Радев пусна закона за отнемането на концесията на „Росенец“, но го атакува в КС
Така текстовете влизат в действие, а възможната им анулация може да се случи след месеци
Президентът Румен Радев нападна отнемането на концесията на „ Лукойл “ на терминал „ Росенец “ с любопитен метод . Вместо да наложи несъгласие на признатия законопроект, той е издал декрет за обнародването му. Едновременно с това Радев сезира Конституционния съд (КС) по тематиката.
Законът за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, признат от 49-ото Народно заседание на 21 юли 2023 година, е обнародван през днешния ден в " Държавен вестник ". С това излиза наяве, че президентът не е наложил несъгласие на текстовете макар апелите, в това число на Това значи, че законът влиза в действие и следва да бъде прибавен. При вероятно несъгласие имаше късмет депутатите да премислят решението си, което бе взето преждевременно. Освен това Народното събрание е в лятна почивка (макар че ще заседава изключително в понеделник) и възможното преодоляване на ветото можеше да се случи със закъснение - чак през септември.
Едновременно с обнародването на закона, тази заран от президентството оповестиха, че Радев сезира Конституционен съд. Там обаче въпросът ще откри позволение вероятно след месеци поради много по-тромавото деяние на тази институция.
Решенията в региона на енергетиката постоянно би трябвало да почиват върху нуждата от надеждност и непрекъсваемост на доставките на първични материали и на гарантирането на налични цени за жителите и промишлеността. Цената за прибързаните и недомислени решения се заплаща постоянно от джобовете на принудените да понасят следствията им, оповестяват от пресцентъра на президента във връзка претекстовете на Румен Радев да сезира Конституционен съд.
Начинът на скорострелното приемане на законови промени, с които се приключва концесията на пристанищния терминал „ Росенец “, освен опонира на основополагащия за Конституцията ни принцип на правова страна, само че е и образец за безконтролно отношение към страната и жителите . При възприемането на този коренен метод не са съобразени нито ползите на потребителите и рисковете за повишение на цените на горива и артикули, нито евентуалните закани за хиляди заети в нефтохимическия комбинат , нито вероятните правосъдни искове против България.
Конституционните пороци на този закон и сериозните опасности, пред които той изправя българските жители, са задоволителни учредения за президента Радев да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на законовите промени, показват още от прессекретариата на президента.
Следва цялостен текст на настояването на президента:
ИСКАНЕ
От
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за определяне на противоконституционност на § 1 – 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в действие – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 8 от 25.01.2023 година, изм. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.)
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни § 1-5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, а след влизането на закона в действие – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (ЗКПОМОДРДПУ). В сходство с практиката на Конституционния съд (Решение № 6 от 2008 година по к.д. № 5 от 2008 г.) оборвам наредбите на закона за изменение и допълнение до влизането им в действие, а доколкото по-късно те престават да бъдат независими и стават част от закона, който се променя и добавя, насочвам искане до Съда за независимо разглеждане на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ. Считам, че оспорените разпореждания опонират на член 4, алинея 1 и член 11, алинея 1 от Конституцията на Република България, като апелирам да имате поради следните съображения:
1. Принципът на правовата страна
Многопластовото наличие на конституционния принцип на правовата страна се образува от съчетаването на два основни съставния елемент: правовата страна във фиктивен и в веществен смисъл. В своята непрекъсната процедура (Решение № 1 от 2005 година по к.д. № 8/2004 година, Решение № 4 от 2014 година по к.д. № 12/2013 година, Решение № 10 от 2016 година по к.д. № 3/2016 година, Решение № 3 от 2017 година по к.д. № 11/2016 година и др.) Конституционният съд утвърждава разбирането за правовата страна като комбиниране на правилото за правната сигурност (формалния елемент) и правилото за справедливостта (материалния елемент). Правната сигурност изисква поредност, предвидимост и непоклатимост на законовите разпореждания, а законността е ядрото на правовата страна във фиктивен смисъл. „ Изискването за досегаемост и разбираемост, точност, недвусмисленост и изясненост на законите, а отсам и за предвидимост, за сходството им с правилата и полезностите на главния закон, са измежду най-съществените негови измерения. “ (Решение № 8 от 2019 година по к.д. № 4/2019 г.).
С § 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение се променя § 2 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ по метод, който не подхожда на условията на правовата страна. Измененията не подхождат на предмета на ЗКПОМОДРДПУ, който е „ реализирането на надзор при използване на възбраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 по отношение на ограничаващи ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), именуван по-нататък „ Регламент (ЕС) № 833/2014 “, и неговите следващи промени и допълнения. “
Без подозрение закон с предмет, ориентиран към контрола по използване на ограничаващите ограничения с оглед дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, има своя принос към метода, по който Република България ползва ограниченията, образувани като резултат от общата външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз. Тази политика се основава на дипломацията и спазването на интернационалните правила и е ориентирана към опазването на мира, укрепването на интернационалната сигурност, зачитането на правата на индивида и на главните свободи. Законът е признат от 48-ото Народно заседание на 13 януари 2023 година и е обнародван с Указ № 16 от 24 януари 2023 година на президента на Републиката, като по този начин е подсилен и методът, прилаган от Европейския съюз. При налагането на възбраните, планувани с член 1, т. 7 от Регламент (ЕС) 2022/879 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 по отношение на ограничаващи ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, на България са предоставени краткотрайни дерогации във връзка с вноса на съветски недопечен петрол по море и избрани нефтопродукти. Според член 3м, параграф 5 „ Считано от 5 декември 2022 година и посредством дерогация от параграфи 1 и 2, способените органи на България могат да разрешат осъществяването до 31 декември 2024 година на контракти, подписани преди 4 юни 2022 година, или на спомагателни контракти, нужни за осъществяването на такива контракти, за закупуването, вноса или прехвърлянето на недопечен петрол, транспортиран по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV, с генезис от Русия или изнасяни от Русия. “ Във връзка с това с член 1, т. 12 от Регламент (ЕС) 2022/879 е променен и член 5к, който се отнася до заварените контракти за публични поръчки или за концесии. В дерогациите по член 5к, параграф 2, б. „ д “ е дадена опция за продължаването на осъществяването на поръчки, свързани със закупуването, вноса или превоза на природен газ и петрол, в това число рафинирани нефтопродукти, в случай че не съществува възбрана според член 3м или 3н.
В подтекста на директното приложение, което имат регламентите като актове от правото на Европейския съюз, направените промени в ЗКПОМОДРДПУ основават правна неустановеност при установяване на периода, в който се приключват концесиите в обсега на член 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014. С § 1 от признатия закон, с който се променя § 2 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ, е планувано преустановяване на предоставените концесии в едноседмичен период, само че не е посочено от кой начален миг тече този период. По този метод, без да е отправено искане от Министерския съвет за анулация на дерогацията, Народното събрание е приело преустановяване на концесия в обсега на член 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 година, без да е закрепен начален миг за едноседмичният период, в който това би трябвало да стане. За неяснотата способстват и редакциите на § 3, 4 и 5 от Закона за изменение и допълнение, с които се променя § 3 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ по метод, който планува законът да влезе в действие от 5 февруари 2023 година
Несъвместимо с правовата страна е и предвиждането с § 1 от изменителния закон на „ двуседмичен период от отнемането на концесията “, в който Министерството на превоза и известията да поеме оперативното ръководство на оборудванията, с каквото наличие се добавя § 2 от Преходните и заключителни разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ. Следва да се има поради, че Законът за концесиите не урежда хипотези на лишаване на концесия, а случаи, в които концесията се приключва – глава четвърта, раздели V и VI от Закона за концесиите. Такъв институт – на лишаване на концесията, не е прочут и по Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на контракти за концесия. Използването на термина „ лишаване на концесията “, в комбиниране с израза „ поема оперативното ръководство на оборудванията “, не основава ясни отговорности, които да бъдат изпълнени. Освен това оперативното ръководство е предоставено на Министерството на превоза и известията, без да се регистрира, че орган е министърът и той управлява, координира и управлява реализирането на държавната политика съгласно своите пълномощия, а министерството е администрация, която го подкрепя при реализиране на пълномощията (чл. 34 по отношение на член 38, алинея 1, т. 2 от Закона за администрацията).
2. Принципът на политическия плурализъм
Не могат да бъдат подминати опасенията за нарушение на правилото на политическия плурализъм, на който се основава политическият живот в България. С приемането на закона на две гласувания, извършени в едно и също съвещание на Народното събрание, не е обезпечена опцията на народните представители да създадат всички свои оферти. Конституционно неприемливо е болшинството в Народното събрание да злоупотребява с опцията, предоставена от член 88, алинея 1, изречение второ от Конституцията, по изключение двете гласувания на закони те да се правят на едно съвещание. Това е несъвместимо със същността на законодателството в демократичната страна и е оттегляне от правилото на политическия плурализъм, открит в член 11, алинея 1 от Конституцията.
Стенографските протоколи са публични документи на Народното събрание и имат доказателствена мощ за отразените в тях изказвания, условия и констатации (Решение № 3 от 1993 година по к.д. № 2 от 1993 година, Решение № 18 от 1995 година по к.д. № 16 от 1995 г.). Видно от стенограмата на четиридесетото съвещание на 49-то Народно заседание, извършено на 21 юли 2023 година, депутат в своя дуплика при разискването на първо гласоподаване е декларирал: „ ще създадем нужните промени и оферти за промени сред първо и второ четене “. Това не е взето поради от председателстващия съвещанието с претекст, че няма никаква конкретика и няма направено предложение за изменение или за допълнение.
След приемането на законопроекта на първо гласоподаване поредно са направени процедурни оферти за удължение на периода за оферти сред двете гласувания и за разглеждането му по член 77, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание на второ гласоподаване в същото съвещание. Предложението за удължение на периода за оферти е отхвърлено, а за разглеждането на второ гласоподаване в същото съвещание е признато. При приемането на закона на второ гласоподаване са направени две оферти за редакция – от докладчика и от различен депутат, само че стои открит въпросът дали при декларирано желание да се вършат оферти може да се приложи изключението по член 88, алинея 1 от Конституцията. Според член 77, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание „ Тази наредба се ползва единствено в случай че по време на разискването не са направени оферти за изменение или допълнение на законопроекта. “, а не засяга изразяването на желание за такива оферти. Това на процедура допуска предложенията да са направени още в границите на разискването за първо гласоподаване, а не в периода сред двете гласувания. Налага се изводът, че не е съобразена практиката на Конституционния съд в Решение № 8 от 2010 година по к.д. № 2/2010 година, съгласно която „ Недопустимо е в случаите, когато при разискването на законопроектите на първо четене в непрекъснатите комисии или в пленарната зала народни представители заявят недвусмислено, че имат намерение да упражнят правото си да внесат оферти по обособени текстове за второто четене, да се пристъпва към второто гласоподаване в същото съвещание. “
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на § 1 – 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в действие – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, заради несъгласие с член 4, алинея 1 и член 11, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на превоза и известията, министъра на правораздаването и министъра на финансите.
Очаквайте подробности
Президентът Румен Радев нападна отнемането на концесията на „ Лукойл “ на терминал „ Росенец “ с любопитен метод . Вместо да наложи несъгласие на признатия законопроект, той е издал декрет за обнародването му. Едновременно с това Радев сезира Конституционния съд (КС) по тематиката.
Законът за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, признат от 49-ото Народно заседание на 21 юли 2023 година, е обнародван през днешния ден в " Държавен вестник ". С това излиза наяве, че президентът не е наложил несъгласие на текстовете макар апелите, в това число на Това значи, че законът влиза в действие и следва да бъде прибавен. При вероятно несъгласие имаше късмет депутатите да премислят решението си, което бе взето преждевременно. Освен това Народното събрание е в лятна почивка (макар че ще заседава изключително в понеделник) и възможното преодоляване на ветото можеше да се случи със закъснение - чак през септември.
Едновременно с обнародването на закона, тази заран от президентството оповестиха, че Радев сезира Конституционен съд. Там обаче въпросът ще откри позволение вероятно след месеци поради много по-тромавото деяние на тази институция.
Решенията в региона на енергетиката постоянно би трябвало да почиват върху нуждата от надеждност и непрекъсваемост на доставките на първични материали и на гарантирането на налични цени за жителите и промишлеността. Цената за прибързаните и недомислени решения се заплаща постоянно от джобовете на принудените да понасят следствията им, оповестяват от пресцентъра на президента във връзка претекстовете на Румен Радев да сезира Конституционен съд.
Начинът на скорострелното приемане на законови промени, с които се приключва концесията на пристанищния терминал „ Росенец “, освен опонира на основополагащия за Конституцията ни принцип на правова страна, само че е и образец за безконтролно отношение към страната и жителите . При възприемането на този коренен метод не са съобразени нито ползите на потребителите и рисковете за повишение на цените на горива и артикули, нито евентуалните закани за хиляди заети в нефтохимическия комбинат , нито вероятните правосъдни искове против България.
Конституционните пороци на този закон и сериозните опасности, пред които той изправя българските жители, са задоволителни учредения за президента Радев да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на законовите промени, показват още от прессекретариата на президента.
Следва цялостен текст на настояването на президента:
ИСКАНЕ
От
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за определяне на противоконституционност на § 1 – 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в действие – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 8 от 25.01.2023 година, изм. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.)
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни § 1-5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, а след влизането на закона в действие – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (ЗКПОМОДРДПУ). В сходство с практиката на Конституционния съд (Решение № 6 от 2008 година по к.д. № 5 от 2008 г.) оборвам наредбите на закона за изменение и допълнение до влизането им в действие, а доколкото по-късно те престават да бъдат независими и стават част от закона, който се променя и добавя, насочвам искане до Съда за независимо разглеждане на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ. Считам, че оспорените разпореждания опонират на член 4, алинея 1 и член 11, алинея 1 от Конституцията на Република България, като апелирам да имате поради следните съображения:
1. Принципът на правовата страна
Многопластовото наличие на конституционния принцип на правовата страна се образува от съчетаването на два основни съставния елемент: правовата страна във фиктивен и в веществен смисъл. В своята непрекъсната процедура (Решение № 1 от 2005 година по к.д. № 8/2004 година, Решение № 4 от 2014 година по к.д. № 12/2013 година, Решение № 10 от 2016 година по к.д. № 3/2016 година, Решение № 3 от 2017 година по к.д. № 11/2016 година и др.) Конституционният съд утвърждава разбирането за правовата страна като комбиниране на правилото за правната сигурност (формалния елемент) и правилото за справедливостта (материалния елемент). Правната сигурност изисква поредност, предвидимост и непоклатимост на законовите разпореждания, а законността е ядрото на правовата страна във фиктивен смисъл. „ Изискването за досегаемост и разбираемост, точност, недвусмисленост и изясненост на законите, а отсам и за предвидимост, за сходството им с правилата и полезностите на главния закон, са измежду най-съществените негови измерения. “ (Решение № 8 от 2019 година по к.д. № 4/2019 г.).
С § 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение се променя § 2 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ по метод, който не подхожда на условията на правовата страна. Измененията не подхождат на предмета на ЗКПОМОДРДПУ, който е „ реализирането на надзор при използване на възбраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 по отношение на ограничаващи ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), именуван по-нататък „ Регламент (ЕС) № 833/2014 “, и неговите следващи промени и допълнения. “
Без подозрение закон с предмет, ориентиран към контрола по използване на ограничаващите ограничения с оглед дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, има своя принос към метода, по който Република България ползва ограниченията, образувани като резултат от общата външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз. Тази политика се основава на дипломацията и спазването на интернационалните правила и е ориентирана към опазването на мира, укрепването на интернационалната сигурност, зачитането на правата на индивида и на главните свободи. Законът е признат от 48-ото Народно заседание на 13 януари 2023 година и е обнародван с Указ № 16 от 24 януари 2023 година на президента на Републиката, като по този начин е подсилен и методът, прилаган от Европейския съюз. При налагането на възбраните, планувани с член 1, т. 7 от Регламент (ЕС) 2022/879 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 по отношение на ограничаващи ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, на България са предоставени краткотрайни дерогации във връзка с вноса на съветски недопечен петрол по море и избрани нефтопродукти. Според член 3м, параграф 5 „ Считано от 5 декември 2022 година и посредством дерогация от параграфи 1 и 2, способените органи на България могат да разрешат осъществяването до 31 декември 2024 година на контракти, подписани преди 4 юни 2022 година, или на спомагателни контракти, нужни за осъществяването на такива контракти, за закупуването, вноса или прехвърлянето на недопечен петрол, транспортиран по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV, с генезис от Русия или изнасяни от Русия. “ Във връзка с това с член 1, т. 12 от Регламент (ЕС) 2022/879 е променен и член 5к, който се отнася до заварените контракти за публични поръчки или за концесии. В дерогациите по член 5к, параграф 2, б. „ д “ е дадена опция за продължаването на осъществяването на поръчки, свързани със закупуването, вноса или превоза на природен газ и петрол, в това число рафинирани нефтопродукти, в случай че не съществува възбрана според член 3м или 3н.
В подтекста на директното приложение, което имат регламентите като актове от правото на Европейския съюз, направените промени в ЗКПОМОДРДПУ основават правна неустановеност при установяване на периода, в който се приключват концесиите в обсега на член 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014. С § 1 от признатия закон, с който се променя § 2 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ, е планувано преустановяване на предоставените концесии в едноседмичен период, само че не е посочено от кой начален миг тече този период. По този метод, без да е отправено искане от Министерския съвет за анулация на дерогацията, Народното събрание е приело преустановяване на концесия в обсега на член 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 година, без да е закрепен начален миг за едноседмичният период, в който това би трябвало да стане. За неяснотата способстват и редакциите на § 3, 4 и 5 от Закона за изменение и допълнение, с които се променя § 3 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ по метод, който планува законът да влезе в действие от 5 февруари 2023 година
Несъвместимо с правовата страна е и предвиждането с § 1 от изменителния закон на „ двуседмичен период от отнемането на концесията “, в който Министерството на превоза и известията да поеме оперативното ръководство на оборудванията, с каквото наличие се добавя § 2 от Преходните и заключителни разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ. Следва да се има поради, че Законът за концесиите не урежда хипотези на лишаване на концесия, а случаи, в които концесията се приключва – глава четвърта, раздели V и VI от Закона за концесиите. Такъв институт – на лишаване на концесията, не е прочут и по Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на контракти за концесия. Използването на термина „ лишаване на концесията “, в комбиниране с израза „ поема оперативното ръководство на оборудванията “, не основава ясни отговорности, които да бъдат изпълнени. Освен това оперативното ръководство е предоставено на Министерството на превоза и известията, без да се регистрира, че орган е министърът и той управлява, координира и управлява реализирането на държавната политика съгласно своите пълномощия, а министерството е администрация, която го подкрепя при реализиране на пълномощията (чл. 34 по отношение на член 38, алинея 1, т. 2 от Закона за администрацията).
2. Принципът на политическия плурализъм
Не могат да бъдат подминати опасенията за нарушение на правилото на политическия плурализъм, на който се основава политическият живот в България. С приемането на закона на две гласувания, извършени в едно и също съвещание на Народното събрание, не е обезпечена опцията на народните представители да създадат всички свои оферти. Конституционно неприемливо е болшинството в Народното събрание да злоупотребява с опцията, предоставена от член 88, алинея 1, изречение второ от Конституцията, по изключение двете гласувания на закони те да се правят на едно съвещание. Това е несъвместимо със същността на законодателството в демократичната страна и е оттегляне от правилото на политическия плурализъм, открит в член 11, алинея 1 от Конституцията.
Стенографските протоколи са публични документи на Народното събрание и имат доказателствена мощ за отразените в тях изказвания, условия и констатации (Решение № 3 от 1993 година по к.д. № 2 от 1993 година, Решение № 18 от 1995 година по к.д. № 16 от 1995 г.). Видно от стенограмата на четиридесетото съвещание на 49-то Народно заседание, извършено на 21 юли 2023 година, депутат в своя дуплика при разискването на първо гласоподаване е декларирал: „ ще създадем нужните промени и оферти за промени сред първо и второ четене “. Това не е взето поради от председателстващия съвещанието с претекст, че няма никаква конкретика и няма направено предложение за изменение или за допълнение.
След приемането на законопроекта на първо гласоподаване поредно са направени процедурни оферти за удължение на периода за оферти сред двете гласувания и за разглеждането му по член 77, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание на второ гласоподаване в същото съвещание. Предложението за удължение на периода за оферти е отхвърлено, а за разглеждането на второ гласоподаване в същото съвещание е признато. При приемането на закона на второ гласоподаване са направени две оферти за редакция – от докладчика и от различен депутат, само че стои открит въпросът дали при декларирано желание да се вършат оферти може да се приложи изключението по член 88, алинея 1 от Конституцията. Според член 77, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание „ Тази наредба се ползва единствено в случай че по време на разискването не са направени оферти за изменение или допълнение на законопроекта. “, а не засяга изразяването на желание за такива оферти. Това на процедура допуска предложенията да са направени още в границите на разискването за първо гласоподаване, а не в периода сред двете гласувания. Налага се изводът, че не е съобразена практиката на Конституционния съд в Решение № 8 от 2010 година по к.д. № 2/2010 година, съгласно която „ Недопустимо е в случаите, когато при разискването на законопроектите на първо четене в непрекъснатите комисии или в пленарната зала народни представители заявят недвусмислено, че имат намерение да упражнят правото си да внесат оферти по обособени текстове за второто четене, да се пристъпва към второто гласоподаване в същото съвещание. “
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на § 1 – 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в действие – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, заради несъгласие с член 4, алинея 1 и член 11, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на превоза и известията, министъра на правораздаването и министъра на финансите.
Очаквайте подробности
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ