Президентът: Свобода и справедливост никога не се дават даром. Всяко поколение трябва самò да ги отстои
Свобода и правдивост в никакъв случай не се дават безплатно, а всяко потомство би трябвало самò да ги отстои, съобщи президентът Румен Радев в словото си по време на тържествената заря-проверка на площад " Народно заседание " във връзка националния празник на България Трети март.
Ето и цялото му слово:
Уважаема г-жо ръководител на Народното събрание,
Уважаеми господин министър-председател,
Ваше Светейшество,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми господин Началник на защитата,
Уважаеми представители на политическите партии и на религиозните общности,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и бойци,
Скъпи сънародници,
Преди 141 години на днешната дата възкръсва България. Възкресението е плод на дълго изпитание и доста жертви. Паисий ни напомни кои сме и от кое място идваме. Борците за църковна самостоятелност възродиха християнската ни религия. Възрожденците разпалиха неугасимата искра на свободата. Левски формулира чистата и свята република, в която всички нации ще живеят под едни чисти и свети закони. Бенковски и априлци отвориха съдбовната рана в сърцето на тирана. Кладите на Батак, Клисура и Панагюрище бележат пътя към нова България, увенчан с неувяхваща популярност от героизма на българските опълченци.
Свободата идва на щиковете на армията на царя-Освободител Александър Втори. През годините и най-много в ново време споменът за Руско-турската освободителна война бе изопачаван съгласно политическата обстановка на момента. Но вестниците и хрониките от онази ера са съхранили загатна за тази национална война, за възторга в Москва и Санкт Петербург при оповестяването на манифеста. Споменът за петимата синове на императора, воювали в настоящата войска, и този за безименните съветски селяни, замръзнали в преспите на Шипка или положили кости край Плевен и Шейново. За нашата независимост падат и доста румънци, финландци, украинци и доблестни войни от всички народности в съветската императорска войска, чиито героизъм през днешния ден почитаме.
Руският историк Николай Епанчин, офицер в освободителната войска, след години ще напише: „ Великият християнски народ не може да е егоист, той е задължен да е алтруист, другояче не е нито християнски, нито популярен “.
Достойният български народ вечно ще пази паметта за тези, които отдадоха живота си за нашата независимост. Защото така повеляват християнското великодушие и личното наше достолепие.
Мнозина внушаваха, че глобализацията ще изтрие границите, че глобализираният човек ще надрасне условностите на предишното: историята, паметта, езика и националната си просвета. Днес политиката взема реванш над тази илюзия. Затова и дни като днешния са мотив за респект, само че и мотив за единство към историческата истина, към идеала на Възрожденците, в който българите не се разделят по религия и генезис, нито по ранг и благосъстояние, а дружно се борят за високи цели. За независимост и правдивост, които в никакъв случай не се дават безплатно, а всяко потомство би трябвало единствено да отстои.
Вечна памет за героите!
Да живее България!
Ето и цялото му слово:
Уважаема г-жо ръководител на Народното събрание,
Уважаеми господин министър-председател,
Ваше Светейшество,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми господин Началник на защитата,
Уважаеми представители на политическите партии и на религиозните общности,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и бойци,
Скъпи сънародници,
Преди 141 години на днешната дата възкръсва България. Възкресението е плод на дълго изпитание и доста жертви. Паисий ни напомни кои сме и от кое място идваме. Борците за църковна самостоятелност възродиха християнската ни религия. Възрожденците разпалиха неугасимата искра на свободата. Левски формулира чистата и свята република, в която всички нации ще живеят под едни чисти и свети закони. Бенковски и априлци отвориха съдбовната рана в сърцето на тирана. Кладите на Батак, Клисура и Панагюрище бележат пътя към нова България, увенчан с неувяхваща популярност от героизма на българските опълченци.
Свободата идва на щиковете на армията на царя-Освободител Александър Втори. През годините и най-много в ново време споменът за Руско-турската освободителна война бе изопачаван съгласно политическата обстановка на момента. Но вестниците и хрониките от онази ера са съхранили загатна за тази национална война, за възторга в Москва и Санкт Петербург при оповестяването на манифеста. Споменът за петимата синове на императора, воювали в настоящата войска, и този за безименните съветски селяни, замръзнали в преспите на Шипка или положили кости край Плевен и Шейново. За нашата независимост падат и доста румънци, финландци, украинци и доблестни войни от всички народности в съветската императорска войска, чиито героизъм през днешния ден почитаме.
Руският историк Николай Епанчин, офицер в освободителната войска, след години ще напише: „ Великият християнски народ не може да е егоист, той е задължен да е алтруист, другояче не е нито християнски, нито популярен “.
Достойният български народ вечно ще пази паметта за тези, които отдадоха живота си за нашата независимост. Защото така повеляват християнското великодушие и личното наше достолепие.
Мнозина внушаваха, че глобализацията ще изтрие границите, че глобализираният човек ще надрасне условностите на предишното: историята, паметта, езика и националната си просвета. Днес политиката взема реванш над тази илюзия. Затова и дни като днешния са мотив за респект, само че и мотив за единство към историческата истина, към идеала на Възрожденците, в който българите не се разделят по религия и генезис, нито по ранг и благосъстояние, а дружно се борят за високи цели. За независимост и правдивост, които в никакъв случай не се дават безплатно, а всяко потомство би трябвало единствено да отстои.
Вечна памет за героите!
Да живее България!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ