Тази година откриването на Киномания беше по-различно и във всяко

Тази година откриването на Киномания беше по-различно и във всяко отношение по-симпатично от нормално – с концерт на ансамбъла „ Мистерията на българските гласове “ и документален филм за тях и музиката на Балканите.
  Най-напред на сцената се появиха певиците от ансамбъла, облечени в шест типа носии, всичките разнообразни и доста красиви, зад тънка завеса, което дружно с особеното звучене на гласовете им направи прекарването в действителност мистично. Всъщност ансамбълът не пее тъкмо национални песни, а обработен фолклор, който е прелестен за слушане и смесва достоверните мелодии с фонова хорова музика, тъй че звукът е доста компактен и хубав. Признавам си, че не разбирам нито една дума от това, което пеят, само че това въобще не ми попречи да схвана кои песни са тъжни, а кои закачливи, тъй като това прелестно си проличава по гласовете и мелодиите. Чудесно начало!
  След това стартира филмът „ Балканска мелодия “, германско-швейцарско-българска копродукция, която споделя историята на Марсел Селие, който преди половин век открива за света балканската музика. Марсел е управител в металургична компания, само че отвън работата целият му живот е отдаден на музиката и по-точно на музиката от Балканите, която той обожава и до през днешния ден. Заедно с жена си Катрин, той стартира да обикаля Румъния и България още през 50-те години на предишния век и открива, записва и разпространява разнообразни реализатори и артисти, измежду които и „ Мистерията на българските гласове “ – име, измислено от самия него. Във кино лентата има неповторими фрагменти и разкази от обиколките му, както и прелестни записи на откритите от него музиканти.
  Няма по какъв начин да се опише документален филм, в него всеки епизод е друг, занимателен или отегчителен, публиката реагираше непрестанно със смях и ръкопляскане. Няма къде, с изключение на във филм като този, да се видят румънски сватби от преди половин век; керамичните надгробни плочи на цигански музиканти с красиви цветни мозайки; подготовките на българските певици с палта, в ледена зала без парно; да се чуе осъществяване на музиката на Енио Мориконе на румънска панфлейта или мелодията от Джеймс Бонд, изпълнена от цигански оркестър. Всички хора в този филм свирят и пеят не за пари, а просто по този начин, от обич към тази музика, която носят в сърцето си и тя просто не може да остане несподелена. Самият Марсел споделя, че най-хубавата музика „ за душата “ постоянно остава отвън записите.
  Ако имате опция, гледайте този филм. Защото страстите в него са напълно същински и до една изцяло познати. И тъй като в случай че музиката, която обичаме, може да ни разплаче или усмихне, от тази във кино лентата просто ви се свива сърцето – тъкмо там, под ребрата, където несъмнено носим парченце от тази мистериозна, голяма балканска душа…