Децата на Корана, какво учат учениците в Турция и арабските страни
Свят Децата на Корана, какво учат учениците в Турция и арабските страни „ Това, на което се натъкнах, беше непоносимо ”, разяснява Шрайбер 
8 май 2019, 14:02
„ Деца на Корана: какво учат мюсюлманските ученици”, е заглавието на новата книга на известния немски публицист Константин Шрайбер, която беше показана в Берлин, написа „ Дойче веле” (Deutsche Welle).
Още преди две години Шрайбер притегли огромно внимание с книгата си „ Какво се проповядва в немските джамии”, а през 2016 бе отличен с най-голямата телевизионна премия в Германия за своето токшоу „ Мархаба, в което беседва с бежанци за живота в Германия.
В новата си книга Шрайбер, който самичък приказва съвършено арабски, благодарение на професионални преводачи и педагози подлага на разбор 100 учебника от Афганистан, Иран, Египет, Палестина и Турция.”
„ Това, на което се натъкнах, беше отвратително”, разяснява Шрайбер. Заключението е, че учебниците са цялостни с клишета за двата пола, с раздут шовинизъм, с политическа агитация и религиозна назадничавост. Както споделя създателят: „ В този смисъл учебниците служат не за обучение, а за идеологизиране и за налагане на един избран наратив”.
От книгата му читателите научават по какъв начин религията последователно излиза на напред във времето в турското обучение. В тази връзка създателят написа: „ Още през 2005 година прозвуча рецензията, че в турските учебници Европа се показва като зложелател – „ някои страни, които ни мислят злото, желаят да ни разрушат от вътрешната страна и да поделят страната ни” - този откъс от учебник по обществознание за седми клас разгласява тогава австрийски вестник. А една неправителствена организация написа в собствен разбор на турските учебници, че Европа се показва като някаква структура, която няма връзка с османската история. Очевидно в учебниците се насочва обвиняването, че прилежащите страни и най-много отколешният върл противник, Гърция, работят за разрушаването на Турската република. Целта на Атина била да основе Велика Гърция, която обгръща, с изключение на всичко друго, Истанбул и огромни елементи от Анадола”.
От позиция на западния човек, част от наличието на оценените учебници е освен смущаващо, само че и шокиращо, счита Константин Шрайбер.
„ Защото в учебниците „ западняците” постоянно се показват като съперници, колонизатори, империалисти, другари на евреите и неверници.”
Авторът открива, че антисемитизмът също е крепко вплетен в текста на част от учебниците.
„ В тези учебници идеология, шовинизъм и вяра непрестанно се смесват”.
Често се пропагандират и враждебни към евреите изказвания, а обстоятелствата се изкривяват, като да вземем за пример в египетски учебник по история написа, че Египет е спечелил Шестдневната война против Израел. А истината е тъкмо противоположната.
В Афганистан пък един учебник по вяра повелява на децата да прекарат целия си живот, във всички негови аспекти, в удостояване на всемогъщия Аллах. След тази релативно безобидна част обаче идват пасажите, в които всички немюсюлмани са показани като врагове. Учебникът предизвестява, че тези, които не следват повелите на исляма, са заблудени „ неверници”, които заслужават да бъдат изтезавани.
Пак в Афганистан учебниците утвърждават едно извънредно консервативно систематизиране на функциите сред половете.
Един от тези учебници привежда псевдонаучни причини за нуждата да има прецизна изолираност сред двата пола, в това число и на Запад. Всички дами трябвало да се забулват, тъй като противоположното било „ надълбоко падение”, което „ унищожава нашия живот, нашата религия и нашите духовни способности”.
Шрайбер обръща внимание и на още едно значимо събитие. В „ Ди Цайт” той написа: „ Става дума и за това дали Германия не би трябвало да обвърже съдействието си с мюсюлмански страни с условието за ясни промени в просветителните им системи. Досега парите се изливат, без значение от това какво наличие се популяризира. Ето по какъв начин част от женомразките, расистки и антисемитски изказвания в учебниците на такива страни частично се финансират и с пари на немските данъкоплатци - като помощ за развиване. На това би трябвало да се постави край”.
8 май 2019, 14:02 „ Деца на Корана: какво учат мюсюлманските ученици”, е заглавието на новата книга на известния немски публицист Константин Шрайбер, която беше показана в Берлин, написа „ Дойче веле” (Deutsche Welle).
Още преди две години Шрайбер притегли огромно внимание с книгата си „ Какво се проповядва в немските джамии”, а през 2016 бе отличен с най-голямата телевизионна премия в Германия за своето токшоу „ Мархаба, в което беседва с бежанци за живота в Германия.
В новата си книга Шрайбер, който самичък приказва съвършено арабски, благодарение на професионални преводачи и педагози подлага на разбор 100 учебника от Афганистан, Иран, Египет, Палестина и Турция.”
„ Това, на което се натъкнах, беше отвратително”, разяснява Шрайбер. Заключението е, че учебниците са цялостни с клишета за двата пола, с раздут шовинизъм, с политическа агитация и религиозна назадничавост. Както споделя създателят: „ В този смисъл учебниците служат не за обучение, а за идеологизиране и за налагане на един избран наратив”.
От книгата му читателите научават по какъв начин религията последователно излиза на напред във времето в турското обучение. В тази връзка създателят написа: „ Още през 2005 година прозвуча рецензията, че в турските учебници Европа се показва като зложелател – „ някои страни, които ни мислят злото, желаят да ни разрушат от вътрешната страна и да поделят страната ни” - този откъс от учебник по обществознание за седми клас разгласява тогава австрийски вестник. А една неправителствена организация написа в собствен разбор на турските учебници, че Европа се показва като някаква структура, която няма връзка с османската история. Очевидно в учебниците се насочва обвиняването, че прилежащите страни и най-много отколешният върл противник, Гърция, работят за разрушаването на Турската република. Целта на Атина била да основе Велика Гърция, която обгръща, с изключение на всичко друго, Истанбул и огромни елементи от Анадола”.
От позиция на западния човек, част от наличието на оценените учебници е освен смущаващо, само че и шокиращо, счита Константин Шрайбер.
„ Защото в учебниците „ западняците” постоянно се показват като съперници, колонизатори, империалисти, другари на евреите и неверници.”
Авторът открива, че антисемитизмът също е крепко вплетен в текста на част от учебниците.
„ В тези учебници идеология, шовинизъм и вяра непрестанно се смесват”.
Често се пропагандират и враждебни към евреите изказвания, а обстоятелствата се изкривяват, като да вземем за пример в египетски учебник по история написа, че Египет е спечелил Шестдневната война против Израел. А истината е тъкмо противоположната.
В Афганистан пък един учебник по вяра повелява на децата да прекарат целия си живот, във всички негови аспекти, в удостояване на всемогъщия Аллах. След тази релативно безобидна част обаче идват пасажите, в които всички немюсюлмани са показани като врагове. Учебникът предизвестява, че тези, които не следват повелите на исляма, са заблудени „ неверници”, които заслужават да бъдат изтезавани.
Пак в Афганистан учебниците утвърждават едно извънредно консервативно систематизиране на функциите сред половете.
Един от тези учебници привежда псевдонаучни причини за нуждата да има прецизна изолираност сред двата пола, в това число и на Запад. Всички дами трябвало да се забулват, тъй като противоположното било „ надълбоко падение”, което „ унищожава нашия живот, нашата религия и нашите духовни способности”.
Шрайбер обръща внимание и на още едно значимо събитие. В „ Ди Цайт” той написа: „ Става дума и за това дали Германия не би трябвало да обвърже съдействието си с мюсюлмански страни с условието за ясни промени в просветителните им системи. Досега парите се изливат, без значение от това какво наличие се популяризира. Ето по какъв начин част от женомразките, расистки и антисемитски изказвания в учебниците на такива страни частично се финансират и с пари на немските данъкоплатци - като помощ за развиване. На това би трябвало да се постави край”.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ