Така ми каза министърът на отпадъците и аз го погледнах

Така ми сподели министърът на отпадъците и аз го погледнах хитро:
- Нима у нас бъдещето не е на хората?!
Той ми се усмихна търпеливо:
- А какво са хората у нас без отпадъците?
Опитвах се да схвана логиката, търсех да напипам нишката, чрез която да разплета кълбото.
- Затова ли бе основано министерството на отпадъците? - попитах слепешката.
Явно бях уцелил, тъй като министърът радостно закима:
- Точно по този начин! Онзи ден бе освещаването му. Голяма наслада! Премиерът изключително успешно се майтапеше! Всички сме въодушевени!
Не бе мъчно да си показва картината на тържеството, по тази причина попитах друго:
- А с какво тъкмо ще се занимава вашето министерство?
- Как с какво?! - ахна той. - С отпадъците у нас, несъмнено, които е извънредно време да станат на европейско ниво! За страдание българските боклуци не дават отговор на европейските стандарти! Срам, огромен позор! Каква ти тук еврозона! Налага се да внасяме боклуци от Европа!
- Говорите за италианските боклуци?
- Не единствено. Миналата година внесохме 85 хиляди тона евроотпадъци.
- Не ни стигат нашите, ами се обгазяваме и с непознати! - предизвиках го.
Той тъжно заклати глава:
- Какви тежки думи! Изгорени са единствено 3 % от отпадъците!
Не изпуснах самодейността:
- Аха! Къде са останалите хиляди тонове?
- Преработват се в построената необятна мрежа от дребни преработвателни цехове.
Ето тук усетих, че диалогът става всъщност:
- За първи път слушам за такива цехове?! Къде са те?
На търпението му би завидял индийски аскет:
- В такива цехове се трансфораха контейнерите за боклук. Ако сте забелязали, до някои контейнери стоят жители и ровят в тях. Ето тези контейнери към този момент са цехове. Това обаче става стихийно! Не бива, необходим е ред! Нашето министерство има твърдата воля и съответните умения да трансформира всеки български резервоар в дребен завод за подбиране и преправка на отпадъците - гласът му загърмя, очите му блестяха. - В икономическата ни стратегия са залегнали срочни ограничения за основаване на подобаващ стопански климат, тъй че до всеки резервоар да застане по един жител, да рови в него и да преработва сметта!
Представих си го.
- И всеки без изключение ще преработва? - прецизирах.
- Точно по този начин! Ние ще имаме грижата!
- Ами че това ще бъде най-голямата индустрия у нас! - споделих възхитено. - Бизнес за милиони!
Той нищо не сподели, само че богатствата му усмивка бе предостатъчна. Станах пределно настоятелен:
- Искам да се включа отрано! Няма да има проблем да слага стотина контейнера на подобаващи места, нали?
- Разбира се, само че съгласно открития ред! - бе безапелационен министърът. - В правова страна живеем!
- Аз постоянно работя по открития ред! - уверих го. - Научете ме какво да направя в този случай?
- Подайте съответните документи в министерството на отпадъците, ще ги разгледаме в къси периоди и ще ви отговорим документално.
Не ми бе за първи път, та знаех какви тъкмо са бюрократичните процедури. Извадих портфейла си и започнах да поставям на бюрото му банкнота след банкнота:
- Ето молба. Ето декларация. Ето автобиография. Ето удостоверение за съдимост. Ето и записка, че съм имунизиран. Достатъчно ли са документите?
Опитните му очи незабавно решиха:
- Трябва да подадете и формуляр, образец 100 в 5 екземпляра.
Надникнах в портфейла си и оповестих:
- Нямам пример 100, предлагам да го сменяем с пример 50 в 10 екземпляра.
- Важното е на вас, българските предприемачи, да ви е комфортно! - усмихна се благо той.