Разбирателството не винаги означава любов
Такова е мнението на експертите по фамилни връзки. Например, че любовта е същинска, когато двамата се схващат от половин дума
Това е правилно след дълго време дружно, само че единствено в смисъл, че дамата и мъжът се опознават добре и развиват нещо като вътрешен глас – всеки знае по какъв начин ще реагира другият в избрана обстановка.
„ Разбират се от половин дума “ напълно не значи, че двамата в никакъв случай не спорят и това потвърждава любовта посред им.
Психолозите настояват тъкмо противоположното – в случай че той в никакъв случай не ви опонира, възприятията му са се изпарили. И вие, и връзката сте му безразлични.
Казвате нещо, той не възразява, само че не е склонен. Нататък вероятните сюжети са три. Или без да се преценява с мнението ви и без да разисква, подрежда какво да вършиме. Или ви слуша по правилото „ Говори си, не ми пречиш “ и си прави, каквото си знае. Или си мълчи и постъпва, както вие желаете, тъй като се е примирил с вашия диктат, все едно му е и „ единствено мир да има “.
Като се замислите, и трите разновидността не наподобяват на обич. В първия мъжът не се отнася с дамата като с равносилен сътрудник, а я командва. Когато някой постанова личността си над другия, е деспот, а не обичащ човек.
Във втория сюжет също има неуважение, дори по-голямо, тъй като е съпроводено с лукавство. Уж влюбеният мъж не споделя нищо срещу на сякаш обичната си жена, само че не се преценява с нейното мнение, а единствено със своето. Което си е доказателство за нарцисизъм, а той няма място в връзките сред двама.
В третия вид примиреният сигурно е престанал да е влюбен, тъй като на всеки мъж е вътрешно присъща нуждата да се усеща почитан от жена си. Може най-после да се съгласи с нея, само че няма да си трае, като не е склонен, написа „ Всичко за фамилията “. Щом не намира за нужно в никакъв случай да си каже мнението, значи е с нея и я търпи заради някакви други съображения, не тъй като я обича и има вяра, че тя го обича.
