражданската публицистика? Вече всеки има своя медия - обществените мрежи и телефон, с който може да направи основен кадър. Има ли находки в тази посока?
- Гражданската публицистика в никакъв случай няма да измести професионализма в медиите, тъй като това е и поминък. Но гражданската публицистика е скъп асистент в подсказването на тематики, случки и проблеми. Когато медиите се опитат да потулят някаква значима социална неправда, гражданската публицистика е факторът, който ги притиска с остена да стартират да проверяват, с цел да не останат отвън борда на актуалността на деня.
Сблъсъци на митинг "Велико национално въстание " от 2 септември
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Вие сте създател на фотографска организация " Булфото " - кои са паметните моменти през годините или събитията, които са се оказали най-голямото предизвикателство за снимане?
- За 20 години пред обективите ни минаха доста хора и събития - министър председатели, президенти, цар, двама папи и орисите на безчет елементарни хора, които сформират тъканта на нашия живот. Наши фотоси станаха символни за прехода и сега към този момент неконтролируемо " се търкалят " из образното пространство години наред. Радвам се, че снимаме все по-малко кръв и убийства на улицата, и от ден на ден вдъхновяващи хора, захванали да вършат нещо хубаво. Завръщането на първите генерации след прехода, попили положителните неща от други общества също разведрява пейзажа за фоторепортера. Въвеждането на нормите за GDPR стресна доста сътрудници, само че с Асоциацията на професионалните фотографи, чиито съосновател съм и дружно с юриста Емил А. Георгиев, успяхме да реализираме корекции на Закона за отбрана на персоналните данни в Народното събрание. Това поохлаби примката към врата на фоторепортера, когато снима на публични места.
Протестиращи играят федербал в палатковия лагер на Орлов мост.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Инициатор на разнообразни акции за медийно разпространение и избавяне на културното завещание. Как това стана Ваша идея?
- Страстта към историята и археологията е нещо, от което мъчно можеш да си тръгнеш, в случай че един път си се запалил. Считам, че съчетанието сред количеството исторически благосъстояния по нашите земи и откровения възторг на българските учени има потребност от безусловна медийна поддръжка. Образоването на публиката в тази област ще ни избави от неуместно патриотарство и ще ни даде здрава основа за национално самочувствие. С помощта на медийния специалист Людмил Каравасилев през годините осъществихме доста сполучливи акции, а последната - Експедиция " Преоткрий България ", даде името си на самодейността на " Метро кеш енд кери " за подкрепяне на българския туризъм, с което доста се гордея.
Вуду обред на антиправителствените митинги
Снимка: Валентин Захариев/Агенция „ Булфото “
- Освен взор върху нещата безусловно - какво е нужно, с цел да си добър фотожурналист?
- Добрият фотожурналист няма работно време. Светът не се свършва след 17:30 и фоторепортерът би трябвало да е подготвен постоянно да реагира, когато е нужно. Постоянната осведоменост за хора, случки и процеси оказва помощ на фотожурналиста да види систематизираното и символното в един сюжет, в погледа на снимания човек или в необикновен подробност от фрагмента.
Почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган посреща протестиращи зад храстите в резиденцията си в парка Росенец.
Снимка: Румен Раканов/Агенция „ Булфото “
- Конкурсът на Dir.bg за добра публицистика Web Report е в разгара си. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Добрата публицистика не скача незабавно върху страстите на читателя. Бомбастичното заглавие съвсем постоянно е гаранция за неопределено поднасяне на информация. Цитирането на надеждни осведомителни източници и опцията за инспекцията им е значим белег на кого да имаме вяра. И на първо място - с цел да разпознаем положителната публицистика, самите ние би трябвало да се пазим от личната си тъпотия. Като начало - да спрем да четем единствено заглавията.
Сблъсъци на митинг "Велико национално въстание " от 2 септември
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Какви са критериите, които ще играят роля при отличаването на най-хубавите?
- В региона на фотографията - ще търсим най-хубавите фрагменти, които ни описват историята грамотно, не са " прешопени " с цифрови операции, и ще гледаме да открием съчетанието сред забавна история, завладяваща визия, и почтен взор върху сюжета. Да не забравяме, че журираме единствено фрагменти, които са към този момент оповестени в онлайн медия, и сме получили линк със самата обява, а освен картинката.
След 30 години безучастие беше взривен незавършеният още по соца градеж на ИПК Родина.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Има ли метод и какъв е да се оправим с подправените вести, които ни заливат? Помним да вземем за пример фотографията на малко дете, което гледа полицейско принуждение по време на митингите, а се оказа дребна жена, която снима...
- Фалшивите вести процъфтяха и поради процъфтяването на първосигналната реакция на читателя, който клика и споделя без въобще да мисли, превзет от личната си страст. През 2017 година присъствах на медиен семинар, където немският специалист Томас Щокле ни сподели проучвания по какъв начин мощната прочувствена реакция потиска в мозъка способността за аналитично мислене и човек безусловно оглупява при четене на бомбастично заглавие, или гледане на стряскащи фрагменти. Реакцията на доста хора към въпросната фотография беше тъкмо от подобен вид. По това време всички бяхме на жълтите павета и колежката Милва Цветкова, която беше пристигнала от Италия, с цел да снима митингите, в действителност беше безусловно на всички места. Дребничка, само че доста пъргава, тя успяваше да се завира бързо на необикновени места, с цел да си хване гледната точка, и поради това влезе в фрагмента на различен сътрудник, до момента в който служителите на реда бяха натиснали на земята стачкуващ. Някой от първите, споделили фрагмента беше развихрил фантазията си, описвайки в текст по какъв начин служителите на реда арестуват човек, до момента в който дребното му дете си играе в близост. Много хора, тъкмо в прилив на прочувствено отвращение въобще не впрегнаха мозъчните си кафези и машинално споделиха фотографията, добавяйки още огън и жупел. С което се обезличи идеята на обективната гражданска публицистика, тъй като по това време в действителност бяха осъществени непозволени арести, с подправени показания от служители на реда, които съдът в следствие отхвърли.
Доброволци конфигурират комплект за отдалечено образование в дома на многодетно семейство в Костинбродско. Инициативата е на компютърния експерт Виктор Пенев, който провежда "верига на положителното " за дарения и поправки.
Снимка: Евгени Димитров/Агенция „ Булфото “
- Кога за последно бяхте впечатлен от репортаж, история, журналистическа находка, фотография?
- Почти нямам време да ги запомня, тъй като и моите сътрудници от организацията, и другите от нашата колегия всекидневно надскачат себе си с нови и нови забавни попадения.
Бежанци на турско-гръцката граница при започване на 2020 година
Снимка: Георги Палейков/Агенция „ Булфото “
- Какъв съвет бихте дали през днешния ден на младия фотожурналист Евгени Димитров?
- Да бъде по-смел, да не скромничи. И да си купи почтен уред, с който да дава повече техническо качество на фрагментите, вместо да куца с някакви пластмасови играчки.
Интервю на Гергана Костова
Крайният период за присъединяване в e 17 май! Цялата информация за състезанието за добра публицистика на Dir.bg и по какъв начин да кандидаствате с авторския си материал можете да намерита на уеб страницата webreport.bg или на Фейсбук страницата на състезанието .
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .
се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото " .
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ