Большой се оказа тесен за българския талант
Тази седмица завърши гастролът на Софийската опера и балет в Болшой спектакъл. Руската аудитория видя едно българско произведение – операта “Янините девет братя ” от Л. Пипков, един балет от постоянния съветски репертоар – “Корсар ” по музика на Адолф Адам, и цикъла от 4 опери “Пръстенът на нибелунга ” на Рихард Вагнер.
Гастролът (18-23 май) мина с огромен триумф, с претъпкани зрителски салони. Аплодисменти и крясъци “Браво! ” увенчаваха всяко от общо 6-те представления. Първата опера – на Любомир Пипков, беше почетена от шефа на парламентарната комисия за просвета и някогашен министър Вежди Рашидов. “Зигфрид ” пък беше почетен от президентското ни семейство. Румен Радев и брачната половинка му Десислава бяха посрещнати с овации от публиката в Болшой.
Предлагаме на читателя фрагменти от рецензиите на двама съветски изкуствоведи.
Докторът на изкуствоведските науки Валерия Федотова е написала аналитична публикация за гастрола, която може да се прочете в цялостния й тип на уеб страницата на Софийската опера.
“Янините девет братя ” бе показана в Москва за първи път. Бих желала незабавно да отбележа, че това комплицирано по своята конструкция и мащаб съчинение е написано през 1930-те години на ХХ век с доста ослепителен, самобитен език. В операта се разкриват извечните проблеми на човешкото съществуване: добрина, гений, блян към основаване на хубост и злоба, завист, изменничество, разрушение на прелестното. Това съчинение съставлява огромна, комплицирана по конструкция музикална фреска. И най-важна роля в нейното въплъщаване играе доста точният, премислен режисьорски план на Пламен Карталов. Много комплицирана задача стоеше пред диригента Жорж Димитров и оркестъра на Софийската опера… Трябва да се отдаде дължимото на инструменталисте, които безусловно дишаха дружно с артистите!
Най-висока хвалба заслужават и солистите, освен изпявайки партиите на основните герои, самобитни по мелодико-ритмически образ и интонационен строй, само че и достоверно предавайки актьорски тези мощни трагични функции.
Друг креативен вектор от активността на Софийската опера и балет се разкрива в празничния, бляскав от светлина и цветове театър “Корсар ” в постановката на хореографа Елдар Алиев, създател на музикалната комбинация на балета. Може да се означи запаметяващото се осъществяване на солистите на балета Марта Петкова (гръцката робиня Медора) и Никола Хаджитанев (Конрад). Техните партии, решени в контура на класическия танц, демонстрираха освен прелестно осъществяване на най-сложни балетни па (стъпки – бел ред.), само че и разкриха и че са им подвластни изяществото на изключително изтънчения жанр на балетната класика, пластичната напевност на придвижванията в предаването на романтическата поезия на “Корсар ” и яркият артистичен характер. Тези думи, в цялостна мощ, могат да се отнесат и към Боряна Петрова (Гюлнара) и Джон Абенанти (Ланкендем). Щедро надарената с актьорски краски комична фигура на Сеид Паша с гротескна плам изигра Трифон Митев.
В своите бележки Е. Алиев написа, че за него театърът съставлява място, където идват фенове, подвига се завесата и всички, затаявайки мирис гледат спектакъла. И когато най-после се спуска завесата, те издишат с възгласа: “Потресаващо! ”. И ние като че ли сме същите тези фенове, гледащи довечера затаили мирис на сцената на Болшой спектакъл на Русия софийския “Корсар ” и издишайки на финала, с вдъхновение неведнъж възкликнали: “Потресаващо! Блестящо! Великолепно! ”.
Внимание заслужава и отзивът за “Рейнско злато ” на Николай Кузнецов, професор от Московската консерватория, заслужил активист на изкуствата на Руската федерация.
“Оперните творби на Рихард Вагнер са толкоз комплицирани за слагане на сцена, тъй че не доста режисьори се осмеляват да ги слагат, а още повече да се сложи Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга ” в целокупност. Пред режисьорите, диригентите и сценографите несъзнателно застава въпросът кой от постановъчните правила: реалистически, натуралистически, романтически или модерния в наши дни принцип на системата стаджоне да се употребява при постановката на тези спектакли.
Режисьорът Пламен Карталов се е осмелил да сложи Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга ” в целокупност. На 18 май 2018 година имах щастието да посетя спектакъла на Софийската опера и балет “Рейнско злато ” – увод към тетралогията “Пръстенът на нибелунга ” – и бях изумен до дълбините на душата си. Постановчиците и изпълнителите са съумели по този начин да съчинят и изпълнят спектакъла, че аз дори не забелязах, че продължи три часа поред без антракти.
Режисьорът Пламен Карталов е измислил някакъв собствен, доста автентичен постановъчен способ, и за мен остана мистерия с какви термини или понятия да го дефинира. В публикацията “Режисьорски бележки ” Пламен Карталов написа: “Много години мечтах да слага “Пръстенът ” с български актьори, с цел да разруша стандарта за това, че българите не умеят да пеят Вагнер ”.
Обаче спектакълът сподели, че българските актьори освен умеят да пеят Вагнер, само че също по този начин съумяха да го изиграят, действайки интензивно в метафорично измислените и комплицирано конструирани от постановчиците костюми и на необикновени фантастични места на театралното деяние по този начин, че ние, зрителите-слушатели, подсъзнателно усетихме, че те като че ли живеят измежду нас и това са наши съвременници, изпаднали в политически разпри.
Желая на забележителния колектив на Софийската опера и балет отпред с нейния шеф, надарения режисьор Пламен Карталов, по-нататъшни креативен триумфи.
Гастролът (18-23 май) мина с огромен триумф, с претъпкани зрителски салони. Аплодисменти и крясъци “Браво! ” увенчаваха всяко от общо 6-те представления. Първата опера – на Любомир Пипков, беше почетена от шефа на парламентарната комисия за просвета и някогашен министър Вежди Рашидов. “Зигфрид ” пък беше почетен от президентското ни семейство. Румен Радев и брачната половинка му Десислава бяха посрещнати с овации от публиката в Болшой.
Предлагаме на читателя фрагменти от рецензиите на двама съветски изкуствоведи.
Докторът на изкуствоведските науки Валерия Федотова е написала аналитична публикация за гастрола, която може да се прочете в цялостния й тип на уеб страницата на Софийската опера.
“Янините девет братя ” бе показана в Москва за първи път. Бих желала незабавно да отбележа, че това комплицирано по своята конструкция и мащаб съчинение е написано през 1930-те години на ХХ век с доста ослепителен, самобитен език. В операта се разкриват извечните проблеми на човешкото съществуване: добрина, гений, блян към основаване на хубост и злоба, завист, изменничество, разрушение на прелестното. Това съчинение съставлява огромна, комплицирана по конструкция музикална фреска. И най-важна роля в нейното въплъщаване играе доста точният, премислен режисьорски план на Пламен Карталов. Много комплицирана задача стоеше пред диригента Жорж Димитров и оркестъра на Софийската опера… Трябва да се отдаде дължимото на инструменталисте, които безусловно дишаха дружно с артистите!
Най-висока хвалба заслужават и солистите, освен изпявайки партиите на основните герои, самобитни по мелодико-ритмически образ и интонационен строй, само че и достоверно предавайки актьорски тези мощни трагични функции.
Друг креативен вектор от активността на Софийската опера и балет се разкрива в празничния, бляскав от светлина и цветове театър “Корсар ” в постановката на хореографа Елдар Алиев, създател на музикалната комбинация на балета. Може да се означи запаметяващото се осъществяване на солистите на балета Марта Петкова (гръцката робиня Медора) и Никола Хаджитанев (Конрад). Техните партии, решени в контура на класическия танц, демонстрираха освен прелестно осъществяване на най-сложни балетни па (стъпки – бел ред.), само че и разкриха и че са им подвластни изяществото на изключително изтънчения жанр на балетната класика, пластичната напевност на придвижванията в предаването на романтическата поезия на “Корсар ” и яркият артистичен характер. Тези думи, в цялостна мощ, могат да се отнесат и към Боряна Петрова (Гюлнара) и Джон Абенанти (Ланкендем). Щедро надарената с актьорски краски комична фигура на Сеид Паша с гротескна плам изигра Трифон Митев.
В своите бележки Е. Алиев написа, че за него театърът съставлява място, където идват фенове, подвига се завесата и всички, затаявайки мирис гледат спектакъла. И когато най-после се спуска завесата, те издишат с възгласа: “Потресаващо! ”. И ние като че ли сме същите тези фенове, гледащи довечера затаили мирис на сцената на Болшой спектакъл на Русия софийския “Корсар ” и издишайки на финала, с вдъхновение неведнъж възкликнали: “Потресаващо! Блестящо! Великолепно! ”.
Внимание заслужава и отзивът за “Рейнско злато ” на Николай Кузнецов, професор от Московската консерватория, заслужил активист на изкуствата на Руската федерация.
“Оперните творби на Рихард Вагнер са толкоз комплицирани за слагане на сцена, тъй че не доста режисьори се осмеляват да ги слагат, а още повече да се сложи Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга ” в целокупност. Пред режисьорите, диригентите и сценографите несъзнателно застава въпросът кой от постановъчните правила: реалистически, натуралистически, романтически или модерния в наши дни принцип на системата стаджоне да се употребява при постановката на тези спектакли.
Режисьорът Пламен Карталов се е осмелил да сложи Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга ” в целокупност. На 18 май 2018 година имах щастието да посетя спектакъла на Софийската опера и балет “Рейнско злато ” – увод към тетралогията “Пръстенът на нибелунга ” – и бях изумен до дълбините на душата си. Постановчиците и изпълнителите са съумели по този начин да съчинят и изпълнят спектакъла, че аз дори не забелязах, че продължи три часа поред без антракти.
Режисьорът Пламен Карталов е измислил някакъв собствен, доста автентичен постановъчен способ, и за мен остана мистерия с какви термини или понятия да го дефинира. В публикацията “Режисьорски бележки ” Пламен Карталов написа: “Много години мечтах да слага “Пръстенът ” с български актьори, с цел да разруша стандарта за това, че българите не умеят да пеят Вагнер ”.
Обаче спектакълът сподели, че българските актьори освен умеят да пеят Вагнер, само че също по този начин съумяха да го изиграят, действайки интензивно в метафорично измислените и комплицирано конструирани от постановчиците костюми и на необикновени фантастични места на театралното деяние по този начин, че ние, зрителите-слушатели, подсъзнателно усетихме, че те като че ли живеят измежду нас и това са наши съвременници, изпаднали в политически разпри.
Желая на забележителния колектив на Софийската опера и балет отпред с нейния шеф, надарения режисьор Пламен Карталов, по-нататъшни креативен триумфи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ