Безсмъртната медуза може да обърне стареенето и вероятно да живее вечно
Тайната на безконечния живот плува в океаните на Земята от милиони години.
Безсмъртната медуза е наречена по този начин, тъй като теоретично може да живее постоянно. Доколкото е известно, някои от тези дребни, полупрозрачни същества се носят по течението още отпреди изгубването на динозаврите, преди към 66 милиона години, се споделя в изследване, информация за което е оповестена в „ Science Alert “.
Това може да звучи като небивалица, само че опцията за живот в продължение на милиони години е в обсега на биологията - най-малко за този прелюбопитен тип.
Когато безсмъртна медуза (Turritopsis dohrnii) остарее или бъде засегната, типът може да избегне гибелта, като се върне към стадия на бебешки полип. Тя прави това като гълтам пипалата си и почива като леке от недиференцирани кафези някъде по морското дъно.
Оттук младият полип може да се зароди още веднъж и да сътвори нови възрастни форми, всяка от които, когато порасне изцяло, е по-малка от нокътя на дребния ви пръст.
По-важното е, че тези зрели зародиши са генетично идентични с полипа.
Обратният витален цикъл е дал на хидрозоята прозвището " медузата на Бенджамин Бътън " - прилика с измисления воин на Ф. Скот Фицджералд, който се ражда остарял и умира млад.
Съществото е разказано за първи път от учени през 1883 година, само че едвам век по-късно специалистите инцидентно откриват безконечния му витален цикъл, до момента в който го държат в плен.
В годините по-късно изследванията демонстрират, че колониите от безсмъртни медузи, отглеждани в лаборатория, могат да се върнат в етап на полип и в границите на две години да стартират до 10 пъти наново своя живот.
Безсмъртната медуза е единственият прочут тип, който може да се подмладява след полово размножаване, което я прави " биологично безсмъртна ".
Макар да се счита, че типът произлиза от Средиземно море, в този момент той е публикуван във всички океани по света.
Въпреки че е необятно публикувано, специалистите към момента не схващат по какъв начин медузата живее толкоз дълго. През 2022 година геномни проучвания на рода идентифицираха не по-малко от хиляда гена, свързани със стареенето и възобновяване на ДНК.
Ако учените съумеят да схванат кои гени участват или липсват при безсмъртната медуза спрямо тези на нейните родственици, това би могло да разкрие клетъчните механизми, които стоят зад безконечния ѝ живот.
През 2019 година учените за първи път съпоставиха генетичната експресия на кафези от вечен полип на медуза с новородена стара " медуза " с пипала и камбанка.
Те откриха разлики в метода, по който действат някои кафези, което допуска, че профилираните кафези се препрограмират по някакъв метод, сходно на връщане на часовника обратно във времето.
Това не значи, че безсмъртните медузи в никакъв случай не могат да умрат; те могат да умрат от пострадване или апетит. Но опциите за живот за тези създания са несравними с тези на останалите живи организми.
" Поуката от Turritopsis е дълбока ", написа зоологът Фердинандо Боеро, който управлява лабораторията, разкрила за първи път безсмъртния живот на медузите през 90-те години на предишния век: "... в случай че изследваме биоразнообразието, ще открием изключителни организми, които вършат изключителни неща. " /БГНЕС
