„Умиротворяването“ няма да спре диктатора: Петте най-погрешни предположения на Запад за войната на Путин срещу Украйна
Татяна Становая от Carnegie center за Foreign Policy
На фона на полемиките за това би трябвало ли Украйна да бъде убеждавана за компромис с Русия, Западът е задължен да осъзнае: дори Киев да направи оптимални отстъпки пред Москва, това няма да спре Русия и военната експанзия.
Една от аргументите, заради които е по този начин мъчно да бъдат разбрани желанията на Русия и това, което е заложено на карта в Украйна е значителната разлика сред това, по какъв начин виждат събитията външните наблюдаващи и по какъв начин гледат на тях в Кремъл.
Това, че на някой му наподобява явно (например, неспособността на Русия да реализира военна победа) в Русия се възприема по напълно различен метод. Работата е там, че болшинството полемики за това, по какъв начин да се помогне на Украйна да победи на бойното поле, да склонят ли Киев на отстъпки или да бъде разрешено на Путин „ да резервира достолепие “ имат доста малко общо с действителността.
Западът би трябвало да огледа по различен метод на обстановката, в случай че желае да бъде ефикасен в метода си и да снижи рисковете от ескалация.
Предположение № 1: Путин знае, че губи
Това допускане произтича от неверната визия, че основната цел на Русия е да завземе и откри надзор над забележителна част от територията на Украйна. А това значи, че когато съветските военни се борят зле, провалят настъпленията или дори отстъпват, това е еднакво на неуспех.
Но основната цел на Путин в тази войни в никакъв случай не е било преодоляването на територии, по-скоро той желае да унищожи Украйна, доколкото я счита за план „ анти-Русия “, както и да попречи на Запада да употребява украинската територия като плацдарм за антируска геополитическа активност.
Като резултат, Русия въобще не счита, че търпи крах. В Москва са сигурни, че Украйна в никакъв случай няма да стане член на НАТО и няма да може да съществува без да одобри настояването на Русия за русификация (или „ денацификация “ на езика на съветската пропаганда) и „ деНАТОфикации “ (наричана от Кремъл „ демилитаризация “) което значи прекратяването на всякакво военно съдействие с НАТО.
За постигането на тези цели Русия би трябвало да поддържа своето военно наличие на територията на Украйна и да продължава да нападна украинската инфраструктура. Тя не се нуждае нито от огромни териториални завоевания, нито от завладяването на Киев (даже Путин да си е мечтал за това в началото). Даже анексирането на Луганска и Донецка области, която Москва преглежда единствено като въпрос на време, е спомагателна, местна цел, в устрема да бъде принудена Украйна „ да си заплати “ за „ неправилния “, прозападен геополитически избор.
В неговите лични очи Путин НЕ губи тази война. В неговите лични очи той, евентуално счита, че побеждава, и ще е благополучен да чака, до момента в който Украйна признае, че „ Русия е там вечно “.
Предположение № 2: Западът е задължен да откри метод да помогне на Путин „ да резервира достолепие “, като по този метод понижава риска от по-нататъшна, може би даже, нуклеарна ескалация
Представете си обстановката, при която Украйна приема болшинството от настояванията на Русия: признава Крим за съветски, а Донбас за самостоятелен, задължава се да понижи армията си и дава обещание в никакъв случай да не влиза в НАТО.
Ще постави ли това завършек на спора?
Дори, в случай че на мнозина им се коства, че отговор „ да “ е явен, те бъркат. Русия може да се ограничи единствено с войната против Украйна, само че геополитически тя счита, че води война срещу Запада на украинска територия. В Кремъл считат, че Украйна е антируско оръжие в ръцете на Запада и са уверени, че нейното заличаване ще докара автоматизирано до победа на Русия в тази антизападна геополитическа игра.
За Путин това не е война сред Русия и Украйна, а украинското управление за него не е самостоятелен състезател, а единствено инструмент на Запада, който би трябвало да бъде „ обезвреден “.
По този метод, на каквито и отстъпки да се съгласи Украйна (независимо от това, какъв брой реалистични биха могли да бъдат политически), Путин ще продължава ескалацията на войната, до момента в който Западът не промени своя метод към по този начин наречения „ съветски проблем “ и не признае, че, както си мисли Путин, съветската експанзия е резултат от игнорирането от страна на Вашингтон на геополитическите опасения на Русия през последните 30 години.
Именно това е отдавнашната, действителна цел на Путин и тя остава неизменима. Нереалистичните претенции на Русия, отхвърлени от Киев, за Кремъл са даже мотив да покачат залозите в борбата със Запада, да изпитат способността на Запада да остане обединен и пореден.
Сега Западът гледа на казуса в неправилна вероятност: стремейки се да спре войната на Русия, той се концентрира върху тези изкуствени предлози, с които Москва оправдава нахлуването в Украйна, и пропуща фиксацията на Путин върху по този начин наречената „ западна опасност “, както и неговата подготвеност да употребява ескалация, с цел да принуди Запада на разговор, само че съгласно съветските условия.
Украйна е единствено пленник.
Предположение № 3: Путин губи освен във боен аспект, само че и вътре в страната, а политическата обстановка в Русия е такава, че Путин скоро може да бъде изправен пред опасност от държавен прелом
Всъщност обстановката въобще не е такава, най-малко сега. Руският хайлайф е толкоз смутен от това, по какъв начин да подсигурява политическа непоклатимост и да избегне митинги, че се консолидира към Путин като единствен водач, кадърен да укрепи политическата система и да предотврати безредици.
Елитът е политически безпомощен, уплашен и уязвим, в това число и тези, които западните медии назовават „ подпалвачи на войната “ и „ ястреби “. Да се обявиш срещу Путин в този момент е еднакво на самоубийство, в случай че Путин не стартира да губи способността си да ръководи страната (физически или ментално).
Независимо от различията и пукнатините в редиците на съветския хайлайф, а също по този начин недоволството от политиката на Путин, режимът стои твърдо.
Главната опасност за Путин е самият Путин.
Макар че времето играе срещу него, пробуждането на елита е развой, който ще отнеме доста повече време, в сравнение с чакат мнозина. Това ще зависи от обстоятелството в каква степен ще бъде непокътнато наличието на Путин в ежедневните процеси на ръководство на страната.
Предположение № 4: Путин се бои от антивоенни митинги
Истината е, че Путин повече се бои от провоенни митинги и е задължен да регистрира буйното предпочитание на доста руснаци да видят заличаването на тези, които те назовават „ украински нацисти “.
Обществените настроения могат да предизвикат ескалация и да принудят Путин да прояви по-голяма враждебност и увереност, даже в случай че това е в следствие от личната агитация на Кремъл.
Това е извънредно значимо: Путин пробуди тъмния шовинизъм, от който самият той зависи от ден на ден и повече. Каквото и да се случи с Путин, на останалия свят ще му се наложи да си има работа с тази експанзия на съветското общество и антизападните, антилиберални убеждения, които вършат Русия проблематична за Запада.
Предположение № 5: Путин е надълбоко отчаян от обкръжението си и е дал „ зелена светлина “ за наказателно гонене на високопоставени представители на властта
Тази тематика интензивно се дискутира на Запад. Тя породи на фона на слуховете за ареста на някогашния му консултант и заместник-ръководител на президентската администрация Владислав Сурков, ареста на Сергей Беседа, почитан офицер от ФСБ, отговарящ за „ украинското направление “ и чистките в редиците на най-близкото обграждане на Путин.
Към всички тези клюки би трябвало да се отнасяме с краен песимизъм.
Първо, те не бяха доказани по никакъв метод и, най-вероятно, не са се случили. Второ, Путин евентуално е отчаян от своите хора, само че не е в стила му да организира чистки в най-близкия си кръг, в случай че не са осъществени съществени закононарушения. И трето: военната акция в Украйна през цялото време е под прецизния надзор на самия Путин и подчинените му са имали извънредно лимитирани благоприятни условия да проявят каквато и да било самодейност.
Всичко това води до извода, че западната алтернатива: дали да удвои помощта за Украйна, доколкото Путин губи или да умиротвори Путин, тъй като той е обезверен, това значи, че е рискова и изначално неверна.
Възможни са единствено два изхода. Или Западът трансформира метода си към Русия и стартира да се отнася съществено към опасенията на Русия, довели до тази война, или путинският режим се разпада и Русия преразглежда своите геополитически упоритости.
В момента и Русия, и Западът, наподобява считат, че съперникът е жертван, а времето е на тяхна страна.
Путин спи и сънува, че Западът страда от политически разтърсвания, до момента в който Западът мечтае за това, че Путин е свален или е рухнал мъртъв от някоя от многочислените заболявания, от които постоянно се твърди, че страда.
Никой от тях не е прав.
В последна сметка договорка сред Русия и Украйна е допустима единствено като продължение на споразумение сред Русия и Запада или в следствие от краха на путинския режим.
А това пък ни дава визия какъв брой дълго може да продължи войната: в най-хубавия случай – години.
Превод: Faktor.bg
На фона на полемиките за това би трябвало ли Украйна да бъде убеждавана за компромис с Русия, Западът е задължен да осъзнае: дори Киев да направи оптимални отстъпки пред Москва, това няма да спре Русия и военната експанзия.
Една от аргументите, заради които е по този начин мъчно да бъдат разбрани желанията на Русия и това, което е заложено на карта в Украйна е значителната разлика сред това, по какъв начин виждат събитията външните наблюдаващи и по какъв начин гледат на тях в Кремъл.
Това, че на някой му наподобява явно (например, неспособността на Русия да реализира военна победа) в Русия се възприема по напълно различен метод. Работата е там, че болшинството полемики за това, по какъв начин да се помогне на Украйна да победи на бойното поле, да склонят ли Киев на отстъпки или да бъде разрешено на Путин „ да резервира достолепие “ имат доста малко общо с действителността.
Западът би трябвало да огледа по различен метод на обстановката, в случай че желае да бъде ефикасен в метода си и да снижи рисковете от ескалация.
Предположение № 1: Путин знае, че губи
Това допускане произтича от неверната визия, че основната цел на Русия е да завземе и откри надзор над забележителна част от територията на Украйна. А това значи, че когато съветските военни се борят зле, провалят настъпленията или дори отстъпват, това е еднакво на неуспех.
Но основната цел на Путин в тази войни в никакъв случай не е било преодоляването на територии, по-скоро той желае да унищожи Украйна, доколкото я счита за план „ анти-Русия “, както и да попречи на Запада да употребява украинската територия като плацдарм за антируска геополитическа активност.
Като резултат, Русия въобще не счита, че търпи крах. В Москва са сигурни, че Украйна в никакъв случай няма да стане член на НАТО и няма да може да съществува без да одобри настояването на Русия за русификация (или „ денацификация “ на езика на съветската пропаганда) и „ деНАТОфикации “ (наричана от Кремъл „ демилитаризация “) което значи прекратяването на всякакво военно съдействие с НАТО.
За постигането на тези цели Русия би трябвало да поддържа своето военно наличие на територията на Украйна и да продължава да нападна украинската инфраструктура. Тя не се нуждае нито от огромни териториални завоевания, нито от завладяването на Киев (даже Путин да си е мечтал за това в началото). Даже анексирането на Луганска и Донецка области, която Москва преглежда единствено като въпрос на време, е спомагателна, местна цел, в устрема да бъде принудена Украйна „ да си заплати “ за „ неправилния “, прозападен геополитически избор.
В неговите лични очи Путин НЕ губи тази война. В неговите лични очи той, евентуално счита, че побеждава, и ще е благополучен да чака, до момента в който Украйна признае, че „ Русия е там вечно “.
Предположение № 2: Западът е задължен да откри метод да помогне на Путин „ да резервира достолепие “, като по този метод понижава риска от по-нататъшна, може би даже, нуклеарна ескалация
Представете си обстановката, при която Украйна приема болшинството от настояванията на Русия: признава Крим за съветски, а Донбас за самостоятелен, задължава се да понижи армията си и дава обещание в никакъв случай да не влиза в НАТО.
Ще постави ли това завършек на спора?
Дори, в случай че на мнозина им се коства, че отговор „ да “ е явен, те бъркат. Русия може да се ограничи единствено с войната против Украйна, само че геополитически тя счита, че води война срещу Запада на украинска територия. В Кремъл считат, че Украйна е антируско оръжие в ръцете на Запада и са уверени, че нейното заличаване ще докара автоматизирано до победа на Русия в тази антизападна геополитическа игра.
За Путин това не е война сред Русия и Украйна, а украинското управление за него не е самостоятелен състезател, а единствено инструмент на Запада, който би трябвало да бъде „ обезвреден “.
По този метод, на каквито и отстъпки да се съгласи Украйна (независимо от това, какъв брой реалистични биха могли да бъдат политически), Путин ще продължава ескалацията на войната, до момента в който Западът не промени своя метод към по този начин наречения „ съветски проблем “ и не признае, че, както си мисли Путин, съветската експанзия е резултат от игнорирането от страна на Вашингтон на геополитическите опасения на Русия през последните 30 години.
Именно това е отдавнашната, действителна цел на Путин и тя остава неизменима. Нереалистичните претенции на Русия, отхвърлени от Киев, за Кремъл са даже мотив да покачат залозите в борбата със Запада, да изпитат способността на Запада да остане обединен и пореден.
Сега Западът гледа на казуса в неправилна вероятност: стремейки се да спре войната на Русия, той се концентрира върху тези изкуствени предлози, с които Москва оправдава нахлуването в Украйна, и пропуща фиксацията на Путин върху по този начин наречената „ западна опасност “, както и неговата подготвеност да употребява ескалация, с цел да принуди Запада на разговор, само че съгласно съветските условия.
Украйна е единствено пленник.
Предположение № 3: Путин губи освен във боен аспект, само че и вътре в страната, а политическата обстановка в Русия е такава, че Путин скоро може да бъде изправен пред опасност от държавен прелом
Всъщност обстановката въобще не е такава, най-малко сега. Руският хайлайф е толкоз смутен от това, по какъв начин да подсигурява политическа непоклатимост и да избегне митинги, че се консолидира към Путин като единствен водач, кадърен да укрепи политическата система и да предотврати безредици.
Елитът е политически безпомощен, уплашен и уязвим, в това число и тези, които западните медии назовават „ подпалвачи на войната “ и „ ястреби “. Да се обявиш срещу Путин в този момент е еднакво на самоубийство, в случай че Путин не стартира да губи способността си да ръководи страната (физически или ментално).
Независимо от различията и пукнатините в редиците на съветския хайлайф, а също по този начин недоволството от политиката на Путин, режимът стои твърдо.
Главната опасност за Путин е самият Путин.
Макар че времето играе срещу него, пробуждането на елита е развой, който ще отнеме доста повече време, в сравнение с чакат мнозина. Това ще зависи от обстоятелството в каква степен ще бъде непокътнато наличието на Путин в ежедневните процеси на ръководство на страната.
Предположение № 4: Путин се бои от антивоенни митинги
Истината е, че Путин повече се бои от провоенни митинги и е задължен да регистрира буйното предпочитание на доста руснаци да видят заличаването на тези, които те назовават „ украински нацисти “.
Обществените настроения могат да предизвикат ескалация и да принудят Путин да прояви по-голяма враждебност и увереност, даже в случай че това е в следствие от личната агитация на Кремъл.
Това е извънредно значимо: Путин пробуди тъмния шовинизъм, от който самият той зависи от ден на ден и повече. Каквото и да се случи с Путин, на останалия свят ще му се наложи да си има работа с тази експанзия на съветското общество и антизападните, антилиберални убеждения, които вършат Русия проблематична за Запада.
Предположение № 5: Путин е надълбоко отчаян от обкръжението си и е дал „ зелена светлина “ за наказателно гонене на високопоставени представители на властта
Тази тематика интензивно се дискутира на Запад. Тя породи на фона на слуховете за ареста на някогашния му консултант и заместник-ръководител на президентската администрация Владислав Сурков, ареста на Сергей Беседа, почитан офицер от ФСБ, отговарящ за „ украинското направление “ и чистките в редиците на най-близкото обграждане на Путин.
Към всички тези клюки би трябвало да се отнасяме с краен песимизъм.
Първо, те не бяха доказани по никакъв метод и, най-вероятно, не са се случили. Второ, Путин евентуално е отчаян от своите хора, само че не е в стила му да организира чистки в най-близкия си кръг, в случай че не са осъществени съществени закононарушения. И трето: военната акция в Украйна през цялото време е под прецизния надзор на самия Путин и подчинените му са имали извънредно лимитирани благоприятни условия да проявят каквато и да било самодейност.
Всичко това води до извода, че западната алтернатива: дали да удвои помощта за Украйна, доколкото Путин губи или да умиротвори Путин, тъй като той е обезверен, това значи, че е рискова и изначално неверна.
Възможни са единствено два изхода. Или Западът трансформира метода си към Русия и стартира да се отнася съществено към опасенията на Русия, довели до тази война, или путинският режим се разпада и Русия преразглежда своите геополитически упоритости.
В момента и Русия, и Западът, наподобява считат, че съперникът е жертван, а времето е на тяхна страна.
Путин спи и сънува, че Западът страда от политически разтърсвания, до момента в който Западът мечтае за това, че Путин е свален или е рухнал мъртъв от някоя от многочислените заболявания, от които постоянно се твърди, че страда.
Никой от тях не е прав.
В последна сметка договорка сред Русия и Украйна е допустима единствено като продължение на споразумение сред Русия и Запада или в следствие от краха на путинския режим.
А това пък ни дава визия какъв брой дълго може да продължи войната: в най-хубавия случай – години.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ