Тази загадъчна история се е случила преди век и половина

Тази загадъчна история се е случила преди век и половина в дребното градче Цермат, Швейцария. 150 години са минали, откогато първият човек се изкачва на връх Матерхорн – крива канара, извисяваща се на границата на Швейцария и Италия.

И единствено час по-късно историческо достижение през 1865 година четирима от седемте покорители на върха падат и умират на място.

Въртят се разнообразни клюки, само че и по този начин не е ясно дали това е било съзнателно ликвидиране, или незаконна немарливост. Или е било трагичен случай, комплициран от конфликтния темперамент на английски планинар и двама необразовани гидове?

Сега Цермат е фамозен курорт в подножието на един от най-известните върхове в света, прочут от достижението на английския планинар Едуард Уимпър. Туристите спирали тук, с цел да се полюбуват на разлива на река Висп, огньовете, отбелязващи пътя на Уимпър и освещаващи оляната с розово-лилавата светлина на залеза планина.

Но разногласията към Цермат не престават и до през днешния ден. Особено що се отнася до жестоката конкуренция, която се корени още във времената на „ Златната епоха “ на алпинизма. В тези времена британците положили началото на мълчешком състезание в изкачването на алпийските върхове, оборудвани с туидови костюми и обувки с шипове.

В началото на 60-те години на XIX век в Цермат и Шамони господствала вяла и много бедна земеделска стопанска система. А туристическият бизнес, заключаващ се в придружаването на ексцентрични чужденци в планината, носел сносни, дори може да се каже – невиждани пари. Това събитие довело до яростна конкуренция.

По подобен метод разногласията за това, кой в действителност е виновен за нещастието, случила се по време на нанагорнище, не престават да кипят и да висят като мъгла над града. Подобни на събитията, разказани в книгата „ Разтворили се във въздуха “ (Into thin air) и случили се на Еверест през 1996 година, са се случили и през 1865 година, допълнени с неприязън.

Двама от оживелите били Петер Таугвалдер и синът му Петер Таугвалдер-младши, родом от Цермат, а единият от починалите бил Мишел Кроз – извънредно почитан и много по-опитен гид от град Шамони.

Според най-ужасната версия Таугвалдер-старши завидял на Кроз и прерязал връвта, като по подобен метод премахнал съперника си. Или, в случай че повода е била не злоба, то евентуално се е решил на ликвидиране, с цел да оцелее и да избави своя наследник.

Липсата на доказателства, че Таугвалдер фактически е имал храброст да извърши ликвидиране на върха Матерхорн, не спряло локалния швейцарски канал да пусне тази година много известно тв предаване „ Местопрестъплението: Матерхорн “.

„ Е, хайде, версията, че Таугвалдер е прерязал въжето, е пресилена “, споделя Едвин Хамънд, член на Алпийския клуб, 77-годишен историк, профилиран в Алпите. Хамонд, който се изкачил за първи път на Матерхорн през 1967 година, счита, че в случай че Таугвалдер е отговорен, то е единствено в това, че е отделил незадоволително внимание на инспекцията на оборудването.

Но без значение че Цермат чества успеха на Уимпър, локалните се стараят да крият от туристите, че тук не всички го обичат. В един от хотелите от веригата Alex Hotel, в който от няколко десетилетия отсядат представители на висшето общество, имало забавен случай. когато някой загатва името Едуард Уимпър към рецепцията в понеделник, минаващ човек вика: „ Знам версията на Таугвалдер! “

„ Много е тъжно, че хората са принудени да застанат на едната или другата страна “, споделя Сара Рандъл, локална писателка и специалист в биографията на Уимпър.

„ Целият този спор не разрешава човек да обърне внимание на доста невероятни обстоятелства от живота на Уимпър и от тази ера като такава – споделя Рандъл. – Това е било Викторианската ера и мъже като Уимпър безусловно са били пропити с напористост и убеденост, че могат всичко. “

Но продължителното отрицателно отношение към личността на Уимпър, лондонски илюстратор, изпратен в Алпите през 1860 година, с цел да направи няколко скици на планината, а в следствие я покорил, в действителност е зародило от личните му записки „ Изкачването на Алпите през 1860-69 година “, където разказва своята кариера на планинар.

В книгата Уимпър разказва Таугвалдер като страхливци и небрежни във връзка с въжетата, заради което Питър Хадоу (най-неопитният член на експедицията), се подхлъзнал и паднал, защото въжето не било задоволително дълго. Картините в алпийския музей в Шамони, формирани въз основа на версията на Уимпър, изобразяват Хадоу, Майкъл Кроз, Чарлз Хадсън и лорд Франсис Дъглас, паднали в пролука от височина повече от 4000 фута.

Мнозина считат, че злополучното въже е било увито точно към тялото на Дъглас, което по този начин и не било намерено. И след доста години специалисти проверявали въжето по отношение на многочислените обвинявания към нещастието, само че по този начин и не разбрали за какво Таугвалдер не е употребявал по-дълго въже (с каквото е разполагал) за завързване на първите четирима участници.

Уимпър написа в книгата си, че незабавно след рухването на четиримата Таугвалдер се вцепенили от боязън, „ плакаха като деца и трепереха с цяло тяло, като че ли се опитваха да ни изплашат с ужасната орис на нашите спътници “. Уимпър траял спускането, употребявайки, както настояват Таугвалдер, по-дълго въже, в сравнение с имали те, защото спускането по този начин или другояче продължавало: „ Няколко пъти стареца Петер ме поглеждаше и с пребледняло лице и с треперещи крайници ми споделяше: „ Не мога. “

Ситуацията се усложнила от слуховете, че Таугвалдер преднамерено е срязал въжето, с цел да се разправи със своя съперник.

Следствието, почнало на 21 юли 1865 година и траяло три дни, открило, че Петер Хадоу заради своята неумелост е паднал, което е довело до нещастието. Официални обвинявания не последвали, само че репутацията на семейство Таугвалдер потърпевша съществено. Тъй като те не умеели да четат и пишат, версията им не е необятно известна. Единственият източник на фактическа информация постоянно е бил Уимпър, отбелязва Хамънд.

Матиас Таугвалдер – директен правоприемник на Петер Таугвалдер – е човек със мощна воля, три пъти покорявал Матерхорн. Той за първи път разказал историята, която той назовава „ версията Таугвалдер “.

Таугвалдер е програмист и фотограф и посредством интернет е привлякъл огромен брой хора, с цел да събере средства за потресаваща триезична галерия в музея на Матерхорн, наречена „ В търсене на истината “.

Използвайки документи, които дълго са оставали незнайни, и привеждайки мнението на легендата в алпинизма Райнхолд Меснер, Таугвалдер твърди, че обвиняванията за нещастието би трябвало да бъдат снети от неговите предшественици.

„ Досега съществуваше единствено една версия за случилото се – споделя Таугваалдер. – Но има повече от една истина. “

Една от частите на изложбата се назовава „ Три погледа “ и включва виеоинтервю с внучката на Уимпър, която показва състрадание за починалите. Интервю е взето и от прапраплеменника на Петер Хадоу, който също счита за несправедливи обвиняванията към неговия прачичо.

Но Матиас Таугвалдер е склонен с Меснер, който счита, че Умпър е обвинил Таугвалдер, с цел да отклони вниманието от личната си отговорност за случилото се, защото е бил водач на групата.

Постиженията, потвърждаващи компетентността на самия Уимпър, не са толкоз високи – той се опитвал да покори Матерхорн 10 пъти, и всичките 10 пъти са били несполучливи. „ Няма никакво подозрение, че Уимпър се е опитвал напълно да си присвои триумфа на първото сполучливо нанагорнище на Матерхорн “, споделя Меснер.

Но множеството представители на английската диаспора в Цермат, която обича града толкоз мощно, колкото и Уимпър, е на мнение, че новата версия единствено хвърля сянка върху забележителното достижение на техния нашенец, което е изцяло несвоевременно.

„ Всъщност в историята, случила се на 14 юли 1865 година, основното е не това кой се е подхлъзнал първи или какъв брой крепко е било въжето, или кого са обвинили за случилото се “, споделя Ангъс Потър, който е пристигнал в Цермат като дете, а в този момент управлява веригата хотели Chez Nous. „ А историята за невероятното нанагорнище на върха Матерхорн, който толкоз дълго е бил непроходим за викторианските катерачи. “

The Daily Beast