Свободата Санчо е като салама, който ти така лекомислено режеш.

Свободата Санчо е като колбаса, който ти по този начин безгрижно режеш. Най-вероятно всеки от нас помни тази „ духовита “ реклама, завъртяна в народен ефир. В наши дни този откъс може да се използва  и като еманация на протичащото се в постройката на Народното събрание. Партии, които се нарекоха носители на „ смяната “, ни приказват за независимост, нови полезности и морал. Предлагат продукта си, рекламиран, като нещо ново, непознато и друго. Но даже и за човек  рядко гледащ телевизия излиза наяве, че сюжетът зацикли, зацикли и смяната, а с нея свободата, Санчо. Седейки пред тв приемника, държащи с ръка отдалеченото на online parliament  и слушайки обидни реплики и квалификации, навлизане в държавни институции, се питаме в какво в действителност ни убеждават да имаме вяра политиците, които коват законите в  България и може ли от тях да чакаме да създадат живота ни по-добър И докато  от плейъра ни звучи песента „ Е… майката, какъв живот пребивавам “, съпроводена от реплики, като: „ Ама то е пъкъл, бе “ или,, „ мутра “, „ нерешителен заек “, а ние продължихме да я чакаме – нея – Промяната, тъй като по този начин ни споделиха, а може би и това искахме да чуем. От високата парламентарна естрада се говори  и  за  мораториум, както  и за ревизионна комисия, само че тематики като състав на държавно управление и вдишване на отговорност остават на назад във времето. Бързо се одобряват решения, по какъв начин да гласуваме, в случай че живеем в чужбина, дефинира се даже кой ще назначава централната изборна комисия, гласоподава се нарастване на депутатските заплати, след няколко часа и тяхното понижение, провокирано от медиен интерес. Докато ние чакаме някой да поеме отговорност. Отговорност за COVID-кризата, отговорност за хората останали без работа, отговорност за пенсионерите. Е, драги фенове, истината е в това освен да слушаме обещания, само че и да забележим резултат от изречени думи. „ Не вярвай в думите – нито в личните си, нито в чуждите… Вярвай единствено в делата – и в личните, и в непознатите. “