Пеещата пещера Фингал
Тази известна морска пещера се намира на дребния остров Стафа, ситуиран покрай шотландското крайбрежие на Англия. На дължина островът е единствено 1 километър и половина. Непрекъснатите дъждове и морските талази са пробили цяла система от пещери. Най-голямата от тях е кръстена на великана Фингал, воин на ирландския епос.
Остров Стафа е най-малкият от Вътрешните Хебридски острови. Неговата повърхност е единствено 33 хектара, а най-високата точка се издига над морското ниво на 42 метра. Островът става прочут през 1722 година, когато е бил посетен от известния британски откривател Джоузеф Банкс (1743-1820г.), който разказва пещерата Фингал.
Една от най-забележителните черти на остров Стафа, която се набива на очи, са естествените базалтови колони с изненадващо вярна форма. Повечето от тях имат шестоъгълна форма, само че има и тристранни, и осемстранни. Такава невероятна форма колоните са придобили с помощта на дългия развой на кристализация на вулканичната лава.
Основната зала на пещерата Фингал е с дължина 75 м, широчина 20 м и височина 14 м. На галски език тази пещера се назовава Уам-Бин (Пещерата на мелодиите).
В пещерата Фингал води стеснен път, заобиколен от превъзходна базалтова колонада. Пътят до пещерата е толкоз стеснен, че е невероятно да се стигне до там с лодка.
Огромната зала в пещерата неведнъж повтаря звуците на прибоя, цялата пещера безусловно пее, като изцяло оправдава своето име „ Пееща пещера “.
Пещерата била посетена от кралица Виктория, Уолтър Скот, Уилям Уърдсуърт, Джон Кийтс, Алфред Тенисън, и самият Жул Верн. През 1832 година художничката Джоузеф Търнър рисува пейзаж на пещерата, който превзема въображението.
Когато композиторът Феликс Менделсон (автор на известния Сватбен марш) през 1829 година посетил пещерата, той бил толкоз впечатлен от невероятната игра на ехото в залите, че това го въодушевило да сътвори интродукция, озаглавена „ Фингалова пещера ”.
Фингал (името може да се преведе като „ Белият пътешественик “) е един от обичаните герои на келтския епос. Според една от легендите, той, подготвяйки се да се бие с грозния исполин Бенандонор, построил голям мост и лежащ преди борбата да си почине. Докато спял, великанът в търсене на своя съперник се натъкнал на моста и отишъл при Фингал в дома му. Но брачната половинка на Фингал – Унах, измамила великана. Тя показала спящия Фингал, затрупан с одеяло, и споделила, че това е неговият новороден наследник и че сега Фингал не е вкъщи си. Виждайки голямото „ бебе “, колосът изпитал подобен смут, че се втурнал да бяга.
Има няколко версии на тази легенда, само че всякога тя приключва със страхливото бягство на врага на Фингал. Чудесните базалтови колони съгласно легендата са останките от купчини, изхвърлени в дъното на Ирландско море от Фингал.
Пещерата Фингал не е единственото място, където се срещат такива невероятни базалтови колони. Около 40 000 взаимосвързани колони образуват Пътя на великана в крайбрежната линия на окръг Антрим, ситуирана в североизточната част на Ирландия.
