Кирил Петков скри посещение на френски емисари за РСМ?
Сякаш в опит за финален път да ангажира публичното внимание и по този метод да подсигурява степен на утвърждение посредством българските медии, в послание се завъртя новината за така наречен френско предложение за решение на разногласието сред България и районен съд Македония, написа glasove.com.
Съобщението, че персонално френският президент Еманюел Макрон се е заел да влезе в ролята на третейски арбитър сред София и Скопие, с цел да предложи соломоновско решение, откри необятно поле на разискване измежду наблюдаващите. Единствено хипотетичният екип от договарящи от името на българското държавно управление и персонално на премиера Кирил Петков към този момент не дава информация дали изобщо има такова френско предложение и какви са неговите параметри. В допълнение към новината за „ предлагането “ се появи и спомагателна такава, съобщаваща за покана за среща, която Макрон е отправил до българския и македонския министър председатели. Целта на вероятното посещаване е под благосклонния взор на френския държавен глава, в края на френското председателство, в Париж България и РСМ да подпишат (пореден) контракт, който да затвори разногласието и отвори вратите пред Скопие за договаряния за участие в Европейски Съюз.
Отвъд сюжета, в който Еманюел Макрон победоносно сдобрява София и Скопие, малко е известно какво точно предлага Франция. Дали става дума за независим контракт – двустранен акт, следващ в редицата съществуващи сходни сред България и РСМ от 1999 година насам или се предлага новаторска в същността си мярка, при която към Преговорната рамка се прибавя, прикрепя анекс под формата на въпросния контракт, който задължава Скопие най-накрая да се съобрази с българските претенции. Или става дума за желание на Париж да убеди РСМ да се съгласи настояванията на България да бъдат записани в самата Преговорна рамка – механизъм, който в полза на истината най-близко подхожда на съществуващите правила за водене на договаряния за присъединение, открити от Брюксел.
Ако допуснем, че се планува вид едно или две, то Париж би трябвало да подсигурява най-малкото две неща, а точно – да уточни в какво си качество ще влезе в ролята на съдия в дебата сред България и РСМ, дали като независим, въпреки и авторитетен член на интернационалната общественост или ще направи това от името на Европейски Съюз. Ако Париж прави това в персонално качество, то какви са гаранциите, че Европейски Съюз ще вземе под внимание подписания следващ контракт и за какво изобщо е необходим какъвто и да било нов документ в случай, че към този момент съществуващият от 2017 година не се съблюдава от Скопие. Ако Макрон приказва от името на Европейски Съюз, то той ще подсигурява ли, че договорът под формата на анекс ще бъде утвърден на равнище министри на външните работи по време на последния за френското председателство съвет в края на юни т.г.?
България има индикации, че сходно предложение ще срещне съпротивата на минимум две страни-членки – Словакия и Чехия.
В подтекста на дебата върху неразбираемите или по-скоро несъществуващи параметри на френското предложение е наложително да се подсети и следното. Исканията на България не са въплъщение на някакъв недоразвит исторически комплекс, в което се пробват да ни убедят хора, близки до Кирил Петков и съветника Весела Чернева. Тези претенции не обслужват и съветския интерес. Тъкмо в противен случай.
След 24 февруари т.г. и началото на съветската експанзия против Украйна, чувството за проваляне в системата на интернационалната дипломация и връзки провокира опасения за нерегламентирани искания по отношение на суверенитета на обособени членове на интернационалната общественост.
Белград в лицето на Сръбската патриаршия по изцяло неканоничен метод даде томос на Македонската черква, като я разгласи за самостоятелна. Това стана под въздействието на Руската патриаршия.
Само преди ден президентът Александър Вучич изрази недоволството си от проваленото посещаване на Сергей Лавров. Връзките на Белград със Скопие не са загадка за никого. И в случай че някой би трябвало да потвърждава, че е скъсал с предишното си на югославски спътник, повлиян от Москва, то това е Скопие. Именно РСМ би трябвало един път вечно да спре да показва комплексите си за сметка на България и да стартира да се държи, като страна, подготвена да стане част от цивилизованото семейство на Европейски Съюз.
Заявявайки своята позиция ясно и отстоявайки я по един рационален метод, България предотвратява евентуалната заплаха от бъдещи искания по отношение на националния интерес. Ако българският политически хайлайф, показан от Кирил Петков счита, че няма потребност да се занимава с така наречен маргинални въпроси, а ще взема решение откритите въпроси „ пъкъл хок “, то това е неточност. Ако Петков счита другояче, дано още веднъж огледа случилото се в Битоля и методът, по който беше извършено преброяването в РСМ, където българите бяха „ административно преброени “.
Инатът на Петков и Чернева под масата, на мрачно, както в тази ситуация с посетилите София преди седмица френски договарящи, да договарят изискванията на вероятен български компромис, е държание с извънредно отрицателни последствия. И до момента не е ясно какво наложи това бързане във връзка с РСМ, че чак Петков да посети Скопие незабавно откакто стана министър председател.
Заслужава внимание фактът, че за следващ път Министерски съвет не заяви за работното посещаване на френските медиатори, което още веднъж постанова въпроса – какво крие Петков и екипът му?
И друго, в случай че някой е сюрпризиран от палежа в Битоля, то дано си спомни по какъв начин бе посрещната българската делегация, водена от вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на културния център „ Иван Михайлов “ и да си даде сметка, в действителност ли случилото се е случай или ясно декларирана позиция на антибългарско въодушевление.
Да се върнем на така наречен френско предложение. Отвъд неналичието на каквато и да било информация първ
Съобщението, че персонално френският президент Еманюел Макрон се е заел да влезе в ролята на третейски арбитър сред София и Скопие, с цел да предложи соломоновско решение, откри необятно поле на разискване измежду наблюдаващите. Единствено хипотетичният екип от договарящи от името на българското държавно управление и персонално на премиера Кирил Петков към този момент не дава информация дали изобщо има такова френско предложение и какви са неговите параметри. В допълнение към новината за „ предлагането “ се появи и спомагателна такава, съобщаваща за покана за среща, която Макрон е отправил до българския и македонския министър председатели. Целта на вероятното посещаване е под благосклонния взор на френския държавен глава, в края на френското председателство, в Париж България и РСМ да подпишат (пореден) контракт, който да затвори разногласието и отвори вратите пред Скопие за договаряния за участие в Европейски Съюз.
Отвъд сюжета, в който Еманюел Макрон победоносно сдобрява София и Скопие, малко е известно какво точно предлага Франция. Дали става дума за независим контракт – двустранен акт, следващ в редицата съществуващи сходни сред България и РСМ от 1999 година насам или се предлага новаторска в същността си мярка, при която към Преговорната рамка се прибавя, прикрепя анекс под формата на въпросния контракт, който задължава Скопие най-накрая да се съобрази с българските претенции. Или става дума за желание на Париж да убеди РСМ да се съгласи настояванията на България да бъдат записани в самата Преговорна рамка – механизъм, който в полза на истината най-близко подхожда на съществуващите правила за водене на договаряния за присъединение, открити от Брюксел.
Ако допуснем, че се планува вид едно или две, то Париж би трябвало да подсигурява най-малкото две неща, а точно – да уточни в какво си качество ще влезе в ролята на съдия в дебата сред България и РСМ, дали като независим, въпреки и авторитетен член на интернационалната общественост или ще направи това от името на Европейски Съюз. Ако Париж прави това в персонално качество, то какви са гаранциите, че Европейски Съюз ще вземе под внимание подписания следващ контракт и за какво изобщо е необходим какъвто и да било нов документ в случай, че към този момент съществуващият от 2017 година не се съблюдава от Скопие. Ако Макрон приказва от името на Европейски Съюз, то той ще подсигурява ли, че договорът под формата на анекс ще бъде утвърден на равнище министри на външните работи по време на последния за френското председателство съвет в края на юни т.г.?
България има индикации, че сходно предложение ще срещне съпротивата на минимум две страни-членки – Словакия и Чехия.
В подтекста на дебата върху неразбираемите или по-скоро несъществуващи параметри на френското предложение е наложително да се подсети и следното. Исканията на България не са въплъщение на някакъв недоразвит исторически комплекс, в което се пробват да ни убедят хора, близки до Кирил Петков и съветника Весела Чернева. Тези претенции не обслужват и съветския интерес. Тъкмо в противен случай.
След 24 февруари т.г. и началото на съветската експанзия против Украйна, чувството за проваляне в системата на интернационалната дипломация и връзки провокира опасения за нерегламентирани искания по отношение на суверенитета на обособени членове на интернационалната общественост.
Белград в лицето на Сръбската патриаршия по изцяло неканоничен метод даде томос на Македонската черква, като я разгласи за самостоятелна. Това стана под въздействието на Руската патриаршия.
Само преди ден президентът Александър Вучич изрази недоволството си от проваленото посещаване на Сергей Лавров. Връзките на Белград със Скопие не са загадка за никого. И в случай че някой би трябвало да потвърждава, че е скъсал с предишното си на югославски спътник, повлиян от Москва, то това е Скопие. Именно РСМ би трябвало един път вечно да спре да показва комплексите си за сметка на България и да стартира да се държи, като страна, подготвена да стане част от цивилизованото семейство на Европейски Съюз.
Заявявайки своята позиция ясно и отстоявайки я по един рационален метод, България предотвратява евентуалната заплаха от бъдещи искания по отношение на националния интерес. Ако българският политически хайлайф, показан от Кирил Петков счита, че няма потребност да се занимава с така наречен маргинални въпроси, а ще взема решение откритите въпроси „ пъкъл хок “, то това е неточност. Ако Петков счита другояче, дано още веднъж огледа случилото се в Битоля и методът, по който беше извършено преброяването в РСМ, където българите бяха „ административно преброени “.
Инатът на Петков и Чернева под масата, на мрачно, както в тази ситуация с посетилите София преди седмица френски договарящи, да договарят изискванията на вероятен български компромис, е държание с извънредно отрицателни последствия. И до момента не е ясно какво наложи това бързане във връзка с РСМ, че чак Петков да посети Скопие незабавно откакто стана министър председател.
Заслужава внимание фактът, че за следващ път Министерски съвет не заяви за работното посещаване на френските медиатори, което още веднъж постанова въпроса – какво крие Петков и екипът му?
И друго, в случай че някой е сюрпризиран от палежа в Битоля, то дано си спомни по какъв начин бе посрещната българската делегация, водена от вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на културния център „ Иван Михайлов “ и да си даде сметка, в действителност ли случилото се е случай или ясно декларирана позиция на антибългарско въодушевление.
Да се върнем на така наречен френско предложение. Отвъд неналичието на каквато и да било информация първ
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ