Светлините Мин Мин Това е една от най-големите мистерии в Австралия.

Светлините Мин Мин

Това е една от най-големите мистерии в Австралия. Говори се, че пакостливите светещи топки преследват хората, а някои даже следват ужасените пътешественици много надалеч. Местните в Чанъл, Куинсланд знаят за светлините Мин Мин от шест десетилетия. Един от първите известни случаи е от 1918г, когато странна светлина тръгнала след един фермер. Малко по-късно хотел Мин Мин изгорен – феноменът е кръстен на него.

Днес очевидците са хиляди. Повечето светлини са овални и се носят на към метър над земята. Една от известните теории е, че става въпрос за фата моргана. Това е незабравим феномен, при който далечни обекти – от време на време даже планини и цели градове – се отразяват като извърнат мираж над хоризонта.

Няма обаче несъмнено и цялостно пояснение на светлините и те си остават мистерия и локална легенда.

Сутрешна популярност

Бърктаун в северна Австралия се радва на необичаен метеорологичен феномен всяка пролет: невероятните облаци утринна популярност.

Наподобяващи големи, усукани въжета, носещи се безпределно в небето, за тези облаци е известно доста малко. Наблюдават се и на други места по света, само че само в Бърктаун хората ги „ яхват “. Всяка пролет феновете на адреналина се събират за неповторима тръпка.

Тези облаци не се движат постепенно – разпростряли се на целия небосвод, те напредват мощно и основават подемна мощ, която ездачите на облаци търсят. Ентусиастите летят пред облака, който може да им даде няколко часа небесно сърфиране.

Градът на тарантулите

Близо до Манингрида в Северната територия, светлокафяви тарантули изумяват учените: към 25 000 от тях живеят в непосредствена непосредственост една до друга, като бърлогите им са едвам през няколко метра. Смята се, че това е най-голямото скупчване на тарантули в света и не знаем съвсем нищо за тях.

Откриването на толкоз огромен брой тарантули в 10-километрова котловина е единствено една от необяснимите мистерии на паяците. Не е ясно също къде държат бебетата си и дали са неповторими за района. Малкото известни обстоятелства са, че мъжките са по-дребни и типът може да плува и даже да диша под вода като си носи ресурси от въздушни балончета.

Откритието е направено преди десетина години от локални деца и учените се надяват, че типът – който към момента си няма име – има отрова, която може да е скъпа за фармацевтиката.

Пандоравирус

През 2009г в Чили е открит нов мегавирус. Учените не съумяват да открият прилики с никой различен прочут вирус и по тази причина го класифицират като нещо изцяло ново – пандоравирус. Две години по-късно обаче, различен тип пандоравирус е открит в Мелбърн – доста огромен и мистериозен.

Изучаването на двата вируса разкрива, че 93% от гените им са незнайни за науката и никой не знае от кое място произлизат. Докато множеството вируси – даже комплицираните като този на ХИВ и грипа – имат към 10 гена, този от Мелбърн има към 2000.

Никой не знае защо служат всичките тези гени, по какъв начин функциоинират и даже за какво са толкоз доста.

Ботанически динозавър

Ботаническият еквивалент на това да се натъкнеш на жив динозавър се случва през 1994г. Тогава са открити последните оживели дървета от типа волемия. Загадката е в историята на оцеляването им.

Волемията е правела сянка на динозаврите, претърпяла е 17 ледникови интервала и безчет катаклизми.  Как тогава от толкоз издръжливо дърво са останали едвам 100 екземпляра, скътани в една горичка? Още повече, че този район е опустошаван постоянно от горски пожари, което прави откритието на типа още по-необяснимо.

Редкият тип в миналото е бил необятно публикуван, а фосилите демонстрират, че е останал неизменен за последните 200 милиона години. След като последните фосилни открития на типа са датирани отпреди 2 милиона години, заключението е, че някъде по това време е починала и последната волемия. Иглолистното дърво обаче към момента е живо.

Една доктрина допуска, че са останали толкоз малко дървета от типа, тъй като в миналото равнищата на въглероден диоксид в атмосферата са били по-големи и през днешния ден концентрацията му е прекомерно дребна, с цел да виреят.

Смъртта на Алфата

През 2003г учени наблюдават придвижванията на голяма бяла акула наречена Алфа. 3-метровият див звяр обаче дава на учените мотив за огромни диспути. Четири месеца след слагането на GPS проследяващото устройство, нещо изяжда акулата. Поне това е общоприетата доктрина. Чипът изплува на брега и разкрива информация, която хвърля в ужас учените и целия интернет – някои даже потеглят на лов за голямо страшилище.

Какво би могло да изяде толкоз огромна бяла акула? Анализите демонстрират, че Алфа се е спуснала на 580м дълбочина, след което температурата й се е покачила до 30°C. Според някои, това потвърждава, че акулата е била погълната цяла и топлината е пристигнала от търбуха на килъра.

Други не са толкоз уверени. Те считат, че по-голяма акула е нападнала Алфа и е откъснала парче от нея дружно с GPS устройството.

Въпреки това ловците на чудовища не се отхвърлят и одобряват като изцяло допустимо Алфа да е станала жертва на праисторическо страшилище – 20-метровия мегалодон, който е бил виждан в австралийски води.