За актьора Тодор Лазаров: Тодоре, ти толкова добре лъжеш, защо не започнеш да изкарваш пари от това?
Поредният артист, който ви представяме в самодейността " Русе приказва за театъра " е Тодор Лазаров.
Тодор Лазаров е един от младите артисти в трупата на държавна такса " Сава Огнянов “. Завършва НАТФИЗ през 2021 година и идва в Русе след кастинг, разгласен от театъра. Играе в " Балкански синдром “, " Лилиом – легенда за любовта “, " Изчезващи “, " Крали Марко – последната балканска легенда “. Като дребен е желал да бъде рейнджър, служител на реда, боклукчия, космонавт, супер воин и скришен сътрудник. Затова става артист, с цел да може да бъде всичко.
Толкова добре лъжеш
" Една вечер пътувахме в колата за дипломирането на сестра ми в Будапеща. Пътят бе дълъг и си разказвахме истории “, спомня си Тодор Лазаров. " По едно време приятелката на татко ми споделя: " Тодоре, ти толкоз добре лъжеш, за какво не започнеш да изкарваш пари от това? “ Капка романтика внася и една падаща звезда, до момента в който в колата, някъде на път в Унгария, се произнасят тези думи.
И тази история не минава без обич. " После се срещнах и срещнах с едно момиче във Варна. Тук би трябвало да кажа, че съм роден в Русе, само че израснах във Варна. Ходихме в една театрална школа, след това във втора школа и взе че ми хареса да играя, както и представленията. “, споделя Тодор. За да оправдае себе си и бъдещите си дейности, той си харесва една мисъл на Антъни Хопкинс: " Най-добрите от нас се развиват късно. В учебно заведение бях глупак. Необщителен вид - другите деца въобще не ме интересуваха. В днешно време това го назовават нарушаване на вниманието. А аз просто бях малоумен. Именно по тази причина и станах артист. “
Русе, Варна, морето и театъра
Преди да заяви на своите родители, че в 11-и клас стартира интензивно да се занимава с спектакъл, те му слагат цел – воден мениджмънт в Холандия, или капитан на транспортен съд у нас. Предпоставки за това има. Цели 17 години Тодор Лазаров се занимава със спортно ветроходство.
Първи конфликт със сцената: " Когато завършвах 4-и клас в Русе, на тържеството в края на годината, не съумях да подражавам Станислав Христосков, разплаках се и отидох при мама. “, си спомня Тодор. " Но след това израснах. Във Варна първата ми театрална школа ръководеше Даниела Викторова, само че там отидох поради това момиче. После при Вальо Митев, за малко и в театрална школа " Дедал “.
Академията
" За да съм почтен, театъра го заобичах чак когато влязох в НАТФИЗ. “, споделя Тодор. Иска " Драма “, само че го одобряват в " Кукли “. Не съжалява, тъй като построява другарства, които пази и поддържа до ден сегашен. " И се научих на работа, мога да " работя “ крепко и не ми е проблем – методично, постепенно и непрекъснато. “
В " Куклите “ му преподават доцент Майя Енчева и проф. Боньо Лунгов. " И си беше казарма. Всяка заран от 9.00, а си тръгвахме в 23.00 часа. Но се събирахме към 7.00 и оставахме от време на време и до 2.00 часа посреднощ. Даже сме и спали в Академията. Когато се прибирах, карах колело до Студентски град и на другия ден още веднъж. “, си напомня студентските години Лазаров.
Метаморфозата
" Когато стигнах до едно равнище с куклите разбрах, че не ми стига развиване. Правехме един съответен фрагмент " морско дъно “ по 8 часа дневно и аз с един чадър, репетираме. На второ време разтварям, на четвърто затварям и усетих, че не съм към този момент за тук. А и постоянно ме е влечало словото и киното. “, признава младият артист. Взема решение тъкмо преди изпитите за втори курс, сбогува се с куклите и попада в класа на проф. Пламен Марков.
Студентски живот, студентски лудории. " Правим очерк, който се споделя " Где мои деньги? “, като не сме с кукли, а е жив проект. Всички са облечени в черни костюми, а аз съм в бял. Етюдът е по какъв начин едни мъже стоят, пушат пури и единствено споделят " Где мои деньги? “, " Где мои деньги? “ и най-сетне се схваща, че играят Монополи. Професорът си потегля и ние оставаме с костюми. “, смее се Тодор.
Излизат на ул. " Раковска “ и вземат решение да продължат етюда. Той върви с бял куфар в ръка, а вътре има половин кг брашно, увито в стреч фолио. Сцепват пакета с нож по средата. Идват другите с черните костюми и тъкмо когато Тодор пресича стартира театрален пердах. Събарят го на земята сякаш без да желаят и от там се разпилява брашното. Всички стопират изумени и не могат да схванат какво се случва в 22.00 часа по средата на ул. " Раковска “.
Или, или...
" Много се двоумих сред Русе и Варна. На морето са ми старите познанства, остарелият метод на живот, което ще ме дърпа обратно. “, споделя Тодор Лазаров. Но избира Русе и държавна такса " Сава Огнянов “. " Благодарен съм, че съм тук. И имам късмет за развиване. Предимство е да получавам основни функции. Осъзнавам, че е отговорност и това ме зарежда. “, безапелационен е младият артист.
И приключва: " Отпускането при актьорите произлиза от това, че стигаш до някакво равнище. Получаваш утвърждение и си удовлетворен от това, което е най-опасното. Очаквам " Куцльото от забутания остров “ под режисурата на Пламен Марков. Роля която ми следва и доста желая да изиграя. “
Тодор Лазаров е един от младите артисти в трупата на държавна такса " Сава Огнянов “. Завършва НАТФИЗ през 2021 година и идва в Русе след кастинг, разгласен от театъра. Играе в " Балкански синдром “, " Лилиом – легенда за любовта “, " Изчезващи “, " Крали Марко – последната балканска легенда “. Като дребен е желал да бъде рейнджър, служител на реда, боклукчия, космонавт, супер воин и скришен сътрудник. Затова става артист, с цел да може да бъде всичко.
Толкова добре лъжеш
" Една вечер пътувахме в колата за дипломирането на сестра ми в Будапеща. Пътят бе дълъг и си разказвахме истории “, спомня си Тодор Лазаров. " По едно време приятелката на татко ми споделя: " Тодоре, ти толкоз добре лъжеш, за какво не започнеш да изкарваш пари от това? “ Капка романтика внася и една падаща звезда, до момента в който в колата, някъде на път в Унгария, се произнасят тези думи.
И тази история не минава без обич. " После се срещнах и срещнах с едно момиче във Варна. Тук би трябвало да кажа, че съм роден в Русе, само че израснах във Варна. Ходихме в една театрална школа, след това във втора школа и взе че ми хареса да играя, както и представленията. “, споделя Тодор. За да оправдае себе си и бъдещите си дейности, той си харесва една мисъл на Антъни Хопкинс: " Най-добрите от нас се развиват късно. В учебно заведение бях глупак. Необщителен вид - другите деца въобще не ме интересуваха. В днешно време това го назовават нарушаване на вниманието. А аз просто бях малоумен. Именно по тази причина и станах артист. “
Русе, Варна, морето и театъра
Преди да заяви на своите родители, че в 11-и клас стартира интензивно да се занимава с спектакъл, те му слагат цел – воден мениджмънт в Холандия, или капитан на транспортен съд у нас. Предпоставки за това има. Цели 17 години Тодор Лазаров се занимава със спортно ветроходство.
Първи конфликт със сцената: " Когато завършвах 4-и клас в Русе, на тържеството в края на годината, не съумях да подражавам Станислав Христосков, разплаках се и отидох при мама. “, си спомня Тодор. " Но след това израснах. Във Варна първата ми театрална школа ръководеше Даниела Викторова, само че там отидох поради това момиче. После при Вальо Митев, за малко и в театрална школа " Дедал “.
Академията
" За да съм почтен, театъра го заобичах чак когато влязох в НАТФИЗ. “, споделя Тодор. Иска " Драма “, само че го одобряват в " Кукли “. Не съжалява, тъй като построява другарства, които пази и поддържа до ден сегашен. " И се научих на работа, мога да " работя “ крепко и не ми е проблем – методично, постепенно и непрекъснато. “
В " Куклите “ му преподават доцент Майя Енчева и проф. Боньо Лунгов. " И си беше казарма. Всяка заран от 9.00, а си тръгвахме в 23.00 часа. Но се събирахме към 7.00 и оставахме от време на време и до 2.00 часа посреднощ. Даже сме и спали в Академията. Когато се прибирах, карах колело до Студентски град и на другия ден още веднъж. “, си напомня студентските години Лазаров.
Метаморфозата
" Когато стигнах до едно равнище с куклите разбрах, че не ми стига развиване. Правехме един съответен фрагмент " морско дъно “ по 8 часа дневно и аз с един чадър, репетираме. На второ време разтварям, на четвърто затварям и усетих, че не съм към този момент за тук. А и постоянно ме е влечало словото и киното. “, признава младият артист. Взема решение тъкмо преди изпитите за втори курс, сбогува се с куклите и попада в класа на проф. Пламен Марков.
Студентски живот, студентски лудории. " Правим очерк, който се споделя " Где мои деньги? “, като не сме с кукли, а е жив проект. Всички са облечени в черни костюми, а аз съм в бял. Етюдът е по какъв начин едни мъже стоят, пушат пури и единствено споделят " Где мои деньги? “, " Где мои деньги? “ и най-сетне се схваща, че играят Монополи. Професорът си потегля и ние оставаме с костюми. “, смее се Тодор.
Излизат на ул. " Раковска “ и вземат решение да продължат етюда. Той върви с бял куфар в ръка, а вътре има половин кг брашно, увито в стреч фолио. Сцепват пакета с нож по средата. Идват другите с черните костюми и тъкмо когато Тодор пресича стартира театрален пердах. Събарят го на земята сякаш без да желаят и от там се разпилява брашното. Всички стопират изумени и не могат да схванат какво се случва в 22.00 часа по средата на ул. " Раковска “.
Или, или...
" Много се двоумих сред Русе и Варна. На морето са ми старите познанства, остарелият метод на живот, което ще ме дърпа обратно. “, споделя Тодор Лазаров. Но избира Русе и държавна такса " Сава Огнянов “. " Благодарен съм, че съм тук. И имам късмет за развиване. Предимство е да получавам основни функции. Осъзнавам, че е отговорност и това ме зарежда. “, безапелационен е младият артист.
И приключва: " Отпускането при актьорите произлиза от това, че стигаш до някакво равнище. Получаваш утвърждение и си удовлетворен от това, което е най-опасното. Очаквам " Куцльото от забутания остров “ под режисурата на Пламен Марков. Роля която ми следва и доста желая да изиграя. “
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ