Почина бивш кмет и СДС депутат от Карлово
Тази заран е умрял някогашният карловски кмет, депутат и държавник инж. Христо Войняговски. Той напуща този свят единствено месец след 90-годишния си празник. През целия си живот Христо Войняговски носеше в сърцето си голяма обич към родното Карлово и до последния си час мислеше и мечтаеше да види своя град проспериращ и съвременен и в това време съхранил културата и очарованието на възрожденско Карлово.
Христо Войняговски е роден на 12 февруари 1934 година, приключил е карловският колеж " Христо Ботев ", през днешния ден ПГ " Евлоги и Христо Георгиеви ", чието име бе възобновено по негова самодейност. След това приключва инженерство в София. Работил е в Института за трактори в Карлово, бил е дълготраен преподавател в Образцовия колеж по механо-техника " Ген. Вл. Заимов ". През 1988-1989 година дружно със съидейници, учредява неправителствената организация Настоятелство " Родолюбие " и става основател за възобновяване на паметта за братята Евлоги и Христо Георгиеви и още цяла плеада карловци, съдействали за развиването на града и на България.
През 1991 година взе участие в локалните избори като самостоятелен претендент, подсилен от Съюз на демократичните сили и става първия демократично определен кмет на Карлово. Той получава невиждана поддръжка, а по-късно съумява да сплоти и поведе напред разцепения Общинския съвет. В идващите парламентарни избори е определен за депутат от Съюз на демократичните сили в 38-то Народно заседание.
Инж. Христо Войняговски направи на Историческия музей в Карлово скъпи дарения на документи и материали от предишното на Карлово, събирани от него през годините. Изпод надареното му перо къде на смешка, къде на истина се роди книжката за предишното на Карлово, озаглавена " Трагикомични историйки от Розовата котловина ", предава " Марица ".
През целия си живот инж. Христо Войняговски работи с цялото си сърце за Карлово. Негова идея бе паметта и запазване на наследството, оставено на Карлово и на България от Евлоги и Христо Георгиеви и до последния си час ратуваше да я види осъществена. Участваше интензивно в публичния живот. Интелектът и ерудицията му респектираха. С изявленията си на обществени събития подсещаше, че любовта към отечеството, паметта към предците, нуждата от високо обучение, високият морал, не са единствено думи.
Христо Войняговски е роден на 12 февруари 1934 година, приключил е карловският колеж " Христо Ботев ", през днешния ден ПГ " Евлоги и Христо Георгиеви ", чието име бе възобновено по негова самодейност. След това приключва инженерство в София. Работил е в Института за трактори в Карлово, бил е дълготраен преподавател в Образцовия колеж по механо-техника " Ген. Вл. Заимов ". През 1988-1989 година дружно със съидейници, учредява неправителствената организация Настоятелство " Родолюбие " и става основател за възобновяване на паметта за братята Евлоги и Христо Георгиеви и още цяла плеада карловци, съдействали за развиването на града и на България.
През 1991 година взе участие в локалните избори като самостоятелен претендент, подсилен от Съюз на демократичните сили и става първия демократично определен кмет на Карлово. Той получава невиждана поддръжка, а по-късно съумява да сплоти и поведе напред разцепения Общинския съвет. В идващите парламентарни избори е определен за депутат от Съюз на демократичните сили в 38-то Народно заседание.
Инж. Христо Войняговски направи на Историческия музей в Карлово скъпи дарения на документи и материали от предишното на Карлово, събирани от него през годините. Изпод надареното му перо къде на смешка, къде на истина се роди книжката за предишното на Карлово, озаглавена " Трагикомични историйки от Розовата котловина ", предава " Марица ".
През целия си живот инж. Христо Войняговски работи с цялото си сърце за Карлово. Негова идея бе паметта и запазване на наследството, оставено на Карлово и на България от Евлоги и Христо Георгиеви и до последния си час ратуваше да я види осъществена. Участваше интензивно в публичния живот. Интелектът и ерудицията му респектираха. С изявленията си на обществени събития подсещаше, че любовта към отечеството, паметта към предците, нуждата от високо обучение, високият морал, не са единствено думи.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ