Свикнали сме да смятаме, че детето е нещо незряло, незавършено,

Свикнали сме да считаме, че детето е нещо незряло, незавършено, неготово да съществува в света, само че в случай че за малко сменим вероятността, можем да кажем, че възрастните сме основали свят, в който те наподобяват такива. Всъщност в доста връзки те са по-зрели, поредни, а по отношение на разсъдъка - от време на време децата вадят такава логичност, която никой академик не може да бие. Ако единствено малко поддържаме връзка, следим играта им и отворим усещанията си към тях, можем да разберем, че те имат на какво да ни научат:

Да прощаваме бързо - споровете при децата избухва бързо, само че също толкоз бързо се потушават. Обикновено, в името на по-висша цел - като една хубава игра, която включва всички на терена, да вземем за пример. Те не таят задни усеща и позволяват бързо казуса.

Да сме упорити за значимите за нас неща - когато детето строи песъчлив палат или прави огромна рисунка с тебешири, концентрацията му е впечатляваща. Той е събрало цялото си създание да докара нещата до самия край и нищо не може да го отклони.

Да се отхвърляме в точния момент от безперспективни хрумвания - в това време децата доста бързо схващат по кое време не си коства да хабиш старания за нещо, което ще се окаже без хоризонт. Активното дете схваща бързо по кое време му липсват умения, познание и се отхвърля от проекти, в които няма да успее. Пренасочва се към идната концепция и пробва там.

Да търсим ексцентрични решения - децата са майстори на странните, на пръв взор нелогични решения, само че в края на всичко се оказва, че са били прави. Това става, тъй като децата с лекост сменят вероятности и не са лимитирани от предубеждения и негативен опит.

Да се движим повече - даже когато минават от стая в стая, децата подтичват, вместо да вървят подскачат. Постоянно в придвижване, непрекъснато в някаква игра със скачане, катерене, бягане, премятане. Макар това постоянно да ни нервира, по-скоро ние водим прекомерно вцепенен живот.

Да не стопираме да си обясняваме света към нас - децата са любознателни до неспособност да обхванем техните тематики на ползи. Защо дъждът вали и по какъв начин бебето е влезнало в корема, тези и още безпределно доста въпроси идват от тях. Когато те желаят да знаят, ние осъзнаваме, че също не знаем, за какво тъкмо небето е синьо...Детските въпроси са късмет и ние да си напомним някои неща, както и урок, че търсенето на знанието не стопира в никакъв случай.

Да обичаме красивото, нежното и положителното - същите деца, които се боричкат и крещят, могат да са нежни и загрижени за цвете, птичка, кученце. Те могат да са състрадателни и обичливи без полза, без скрита цел - просто тъй като цветето е красиво, кученцето е гладно.

Да живеем постепенно - децата в никакъв случай не бързат или най-малко - не по аргументи на възрастните. За сметка на това те се стопират да видят цветята, да помиришат сладкиша на баба, да прочетат заглавията на нова книга, да създадат рисунка с тебешир. Все смислени неща.

Да гледаме повече в небето, само че и повече в краката си - възрастните гледаме напред - да поздравяваме други възрастни, да гледаме къде вървим, да гледаме кой ни гледа. Децата гледат в краката си, където непрекъснато намират всякакви съкровища. В небето, където са гнездата на птичките. Светът е доста повече от един линеен взор, той е всичко към нас.

Да бъдем почтени - у децата няма лукавство и конспирация, постоянно даже са до болежка откровени и не икономисват мнението си. Често се дразним на това и ги учим да бъдат тактични и да икономисват някои неща, само че не се замисляме, за какво ние сме заобиколени от хора, които могат да са засегнати от мнението ни и се постанова да сме тактични, за какво ние не поносим честното изявление на другите.

Да не се тревожим толкоз за бъдещето - децата не мислят за утрешния ден, безусловно и метафорично казано, тъй като тяхната визия за време се развива с порастването. Ние не разполагаме с този разкош, най-малкото тъй като носим отговорността за тяхното равнодушие. Но можем да се научим от тях да ценим повече днешния ден, да изстискваме оптималното от него, да ценим мига и да понижим паниките за бъдещето.

Да имаме огромни фантазии - децата са максималисти в фантазиите си. Невръстни хлапета, които желаят един ден да летят в Космоса, да строят кораби или да спрат глада измежду другите деца. С порастването фантазиите им се смаляват и приземяват, и въпреки всичко, в случай че усещаме, че желаеме освен това от обозримото през днешния ден и на следващия ден, нещо огромно и значимо, да не се слагаме сами рестриктивните мерки, преди действително такива да има.

Да сме щастливи без причина - просто ей-така, даже те не могат да обяснят, няма потребност да изясняват и проучват. Понякога даже на нас ни се случва. Някакво комбиниране на условия, някакво ненадейно лумнало въодушевление. Запяваме, усмихваме се в огледалото, танцуваме. Това е щастието " по детски " - без причина, без пояснение, и когато го усетим, да го задържим допустимо най-дълго!