Светла Ранчева е една българка, която живее със семейството си

Светла Ранчева е една българка, която живее със фамилията си в сърцето на епидемията от ковид в Европа – Италия. Подобно на още 60 милиона поданици на Ботуша, тя, брачният партньор й и двете им дъщери са сложени под карантина и живеят в съвсем цялостна изолираност от света в дома си в Рим, съобразявайки се с драконовските ограничения, които държавното управление предприе против разпространяването на болестта.

Как минава денят на фамилията на Светла, по какъв начин италианците поддържат жизнен духа си и отдалечен спомен ли е dolce vita – дано научим от нейния роман. Ето какво показа тя пред „ Момичетата от града “.

Най-тягостно е чувството за безвремие

За да е пълностоен денят ти, би трябвало да следваш някакъв темп на живот, а той сега липсва. Рутината, обвързвана с вървене на работа, учебно заведение, извършване на покупки, срещи с другари и вдишване на разнообразни задължения, към този момент я няма. Всичко се промени. Живеем в безвремие, като че ли часовете се нижат безкрай...Затова в фамилията ми взехме решение да си наложим стратегия, тъй като другояче ще рухнем душевен. Това, което доста ни оказа помощ е, че учебните заведения проведоха онлайн платформи, които работят много дейно, а децата от 8:15 часа сутринта до 13:15 на обяд учат, влизат във видео конферентна връзка с преподавателите, вършат проби и приготвят домашни. Това окуражи дъщерите ми да не изгубят чувството си за общественост и връзка с приятелите си. Защото

Излизаш единствено, в случай че имаш значима причина за това

В момента ограниченията са толкоз затегнати, че може да излезеш от вкъщи си, единствено в случай че имаш съществено съображение. Всички се движим с заявления, които изясняват къде отиваш и за какво. Това може да е обвързвано единствено с вървене до магазина, за медицински обзор или с цел да окажеш помощ на възрастен човек - да му пазаруваш, да му носиш предписания от лекаря, да отидеш до аптеката и така нататък

Първите дни беше мъчно, тъй като всички бяхме залепени за тв приемника, с цел да следим новините, да разберем какво тъкмо се случва. И сега заран ставаме, децата си оправят стаите, застават пред компютрите, стартират да учат. С мъжа ми се опитваме да работим, въпреки и отдалечено, чистим непрестанно и, несъмнено, доста, доста готвим. Признавам, че тези дни подготвих страхотни неща, които в никакъв случай не съм правила до момента, тъй като все не ми стигаше време.

Духът на италианците е доста висок

хората схванаха, че ситуацията е съществено и всички преоткрихме какъв брой са значими за нас обществените връзки, какъв брой са значими за нас приятелите, какъв брой е значимо да си част от една група, какъв брой е значимо, като се видиш, да се поздравиш, да се прегърнеш, да се целунеш, вечерите всички дружно, аперитивите – неща, които в този момент не можеш да направиш. Но, в това време е ясно, че няма място за отчаяние. Това важи с цялостна мощ за моите близки, другари, работодатели. Италианците са  хора, които на каквато и да било тематика се майтапят, гледат по този начин да пренебрегват страха.

Униние няма, има доста съвестност в хората и отговорност, тъй като всички сме доста впечатлени от това, което вършат лекарите, от това което вършат гражданска отбрана, медицинските управляващи, полицията. Всъщност всички сме съпричастни с цялата тази голяма работа, която те правят.

В момента това, което би трябвало да вършим, с цел да преодолеем рецесията по най-бързия метод, е да си седим у дома

Не го одобряваме като някаква супер жертва, несравнимо е с апела да тръгнеш на война, нещо, което се е случило на нашите баби и дядовци. На нас ни споделят: „ спри си у дома на дивана, гледай Нетфликс и хладилникът ти е цялостен “. Не е нещо кой знае какъв брой мъчно. Естествено първичният потрес го имаше, тъй като нарушава твоята персонална независимост. Но веднъж преодолян, този първичен потрес, и всички се активизираха.



Има още...