Търговията с роби е нещо напълно нормално и често срещано

Пати Кенън – трафикантката на роби, която наказваше всички със смърт

Търговията с плебеи е нещо изцяло обикновено и постоянно срещано през XIX век в Съединени американски щати. Установеният канал за плебеи от Африка съумява да достави евтина работна ръка, само че даже тогава можем да видим кражбата на плебеи и износа им в южните щати на Съединени американски щати, където към момента робството се поддържа. Една от водещите фигури в този бизнес е Пати Кенън.

Нейната история е извънредно злокобна и я трансформира в същински дявол за идващите плебеи от юга. Оказва се, че с изключение на с трафик на хора, дамата обича да се забавлява и с мъчение на хора. Сред най-верните ѝ чиновници може да се открият даже членове на фамилията ѝ. Нейната обичана цел са освободените плебеи, които тя отвлича, продава, изтезава и убива. Докато светът разбере за всички осъществени закононарушения, Пати умира в пандиза, очаквайки своята присъда. Дори не разрешава на обществото да я види обесена.

Историята ѝ не е изключително известна и архивите не пазят доста информация. Според някои източници е родена или Марта или Лукреция Патрисия Ханли. Източниците също са спорни, само че се счита, че най-вероятно животът ѝ стартира 1760 година най-вероятно е родена в Канада и след това се мести с родителите си в Съединени американски щати на 16-годишна възраст. В началото всичко върви изцяло добре, Пати се омъжва за фермера Джеси Кенън. Те имат две деца и живеят относително умерено до границата на Делауеър.

Смъртта на Джеси идва изненадващо и се появяват съмнения, че най-вероятно Пати го е отровила. След като е нужна издръжка за децата, Пати стартира да работи като барманка, а по-късно и като продажница. Дори това не е специалност, която ѝ се отдава, тъй като тя самата е извънредно неприятна за клиентите си и мнозина избират просто да пропуснат срещата с нея, надлежно и да получат освен това. Ето за какво и множеството клиенти при нея са възрастни. Покрай тази специалност взема решение да отвори и бардак, с цел да не ѝ се постанова повече да продава тялото си.

Историята споделя, че точно този бизнес ще се трансформира в площадка за осъществяването на най-различни закононарушения. Една от дъщерите ѝ се омъжва за човек на име Хенри Бреретон. Именно той ще опише на своята тъща за положителният бизнес. Като доста други хора, Хенри се занимава с незаконна търговия на плебеи, а в това време прикрива незаконната специалност като работи и като ковач. Все още не е ясно кой я вкарва в този бизнес. Някои настояват, че тя сама открива трафика на хора от клиент в нейното заведение, други подозират, че точно Хенри и споделя за доходоносния бизнес.

Снимка: By Unknown author – Library of Congress, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47768182

Който и да е индивидът, най-вероятно даже не е подозирал какво прави – Пати се оказва, същински виртуоз в този поминък и доста скоро ще го потвърди. Изненадващото е, че се изправя в поле, доминирано напълно от мъже и за малко време се постанова като водеща фигура. Историците считат, че нейните канали са толкоз сполучливи заради няколко аргументи. Пати предлага тялото си, с цел да накара кондукторите и служащите в железопътния превоз да обезпечават чиста линия за доставка на хора.

През 1811 година Хенри е затворен за търговия на плебеи, само че бързо съумява да избяга и не излежава своята присъда. Вместо да се крият Кенън, Грифит и Бреретон вземат решение да отстранен единствената конкуренция в трафика на плебеи – търговецът Риджел. Историците считат, че точно той е бил най-големият и сериозен каналджия. Една вечер се отбива в бардака на Пати, напива се и откакто си потегля пийнал е издебнат в особено готова засада. Умира малко по-късно от огнестрелна рана. За жал Хенри и Джоузеф Грифит са хванати и обесени, оставяйки всичко в ръцете на Пати. Междувременно щерка ѝ се дами повторно за мъж на име Джо Джонсън.

На него се пада достойнството да бъде дясната ръка на Пати. С добре завършена организация, ордата от правилни почитатели съумява да прибавя нови и по-жестоки закононарушения. Докато робството е легално в цялата страна, мнозина крадат плебеи като добитък и ги продават другаде. Когато робите получават своята независимост, някои притежателите стартират да продават своите плебеи, с цел да могат да завоюват пари и ги продават на местата, където законът към момента разрешава притежаването на плебеи. Най-лошото обаче е, че тези, които се считат за свободни, занапред ще се срещнат с трафиканти, които виждат новите свободни хора като стока, която не коства нищо, само че в същото време се продава скъпо.

Покрай сприхавата Пати стартират да изчезват от ден на ден хора и мнозина ще се озоват на пазара за плебеи. Според историята, незаконната търговия на плебеи стартира още в края на XVIII век и щатите Ню Йорк, Филаделфия и Луисвил се трансформират в същинско полесражение за трафикантите. Достъпът до река прави бизнеса още по-лесен и превозът на новите плебеи се случва незабавно. Пати стартира да търси местата, където популацията на афро-американци е висока. Самата Пати става толкоз добра в този бизнес, че човек може да забележи какъв брой бързо съумява да продаде един плебей, а по-късно да го отвлече от плантацията и да го продаде на различен притежател в различен щат.

Снимка: By Erastus Elmer Barclay, 1820 or 1821-1888 – Narrative and confessions of Lucretia P. Cannon, who was tried, convicted, and sentenced to be hung at Georgetown, Del., with two of her accomplices: containing an account of some of the most horrible and shocking murders ever committed by one of the female sex, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74142213

Трафикантката не свети с доста истински хрумвания и постоянно употребява принуждение. Проблемът е, че с него може да смъкна цената на робите и по тази причина се употребяват и други способи като предложение за работа, гратис пиво или даже пари. Децата също се подмамвали изключително елементарно – малко шоколад правил чудеса. Обикновено робите се продават за към 200-300 $. През 1808 година излиза наяве за властта, че доста от свободните африканци още веднъж са се трансформирали в плебеи, което демонстрира, че законът въобще не работи. Появяват се редица плакати и заповеди, че свободните хора не могат да се продават, само че робският нрав не се изкоренява толкоз елементарно.

За да се реши този проблем, конгресът публично забранил вноса на плебеи. И откакто една врата се затваря, трафикантите отварят друга. Нелегалната търговия с плебеи процъфтява, търсенето се покачва, а с него и цената на робите. Покрай убийствата, които се случвали при възможна опозиция, Пати и нейният нов бизнес сътрудник не престават да убиват заможни хора в бардака на дамата. А в случай че около тях се завърти различен търговец на плебеи, той обезпечено няма да оцелее повече от ден.

Неговите плебеи и коне също са пласират бързо, с цел да няма доказателства. Поробените са предупреждавани, че ще бъдат убити, в случай че заговорят бял човек, до момента в който пътуват към пазара, затова никой не се обаждал и тишината била обезпечена. В нейния бардак имало задоволително скрити стаи, където отвлечените се крият. Всеки път, когато управляващите стартират обширно следствие, Пати минава под радара и стопира активност за известно време. И по този начин цели 20 години. Дори не се знае какъв брой тъкмо души са били в цялата организация.

Смята се, че са някъде към 50-60 индивида и за този интервал са съумели да отвлекат към 3000 афро-американеца, да убият към 30 души и да заровят някъде цяло положение – още не е намерено. Джо Джонсън е арестуван през 1822 година и присъдата му е 39 удара с бич, както и задържане под стража. Разбира се, трафикантът не остава, с цел да посрещне наказването си и бяга към Алабама или Мисисипи, още не е известно къде тъкмо е отишъл. През 1829 година един от фермерите, които обработват земята на Пати открива и ковчеже цялостно с костите на хора.

Повечето най-вероятно са били поробени. Предателят на бандата се оказва Сайръс Джеймс – 7-годишно дете, което постоянно успявало да примами евентуалните хора за похищение. След като той споделя какъв брой пъти е водил нови хора за господарката Кенън, повдигането на обвиняване към този момент било допустимо. Освен историята за подмамване на хора, Джеймс води управляващите до няколко места, където са заровени отвлечени хора. Разказва, че измежду убитите е имало много деца. Във фермата ѝ се откриват телата на 3 деца, само че Джеймс продължава да твърди, че има и още, които в никакъв случай не са се завърнали.

През април 1829 година следва арест и обвиняване за четири убийства – единствено толкоз тела са открити във фермата, само че пък са задоволителни за гибел посредством обезване. След няколко седмици се самоубива в килията си благодарение на отрова. Смята се, че тогава е била на към 70 години. Никой не прави следствие и не можа да открие кои афро-американци са били отвлечени от нея и продадени като плебеи, затова мнозина умират свободни под иго.

Заглавна фотография: By Contributor(s): Barclay, E. E. (Erastus Elmer), 1820 or 1821-1888 Publication: New York: Printed for the publishers, 1841 – Narrative and confessions of Lucretia P. Cannon, who was tried, convicted, and sentenced to be hung at Georgetown, Del., with two of her accomplices: containing an account of some of the most horrible and shocking murders ever committed by one of the female sex, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54707821