Светите седем момци Ефески Всички тези седем момци били деца

Светите седем момци Ефески

Всички тези седем момци били деца на невежите жители в гр. Ефес. Те живеели по време на гонението срещу християните при император Деций.

Това било грубо гонение. Навсякъде християните били преследвани и задържани, с цел да ги принуждават да вземат присъединяване в идолските жертвоприношения. Някои от тях се бояли от страдания и се покорявали. Но твърдите във вярата неустрашимо я изповядвали и не отстъпвали нито пред премеждия, нито пред мъчителна гибел.

Много християни напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и седемте ефески момци: Маскимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Йоан. Тези момци напуснали града и се поселили в една пещера на планината Охлон, където посредством пост и молитва се готвели за идния им героизъм.
Като разбрал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата. Двамата от придворните (Теодор и Руфим) скрито изповядвали Христовата религия и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената онлайн заровените в пещерата седем момци.

Между това Бог по неизповедимите Свои избрания дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две епохи нетленни и неизменими до тяхното събуждане за Негова популярност и за удостоверение, че Неговите думи за възкресение са истинни.

Чудното събуждане на момците, заспали във време на Дециевото гонение, се направило в царуването на Теодосий Млади. По това време се появили еретици, които отхвърляли възкресението на мъртвите макар евангелските думи, че " мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и като чуят, ще оживеят ". Тази разкол внесла ужас в Църквата, само че тъкмо тогава се показало образно удостоверение за истинността на възвестеното от Христа възкресение на мъртвите.

Стопанинът на равнищата на планина Охлон, гдето се намирала затрупаната пещера, в която били умряли седемте момци преди 200 години, напислил да направи ограда на овците си. За градеж на оградата прислужниците му взимали от ония камъни, с които била затрупана пещерата, без да подозират неяното битие. Изравяйки камъните, те инцидентно създали отвор към пещерата. В туй време момците оживели без да знаят, че те са се пробудили не от елементарен, а от смъртен сън.

На разсъмване един от момците отишъл в града да купи храна. Старата монета, която дал на търговеца, послужила за мотив да се разкрие невероятното произшествие. Разговорът с момъка, който мислел, че още продължава гонението на Деций, дефинитивно обърнал на него общото внимание. За случката разбрал и локалният свещеник. Той разпитал момъка и схванал Божията загадка. А като чул за другите момци, останали в пещерата, поискал да ги види. Епископът се отправил за там с шефа и голям брой народ. При входа на пещерата епископът разглеждал деликатно ситуацията и намерил измежду камъните медно запечатано ковчеже. Като го разтворил в наличието на всички, видял там две оловни плочки, сложени от Теодор и Руфим. Тия плочки разяснили на всички загадъчните думи на възкръсналия момък. Всички били изумени и прославяли Бога, дивен в Своите чудеса.

Император Теодосий незабавно бил известен за това събитие. " Заповядай да се изпратят почтени мъже да видят чудото, което Господ извърши в твоето царуване! - написа на Теодосий Млади епископът и шефът, - тъй като в наши дни се прояви обликът на бъдещото възкресение от мъртвите. "

Но царят дошъл самичък в Ефес с голям брой вярващи и се поклонил на св. момци. След продължителна сказка с него, момците в неговото наличие заспали безконечния си сън до всеобщото възкресение. Теодосий заповядал да създадат 7 сребърни ковчега и да слагат в тях телата на момците. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както почивали по-рано.

Поразителността на това събитие бързо се популяризирала по целия християнски свят. Неговата меродавност се потвърждавала от мнозина заслужаващи доверие писатели и очевидци.

Пещерата на момците сълго била показвана покрай Ефес, в скатовете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на седемте момци е незнайна след ХІІ в., при започване на който свещеник Даниил ги видял в пещерата.
Св. преподобна мъченица Евдокия

Веднъж един духовник на име Герман, връщайки се в своя манастир от поклонение, спрял да нощува в сирийския град Илиопол. Познат християнин го приел и му дал една дребна стая, в която монахът прекарал нощта. Преди да легне, той дълго се молил. След това, като си умрял малко, той още веднъж почнал с глас да се моли и да чете Св. Писание. Той чел за страшния съд Господен, за безконечния щастлив живот, който ще бъде премия за праведниците, за безконечните страдания, очакващи грешниците, и постоянно прекъсвал четенето си с въздишки, сълзи и молитва.

До стаята, където се молел монахът, единствено през една стена, живеела една жена, известна в целия град със своята хубост, огромно благосъстояние и неверен, лековерен живот. Тя се именувала Евдокия. С блестящата си хубост тя пленявала младите момци, получавала от тях богати блага и живеела в грях, лукс и забавление, без да се грижи за душата си, мислейки единствено за насладите на краткотрайния живот.

Като се събудила през нощта, тя чула четенето и молитвата на Герман. Думите му за страшния съд и за безконечните страдания надълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойствие и боязън. Тя към този момент не могла да заспи и сутринта рано повикала при себе си инока.

- Моля те - споделила му тя, - разкрий ми цялата истина! Тая нощ аз чух твоето четене и душата ми е цялостна със тъга. Ако е истина, че безконечни страдания са избрани за грешниците, то кой може да се избави?

- Нима ти в никакъв случай не си чула за Христа и за страшния съд Господен? - запитал я Герман. - Ти от каква религия си?

- Аз съм самарянка и по жанр и по религия - дала отговор тя - и това, което чух тая нощ, е напълно ново за мене. Аз съм доста богата; и това още повече усилва чоето безпокойствие, тъй като в твоята книга е казано, че е мъчно богатите да влязат в Царството небесно. Какво да върша тогава? Аз драговолно бих дала съкровищата си, с цел да получа безконечен живот. Но кажи ми, за какво Бог така се отвращава от богатите?

Герман обяснил на Евдокия, че Господ не се отвращава от богатите, само че че богатите, като се привързват с цялото си сърце към своите съкровища, постоянно не помнят Бога и се отвръщат от Него и че това точно осъжда Господ: " Който почтено е придобил благосъстояние - прибавил той - и го използва добре, като помни Бога и близък, той не заслужава упрек. Но който е придобил богаство посредством машинация, кражба, неверни каузи, неправда, и го използва единствено с цел да угоди на себе си, подобен строго ще бъде наказан. "

Тук Евдокия разказала на инока целия си живот и го молела да я научи, по какъв начин да получи от Бога благосклонност и живот безконечен. " Аз непринудено бих дала всичкото си благосъстояние, с цел да се изкупя от безконечните страдания - повторила тя. - А ти, отче светий, моли своя Бог да одобри моето богаство, а на мене да даде безконечен живот! "

- На Бога не е нужно твоето благосъстояние - възразил инокът - и ти не можеш посредством него да се изкупиш. Раздай твоите съкровища на бедните. Това е угодно Богу! Но за де получиш благосклонност от Него, ти би трябвало да се разкаеш за греховете си, да повярваш от все сърце, да измениш живота си и да се обновиш посредством светото кръщение.

Евдокия слушала с внимание думите на Германа. Той доста й приказвал за Божието състрадание, за силата на покаянието, и я убедил да прати да извикат християнски духовник, с цел да бъде покръстена от него. Учудил се свещеникът, когато видял кой желае това, тъй като знаел, че Евдокия е огромна грешница. Тя паднала пред нозете му: " Направи ме християнка, тъй като се убедих, че в случай че не стана християнка, ще бъда предадена на безконечни мъчения. Но кажи ми, отче светий, в действителност ли небесните наслади са по-големи от земните? Нали на земята има доста прелестни работи, доста злато и скъпоценни камъни, разнообразни наслади и наслаждения. Нима на небето още повече ги има? "

- Докато ти не отвърнеш своя разум от съблазните на тоя свят - споделил й свещеникът, - ти не можеш да помислиш за безконечни богатства. Забрави гордостта и веселието на земния живот, мисли за греховете си, моли Господа за прощение!

- Но, отче светий - споделила грешницата, - в случай че аз се откажа от благосъстоянието и насладите на света, а небесни богатства не получа, то ситуацията ми няма ли да бъде най-окаяно? Мога ли да бъде уверена, че Бог ще ме одобри?

Свещеникът като видял, че в сърцето на Евдокия няма още религия и обич към Бога, че то е единствено изпълнено със боязън и земни намерения, не се съгласил да извърши св. Кръщение над нея, а я посъветвал да прекара седем дни в уединение, пост и молитва. Той й обяснил основните истини на християнската религия, приказвал й за безграничното състрадание на Бога, Който постоянно е подготвен да одобри откровено каещите се.

- Постарай се да забравиш света - казвал й той, - не давай на мозъка ти да се разсейва, отгони страха и подозрението, с цел да не те отвърнат те от положителното начало. Насочи към Бога всичките си мисли и усеща и ти ще се убедиш в неизказаната благосклонност Господня, тъй като в смирената молитва душата се помирява с Господа и божествената светлина й се явява. Снеми от себе си скъпоценните декорации, облечи се в елементарни дрехи; спомняй си за греховете си, моли Бога да ти помогне да се разкаеш и да започнеш нов живот и твърдо се уповавай на Него. Той е доброжелателен и благ; Той Сам отива да посрещне оня, който откровено желае да Го намери; Той се радава на покаянието на грешника.

Свещеникът си отишъл. Евдокия, като останала уединено с Герман, още доста го разпитвала за живота на християните и за иночеството. След това и Герман си отишъл, като заречен на Евдокия да се моли за нея и да я посети отново след една седмица. Евдокия заповядала на прислужниците си да не пускат при нея никого през това време и се затворила в стаята си.