Летящи бозайници
Свикнали сме да свързваме летящите представители на животинския свят с птиците, само че природата ни дава още една позиция, представяйки ни бозайниците с крила. Става въпрос за гръбначни животни, които имат способността да се придвижват, споделяйки характерностите на бозайниците и крилата на птиците.
Тези бозайници се класифицират като дейни или пасивни според от метода, по който употребяват крилата си, т.е. техния вид полет. Ако остават във въздуха, размахвайки крила, те са дейни летци. Ако са способни единствено да се плъзгат във въздуха на дълги дистанции, те са пасивни.
По тази характерност единственият летящ бозайник е прилепът. От другия вид - пасивни летци, най-известна е летящата катерица. Плъзгащите се бозайници имат тънка кожа сред крайниците и при придвижване може да бъдат оприличени на комета. Кожата, която им оказва помощ да се плъзгат, постоянно е покрита със пласт четина. Крайниците им нормално са удължени, с цел да се усили оптимално зоната, която се употребява за крило. Те са изработили и положително сцепление за кацане, най-често нокти.
Прилепът - най-известният летящ бозайник
Прилепите са освен единствените бозайници в деен полет, само че са и най-бързите летящи хоризонтално животни. Съществуват 1240 разнообразни типа прилепи, като бразилският развива 160 километра в час при полет.
Плъзгащи се торбести
Снимка: The Spruce Торбестите животни са тези, които носят дребните си в торба като в чанта. Сред тях има плъзгащи се торбести. Такова са огромният планер, дребният планер и захарният планер. Те са присъщи с това, че имат опашка, с която насочват полета си.
Летяща катерица
От всички 35 типа катерици летящата катерица има опашка за ръководство на полета и странични крила, които ги вършат по-малко преносими и по тази причина те са нощни и потайни животни. Едно от най-ефектните плъзгащи се животни са и минават до 200 метра на един скок.
Колугос
Наричат животното летящ лемур, само че то нито лети, нито е същински лемур. Този бозайник е обвързван най-тясно с прилепите. Има размерите на котка и е най-големият плъзгащ се бозайник. Плъзга се на 100 метра и като хвърчило се издига във въздуха. Храни се като безделник и е деен на разсъмване и на здрачаване.
Летяща лисица
Този филипински бозайник е към 77 до 95 сантиметра. Има мембрана, която свързва крайниците му с опашката. Пръстите му са обединени с мембрана и когато се придвижва, той разтваря крайници, като по този метод мембраната работи като парашут.
Най-старият летящ бозайник
Предполага се, че летящите бозайници предхождат птиците като поява. Най-ранни данни за прилеп, който може да управлява полета си са отпреди 51 милиона години, а най-старият плъзгащ се бозайник е датиран преди 30 милиона години.
Изследователите настояват, че е съществувало животно, живяло преди 125 милиона години, което е употребило мембрана на кожата си, с цел да се плъзга във въздуха. Предполага се, че този незнаен летящ звяр принадлежи към незнайна родова линия, далечна от актуалните летящи бозайници.
