Талев със съпругата си Ирина и синовете им Братислав (по-големият)

...
Талев със съпругата си Ирина и синовете им Братислав (по-големият)
Коментари Харесай

Климент Талев – внук на големия писател Димитър Талев, пред „Труд“: Ние, Талеви, ще съдим Македония и министър Захариева

 Талев със брачната половинка си Ирина и синовете им Братислав (по-големият) и Владимир Талев със брачната половинка си Ирина и синовете им Братислав (по-големият) и Владимир
Навършиха се 120 години от рождението на огромния български публицист Димитър Талев (1898 – 1966). За честването особено от Берлин пристигна неговият по-малък наследник Владимир дружно с наследника си Андреас. Талев е създател на тетралогията „ Железният светилник “, Преспанските камбани “, „ Гласовете ви слушам “ и „ Илинден “. Животът на писателя, роден в Прилеп, е белязан с битките за Македония, а след 9 септември 1944 година е жигосан и минава през пъкъла на затвори, концлагери и изселване. За него споделя един от внуците му Климент Талев.

– България празнува 120 години от рождението на огромния български публицист и ваш дядо Димитър Талев. Как посрещате вие – наследниците му, тази годишнина във време на давност и смяна на полезности, господин Талев?
– 120 години минаха от рождението на Димитър Талев, само че у нашето семейство има болежка. Заради забравата през днешния ден. Кой в този момент си спомня за хора като него, откакто даже в учебното заведение витае духът на забравата. А Талев в действителност е създател, с който би се гордяла всяка нация, той е международен публицист. Не помня дядо приживе, тъй като той умира четири години преди да се родя. Но татко ми доста ми е разказвал за него. Израснал съм с неговите въжделения, с книгите му. Целият списък на Димитър Талев е у нас в Бистрица, в къщата, която дядо ми е построил преди повече от 50 години. Преди да почине, баща ми – той е по-големият му наследник, ми даде два завета. Първо, да продължа да пропагандирам и предавам на другите генерации заветите на дядо и идеята му за Македония, да защищавам дядовия списък – както от македонистите, по този начин и от враговете на Талевото слово, облечени във власт тук, в България! И второ, да довърша започнатата от него борба и „ пиратите “ от Република Македония да получат отмъщение. Досега не съм завел дело, тъй като разчитах на удобно оживление след спогодбата, след подписания контракт, само че уви…

– Пиратските издания в Македония на Димитър Талев преди няколко години провокираха доста мнения, имаше реакции и вие с право предприехте офанзива против тях. Докъде стигна битката ви против македонистите в Скопие?
– Почти до средата, непрекъснато се сблъсквам с държавните институции, само че историята е по-дълга. През 2001 година наши другари ни написаха писмо от Македония, че там е публикуван романът на дядо „ Илинден “, даже се разкри, че го продават за 55 $ чак в Австралия. Издателят господин Иван Гранитски ми сподели, че това е същински обир. Къде ли не вървях по най-високите институции, само че нещата се потулиха. Преди 4-5 месеца имах малко неприятни моменти с един сътрудник, който се показа, че е от Външно министерство. Два пъти ме среща на метростанция „ Младост 3 “, сподели ми да се кротна и да не им мътя външната политика. Дадох им даже и пиратското издание на „ Железният светилник “ на издателство „ Арлекин 2006 “, в което най-скандалното е, че то е излязло под шапката на Министерството на културата на Македония. Казаха ми, че е направено питане в Македония и оттова са дали отговор, че няма такива издания. Направи се и една експертиза, която 2 години не ми я предоставяха.

– И каква е истината в действителност?
– Истината е, че в македонския вид на книгата няма даже някои страници от романа, а думата „ българин “ е сменена с „ македонец “. Това е безусловно престъпно закононарушение. В доста страни, включително и в Македония, сходно нещо се счита за престъпно закононарушение, само че нямам доверие тяхната страна да се трогне и да стартира дело. Нашата обаче има правото да го направи.

– Да не желаете да кажете, че към този момент се приготвя такова дело, за такива планове бяхте намеквали преди?
– Вече твърдо сме решили. Всички наследници – аз, чичо ми Владимир, който живее в Берлин и неговият наследник Андреас, ще заведем дело против Македония в Страсбург. Вече сме упълномощили издателство „ Захарий Стоянов “, което издаде томовете с цялото творчество на дядо, да пази правата на писателя и в България, и в чужбина. Бяха написани няколко писма до Министерство на външните работи – никакъв резултат, и след половингодишно очакване на отговор, взехме решение да стартираме правосъдни процедури. Вече са наети няколко от най-хубавите юристи, с цел да осъдим престъпните издания в Македония и това ще стане още при започване на идната година. Нещата към този момент са в ход – интензивно приготвяме сега документите.

– Кои юристи са ангажирани?
– Засега юристите са помолили за поверителност, с цел да могат да приготвят документите. Делото ще бъде против страната Македония в лицето на тяхното Министерство на културата и двете издателства, издали престъпните броеве на „ Железният светилник “. Жалко, че Външно министерство, трима външни министри в лицето на Даниел Митов, служебният и изключително сегашната министърка Екатерина Захариева, не благоволяват да дават отговор на нашите писма, на десетките изявленията, които аз и другите ми родственици сме дали – цялостно безхаберие и цялостна безнаказаност. Това безсрамие повече не може да се търпи. Ще заведем и дело против Външно министерство за безнаказаност и безхаберие, само че и персонално против министър Захариева, която за половин година не можела да отговори на нито едно едно наше запитване. Дори втората половина от живота ми да мине в правосъдни разпри, считам да стигна до надвит край, тъй като това е дълг на всеки достоверен Талев!

– Дядо ви в никакъв случай не е признавал македонския език. Комунистите са го пратили в концлагери след 9 септември, само че и днешните политици сякаш се опасяват от него. Защо?
– Има нещо доста забавно. Оказва се че той – Димитър Талев, постоянно е неуместен. Преди за комунистите, в този момент за натовците и евроатлантиците. Дядо постоянно е желал да поправи една неправда за Македония. В тези години поради решението на Коминтерна да сътвори изкуствена македонска нация, а през днешния ден там се намесват геополитически ползи и отново всичко ще се замете под килима. Историята не е комфортна за никои властимащи. Заради всичко това отношението освен към Талев, само че и към други български класици, свързани с Македония, към този момент е друго. Искат да ги не разрешават, цензурират или най-добре да бъдат забравени. Това е национално закононарушение. Умът ми не го побира по какъв начин по този начин ще искаш да преиначиш историята си? Днес ограниченията за това са доста префинени – посредством давност, по този начин било най-безболезнено. Ние, като нация не трябва да разрешаваме това. Отрязаните клони ще счупят и дървото. Ще се превърнем в нация без корен. Това е най-прекият път към изгубването ни.

– Да си спомним за дядо ви, честваме 120 години от рождението му. Какъв облик сте си построили за него от спомените на вашия татко и роднините ви?
– Димитър Талев не е бил сгънат и болен човек, с огромни диоптри, както някои хора си мислят. Баща ми доста се ядосваше, че дават акцент на високите диоптри на дядо. Напротив, той е бил със страхотна воля, някой път е размахвал бастуна, с цел да отстоява своята идея. Той ходел с бастун и револвер на пояса. През 1933 година, когато убиват Симеон Евтимов – шефа на вестник „ Македония “, по решение на дясното крило на Вътрешна македонска революционна организация, го избират за шеф и той приема. Няколко пъти има опити за атентати против него, само че те не съумяват. Той върви с револвер тъкмо в тези смутни времена, когато баба ми Ирина е носела татко ми в корема си. Воля, динамичност, възприятие за правдивост – това е Талев. Според татко ми Братислав дядо е бил много непоколебим човек, само че всичко, което е правил, е било с мисълта за България. Преживял е доста тежки моменти в живота си, изключително след 9 септември 1944-а – затвор, концлагери, изселване…

– Каква е била повода за такова отношение на властта към него, какви са били прегрешенията му?
– Дядо бил жигосан като „ фашист “ и „ великобългарски шовинист “. През 1944-та новият режим трансформира напълно политиката на България по македонския въпрос и както е известно, стартира македонизация на Пиринския край. Талев, който е роден в Прилеп, не приема това. Изключен е от Съюза на писателите и е лишен от право да взе участие в публичния и литературния живот. Не му дават никаква работа. Но и при тези тежки условия довършва романа „ Железният светилник “.

– В какво се показва „ фашистката “ му активност и тя ли става решаваща при формулирането на обвиняванията против него и за арестуването му през 1944-та от комунистите?
– Писателят е надълбоко обвързван с историята и ориста на българите в Македония, взел участие е в битките за тяхното освобождение. Той е бил в близки връзки с фамозния Ванче Михайлов. Зная, че са имали няколко срещи, двамата са имали близки убеждения най-много за националната еднаквост на Македония. Великите сили не желаят да има Велика България. До 9 септември 1944-та Талев написва десетки публикации, защитаващи правата на поробените българи в Егейска и Вардарска Македония и няколко сборника с разкази и исторически новели.

– После дядо ви е изпратен в лагер. Какво знаете за това?
– Вече болен, той е пратен в Куциян. Храната – варени кочани зеле без никаква лой, го разболява още повече. Дядо се връща оттова толкоз слаб и измъчен, че хората едвам го познали. Всъщност баба Ирина го избавя. Тя беше доста предана жена и брачна половинка. Татко е споменавал през годините по какъв начин баба сварявала захар, по-късно я карамелизира, а след това поставя в буркани с етикети от близката аптека. Уж че е лекарство, тя вкарва тези буркани в лагера, с цел да укрепва по някакъв метод организма му. Баба непрекъснато е била по пандизите, търсейки способи да му изпрати нещо, и баща и брат му на практика гладували. Със захар на бучки баба ми Ирина избавя Талев. По майчина линия тя се споделя Измирлиева, т.е. ние сме близки братовчеди с Христо Смирненски, с неговия жанр. Иначе баба и дядо са се срещнали на събиране на Вътрешна македонска революционна организация, тя е от Кукуш. Може би ще е любопитно да загатна, че баба Ирина е била огромна хубавица, чувал съм преди години, някои хора да споделят, че тя и великата актриса Джина Лолобриджида, доста си приличали. Е, двете не са били на една възраст, несъмнено.

– Какво знаете за интервала, в който Димитър Талев и фамилията му са били изселени в Луковит и за какво тъкмо там?
– Защото мястото не е доста надалеч от София. Животът там се оказва много недопечен, дядо даже се пробва да работи на една кариера край Луковит. Цял ден чука камъни, само че вечерта се връща с разранени ръце и се отхвърля. Това се случва през 1948-а. Баба ми тогава е към 35-годишна и се постанова да работи в тъкачница в Луковит. Така препитанието на фамилията (с две деца – татко ми Братислав и по-малкия му брат Владимир) пада върху нежните й рамене. Често работният й ден е приключвал през нощта. Чичо ми Владимир като дребен се разболява, хваща дизентерия. Добре че не е бил пълновръстен и съумяват да го изпратят на сестрата на баба Ирина – Веселина Станишева, където живее известно време. Всичко това, с цел да могат да изкарат някой лев. Тежки години са били. Баба е нагрявала тухли на печката и ги е пъхвала под краката на дядо ми, а той продължавал да написа с ръкавици и с вързани ръце. Имал е доста мощен дух.

– Коя е била персоналната идея на Димитър Талев?
– Дядо е пропагандирал и се е борел за обединена България, мечтаел е за границите на Самуилова България. Бил е безусловно срещу този фиктивен македонски език. Тогава той е бил неуместен за властта и не е допускан нищо да издава.

– Как става реабилитацията на дядо ви?
– В моето семейство считаме, че дядо не е оправдан. Народът прави това, а не властта. Иначе в края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим внезапно трансформира вижданията си по македонския въпрос и последователно застава на патриотични позиции. В резултат на това разрешават на Талев да работи на свободна писателска процедура. Така е преодоляно към него и враждебното отношение от страна на властта. Скоро по-късно Талев стартира да получава и награди, като званието „ Народен активист на културата “, става лауреат на Димитровска премия (1959 г.), даже е определен за депутат (в 31-вото Народно събрание през 1966 г.)

– Защо казвате, че народът го оправдава?
– Баща ми споделяше, че народът е избавил Талев. И разправяше по какъв начин като вървял един път по „ Граф Игнатиев “, на завоя с „ Алабин “ видял събрани доста хора. Помислил, че е станало някакво злощастие с трамвай, само че като попитал какво става, всички разгорещено дали отговор: „ Ще приказва Димитър Талев. “ Дядо имал среща с читатели в кино „ Москва “. Ето по какъв начин не страната, а хората го оправдават.

– Имало ли е опити за кражба на ръкописи на Талев?
– Когато живеехме на улица „ Паренсов “ – би трябвало да съм бил 10-11-годишен, забелязахме, че изчезват разнообразни ръкописи и скъпи тефтерчета с диалози на дядо, свързани с Македония. Все едно имаше полтъргайсти. Татко незабавно се досети, че Държавна сигурност обича да посещава дома ни. Затова реши да се преместим в къщата ни в Бистрица, която дядо бе направил приживе през 1958-1959 година Надеждата ни бе зад високия дувар да имаме по-малко неканени посетители. Точно там дядо е написал романите „ Самуил “ (издаден през 1958 г.), и „ Хилендарският духовник “ (издаден през 1962 г.). И по този начин през 1981-ва качихме целия му списък в Бистрица. Впоследствие тази къща стана наш дом.

– Вие имате щерка, тя по какъв начин приема тази фамилна история на рода Талеви?
– Дъщеря ми Ерика е моята горделивост. Тя към този момент знае всичко за дядо си и ще продължи да пази паметта на рода си, имам вяра в това. Днес издателствата се сблъскват с задгранични фондации, персони и институции, като Джордж Сорос, „ Америка за България “ и Брюксел, които желаят да претопят националната еднаквост на българите. Затова се нападат българските създатели като Димитър Талев и Иван Вазов. Чуждестранните фондации разделят етнически целия балкански район. На това би трябвало да се противопоставим. Дължим го на тези, които са горделивост за нацията ни, част от тях е и дядо ми Димитър Талев.

Нашият посетител
Климент Талев е внук на огромния български публицист Димитър Талев. Роден е през 1970 година След кончината на татко му той е индивидът, който се грижи за архива на българския народопсихолог. Баща му – Братислав Талев, бе народен представител от Велико народно събрание от Демократическата партия. Отказа да се причисли към 39-имата от Съюз на демократичните сили, които напуснаха Народното събрание през 1991-а, и подписа Конституцията. Днес Климент се занимава с биоземеделие и гледа животни в родовата си къща в Бистрица, Софийско. Има щерка Ерика, на 19 година
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР