Когато имате да качвате стълба, не е нужно да я виждате цялата
Тази година писателят и учител Георги Бърдаров бе поканен да произнесе празнично си слово пред Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " във връзка 24 май. " Дневник " разгласява цялостния му текст с негово единодушие.
Уважаеми българи, цветущ празник на всички, може би най-светлия български празник и сигурно най-безспорния!
Бях подготвил словото си от няколко дни, само че през днешния ден не мога да не го трансформира, по-късно което се случи нощес, един български публицист, Георги Господинов, на една от най-големите международни литературни награди " Букър ". Това с изключение на голямо самопризнание за българската просвета и за самия Георги несъмнено е доказателство, че в случай че човек в действителност е надарен и се труди доста няма невъзможни неща. Мисля, че това е и най-важното обръщение за младежите на този ярък празник - гледайте Георги и знайте, че в случай че вярвате в себе си и се трудите непрекъснато можете да постигнете всичко!
Въпреки това в тази толкоз сложна за България, Европа и света обстановка през днешния ден е също толкоз мъчно да се приказва празнично. Днес, когато в България сме извънредно разграничени, фокуса ни е в злобата, завистта и всички погледи са приковани в политическия дневен ред да се приказва приповдигнато и празнично наподобява преекспонирано и даже лицемерно. Но аз се усещам празнично и ще се опитам да дам различен, друг взор върху днешния ден. Ще споделя един мой мотив за горделивост и една огромна моя вяра, тъй като сложните времена идват и си отиват, само че вярата постоянно остава.
Като демограф и публицист мощно имам вяра, че първата и най-важна стъпка за справяне с демографската рецесия, а оттова и с другите рецесии е да спрем с това извънредно отрицателно говорене за България, тъй като по този начин отблсъкваме младите, по този начин им даваме обръщение, че няма какво да вършат тук, където всичко е толкоз тъмно и безнадеждно.
Точно през днешния ден мисля, че е най-добре да си напомним тези неща, които ни дават максимален мотив да сме горди, че сме родени тъкмо тук и те са свързани със знанието и силата на духа. Първото от тях са книжовните школи през златния век от развиването на България, тъй като ние сме един от доста дребното нации в света, които в мрачните времена на Средновековието залагат на знанието и духовността. На второ място обстоятелството, че в пламъците на най-ужасната война в историята - Втората международна война нашия народ има смелостта и силата на духа да се изправи против злото и обединени да отстояват с риск за живота си морала и достолепието си, спасявайки 50 000 човешки живота, а добре знаем, че който избави един живот е избавил цялото човечество. Но през днешния ден затънали в дребнотемието на политическото всекидневие даже не се сещаме за това.
Преди години бях на посещаване в Аушвиц, където има огромна карта на Европа, на която със стрелки от всички столици е маркирано какъв брой души са изпратени към концлагера и газовите камери. От София несъмнено, няма такава стрелка, само че когато попитахме нашият гид, младо момиче дали знае за какво, тя, която от години работи там единствено подвигна плещи и отвърна: " Ами несъмнено сте нямали евреи ". Това, което е несъмнено за жалост е, че сме не запомнили същински стойностните и почтени неща, с които можем да се гордеем. И несъмнено славянската книжовност, ще си разреша тук да изтъквам един мой доста обичан публицист Стефан Цвайг: " Две открития на човешкия разум са първоосновата на всяко придвижване на земята: придвижването в пространството е станало допустимо, с помощта на откриването на кръглото, въртящо се към своята ос колело; духовното придвижване - с помощта на откриването на писмеността ". Това означва, че днешния празник сигурно ни отрежда мястото измежду дребното нации в света, които задвижват колелото на напредъка и духовността на цялото човечество.
Голямата ми вяра и терзание, обаче са свързани с младежите на България. Не одобрявам по накакъв метод и отрицателното говорене по отношение на тях. Вярвам, че в лцието на младежите, с които всеки ден имам удоволствието да работя в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", ние притежаваме голям капацитет! Те са по едно и също време световно настроени, космополити, които нямат комплексите на предходините генерации и в това време си обичат България по един доста чист и хубав метод, надалеч от ксенофобията, етническите и религиозни предубеждения на националнта ера. Обичат и почитат исконно българското, обвързвано с духа, традициите и културата.
Огромното ми терзание е да не ги повредим и тях, и да ги превърнем в това, в което се превърнахме ние разграничени, озлобени, дребни в омразата си, само че дребни и в фантазиите си. А огромната ми надеджа е, че тези младежи ще съумеят да ни надскочат и да живеят на следващия ден в България, такава каквато я виждат през днешния ден в фантазиите си.
А както е споделил Мартин Лутер Кинг: " С тази религия ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камъка на вярата " и " Когато имате да изскачвате една стълба не е нужно да виждате върха на стълбата, не е нужно да виждате цялта стълба просто би трябвало да вземете първото ходило без боязън ". Ключовата дума е боязън, а боязън няма там, където водещи са знанието и силата на духа. Честит празник на всички българи!
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Уважаеми българи, цветущ празник на всички, може би най-светлия български празник и сигурно най-безспорния!
Бях подготвил словото си от няколко дни, само че през днешния ден не мога да не го трансформира, по-късно което се случи нощес, един български публицист, Георги Господинов, на една от най-големите международни литературни награди " Букър ". Това с изключение на голямо самопризнание за българската просвета и за самия Георги несъмнено е доказателство, че в случай че човек в действителност е надарен и се труди доста няма невъзможни неща. Мисля, че това е и най-важното обръщение за младежите на този ярък празник - гледайте Георги и знайте, че в случай че вярвате в себе си и се трудите непрекъснато можете да постигнете всичко!
Въпреки това в тази толкоз сложна за България, Европа и света обстановка през днешния ден е също толкоз мъчно да се приказва празнично. Днес, когато в България сме извънредно разграничени, фокуса ни е в злобата, завистта и всички погледи са приковани в политическия дневен ред да се приказва приповдигнато и празнично наподобява преекспонирано и даже лицемерно. Но аз се усещам празнично и ще се опитам да дам различен, друг взор върху днешния ден. Ще споделя един мой мотив за горделивост и една огромна моя вяра, тъй като сложните времена идват и си отиват, само че вярата постоянно остава.
Като демограф и публицист мощно имам вяра, че първата и най-важна стъпка за справяне с демографската рецесия, а оттова и с другите рецесии е да спрем с това извънредно отрицателно говорене за България, тъй като по този начин отблсъкваме младите, по този начин им даваме обръщение, че няма какво да вършат тук, където всичко е толкоз тъмно и безнадеждно.
Точно през днешния ден мисля, че е най-добре да си напомним тези неща, които ни дават максимален мотив да сме горди, че сме родени тъкмо тук и те са свързани със знанието и силата на духа. Първото от тях са книжовните школи през златния век от развиването на България, тъй като ние сме един от доста дребното нации в света, които в мрачните времена на Средновековието залагат на знанието и духовността. На второ място обстоятелството, че в пламъците на най-ужасната война в историята - Втората международна война нашия народ има смелостта и силата на духа да се изправи против злото и обединени да отстояват с риск за живота си морала и достолепието си, спасявайки 50 000 човешки живота, а добре знаем, че който избави един живот е избавил цялото човечество. Но през днешния ден затънали в дребнотемието на политическото всекидневие даже не се сещаме за това.
Преди години бях на посещаване в Аушвиц, където има огромна карта на Европа, на която със стрелки от всички столици е маркирано какъв брой души са изпратени към концлагера и газовите камери. От София несъмнено, няма такава стрелка, само че когато попитахме нашият гид, младо момиче дали знае за какво, тя, която от години работи там единствено подвигна плещи и отвърна: " Ами несъмнено сте нямали евреи ". Това, което е несъмнено за жалост е, че сме не запомнили същински стойностните и почтени неща, с които можем да се гордеем. И несъмнено славянската книжовност, ще си разреша тук да изтъквам един мой доста обичан публицист Стефан Цвайг: " Две открития на човешкия разум са първоосновата на всяко придвижване на земята: придвижването в пространството е станало допустимо, с помощта на откриването на кръглото, въртящо се към своята ос колело; духовното придвижване - с помощта на откриването на писмеността ". Това означва, че днешния празник сигурно ни отрежда мястото измежду дребното нации в света, които задвижват колелото на напредъка и духовността на цялото човечество.
Голямата ми вяра и терзание, обаче са свързани с младежите на България. Не одобрявам по накакъв метод и отрицателното говорене по отношение на тях. Вярвам, че в лцието на младежите, с които всеки ден имам удоволствието да работя в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", ние притежаваме голям капацитет! Те са по едно и също време световно настроени, космополити, които нямат комплексите на предходините генерации и в това време си обичат България по един доста чист и хубав метод, надалеч от ксенофобията, етническите и религиозни предубеждения на националнта ера. Обичат и почитат исконно българското, обвързвано с духа, традициите и културата.
Огромното ми терзание е да не ги повредим и тях, и да ги превърнем в това, в което се превърнахме ние разграничени, озлобени, дребни в омразата си, само че дребни и в фантазиите си. А огромната ми надеджа е, че тези младежи ще съумеят да ни надскочат и да живеят на следващия ден в България, такава каквато я виждат през днешния ден в фантазиите си.
А както е споделил Мартин Лутер Кинг: " С тази религия ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камъка на вярата " и " Когато имате да изскачвате една стълба не е нужно да виждате върха на стълбата, не е нужно да виждате цялта стълба просто би трябвало да вземете първото ходило без боязън ". Ключовата дума е боязън, а боязън няма там, където водещи са знанието и силата на духа. Честит празник на всички българи!
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ