Пражката пролет и ние! СССР и соца се самоубиха ритуално
Светослав Пинтев
На 20 против 21 август 1968 година армиите на страните от Варшавския контракт, без румънската, нахлуват в Чехословакия, с цел да смажат с танковете си така наречен Пражката пролет. Навлизат с бронирана техника и жива мощ, с цел да унищожат един всеобщ ентусиазъм за либерализация на режима с мирни средства, на едно придвижване, борещо се за
„ социализъм с човешко лице ”
То желае промени в границите на този „ най-прогресивен строй ”, както го назовава пропагандата, с цел да омекоти жестоката му и варварска същина, да му даде късмет.
А неговите вождове отвръщат с армиите си, изпращат танкове. Тази дивашка експанзия ги довърши, това беше началото на края на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер. Но... Агонията продължава и до през днешния ден, изключително у нас.
Операция „ Дунав ”
Това е кодовото име на навлизането в Чехословакия на войските от пет страни членки на Варшавския контракт.
Пражката пролет почнала при започване на 1968-ма е смачкана по сталински.
Западът реагира със комичен рев, по израза на Христо Ботьов, както прави в общи линии и в този момент с окупацията на части от Украйна.
Продуцентът на " Междузвездни войни " Рик Маккалъм, дълготраен съучастник на Джордж Лукас, ми описа преди няколко години една история, която илюстрира отлично тази
пасивна позиция на свободния свят
Правех изявление с него в ресторанта на хотела му в София и пиехме вино, само че тя ме смрази. Маккалъм искаше да прави филм по нея, включвайки в новия си план няколко европейски страни. Опитваше да ангажира и България с концепцията за обща мегапродукция. Националния кино център го отряза като кисела краставица. Ето какво ми описа:
„ Филмът е основан на същинска история от 60-те години на предишния век, разказана от Ян Новак, която е с герои две млади момчета на по 17 и 19 години, двама братя - чехи. Те бягат, а руската войска ги гони хиляди километри. Извършват даже убийства на преследвачи, вярвайки, че
ще спасят страната си от сталинизма
Целта им е да предадат скрито известие от чешки незаконни организации до американците в Западен Берлин. По това време всеки ден се приказва по радиото в Западна Германия по какъв начин янките ще освободят Чехия от съветската окупация. Двете деца са преследвани от 28 000 руски бойци. Това е
най-големият лов на хора в историята
Или най-малко след войната. Прекосяват Чехия и Източна Германия, с цел да стигнат до Западен Берлин. Успяват, само че американците не вършат нищо. Заради пропагандата огромна част от чехите са мислели, че тия деца са убийци, други са ги считали за герои. ”
Убитият от Държавна сигурност през 1978 година в Лондон български публицист Георги Марков написа за нахлуването в Чехословакия в своите ”Задочни репортажи ”:
„ Колкото повече времето ни отдалечава от този ден, толкоз по-ярко изпъква неговото
голямо историческо значение
Защото не става въпрос за едно от многото нашествия на една страна в друга страна, нито за насилственото срутване на режима, нито за логически ход в политическа игра. В своето полувековно битие руската система претърпя не една и две спазми, само че на 21 август 1968 година се случи нещо
непоправимо ужасно
- идеологията отхвърли идеалите, в името на които съществуваше, или както вечерта на същия ден един български болшевик сподели обезверено: „ Днес погребаха Октомврийската гражданска война. “ За всички ония, които бяха приели залпа на „ Аврора “ като рожден миг на идеали, очаквания, илюзии, фантазии за някакъв неразбираемо хубав, нов човешки живот, за ония, които фанатично бяха съхранили това възприятие през толкоз мъчителни години,
датата 21 август беше краят ”
Марков споделя, че в София хората, които към този момент са усещали порива на пролетния вятър от Прага, вярвали в идването на някаква смяна, в либерализацията на режима, са били попарени, случило се тъкмо противоположното.
„ В първите часове на всички ни се струваше, че става някакво неразбирателство. Вестниците излязоха със забавяне, тъй като, както по-късно се разбра, е трябвало да трансформират напечатаното
известие за нашествието
В първата редакция е било обявено, че войските влизат по покана на новото държавно управление на Чехословашката национална република, а по-късно беше променено в смисъл, че влизането става по покана на работен и партийни колективи. Недоразумението беше произтекло от непредвидения факт — че нашествениците не съумяха да намерят 14 чехословаци, сред 14 милиона жители на страната, с цел да сформират по този начин нужното им държавно управление, за което да може да се каже, че ги е поканило. Един факт, който освен наложи пренабирането на вестниците в 4 часа през нощта, само че смути надълбоко и най-послушните партийни редици. ”
Смазването на Пражката пролет сподели на милиони хора истината за най-зловещите режими в историята, потвърди, че този „ социалистически ” опит няма и
не може да има човешко лице
По простата причина, че природата му е демонична. Зловещата му мимика се хили и през днешния ден с лицето на режима на Путин, на почитателите му по света и у нас. Пропагандата му е безусловно същата по характера си, с тази разлика, че към този момент се тиражира в интернет.
21 август 1968 г е часът на истината, рухването на първата стена на лъжата, построена от милиони гранитни тухлички-пропагандни клишета. Някои се пробват да ги употребяват и през днешния ден, с цел да строят нови стени. Със същата експанзия. Видях това на една конференция на Българска академия на науките неотдавна, както писах.
Това е денят, в който милиони леви студенти и интелектуалци на планетата с смут виждат по какъв начин
с тътнеж раздира булото на заблудата им
Прозират, че „ свръхдържавата Съюз на съветските социалистически републики ” и нейните спътници не са никакъв парадайс на служащите и селяните, че страните на „ победилия социализъм ” не са Аркадия на трудовите хора, където всички са братя и работят с ария на уста. Не, откриват доста от тях, това е голям, концентрационен лагер, който е отхапал половин Европа. И на никаква цена не би оставил едно от частите отвън телените мрежи. Причината-пробити на едно място, те се трансформират в ненужна бутафория. Този блян да не се нарушава целостта на телената мрежа може да се следи и през днешния ден.
Родил съм се единствено дни след нахлуването в Чехословакия. Поколението ми живее под нейната звезда.
Този ден сигурно дефинира и ориста на нашите деца. Стига да не го забравим.
* * *
Тодор Живков е основател на нахлуването
Парадоксалното е, че Народна република България е първата настояла за военна намеса в Чехословакия. Страната ни, несъмнено, е и последната, която се извинява за присъединяване си в задушаването на Пражката пролет - с решение на Народното събрание от 1990 година По -късно извиненията си сервира президентът Петър Стоянов по време на своята аудиенция в Прага през 1997 година
Всъщност, не е парадоксално, напълно редно е, нали постоянно сме по католици от папата.
В случая-по-комунисти даже от генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, водач и преподавател на Съюз на съветските социалистически републики в тези години Леонид Брежнев. Според последните изследвания на австрийския Болтцман институт по плана „ Пражката пролет, Международната рецесия през 1968 “ българският държавен началник Тодор Живков е този, който първи предлага военна интервенция в Чехословакия. Това става на загадка среща в Москва още на 6 март 1968 година Той даже съумява да убеди колебаещия се водач на Съюз на съветските социалистически републики и „ международния пролетариат “ Леонид Брежнев. Надали е било мъчно да го кандърдиса. А може би правешкият шмекер разиграва едно от театралните представления, на които бе непостижим занаятчия, тъй като е усетил накъде духа вятъра.По-добре да е най-чугуненият, най-хард, както бихме споделили през днешния ден. Съветските приятели така и така ще създадат каквото решат. Още повече, че през април 1968 г той несъзнателно е сгазил лука. Живков идва тогава в Прага отпред на държавна делегация и единствен от водачите на соцстраните подписва с чехословашките ръководители Александър Дубчек и Франтишек Кригел многостранна стратегия и контракт за съдействие сред двете страни. На 26 април съглашението е парафирано и отпразнувано. Всичко е както си трябва- речи, целувки, обятия,с обещания за... невмешателство във вътрешните работи. А точно Дубчек е създател на концепцията за социализъм с човешко лице. И това е черна точка за бай Тошо, който евентуално е решил, че корав вид се е разминал. Тодор Живков се оказва в рискова обстановка и възобновява войнствената си реторика. В записките си той написа: “Ние декларирахме изрично пред другаря Брежнев и другаря Косигин, че би трябвало да бъдем подготвени да действаме с нашите армии ”. Потвърждава го и отчет на руския дипломат в София Александър Пузанов, касаещ българската позиция за Чехословакия от 1 август 1968 г./faktor.bg
На 20 против 21 август 1968 година армиите на страните от Варшавския контракт, без румънската, нахлуват в Чехословакия, с цел да смажат с танковете си така наречен Пражката пролет. Навлизат с бронирана техника и жива мощ, с цел да унищожат един всеобщ ентусиазъм за либерализация на режима с мирни средства, на едно придвижване, борещо се за
„ социализъм с човешко лице ”
То желае промени в границите на този „ най-прогресивен строй ”, както го назовава пропагандата, с цел да омекоти жестоката му и варварска същина, да му даде късмет.
А неговите вождове отвръщат с армиите си, изпращат танкове. Тази дивашка експанзия ги довърши, това беше началото на края на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер. Но... Агонията продължава и до през днешния ден, изключително у нас.
Операция „ Дунав ”
Това е кодовото име на навлизането в Чехословакия на войските от пет страни членки на Варшавския контракт.
Пражката пролет почнала при започване на 1968-ма е смачкана по сталински.
Западът реагира със комичен рев, по израза на Христо Ботьов, както прави в общи линии и в този момент с окупацията на части от Украйна.
Продуцентът на " Междузвездни войни " Рик Маккалъм, дълготраен съучастник на Джордж Лукас, ми описа преди няколко години една история, която илюстрира отлично тази
пасивна позиция на свободния свят
Правех изявление с него в ресторанта на хотела му в София и пиехме вино, само че тя ме смрази. Маккалъм искаше да прави филм по нея, включвайки в новия си план няколко европейски страни. Опитваше да ангажира и България с концепцията за обща мегапродукция. Националния кино център го отряза като кисела краставица. Ето какво ми описа:
„ Филмът е основан на същинска история от 60-те години на предишния век, разказана от Ян Новак, която е с герои две млади момчета на по 17 и 19 години, двама братя - чехи. Те бягат, а руската войска ги гони хиляди километри. Извършват даже убийства на преследвачи, вярвайки, че
ще спасят страната си от сталинизма
Целта им е да предадат скрито известие от чешки незаконни организации до американците в Западен Берлин. По това време всеки ден се приказва по радиото в Западна Германия по какъв начин янките ще освободят Чехия от съветската окупация. Двете деца са преследвани от 28 000 руски бойци. Това е
най-големият лов на хора в историята
Или най-малко след войната. Прекосяват Чехия и Източна Германия, с цел да стигнат до Западен Берлин. Успяват, само че американците не вършат нищо. Заради пропагандата огромна част от чехите са мислели, че тия деца са убийци, други са ги считали за герои. ”
Убитият от Държавна сигурност през 1978 година в Лондон български публицист Георги Марков написа за нахлуването в Чехословакия в своите ”Задочни репортажи ”:
„ Колкото повече времето ни отдалечава от този ден, толкоз по-ярко изпъква неговото
голямо историческо значение
Защото не става въпрос за едно от многото нашествия на една страна в друга страна, нито за насилственото срутване на режима, нито за логически ход в политическа игра. В своето полувековно битие руската система претърпя не една и две спазми, само че на 21 август 1968 година се случи нещо
непоправимо ужасно
- идеологията отхвърли идеалите, в името на които съществуваше, или както вечерта на същия ден един български болшевик сподели обезверено: „ Днес погребаха Октомврийската гражданска война. “ За всички ония, които бяха приели залпа на „ Аврора “ като рожден миг на идеали, очаквания, илюзии, фантазии за някакъв неразбираемо хубав, нов човешки живот, за ония, които фанатично бяха съхранили това възприятие през толкоз мъчителни години,
датата 21 август беше краят ”
Марков споделя, че в София хората, които към този момент са усещали порива на пролетния вятър от Прага, вярвали в идването на някаква смяна, в либерализацията на режима, са били попарени, случило се тъкмо противоположното.
„ В първите часове на всички ни се струваше, че става някакво неразбирателство. Вестниците излязоха със забавяне, тъй като, както по-късно се разбра, е трябвало да трансформират напечатаното
известие за нашествието
В първата редакция е било обявено, че войските влизат по покана на новото държавно управление на Чехословашката национална република, а по-късно беше променено в смисъл, че влизането става по покана на работен и партийни колективи. Недоразумението беше произтекло от непредвидения факт — че нашествениците не съумяха да намерят 14 чехословаци, сред 14 милиона жители на страната, с цел да сформират по този начин нужното им държавно управление, за което да може да се каже, че ги е поканило. Един факт, който освен наложи пренабирането на вестниците в 4 часа през нощта, само че смути надълбоко и най-послушните партийни редици. ”
Смазването на Пражката пролет сподели на милиони хора истината за най-зловещите режими в историята, потвърди, че този „ социалистически ” опит няма и
не може да има човешко лице
По простата причина, че природата му е демонична. Зловещата му мимика се хили и през днешния ден с лицето на режима на Путин, на почитателите му по света и у нас. Пропагандата му е безусловно същата по характера си, с тази разлика, че към този момент се тиражира в интернет.
21 август 1968 г е часът на истината, рухването на първата стена на лъжата, построена от милиони гранитни тухлички-пропагандни клишета. Някои се пробват да ги употребяват и през днешния ден, с цел да строят нови стени. Със същата експанзия. Видях това на една конференция на Българска академия на науките неотдавна, както писах.
Това е денят, в който милиони леви студенти и интелектуалци на планетата с смут виждат по какъв начин
с тътнеж раздира булото на заблудата им
Прозират, че „ свръхдържавата Съюз на съветските социалистически републики ” и нейните спътници не са никакъв парадайс на служащите и селяните, че страните на „ победилия социализъм ” не са Аркадия на трудовите хора, където всички са братя и работят с ария на уста. Не, откриват доста от тях, това е голям, концентрационен лагер, който е отхапал половин Европа. И на никаква цена не би оставил едно от частите отвън телените мрежи. Причината-пробити на едно място, те се трансформират в ненужна бутафория. Този блян да не се нарушава целостта на телената мрежа може да се следи и през днешния ден.
Родил съм се единствено дни след нахлуването в Чехословакия. Поколението ми живее под нейната звезда.
Този ден сигурно дефинира и ориста на нашите деца. Стига да не го забравим.
* * *
Тодор Живков е основател на нахлуването
Парадоксалното е, че Народна република България е първата настояла за военна намеса в Чехословакия. Страната ни, несъмнено, е и последната, която се извинява за присъединяване си в задушаването на Пражката пролет - с решение на Народното събрание от 1990 година По -късно извиненията си сервира президентът Петър Стоянов по време на своята аудиенция в Прага през 1997 година
Всъщност, не е парадоксално, напълно редно е, нали постоянно сме по католици от папата.
В случая-по-комунисти даже от генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, водач и преподавател на Съюз на съветските социалистически републики в тези години Леонид Брежнев. Според последните изследвания на австрийския Болтцман институт по плана „ Пражката пролет, Международната рецесия през 1968 “ българският държавен началник Тодор Живков е този, който първи предлага военна интервенция в Чехословакия. Това става на загадка среща в Москва още на 6 март 1968 година Той даже съумява да убеди колебаещия се водач на Съюз на съветските социалистически републики и „ международния пролетариат “ Леонид Брежнев. Надали е било мъчно да го кандърдиса. А може би правешкият шмекер разиграва едно от театралните представления, на които бе непостижим занаятчия, тъй като е усетил накъде духа вятъра.По-добре да е най-чугуненият, най-хард, както бихме споделили през днешния ден. Съветските приятели така и така ще създадат каквото решат. Още повече, че през април 1968 г той несъзнателно е сгазил лука. Живков идва тогава в Прага отпред на държавна делегация и единствен от водачите на соцстраните подписва с чехословашките ръководители Александър Дубчек и Франтишек Кригел многостранна стратегия и контракт за съдействие сред двете страни. На 26 април съглашението е парафирано и отпразнувано. Всичко е както си трябва- речи, целувки, обятия,с обещания за... невмешателство във вътрешните работи. А точно Дубчек е създател на концепцията за социализъм с човешко лице. И това е черна точка за бай Тошо, който евентуално е решил, че корав вид се е разминал. Тодор Живков се оказва в рискова обстановка и възобновява войнствената си реторика. В записките си той написа: “Ние декларирахме изрично пред другаря Брежнев и другаря Косигин, че би трябвало да бъдем подготвени да действаме с нашите армии ”. Потвърждава го и отчет на руския дипломат в София Александър Пузанов, касаещ българската позиция за Чехословакия от 1 август 1968 г./faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ