МАКРОН ПОСРЕЩНАТИ ПО БАЙГАНЬОВСКИ: Вечната непросветена министърка на Борисов с рокля без ръкав и пазарска чанта, а той - почернял като циганче, огромен, с бръсната глава...
Тъй като се преместихме да живеем другаде, а тъпият ни котарак си желае на остарялото място и изчезна и никакво търсене, кряскане и мамене с храна не помага… не спах тая нощ. Тъп, тъп, но си е наш и си го доста обичаме.
А когато не спиш нощем и е доста, но доста безшумно и самотно, си мислиш за всякакви гадни неща.
Едно от тях е държавното управление, което ни ръководи. Стигнах до извода, че тук никой не ни ръководи. Всички министери са бутафорни. От папие маше.
Вижте военният – същинска картонена, голяма в диаметъра си картонена фигура. А и муцуната му никак не е докарана, като че ли е рожба на розовия интервал на Пикасо. Никой уважаващ себе си военачалник и даже капитан, не го възприема съществено, сигурна съм. То не че генералите ни са доста убави, ама… Тия там на енергетика, стопанска система, опазване на здравето, няма кво да ги разясняваме. Шубе ги е, че Баце ще им дърпа ушите, в случай че се размърдат…Те са невидими. Тоя на правописа има толкоз печален тип, че ми се доплаква, като го видя. Активни, в случай че забелязвате са едни, от които нищо не зависи – една на туризма, която е като че ли изскочила от приказка на Братя Грим, но от по-страшните и …Валери Симеонов. Техната активност е димка. Нищо, че наподобяват по този начин, като че ли веднага ще изкльопат някое непослушно дете, това е единствено..димка. Нищо не вършат, но доста дим към тях.
В такива мисли посрещнах слънцето и си пуснах тв приемника.
И хоп, оттова изскочи външната министърка и Той. Министърката се беше решила за посрещането на Макрон в 11 вечерта в рокля на цветя, без ръкави, напълно подобаваща за файф а клок. Беше нарамила една голяма пазарска, алена чанта, подготвена да пъха вътре кисело мляко и леб, в случай че се наложи. А какъв брой беше радостна и приповдигната, не можете да си визиите! Кога е подозирала в битието си на грозовата дванайсетокласничка, че ще посреща френски президент… видя ли ме, мамо, къде стигнах с непримиримост и други работи?!
А Той, Той е изцяло неизразим. Огромен, с бръсната глава, недодялан, само че обективен, сърдечен, одеве напъхал филията с мехлем в джоба си. Даже тайничко си избърса устата с ръкава на големия си костюм. След това посрещна Макрон, целуна го три пъти, целуна и дребничката френска брачна половинка три пъти /така му е споделил тато да прави/, прегърна по роднински Макрон и му вика: Айде, да знаеш ква ракия съм ти наточил….
Макрон се посмачка, кимна разбиращо с дребната си главица и потегли с жертван тип по аленото чердже, поел с геройство тежката отговорност на нежните си рамене.
Чух го да си мърмори – Мон дьо, пази ме!
А когато не спиш нощем и е доста, но доста безшумно и самотно, си мислиш за всякакви гадни неща.
Едно от тях е държавното управление, което ни ръководи. Стигнах до извода, че тук никой не ни ръководи. Всички министери са бутафорни. От папие маше.
Вижте военният – същинска картонена, голяма в диаметъра си картонена фигура. А и муцуната му никак не е докарана, като че ли е рожба на розовия интервал на Пикасо. Никой уважаващ себе си военачалник и даже капитан, не го възприема съществено, сигурна съм. То не че генералите ни са доста убави, ама… Тия там на енергетика, стопанска система, опазване на здравето, няма кво да ги разясняваме. Шубе ги е, че Баце ще им дърпа ушите, в случай че се размърдат…Те са невидими. Тоя на правописа има толкоз печален тип, че ми се доплаква, като го видя. Активни, в случай че забелязвате са едни, от които нищо не зависи – една на туризма, която е като че ли изскочила от приказка на Братя Грим, но от по-страшните и …Валери Симеонов. Техната активност е димка. Нищо, че наподобяват по този начин, като че ли веднага ще изкльопат някое непослушно дете, това е единствено..димка. Нищо не вършат, но доста дим към тях.
В такива мисли посрещнах слънцето и си пуснах тв приемника.
И хоп, оттова изскочи външната министърка и Той. Министърката се беше решила за посрещането на Макрон в 11 вечерта в рокля на цветя, без ръкави, напълно подобаваща за файф а клок. Беше нарамила една голяма пазарска, алена чанта, подготвена да пъха вътре кисело мляко и леб, в случай че се наложи. А какъв брой беше радостна и приповдигната, не можете да си визиите! Кога е подозирала в битието си на грозовата дванайсетокласничка, че ще посреща френски президент… видя ли ме, мамо, къде стигнах с непримиримост и други работи?!
А Той, Той е изцяло неизразим. Огромен, с бръсната глава, недодялан, само че обективен, сърдечен, одеве напъхал филията с мехлем в джоба си. Даже тайничко си избърса устата с ръкава на големия си костюм. След това посрещна Макрон, целуна го три пъти, целуна и дребничката френска брачна половинка три пъти /така му е споделил тато да прави/, прегърна по роднински Макрон и му вика: Айде, да знаеш ква ракия съм ти наточил….
Макрон се посмачка, кимна разбиращо с дребната си главица и потегли с жертван тип по аленото чердже, поел с геройство тежката отговорност на нежните си рамене.
Чух го да си мърмори – Мон дьо, пази ме!
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ