Близкият до Русия Тростянец прекара месец в партизанска война
Танковете идват в Тростянец, безшумно градче на 30-ина км от руско-украинската граница, в първите часове на нашествието. Руските елементи се разпростират из града, окупирайки няколко здания - централата на горската организация, жп гарата и шоколадовата фабрика.
Главният им военачалник се настанява в стая 23 на локалната административна постройка, преди този момент канцелария на счетоводителите от общинския съвет. Бутилката му със сингъл малц още стои на бюрото, фасовете от тънък цигарите му още са накацали по ръба на пепелника. Единично легло, отмъкнато от непосредствен хотел, му служи за постелка.
Хората му се настаняват един етаж по-долу. Изглежда спят, ядат и облекчават потребностите си в същите стаи, а някои може би и умират там, съдейки по окървавените съветски униформи по пода.
30 дни откакто идват, посред жестока опозиция от украинците, руснаците напущат Тростянец с ескорт танкове, камиони с плячка и доста крадени коли, белязани със признака на нашествениците Z. Погромът, който оставят след себе си, ще се помни от жителите на този приветлив исторически град (население 20 000 души) до края на живота им и е още едно доказателство за резултатите от непожеланата " освободителна " задача на Русия в Украйна.
На площада пред жп гарата в този момент се разкрива мрачна гледка от няколко унищожени танка,
избелелия скелет на една гаубица
и набразден с дупки от патрони жълт рейс с кръв по седалките. Стотици зелени сандъци от боеприпаси стоят разпилени като свидетелство на всичко, изстреляно от руснаците от Тростянец към прилежащите градчета. Оцелелите здания са наплескани с про-руски лозунги и груби обиди към украинския президент Володимир Зеленски.
По време на двудневната си обиколка в града, " Гардиън " се натъква на доказателства за изтезания, мъчения и разграбване по време на едномесечната окупация, само че ще би трябвало още доста време, с цел да се опишат всички закононарушения на руснаците в градчета като Тростянец. Засега тече дълго и мъчно почистване.
Украински сапьори са отстранили мините и опънатите жици от гробището, жп гарата и дори от музея на шоколада, настанен в елегантна вила, където преди време е отсядал Чайковски. В неделя бе пуснат ток за пръв път от седмици. Първият пътнически трен от началото на войната дойде в понеделник на разрушената гара. Но улиците към момента са цялостни с кривите остатъци на съветските танкове и човек няма какво да си купи, тъй като всичко е плячкосано.
През уикенда, жителите обикалят пунктовете за разпределяне на храна, където ги има - картони с яйца, буркани с кисели краставички и торби с картофи, пратени от доброволци от други региони на Украйна. Опашката е стройна, само че елементарно се гневи. Хората се прегръщат с познати, радостни да ги видят живи, и обменят истории на ужаса от последния месец. " Потрошиха дома ми ". " Откраднаха всичко, дори бельото. " " Убиха човек на моята улица ". " Проклетниците ми взеха преносимия компютър и афтършейва ". Симфония от случки, някои от тях персонални, други предадени втора употреба, всичките ужасни.
Тук допреди 10 години хората говореха единствено хубави неща за Русия, където доста имат другари и близки. А през днешния ден назовават съседите си варвари, свине, копелета.
Юри Бова, кмет на Тростянец, споделя, че още е рано да се каже какъв брой цивилни са убити от руснаците.
" Със сигурност са повече от 50, само че може би не са стотици ",
споделя той. Бова обикаля градчето с камуфлажна униформа и револвер, затъкнат под бронежилетката. При нахлуването на руснаците обаче нещата били доста разнообразни.
" Идеята, че Русия ще нахлуе в Украйна, ми се струваше твърде фантастична ", признава Бова. Въпреки това след поредност предизвестия от Съединени американски щати, той свикал заседание на доброволците, подготвени да образуват защитителен отряд. Стотина души откликнали. В Тростянец няма военно поделение и отрядът разполагал с няколко ловни пушки, един-два револвера и неколцина служители на реда с калашници. Решили да молят Киев за оръжие. Но към този момент било прекомерно късно. Само след три нощи войната стартира.
До закуска голяма колона съветска военна техника към този момент е в покрайнините на града. Бова изпраща група горски да струпат отсечени дървета на входната артерия, което им печели няколко часа и предиобед привиква ново заседание на отряда. " Щяхме да идем на сигурна гибел, в случай че тръгнем да се борим с няколко пушки против танковете. Затова взех решение да станем партизани ", изяснява Бова. Хората имат няколко минути да решат дали да останат или да бягат. Кметът и заместниците му вземат решение да изоставен града и да се укрият в прилежащите села.
Когат украинските сили взривяват южния мост на Тростянец, това отрязва пътя на руснаците. Но градчето става център на съветски войски и техника. Местното население се укрива в мазетата и стартира да чака какво ще стане.
Някои от първите срещи с окупаторите бяха относително безобидни, описват през днешния ден хората. " Страх ни беше от тях, само че
след време започнахме да ги съжаляваме
Бяха мръсни, миришеха неприятно и изглеждаха изцяло комплицирани ", споделя Яна Луговец, която прекарва един месец в мазето си със брачен партньор, щерка и другари.
Яна споделя, че един боец, пратен на обиск в дома й, си тръгнал без да довърши задачата, с очи, цялостни със позор, до момента в който щерка й крещяла от боязън.
Дария Сасина, която има салон за хубост до жп гарата, заварила вътре седем съветски бойци. Разплакала се, изпаднала в нервност, а те тръгнали да й се извиняват. " Имаше едно младо войниче - споделя Дария, - то почна да ме успокоява. Каза: Слушай, скърбя. Не знаехме, че ще е по този начин ".
Много хора описват за сходни възпитани срещи или
проблясък на позор в очите на нашествениците,
само че всяко другарство с тях е игра на съветска рулетка. Няколко дни по-късно Сасина потегля с мъжа си и татко си на рискована задача до другия завършек на града да занесат самун на 96-годишна вуйна. Група съветски бойци изскачат на улицата и насочват оръжия против тях.
" Бяха 20-ина и започнаха да крещят: " Бягайте, кучки! " - споделя Сасина. - Ние хукнахме с всички сили през калта, краката ни бяха замръзнали и мокри. Те започнаха да стрелят във въздуха. Чувахме ги по какъв начин се смеят, цялата сценка им се струваше извънредно смешна ".
Когато Сасина се връща да види салона си след отдръпването на руснаците, открива, че са откраднали бои, шампоани и лакове за хиляди долари, както и цялото съоръжение за подкастряне, сешоарите, дивана, столовете, няколко крушки и картините от стената. От стената висял на половина изтръгнат климатик със стърчащи жици, очевидно оказали се по-силни от желанието да ги откраднат.
В компенсация, руснаците оставили отрязаната си коса на пода, а в прилежащия плод-зеленчук - камари изпражнения. Някъде в Русия, дамите и приятелките на бойците несъмнено скоро ще получат дарове от скъпа козметика. А Сасина не знае дали ще може в миналото да възвърне салона си.
Някои подлагат на критика кмета, че е решил да избяга от града, само че Бова упорства, че това е било единственото рационално решение. Прехвърляйки фотоси в телефона си от дните на окупацията, той демонстрира по какъв начин хората са му изпращали данни за разположението на руснаците, в това число и от един локален храбрец, който съумял да вдигне дрон над позициите им. " Хората ни споделяха къде спят, къде ядат, къде е техниката им ", споделя Бова. Но след всеки украински удар, руснаците стават все по-гневни.
Украинците популяризират аудиозапис, за който настояват, че е на съветски военачалник, нареждащ с куп хули ракетен удар върху цивилни цели, откакто е бил обстрелван отблизо село. " Искам всичко от изток до запад да бъде заличено от лицето на Земята ", споделя генералът.
Със зачестяването на украинските офанзиви, руснаците прекъсват мобилните връзки в града и
минават от къща на къща да инспектират телефоните на хората
Намерена в бъркотията на техния щаб в жп гарата записка, писана на ръка, демонстрира описи с имена на евентуални врагове, които би трябвало да бъдат издирени и хванати. Срещу някои имена има бегли инструкции за идентификация - " кара бял офроуд джип ".
В Билка, безшумно и прохладно селце край Тростянец, където руснаците разполагат над 200 военни камиона, са убити минимум двама души. Александър Кулибаба се възпротивил, че му вземат плевнята, и е убит на място на 2 март, в деня на идването на руснаците в селото.
Микола Савченко - мирен електричар, който с жена си Людмила отглежда шест осиновени деца, тръгнал една заран да търси къде да зареди телефоните на фамилията, тъй като токът към този момент бил спрян. " Излизам единствено за пет минути ", споделил той на вратата. И повече не се върнал.
В понеделник Людмила стои пред дома си и плаче. В ръцете си държи писмо от полицията, в което със подреден почерк се оповестява, че мъжът й е бил " брутално изтезаван и по-късно убит с един изстрел в сърцето и един - в главата ". Аутопсията
демонстрира счупени кости на пръстите и ръцете му
" Не съм споделила нищо на децата, тъй като те са дребни и не схващат всичко. Всеки ден чакат татко си да се върне вкъщи, а него го няма. Вчера им споделих: Седнете и ще ви обясня всичко ", споделя Людмила. Най-малкото й дете е на 4, най-голямото - на 11. Всичките стоят към нея, строени като матрьошки, безмълвни и комплицирани.
Людмила е безапелационна, че мъжът й не е бил част от съпротивата, само че доста локални са. На прилежаща улица един фермер споделя по какъв начин скрил телефона си в кочината на прасето, а на руснаците показвал за инспекция остаряла бракма. И след това, нощем, изравял същинския телефон, намирал мястото, където ще имало обсег, и пращал координатите на съветската техника на родственик в украинската войска. " Те пратиха Байрактарите и ги унищожиха ", кикоти се той, имайки поради турските дронове, които украинците употребяват с изумителен резултат против съветските колони. " Руснаците са кучета, не са хора, като скакалци са ", споделя мъжът.
Тази гняв към руснаците в села като Билка, където хората приказват мишмаш от украински и съветски и до неотдавна не се вълнуваха от геополитическите проблеми, ще бъде дълготрайна последица от решението на Путин да нахлуе в Украйна.
Наред с гнева, има комплициране и отчаяние за отношението на елементарните руснаци. Надежда Бакран, здравна сестра на 73 година, се избавила с пациентите си в подземието на болничното заведение, когато съветски танк направил на сито постройката. Но когато се обадила на най-хубавата си другарка в Москва, чула единствено песимизъм и обвинявания. " Тя не има вяра на мен, има вяра на малкия екран.
Каза ми, че ние сами сме провокирали тази война
А бяхме повече от приятелки ", споделя Надежда.
За доста, това възприятие на изменничество от близки и другари боли съвсем толкоз, колкото материалните загуби. Сасина прави равносметка на миналия месец в окупация - къщата й е унищожена, салонът - плячкосан, магазинът за играчки на майка й - също, колата на неин другар - открадната. Брат й върви с патерици, откакто колата му е обстрелвана в първия ден на един надзорен пункт и в кръста му засяда патрон. Руснаците простреляли дори котката на баба й при една инспекция.
Когато обаче Сасина се обажда да опише на вуйна си, която живее край Москва и прекарва летата в Тростянец, вуйна й я отрязва, че приказва нелепости. " Каза ми, че не е допустимо, че несъмнено бойците са украинци, преоблечени като руснаци. Сега не ми приказва ", споделя Сасина.
Руснаците, които съумяват да се изтеглят живи от Тростянец, може би в никакъв случай няма да приказват за гнева, който са срещнали и за погрома, който са предизвикали. Зрителите на съветската телевизия може в никакъв случай да не научат цената на тази непожелана война, макар че доста съветски фамилии ще жалят своите синове и братя. Пожълтелите тела на трима съветски бойци стоят непотърсени в моргата на Тростянец. Според един украински боец, взел участие във връщането на града, тук може да са починали до 300 руснаци.
В подземието на жп гарата, светлината на фенерчето разкрива спонтанната полева болница, където руснаците са лекували ранените си. По пода са разхвърляни таблети и медицински такъми. Но може би най-потресаващата панорама в цялостен Тростянец се разкрива на стената в коридора. На нея са залепени детски рисунки, донесени от Русия - дарове от разнообразни учебни заведения за Деня на армията, денят преди нахлуването на Русия в Украйна. Картичките са украсени с красиви цветя, посланията - изписани с паяжината на детски почерк. Една от тези картички е подписана от Саша П., първокласник. " Благодаря ти, войнико, че пазиш спокойно небето ми ". (Заглавието е на " Сега " )
Главният им военачалник се настанява в стая 23 на локалната административна постройка, преди този момент канцелария на счетоводителите от общинския съвет. Бутилката му със сингъл малц още стои на бюрото, фасовете от тънък цигарите му още са накацали по ръба на пепелника. Единично легло, отмъкнато от непосредствен хотел, му служи за постелка.
Хората му се настаняват един етаж по-долу. Изглежда спят, ядат и облекчават потребностите си в същите стаи, а някои може би и умират там, съдейки по окървавените съветски униформи по пода.
30 дни откакто идват, посред жестока опозиция от украинците, руснаците напущат Тростянец с ескорт танкове, камиони с плячка и доста крадени коли, белязани със признака на нашествениците Z. Погромът, който оставят след себе си, ще се помни от жителите на този приветлив исторически град (население 20 000 души) до края на живота им и е още едно доказателство за резултатите от непожеланата " освободителна " задача на Русия в Украйна.
На площада пред жп гарата в този момент се разкрива мрачна гледка от няколко унищожени танка,
избелелия скелет на една гаубица
и набразден с дупки от патрони жълт рейс с кръв по седалките. Стотици зелени сандъци от боеприпаси стоят разпилени като свидетелство на всичко, изстреляно от руснаците от Тростянец към прилежащите градчета. Оцелелите здания са наплескани с про-руски лозунги и груби обиди към украинския президент Володимир Зеленски.
По време на двудневната си обиколка в града, " Гардиън " се натъква на доказателства за изтезания, мъчения и разграбване по време на едномесечната окупация, само че ще би трябвало още доста време, с цел да се опишат всички закононарушения на руснаците в градчета като Тростянец. Засега тече дълго и мъчно почистване.
Украински сапьори са отстранили мините и опънатите жици от гробището, жп гарата и дори от музея на шоколада, настанен в елегантна вила, където преди време е отсядал Чайковски. В неделя бе пуснат ток за пръв път от седмици. Първият пътнически трен от началото на войната дойде в понеделник на разрушената гара. Но улиците към момента са цялостни с кривите остатъци на съветските танкове и човек няма какво да си купи, тъй като всичко е плячкосано.
През уикенда, жителите обикалят пунктовете за разпределяне на храна, където ги има - картони с яйца, буркани с кисели краставички и торби с картофи, пратени от доброволци от други региони на Украйна. Опашката е стройна, само че елементарно се гневи. Хората се прегръщат с познати, радостни да ги видят живи, и обменят истории на ужаса от последния месец. " Потрошиха дома ми ". " Откраднаха всичко, дори бельото. " " Убиха човек на моята улица ". " Проклетниците ми взеха преносимия компютър и афтършейва ". Симфония от случки, някои от тях персонални, други предадени втора употреба, всичките ужасни.
Тук допреди 10 години хората говореха единствено хубави неща за Русия, където доста имат другари и близки. А през днешния ден назовават съседите си варвари, свине, копелета.
Юри Бова, кмет на Тростянец, споделя, че още е рано да се каже какъв брой цивилни са убити от руснаците.
" Със сигурност са повече от 50, само че може би не са стотици ",
споделя той. Бова обикаля градчето с камуфлажна униформа и револвер, затъкнат под бронежилетката. При нахлуването на руснаците обаче нещата били доста разнообразни.
" Идеята, че Русия ще нахлуе в Украйна, ми се струваше твърде фантастична ", признава Бова. Въпреки това след поредност предизвестия от Съединени американски щати, той свикал заседание на доброволците, подготвени да образуват защитителен отряд. Стотина души откликнали. В Тростянец няма военно поделение и отрядът разполагал с няколко ловни пушки, един-два револвера и неколцина служители на реда с калашници. Решили да молят Киев за оръжие. Но към този момент било прекомерно късно. Само след три нощи войната стартира.
До закуска голяма колона съветска военна техника към този момент е в покрайнините на града. Бова изпраща група горски да струпат отсечени дървета на входната артерия, което им печели няколко часа и предиобед привиква ново заседание на отряда. " Щяхме да идем на сигурна гибел, в случай че тръгнем да се борим с няколко пушки против танковете. Затова взех решение да станем партизани ", изяснява Бова. Хората имат няколко минути да решат дали да останат или да бягат. Кметът и заместниците му вземат решение да изоставен града и да се укрият в прилежащите села.
Когат украинските сили взривяват южния мост на Тростянец, това отрязва пътя на руснаците. Но градчето става център на съветски войски и техника. Местното население се укрива в мазетата и стартира да чака какво ще стане.
Някои от първите срещи с окупаторите бяха относително безобидни, описват през днешния ден хората. " Страх ни беше от тях, само че
след време започнахме да ги съжаляваме
Бяха мръсни, миришеха неприятно и изглеждаха изцяло комплицирани ", споделя Яна Луговец, която прекарва един месец в мазето си със брачен партньор, щерка и другари.
Яна споделя, че един боец, пратен на обиск в дома й, си тръгнал без да довърши задачата, с очи, цялостни със позор, до момента в който щерка й крещяла от боязън.
Дария Сасина, която има салон за хубост до жп гарата, заварила вътре седем съветски бойци. Разплакала се, изпаднала в нервност, а те тръгнали да й се извиняват. " Имаше едно младо войниче - споделя Дария, - то почна да ме успокоява. Каза: Слушай, скърбя. Не знаехме, че ще е по този начин ".
Много хора описват за сходни възпитани срещи или
проблясък на позор в очите на нашествениците,
само че всяко другарство с тях е игра на съветска рулетка. Няколко дни по-късно Сасина потегля с мъжа си и татко си на рискована задача до другия завършек на града да занесат самун на 96-годишна вуйна. Група съветски бойци изскачат на улицата и насочват оръжия против тях.
" Бяха 20-ина и започнаха да крещят: " Бягайте, кучки! " - споделя Сасина. - Ние хукнахме с всички сили през калта, краката ни бяха замръзнали и мокри. Те започнаха да стрелят във въздуха. Чувахме ги по какъв начин се смеят, цялата сценка им се струваше извънредно смешна ".
Когато Сасина се връща да види салона си след отдръпването на руснаците, открива, че са откраднали бои, шампоани и лакове за хиляди долари, както и цялото съоръжение за подкастряне, сешоарите, дивана, столовете, няколко крушки и картините от стената. От стената висял на половина изтръгнат климатик със стърчащи жици, очевидно оказали се по-силни от желанието да ги откраднат.
В компенсация, руснаците оставили отрязаната си коса на пода, а в прилежащия плод-зеленчук - камари изпражнения. Някъде в Русия, дамите и приятелките на бойците несъмнено скоро ще получат дарове от скъпа козметика. А Сасина не знае дали ще може в миналото да възвърне салона си.
Някои подлагат на критика кмета, че е решил да избяга от града, само че Бова упорства, че това е било единственото рационално решение. Прехвърляйки фотоси в телефона си от дните на окупацията, той демонстрира по какъв начин хората са му изпращали данни за разположението на руснаците, в това число и от един локален храбрец, който съумял да вдигне дрон над позициите им. " Хората ни споделяха къде спят, къде ядат, къде е техниката им ", споделя Бова. Но след всеки украински удар, руснаците стават все по-гневни.
Украинците популяризират аудиозапис, за който настояват, че е на съветски военачалник, нареждащ с куп хули ракетен удар върху цивилни цели, откакто е бил обстрелван отблизо село. " Искам всичко от изток до запад да бъде заличено от лицето на Земята ", споделя генералът.
Със зачестяването на украинските офанзиви, руснаците прекъсват мобилните връзки в града и
минават от къща на къща да инспектират телефоните на хората
Намерена в бъркотията на техния щаб в жп гарата записка, писана на ръка, демонстрира описи с имена на евентуални врагове, които би трябвало да бъдат издирени и хванати. Срещу някои имена има бегли инструкции за идентификация - " кара бял офроуд джип ".
В Билка, безшумно и прохладно селце край Тростянец, където руснаците разполагат над 200 военни камиона, са убити минимум двама души. Александър Кулибаба се възпротивил, че му вземат плевнята, и е убит на място на 2 март, в деня на идването на руснаците в селото.
Микола Савченко - мирен електричар, който с жена си Людмила отглежда шест осиновени деца, тръгнал една заран да търси къде да зареди телефоните на фамилията, тъй като токът към този момент бил спрян. " Излизам единствено за пет минути ", споделил той на вратата. И повече не се върнал.
В понеделник Людмила стои пред дома си и плаче. В ръцете си държи писмо от полицията, в което със подреден почерк се оповестява, че мъжът й е бил " брутално изтезаван и по-късно убит с един изстрел в сърцето и един - в главата ". Аутопсията
демонстрира счупени кости на пръстите и ръцете му
" Не съм споделила нищо на децата, тъй като те са дребни и не схващат всичко. Всеки ден чакат татко си да се върне вкъщи, а него го няма. Вчера им споделих: Седнете и ще ви обясня всичко ", споделя Людмила. Най-малкото й дете е на 4, най-голямото - на 11. Всичките стоят към нея, строени като матрьошки, безмълвни и комплицирани.
Людмила е безапелационна, че мъжът й не е бил част от съпротивата, само че доста локални са. На прилежаща улица един фермер споделя по какъв начин скрил телефона си в кочината на прасето, а на руснаците показвал за инспекция остаряла бракма. И след това, нощем, изравял същинския телефон, намирал мястото, където ще имало обсег, и пращал координатите на съветската техника на родственик в украинската войска. " Те пратиха Байрактарите и ги унищожиха ", кикоти се той, имайки поради турските дронове, които украинците употребяват с изумителен резултат против съветските колони. " Руснаците са кучета, не са хора, като скакалци са ", споделя мъжът.
Тази гняв към руснаците в села като Билка, където хората приказват мишмаш от украински и съветски и до неотдавна не се вълнуваха от геополитическите проблеми, ще бъде дълготрайна последица от решението на Путин да нахлуе в Украйна.
Наред с гнева, има комплициране и отчаяние за отношението на елементарните руснаци. Надежда Бакран, здравна сестра на 73 година, се избавила с пациентите си в подземието на болничното заведение, когато съветски танк направил на сито постройката. Но когато се обадила на най-хубавата си другарка в Москва, чула единствено песимизъм и обвинявания. " Тя не има вяра на мен, има вяра на малкия екран.
Каза ми, че ние сами сме провокирали тази война
А бяхме повече от приятелки ", споделя Надежда.
За доста, това възприятие на изменничество от близки и другари боли съвсем толкоз, колкото материалните загуби. Сасина прави равносметка на миналия месец в окупация - къщата й е унищожена, салонът - плячкосан, магазинът за играчки на майка й - също, колата на неин другар - открадната. Брат й върви с патерици, откакто колата му е обстрелвана в първия ден на един надзорен пункт и в кръста му засяда патрон. Руснаците простреляли дори котката на баба й при една инспекция.
Когато обаче Сасина се обажда да опише на вуйна си, която живее край Москва и прекарва летата в Тростянец, вуйна й я отрязва, че приказва нелепости. " Каза ми, че не е допустимо, че несъмнено бойците са украинци, преоблечени като руснаци. Сега не ми приказва ", споделя Сасина.
Руснаците, които съумяват да се изтеглят живи от Тростянец, може би в никакъв случай няма да приказват за гнева, който са срещнали и за погрома, който са предизвикали. Зрителите на съветската телевизия може в никакъв случай да не научат цената на тази непожелана война, макар че доста съветски фамилии ще жалят своите синове и братя. Пожълтелите тела на трима съветски бойци стоят непотърсени в моргата на Тростянец. Според един украински боец, взел участие във връщането на града, тук може да са починали до 300 руснаци.
В подземието на жп гарата, светлината на фенерчето разкрива спонтанната полева болница, където руснаците са лекували ранените си. По пода са разхвърляни таблети и медицински такъми. Но може би най-потресаващата панорама в цялостен Тростянец се разкрива на стената в коридора. На нея са залепени детски рисунки, донесени от Русия - дарове от разнообразни учебни заведения за Деня на армията, денят преди нахлуването на Русия в Украйна. Картичките са украсени с красиви цветя, посланията - изписани с паяжината на детски почерк. Една от тези картички е подписана от Саша П., първокласник. " Благодаря ти, войнико, че пазиш спокойно небето ми ". (Заглавието е на " Сега " )
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ