Св. свщмчк Василий, презвитер Анкирски
Свети Василий, презвитер на църквата в град Анкира, Галатия, се стараел да учи хората в истината на християнството, да ги отвръща от пътя на дявола и от злите му каузи. Той неуморно проповядвал, че е настъпило ужасно време и са се явили князете на дяволските пълчища, защото сатаната си има прислужници, които извън са облечени в овчи кожи, а от вътрешната страна са хищни вълци. Те застават на пътя на хората в този краткотраен живот, с цел да погубват душите им и техните подли козни към този момент се демонстрират.
" Затова аз посочвам на всички пътя за избавление посредством Христа и разобличавам заблудата на нечестивците ¬ казвал светецът. ¬ Който изостави живия и во веки пребъдващ Бог и се обърне към слепите, глухи и неми идоли, той ще наследи неугасимия огън на своите богове. Затова всички ние, които обичаме Христа и старателно го почитаме като Вожд на нашата религия, желаейки да съхраним в неосквернените си души безконечното богатство, дано да потъпчем дяволските съблазни и радостните идолски празници, да изоставим мерзките врагове, като се уповаваме на нашия Помощник, Христос, от Когото идва безконечното въздаяние. "
Така светецът обхождал безкрайно града и убеждавал хората да пазят същинската религия, с цел да се избавят от бъдещите безконечни страдания. Свети Василий презвитер живял по времето на Константинополския патриарх Евдоксий арианин, който поради неговото благочестие на арианския събор в Константинопол му наложил възбрана да свещенодейства. Впоследствие съборът на двеста и тридесетте епископи в Палестина му върнал правото да прави светите тайнства. Като изповядвал правата религия и живеел богоугодно, той разяснявал истината за християнството и мнозина изваждал от заблудата. Ето за какво в ония времена, когато всеки благоверен християнин бил подложен на гонения, го наклеветили на император Констанций, сина на Константин Велики, че основава безредици измежду народа. Страдайки за истината, той научил мнозина вярно да имат вяра, защото самият бил непоклатен и корав във вярата и в отеческото поверие и в нищо не се отклонявал от благочестивото вероизповедание.
На престола се възкачил Юлиян Отстъпник [Юлиан Отстъпник царувал от 361 година до 363 г.] и с безумните си закони за скверните идолски жертвоприношения почнал да погубва човешките души. По негова заповед хората в Галатия се покланяли на идолите в течение на година и три месеца. Като виждал тази разсипия за душите, свети Василий се молил за град Анкира:
" О, Спасителю на света, Христе, незалязваща светлина, богатство на безконечните богатства, прогонител на тъмата по волята на Отца и изпълващ всичко с Неговия Свети Дух! Приклони над нас Твоя свят и заплашителен взор и обезсили гнусното вълшебство на отхвърлящите твоята свята воля. Да се разпръсне техният безпомощен план и да не бъде спънка за душата во веки пребиваваща в Тебе, Боже! "
Като чули молитвата на свети Василий, идолопоклонниците се разгневили прекалено много и един от тях на име Макарий се втурнал и го сграбчил с думите:
Какво си тръгнал из града да бунтуваш народа и да отменяш закона за богопочитането, публикуван от царя?
Светецът му отвърнал:
Бог да затвори устата ти, пленниче демонски! Не аз анулирам закона ви, а Онзи, Който невидимо със мощ от небето го унищожава, ще изтреби всички вас, до момента в който не паднете напълно и не наследите очакващата ви безконечна гибел.
Нечестивците, обзети от гняв, го повели при хегемона Сатурнин:
Този човек основава безредици в града, мами и вкарва хората в илюзия и е стигнал до такава степен в дързостта си, че кара да унищожават жертвениците и не се свени да ругатни царя.
Хегемонът Сатурнин попитал светеца:
Кой си ти, че се осмеляваш да вършиш това?
Свети Василий му отвърнал:
Аз съм християнин и това е за мен най-святото име.
А за какво като си християнин, не правиш това, което прилича на християнин?
Справедливи са думите ти, хегемоне! Наистина, положителните каузи на християнина би трябвало да станат очевидни за всички, както учи светото Евангелие: " Тъй да светне пред индивидите светлината ви, та да видят положителните ви каузи и да популяризират Небесния ваш Отец ".
Сатурнин го попитал:
Защо създаваш безредици в града и на всички места хулиш царя, че бил погазил същинските закони?
Аз не петня вашия цар, само че зная Небесния Цар. Той е Бог и живее на небето. Нему нашите отци, почтени Негови чиновници, се покланят в сърдечна непорочност. Той може бързо да съкруши безчестието на вашите безразсъдни наредби.
Нима ти смяташ, че законът на нашия цар е неправдив?
Светецът отвърнал:
Как може да бъде обективен закон, който заповядва да се поставя човешко тяло на жертвеника, да се пролива кръв и да се колят младенци за жертва на бесовете? Може ли подобен закон да се назова обективен?
Не неистини повече, високомерни дребосъче, и се покори на царя!
Свети Василий отвърнал:
Аз съм се покорявал и се подчинявам на Небесния Цар и няма да отстъпя в никакъв случай от святата религия в Него.
Кой е този Небесен Цар, на който казваш, че се подчиняваш?
Аз приказвам за Онзи, Който седи на небесата и вижда всичко. А царя, който ти хвалиш, е цар земен и скоро, като човек ще падне и ще бъде в ръцете на Великия Цар.
Като чул това, Сатурнин се разгневил и заповядал да съблекат светеца, да го повесят и с остри железа да стържат тялото му. Увиснал, той търпял тъгите и се молел Богу:
Благодаря Ти, Господи, Боже на вековете, че си ме удостоил да пострадам за Тебе и да намеря пътя на живота, който ще ме заведе при наследниците на Твоите обещания.
Докато измъчвали светеца, хегемонът го увещавал:
Василий, виж какви страшни страдания понасяш, покори се на царя.
Светецът отвърнал:
О, безумни дребосъче, непознат на християнската вяра, аз към този момент споделих, че се подчинявам на моя Бог, Истинския Цар, имам вяра в Него и не мога да отстъпя от Него.
Когато прислужниците се уморили да изтезават светеца, Сатурнин им наредил да спрат и отново му споделил:
Послушай и принеси жертва на боговете.
Няма да се поклоня на празните идоли и няма да участвувам в жертвоприношения, погубващи душите.
Тогава хегемонът наредил да отведат мъченика в тъмницата. По пътя го срещнал един елин на име Феликс и му споделил:
Защо се обричаш на крах, Василий? Не е ли по-добре да станеш другар на боговете и да получиш обещаните от царя блага? Ще страдаш грубо още доста време, и то справедливо ¬ самичък си го изпроси.
Махни се, развратени дребосъче, ти не знаеш същинските обещания на безконечния Небесен Цар, Христос, и не си заслужен да ги знаеш: по какъв начин може да видиш в тъмата светлината на истината и да схванеш, че се намираш в мрак?
С тези думи свети Василий влезнал в тъмницата.
Сатурнин изпратил писмо на император Юлиян и го известил за случая с презвитер Василий. Императорът незабавно изпратил в Анкира някой си Елпид, преподавател по обезверение, бивш християнин, а след това дезертьор, и един различен неверник Пигасий, също бивш християнин, изнемощял по-късно от небесните съкровища. На път за Анкира, в Никомидия, те срещнали Асклипий, идолски сановник, и го повели със себе си. Тримата, като трима предводители на дяволските сили, пристигнали в Анкира. А свети Василий не преставал денонощно да хвали и славослови в тъмницата Бога. Когато Пигасий влезнал при него, го поздравил с думите:
Радвай се, Василий.
Светецът му отвърнал:
Няма наслада за тебе, престъпниче и лъжецо, няма избавление, което ти в миналото пиеше от Христовия извор. Сега си катогнило тресавище, тъпчеш се с жертвено месо. Преди беше причастник на Божествените секрети, в този момент си отпред на бесовската софра, преди беше преподавател на истината, в този момент си лидер на погибелта. Преди се веселеше със светиите, в този момент се веселиш със прислужниците на сатаната, преди водеше заблудените от тъмнината към светлина, в този момент си целият в мрак. Защо погуби вярата си и се лиши от духовното богатство? Какво ще правиш на смъртния си одър?
Като споделил това, свети Василий се обърнал с молитва към Господа:
" Слава Тебе, Боже, Когото Твоите раби познаха и Който водиш към светлината искащите да Те видят. Прославяш надяващите се на Тебе, изпълваш със позор ненавиждащите Твоя закон, възхваляван от небесните поданици и уважаван от хората на земята. Благоволи, Всевишни Боже, да освободиш душата на Твоя раб от дяволските примки, с цел да се избавя от ненавистниците на истината, които се хвалят, че ще спечелват над мене!
Като чул това, Пигасий си тръгнал обезпокоен, отишъл при приятелите си и им предал думите на Василий. Те се разгневили, тъй като видели разстройването му, и отишли при Сатурнин да му кажат. Той заповядал незабавно да доведат светеца. И когато светият страдалец се изправил пред тях, рекъл на хегемона:
Прави каквото искаш.
Като чул, че Василий приказва по този начин самоуверено, Елпидий споделил на съдията:
Този беззаконник е оглупял! Ако след мъченията се съгласи да се поклони на боговете, ще бъде опрощение, в случай че ли не, ще бъде малтретиран пред императора.
Сатурнин се разгневил и заповядал още веднъж да закачат светеца гол и да стържат ребрата му, до момента в който могат, след това да го хвърлят в тъмницата, окован в тежки вериги.
Няколко дни по-късно, на път за източните страни, в Анкира дошъл император Юлиян. Излезли да го посрещнат дяволските прислужници, носейки идола, наименуван Хеката [божество на лунната светлина]. Като влезнал в палата, той извикал езическите жреци и ги наградил със злато. На другия ден, по време на зрелищата, Елпидий му напомнил за Василий. Императорът напуснал зрелищата и заповядал да му го доведат в палата. Свети Василий пристигнал и застанал пред него със ярко лице, чудно хубав. Юлиян го попитал:
Как ти е името?
Ще ти кажа имената си подред. Първо се назовавам християнин, тъй като Христовото име е постоянно и надвишава човешкия разум, а хората ме назовават Василий. Ако запазя непорочно даденото ми Христово име, в съдния ден ще получа от Христа безконечна премия.
Не се заблуждавай, Василий, вашите тайнства са ми добре известни. Ти вярваш в Онзи, Който беше наказан на позорна гибел при Пилат Понтийски.
Не аз се подлъгвам, а ти, като си станал дезертьор и си се лишил от Небесното Царство. Аз имам вяра в моя Христос, Когото ти отхвърли и Който ти е дал земното царство, скоро обаче ще се лишиш от него, с цел да схванеш кой Бог си разгневил.
Побеснял си, безумнико, няма да е на твоето.
Ти отхвърли премията, приготвена за Христовите раби, не се посвени от Олтара, който те резервира, когато беше на осем години и те търсеха, с цел да те убият, и ти бе прикрит в свещеното място. Ти не извърши закона, който самичък проповядваше, когато беше клирик! Затова и Христос, Великият Цар, не ще те помене в Своето постоянно царство, а скоро ще ти се отнеме и това временноцарство. И тялото ти ще остане без заравяне, откакто в страшни страдания бъде изтръгната душата ти. (Светецът предсказал скорошната гибел на Юлиян, чийто мъртвец след погребението бил изхвърлен от земята.)
Тогава Юлиян му рекъл:
Нечестивецо, аз желаех да те пусна, само че за това, че продължаваш нахално да повтаряш безумните си приказки и отхвърляш съвета ми, а освен това ме и безчестиш с всякакви упреци, повелявам всеки ден да изрязват от кожата ти по седем ремъка.
Той наредил на началника на щитоносците, Фрументин, да вземе Василий и всеки ден да дере част от кожата му, като изрязва по седем ремъка. Фрументин изпълнявал старателно заповедта, а светията доблестно понасял тия страдания за Христа. Когато след няколко дни цялата му кожа била към този момент одрана и висяла на ремъци по раменете му начело и откъм гърба, страдалецът споделил на началника:
Искам да приказвам с императора.
Началникът се зарадвал доста, тъй като си помислил, че мъченикът желае да се поклони на идолите. Отишъл при Юлиян и му съобщил:
Господарю, Василий не можа да понесе тъгите и желае да се покори на твое величество.
Императорът отишъл в храма на Асклепий и заповядал да му доведат пандизчията. Свети Василий застанал пред него и го попитал:
Къде са твоите жреци и пророци? Казаха ли ти защо съм пристигнал при теб?
Мисля, че си интелигентен човек, разбра ситуацията си и искаш да се присъединиш към нас и към този момент ще принасяш жертви на боговете.
Да знаеш, царю, че тези, които наричаш богове, са нищо. Това са глухи и слепи идоли, които завличат в пъкъла вярващите в тях.
Като споделил това, той откъснал един от ремъците, които висели от тялото му, и го хвърлил в лицето на царя с думите:
Ето, Юлияне, яж, щом харесваш такава храна. Моят живот е Христос и за мен е облага да умра за Него: Той е Мой Помощник, имам вяра в Него, за Него претърпявам тия страдания!
Сред християните незабавно се разнесъл слухът за смелата постъпка на свети Василий и всички го прославяли за неустрашимото вероизповедание на Христа и за мъжеството, с което посрамил своя изтезател.
Началникът на полка на щитоносците, Фрументин, който довел при императора светия страдалец, като видял по какъв начин Василий откъснал ремъка от тялото си и го хвърлил с дръзновени думи в лицето на Юлиян, се сконфузил и се уплашил от яростта на господаря си: той забелязал по какъв начин лицето му се изменило от яд, а гневът му бил не толкоз против мъченика, колкото против него, тъй като спомогнал за оскърблението на височайшата персона. Щом се отдалечили, той сграбчил светията и го отвел в преторията1 и люто разгневен, заповядал да го мъчат повече, в сравнение с през всичките тези дни, и освен че одрал цялата му кожа, само че се посочили и вътрешностите от изпораненото му тяло. По време на мъченията свети Василий се молил на Бога:
Благословен си, Господи, Боже, вяра на християните, Който изправяш падналите, въздигаш низвергнатите, освобождаваш от тление тия, които се надяват на Тебе. Ти знаеш нашите премеждия, мил и великодушен, милосърден и дълготърпелив Боже, погледни от престола на Своята висока популярност, дай ми почтено да завърша живота си и ме удостой с Твоето постоянно и нетленно царство.
Вечерта Фрументин заповядал да затворят светеца в тъмницата. На другия ден, рано сутринта, Юлиян потеглил за Антиохия, без да го удостои със среща. Като видял, че поради Василий императорът му е ядосан, Фрументин се разярил още повече на мъченика и щом го довели от тъмницата, му рекъл:
Е, безумнико, ще принесеш ли жертва на боговете, както заповяда императорът, или няма? Какво реши да се подчиниш на заповедта му или да свършиш в мъчения?
Свети Василий му отвърнал:
Безразсъдни дребосъче, ти не помни какъв брой ремъка одра от тялото ми през вчерашния ден и преди този момент, и по какъв начин всички, щом ме видеха, се умиляваха и плачеха при типа на тъгите, на които ме подлагаш, светотатче, само че ето ¬ аз отново съм здрав, с помощта на благодатта Христова, и заставам пред теб. Дяволски прислужник, яростен и безсърдечен, извести на моя изтезател Юлиян каква мощ има Христос Бог, Когото той остави. Прелъстен от дявола, той погуби душата си. Няма да загатвам отново по какъв начин Христос Бог го избави от гибел, като го отбрани посредством йереите си в божествения олтар на светата черква. Той не помни благодеянието й, отхвърли се от самия себе си и избяга от нея. Аз се надявам, че моят Христос скоро ще му въздаде съгласно заслугите и окаяният дезертьор ще загине в страдания!:
Фрументин му отвърнал:
Ти си буен, окаянико! По своето великодушие и състрадание непобедимият Юлиян ти заповяда да участвуваш с нас в празника, да принесеш жертва и да прикадиш с благовония, само че ти не го послуша, ами нахално опозори императора, а мен вкара в неволя. Ще ти се отплатя за заслугите с такива мъчения, които бързо ще те вкарат в гроба.
С тези думи Фрументин заповядал да нажежат стоманени пръти и да ги забиват в гърба и корема на светеца. В такива страдания свети Василий паднал на земята, като гръмко се молел Богу:
Светлина моя, Христе! Надеждо моя, Иисусе! Тих кей за обуреваемите! Благодаря Ти, Господи, Боже на отците ни, че си избавил душата ми от преизподния пъкъл и си запазил в мен неопетнено Твоето име! Нека да завърша живота си с победа и да наследя безконечния покой по обещанието, обещано на отците от Теб, Великия Архиерей, Нашия Господ Иисус Христос. Приеми с мир душата ми, неотстъпила от Твоето вероизповедание. Ти си добродушен и Твоето състрадание е велико, безсмъртни и безконечни Боже! Амин.
Коремът на мъченика бил пронизан от нажежените железа, а той, като се помолил, като че ли задремал сладостен сън, предавайки душата си в Божиите ръце. Така на 28 януари свети Василий приключил своя страдалчески път. Малко по-късно, на 22 март, след убийството и гибелта на Юлиян Отстъпник, християните отдали намерено респект на изстрадалото тяло на мъченика и в този ден почнали да празнуват паметта му. Неговото самоотвержено страдалчество укрепило вярващите в нашия Господ Иисус Христос, Чието царство и популярност са во веки. Амин.
В памет на света мъченица Дросида
По времето на император Траян (98-117) и по негова заповед всеки ден били изпращани на гибел изповедниците на Христа, а телата им били захвърляни на пусти и нечисти места. По същото време живели във самоограничение и се подвизавали в примирение, изпълнявайки Божиите заповеди няколко християнски девици. Заедно със своите наставници те прибирали телата на светите мъченици, помазвали ги с благовония, увивали ги в чисто платно и ги погребвали при своите жилища.
Узнала за това Дросида, дъщерята на император Траян, и една нощ, откакто прислужниците й заспали надълбоко, отишла при девиците, носейки им скъпа одежда, и ги молила да отиде с тях за честното тяло на един свети страдалец. Междувременно някой си Андреян, избраник на Дросида и непосредствен другар на императора, му дал следния съвет:
- Заповядай, самовластни господарю, да слагат стража при телата на християните, с цел да разберем кои са похитителите.
Траян заповядал да изпълнят съвета му и бойците, сложени на стража, хванали през нощта петте християнски девици, а с тях и щерка му Дросида. На сутринта ги завели при императора. Като видял щерка си, той изпаднал в смут и наредил на стражите да я затворят и да я пазят зорко, като се надявал тя да се разкае и да се поправи. За девиците заповядал да изковат огромен казан, който да изпълнят с разтопена медна сплав и да ги хвърлят в него, с цел да изгорят и да се слеят с метала. Сетне от медта трябвало да се изковат жертвени триножници, които да бъдат поставени в новопостроената баня. Банята щяла да бъде открита за празника на Аполон като място за лекуване на заболявания и отдих на езическите идолопоклонници.
Заповедта била изпълнена. Светите мъченици били изгорени и триножниците за жертвоприношенията - изковани. Тогава напалили банята и обявили на народа:
- Всички, които имат благоволението на боговете, бранители в беди, и са предани на императора, да дойдат за откриването на тази забележителна баня.
Щом чули това известие, хората незабавно почнали да се стичат към банята и първият, който понечил да прекрачи прага й, паднал на земята и умрял. Същото станало и с ония, които били с него до вратата, така че никой не можал да премине дори през тази първа врата. Като научил, Траян свикал жреците на своите езически богове и им споделил:
- Какво значи това? Дали християните не са създали някаква магия?
- Не, царю - отвърнали жреците, - това е поради триножниците, които заповяда да създадат от медната сплав, в която бяха изгорени християнските девици. Заповядай да ги махнат и да ги заменят с други и тогава всичко ще стане както си го на мислил.
След като изпълнили съвета на жреците, Андреян споделил на императора:
- Позволи ми, царю, да претопя триножниците, да направя от тях пет скулптури на голи девици, които да наподобяват на изгорените християнки и да ги слага на входа към твоята императорска баня за подбив и оскърбление.
Траян се съгласил и статуите били направени. Щом ги сложили на избраните места, той видял насън пет чисти агнета, пасящи в парадайса, и страшния им овчар, който му споделил:
- О, ти най-безсъвестен и греховен измежду царете, тези, чиито скулптури си замислил да изложиш за оскърбление, положителният и доброжелателен Пастир взе и пресели тук, където след време ще пристигна и щерка ти, чистата Дросида.
Щом се събудил, безчинният богохулник Траян изпаднал в гняв, тъй като светите деви мъченици и след гибелта си осуетили неговите замисли. Заповядал в двата края на града да напалят по една пещ, която да гори непрестанно, а на всяка от тях да бъде изписана волята му:
- Мъже галилейци, покланящи се на Разпнатия, спестете си многото мъчения, а на нас - труда и принесете жертва на боговете. Който не желае да го направи, дано непринудено, по какъвто метод желае, да се хвърли в пещта.
След заповедта, която издал императорът, света Дросида научила, че поради вярата и любовта си към Христа вярващите влизали в пещите. Тогава тя вдигнала очи към небето и споделила:
- Владико Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, в случай че е Твоята воля да се спася от безумното идолопоклонство на моя греховен татко, помогни ми да се избавя от брака с беззаконния Андреян и да дойда на небето, където са петте наставници, утвърдили ме в боязън пред Тебе. Изпрати бездънен сън на моите пазачи, с цел да избягам от тук.
Като споделила това, света Дросида свалила отличителните знаци на своя величествен генезис и безшумно напуснала пандиза си, така че никой от стражите не я забелязал. Като се запътила към пещта, тя разсъждавала по този начин:
- Как ще отида при Бога без брачна одежда (не приела кръщение) - нечиста. Но, Царю на царете, Господи Иисусе Христе, поради Тебе изоставих своето царско достолепие, с цел да ме удостоиш да бъда най-малко пред прага на Твоето царство. Кръсти ме Ти Самият с Твоя Свят Дух.
Като споделила това, света Дросида извадила мирото, единственото нещо, което била взела от скъпоценностите си, помазала се на всички места, след това влезнала във водите на ручея, който течал наоколо и се кръстила с думите:
- Кръщава се Божия рабиня Дросида в името на Отца и Сина и Светия Дух.
След това се предала на непоколебим пост и се укривала в продължение на седем дни. През това време при нея пристигнали неколцина християни, на които разказала за живота си. На осмия ден след кръщението, като се помолила, светата мъченица направила това, което била замислила, и се прибрала при Господа.
" Затова аз посочвам на всички пътя за избавление посредством Христа и разобличавам заблудата на нечестивците ¬ казвал светецът. ¬ Който изостави живия и во веки пребъдващ Бог и се обърне към слепите, глухи и неми идоли, той ще наследи неугасимия огън на своите богове. Затова всички ние, които обичаме Христа и старателно го почитаме като Вожд на нашата религия, желаейки да съхраним в неосквернените си души безконечното богатство, дано да потъпчем дяволските съблазни и радостните идолски празници, да изоставим мерзките врагове, като се уповаваме на нашия Помощник, Христос, от Когото идва безконечното въздаяние. "
Така светецът обхождал безкрайно града и убеждавал хората да пазят същинската религия, с цел да се избавят от бъдещите безконечни страдания. Свети Василий презвитер живял по времето на Константинополския патриарх Евдоксий арианин, който поради неговото благочестие на арианския събор в Константинопол му наложил възбрана да свещенодейства. Впоследствие съборът на двеста и тридесетте епископи в Палестина му върнал правото да прави светите тайнства. Като изповядвал правата религия и живеел богоугодно, той разяснявал истината за християнството и мнозина изваждал от заблудата. Ето за какво в ония времена, когато всеки благоверен християнин бил подложен на гонения, го наклеветили на император Констанций, сина на Константин Велики, че основава безредици измежду народа. Страдайки за истината, той научил мнозина вярно да имат вяра, защото самият бил непоклатен и корав във вярата и в отеческото поверие и в нищо не се отклонявал от благочестивото вероизповедание.
На престола се възкачил Юлиян Отстъпник [Юлиан Отстъпник царувал от 361 година до 363 г.] и с безумните си закони за скверните идолски жертвоприношения почнал да погубва човешките души. По негова заповед хората в Галатия се покланяли на идолите в течение на година и три месеца. Като виждал тази разсипия за душите, свети Василий се молил за град Анкира:
" О, Спасителю на света, Христе, незалязваща светлина, богатство на безконечните богатства, прогонител на тъмата по волята на Отца и изпълващ всичко с Неговия Свети Дух! Приклони над нас Твоя свят и заплашителен взор и обезсили гнусното вълшебство на отхвърлящите твоята свята воля. Да се разпръсне техният безпомощен план и да не бъде спънка за душата во веки пребиваваща в Тебе, Боже! "
Като чули молитвата на свети Василий, идолопоклонниците се разгневили прекалено много и един от тях на име Макарий се втурнал и го сграбчил с думите:
Какво си тръгнал из града да бунтуваш народа и да отменяш закона за богопочитането, публикуван от царя?
Светецът му отвърнал:
Бог да затвори устата ти, пленниче демонски! Не аз анулирам закона ви, а Онзи, Който невидимо със мощ от небето го унищожава, ще изтреби всички вас, до момента в който не паднете напълно и не наследите очакващата ви безконечна гибел.
Нечестивците, обзети от гняв, го повели при хегемона Сатурнин:
Този човек основава безредици в града, мами и вкарва хората в илюзия и е стигнал до такава степен в дързостта си, че кара да унищожават жертвениците и не се свени да ругатни царя.
Хегемонът Сатурнин попитал светеца:
Кой си ти, че се осмеляваш да вършиш това?
Свети Василий му отвърнал:
Аз съм християнин и това е за мен най-святото име.
А за какво като си християнин, не правиш това, което прилича на християнин?
Справедливи са думите ти, хегемоне! Наистина, положителните каузи на християнина би трябвало да станат очевидни за всички, както учи светото Евангелие: " Тъй да светне пред индивидите светлината ви, та да видят положителните ви каузи и да популяризират Небесния ваш Отец ".
Сатурнин го попитал:
Защо създаваш безредици в града и на всички места хулиш царя, че бил погазил същинските закони?
Аз не петня вашия цар, само че зная Небесния Цар. Той е Бог и живее на небето. Нему нашите отци, почтени Негови чиновници, се покланят в сърдечна непорочност. Той може бързо да съкруши безчестието на вашите безразсъдни наредби.
Нима ти смяташ, че законът на нашия цар е неправдив?
Светецът отвърнал:
Как може да бъде обективен закон, който заповядва да се поставя човешко тяло на жертвеника, да се пролива кръв и да се колят младенци за жертва на бесовете? Може ли подобен закон да се назова обективен?
Не неистини повече, високомерни дребосъче, и се покори на царя!
Свети Василий отвърнал:
Аз съм се покорявал и се подчинявам на Небесния Цар и няма да отстъпя в никакъв случай от святата религия в Него.
Кой е този Небесен Цар, на който казваш, че се подчиняваш?
Аз приказвам за Онзи, Който седи на небесата и вижда всичко. А царя, който ти хвалиш, е цар земен и скоро, като човек ще падне и ще бъде в ръцете на Великия Цар.
Като чул това, Сатурнин се разгневил и заповядал да съблекат светеца, да го повесят и с остри железа да стържат тялото му. Увиснал, той търпял тъгите и се молел Богу:
Благодаря Ти, Господи, Боже на вековете, че си ме удостоил да пострадам за Тебе и да намеря пътя на живота, който ще ме заведе при наследниците на Твоите обещания.
Докато измъчвали светеца, хегемонът го увещавал:
Василий, виж какви страшни страдания понасяш, покори се на царя.
Светецът отвърнал:
О, безумни дребосъче, непознат на християнската вяра, аз към този момент споделих, че се подчинявам на моя Бог, Истинския Цар, имам вяра в Него и не мога да отстъпя от Него.
Когато прислужниците се уморили да изтезават светеца, Сатурнин им наредил да спрат и отново му споделил:
Послушай и принеси жертва на боговете.
Няма да се поклоня на празните идоли и няма да участвувам в жертвоприношения, погубващи душите.
Тогава хегемонът наредил да отведат мъченика в тъмницата. По пътя го срещнал един елин на име Феликс и му споделил:
Защо се обричаш на крах, Василий? Не е ли по-добре да станеш другар на боговете и да получиш обещаните от царя блага? Ще страдаш грубо още доста време, и то справедливо ¬ самичък си го изпроси.
Махни се, развратени дребосъче, ти не знаеш същинските обещания на безконечния Небесен Цар, Христос, и не си заслужен да ги знаеш: по какъв начин може да видиш в тъмата светлината на истината и да схванеш, че се намираш в мрак?
С тези думи свети Василий влезнал в тъмницата.
Сатурнин изпратил писмо на император Юлиян и го известил за случая с презвитер Василий. Императорът незабавно изпратил в Анкира някой си Елпид, преподавател по обезверение, бивш християнин, а след това дезертьор, и един различен неверник Пигасий, също бивш християнин, изнемощял по-късно от небесните съкровища. На път за Анкира, в Никомидия, те срещнали Асклипий, идолски сановник, и го повели със себе си. Тримата, като трима предводители на дяволските сили, пристигнали в Анкира. А свети Василий не преставал денонощно да хвали и славослови в тъмницата Бога. Когато Пигасий влезнал при него, го поздравил с думите:
Радвай се, Василий.
Светецът му отвърнал:
Няма наслада за тебе, престъпниче и лъжецо, няма избавление, което ти в миналото пиеше от Христовия извор. Сега си катогнило тресавище, тъпчеш се с жертвено месо. Преди беше причастник на Божествените секрети, в този момент си отпред на бесовската софра, преди беше преподавател на истината, в този момент си лидер на погибелта. Преди се веселеше със светиите, в този момент се веселиш със прислужниците на сатаната, преди водеше заблудените от тъмнината към светлина, в този момент си целият в мрак. Защо погуби вярата си и се лиши от духовното богатство? Какво ще правиш на смъртния си одър?
Като споделил това, свети Василий се обърнал с молитва към Господа:
" Слава Тебе, Боже, Когото Твоите раби познаха и Който водиш към светлината искащите да Те видят. Прославяш надяващите се на Тебе, изпълваш със позор ненавиждащите Твоя закон, възхваляван от небесните поданици и уважаван от хората на земята. Благоволи, Всевишни Боже, да освободиш душата на Твоя раб от дяволските примки, с цел да се избавя от ненавистниците на истината, които се хвалят, че ще спечелват над мене!
Като чул това, Пигасий си тръгнал обезпокоен, отишъл при приятелите си и им предал думите на Василий. Те се разгневили, тъй като видели разстройването му, и отишли при Сатурнин да му кажат. Той заповядал незабавно да доведат светеца. И когато светият страдалец се изправил пред тях, рекъл на хегемона:
Прави каквото искаш.
Като чул, че Василий приказва по този начин самоуверено, Елпидий споделил на съдията:
Този беззаконник е оглупял! Ако след мъченията се съгласи да се поклони на боговете, ще бъде опрощение, в случай че ли не, ще бъде малтретиран пред императора.
Сатурнин се разгневил и заповядал още веднъж да закачат светеца гол и да стържат ребрата му, до момента в който могат, след това да го хвърлят в тъмницата, окован в тежки вериги.
Няколко дни по-късно, на път за източните страни, в Анкира дошъл император Юлиян. Излезли да го посрещнат дяволските прислужници, носейки идола, наименуван Хеката [божество на лунната светлина]. Като влезнал в палата, той извикал езическите жреци и ги наградил със злато. На другия ден, по време на зрелищата, Елпидий му напомнил за Василий. Императорът напуснал зрелищата и заповядал да му го доведат в палата. Свети Василий пристигнал и застанал пред него със ярко лице, чудно хубав. Юлиян го попитал:
Как ти е името?
Ще ти кажа имената си подред. Първо се назовавам християнин, тъй като Христовото име е постоянно и надвишава човешкия разум, а хората ме назовават Василий. Ако запазя непорочно даденото ми Христово име, в съдния ден ще получа от Христа безконечна премия.
Не се заблуждавай, Василий, вашите тайнства са ми добре известни. Ти вярваш в Онзи, Който беше наказан на позорна гибел при Пилат Понтийски.
Не аз се подлъгвам, а ти, като си станал дезертьор и си се лишил от Небесното Царство. Аз имам вяра в моя Христос, Когото ти отхвърли и Който ти е дал земното царство, скоро обаче ще се лишиш от него, с цел да схванеш кой Бог си разгневил.
Побеснял си, безумнико, няма да е на твоето.
Ти отхвърли премията, приготвена за Христовите раби, не се посвени от Олтара, който те резервира, когато беше на осем години и те търсеха, с цел да те убият, и ти бе прикрит в свещеното място. Ти не извърши закона, който самичък проповядваше, когато беше клирик! Затова и Христос, Великият Цар, не ще те помене в Своето постоянно царство, а скоро ще ти се отнеме и това временноцарство. И тялото ти ще остане без заравяне, откакто в страшни страдания бъде изтръгната душата ти. (Светецът предсказал скорошната гибел на Юлиян, чийто мъртвец след погребението бил изхвърлен от земята.)
Тогава Юлиян му рекъл:
Нечестивецо, аз желаех да те пусна, само че за това, че продължаваш нахално да повтаряш безумните си приказки и отхвърляш съвета ми, а освен това ме и безчестиш с всякакви упреци, повелявам всеки ден да изрязват от кожата ти по седем ремъка.
Той наредил на началника на щитоносците, Фрументин, да вземе Василий и всеки ден да дере част от кожата му, като изрязва по седем ремъка. Фрументин изпълнявал старателно заповедта, а светията доблестно понасял тия страдания за Христа. Когато след няколко дни цялата му кожа била към този момент одрана и висяла на ремъци по раменете му начело и откъм гърба, страдалецът споделил на началника:
Искам да приказвам с императора.
Началникът се зарадвал доста, тъй като си помислил, че мъченикът желае да се поклони на идолите. Отишъл при Юлиян и му съобщил:
Господарю, Василий не можа да понесе тъгите и желае да се покори на твое величество.
Императорът отишъл в храма на Асклепий и заповядал да му доведат пандизчията. Свети Василий застанал пред него и го попитал:
Къде са твоите жреци и пророци? Казаха ли ти защо съм пристигнал при теб?
Мисля, че си интелигентен човек, разбра ситуацията си и искаш да се присъединиш към нас и към този момент ще принасяш жертви на боговете.
Да знаеш, царю, че тези, които наричаш богове, са нищо. Това са глухи и слепи идоли, които завличат в пъкъла вярващите в тях.
Като споделил това, той откъснал един от ремъците, които висели от тялото му, и го хвърлил в лицето на царя с думите:
Ето, Юлияне, яж, щом харесваш такава храна. Моят живот е Христос и за мен е облага да умра за Него: Той е Мой Помощник, имам вяра в Него, за Него претърпявам тия страдания!
Сред християните незабавно се разнесъл слухът за смелата постъпка на свети Василий и всички го прославяли за неустрашимото вероизповедание на Христа и за мъжеството, с което посрамил своя изтезател.
Началникът на полка на щитоносците, Фрументин, който довел при императора светия страдалец, като видял по какъв начин Василий откъснал ремъка от тялото си и го хвърлил с дръзновени думи в лицето на Юлиян, се сконфузил и се уплашил от яростта на господаря си: той забелязал по какъв начин лицето му се изменило от яд, а гневът му бил не толкоз против мъченика, колкото против него, тъй като спомогнал за оскърблението на височайшата персона. Щом се отдалечили, той сграбчил светията и го отвел в преторията1 и люто разгневен, заповядал да го мъчат повече, в сравнение с през всичките тези дни, и освен че одрал цялата му кожа, само че се посочили и вътрешностите от изпораненото му тяло. По време на мъченията свети Василий се молил на Бога:
Благословен си, Господи, Боже, вяра на християните, Който изправяш падналите, въздигаш низвергнатите, освобождаваш от тление тия, които се надяват на Тебе. Ти знаеш нашите премеждия, мил и великодушен, милосърден и дълготърпелив Боже, погледни от престола на Своята висока популярност, дай ми почтено да завърша живота си и ме удостой с Твоето постоянно и нетленно царство.
Вечерта Фрументин заповядал да затворят светеца в тъмницата. На другия ден, рано сутринта, Юлиян потеглил за Антиохия, без да го удостои със среща. Като видял, че поради Василий императорът му е ядосан, Фрументин се разярил още повече на мъченика и щом го довели от тъмницата, му рекъл:
Е, безумнико, ще принесеш ли жертва на боговете, както заповяда императорът, или няма? Какво реши да се подчиниш на заповедта му или да свършиш в мъчения?
Свети Василий му отвърнал:
Безразсъдни дребосъче, ти не помни какъв брой ремъка одра от тялото ми през вчерашния ден и преди този момент, и по какъв начин всички, щом ме видеха, се умиляваха и плачеха при типа на тъгите, на които ме подлагаш, светотатче, само че ето ¬ аз отново съм здрав, с помощта на благодатта Христова, и заставам пред теб. Дяволски прислужник, яростен и безсърдечен, извести на моя изтезател Юлиян каква мощ има Христос Бог, Когото той остави. Прелъстен от дявола, той погуби душата си. Няма да загатвам отново по какъв начин Христос Бог го избави от гибел, като го отбрани посредством йереите си в божествения олтар на светата черква. Той не помни благодеянието й, отхвърли се от самия себе си и избяга от нея. Аз се надявам, че моят Христос скоро ще му въздаде съгласно заслугите и окаяният дезертьор ще загине в страдания!:
Фрументин му отвърнал:
Ти си буен, окаянико! По своето великодушие и състрадание непобедимият Юлиян ти заповяда да участвуваш с нас в празника, да принесеш жертва и да прикадиш с благовония, само че ти не го послуша, ами нахално опозори императора, а мен вкара в неволя. Ще ти се отплатя за заслугите с такива мъчения, които бързо ще те вкарат в гроба.
С тези думи Фрументин заповядал да нажежат стоманени пръти и да ги забиват в гърба и корема на светеца. В такива страдания свети Василий паднал на земята, като гръмко се молел Богу:
Светлина моя, Христе! Надеждо моя, Иисусе! Тих кей за обуреваемите! Благодаря Ти, Господи, Боже на отците ни, че си избавил душата ми от преизподния пъкъл и си запазил в мен неопетнено Твоето име! Нека да завърша живота си с победа и да наследя безконечния покой по обещанието, обещано на отците от Теб, Великия Архиерей, Нашия Господ Иисус Христос. Приеми с мир душата ми, неотстъпила от Твоето вероизповедание. Ти си добродушен и Твоето състрадание е велико, безсмъртни и безконечни Боже! Амин.
Коремът на мъченика бил пронизан от нажежените железа, а той, като се помолил, като че ли задремал сладостен сън, предавайки душата си в Божиите ръце. Така на 28 януари свети Василий приключил своя страдалчески път. Малко по-късно, на 22 март, след убийството и гибелта на Юлиян Отстъпник, християните отдали намерено респект на изстрадалото тяло на мъченика и в този ден почнали да празнуват паметта му. Неговото самоотвержено страдалчество укрепило вярващите в нашия Господ Иисус Христос, Чието царство и популярност са во веки. Амин.
В памет на света мъченица Дросида
По времето на император Траян (98-117) и по негова заповед всеки ден били изпращани на гибел изповедниците на Христа, а телата им били захвърляни на пусти и нечисти места. По същото време живели във самоограничение и се подвизавали в примирение, изпълнявайки Божиите заповеди няколко християнски девици. Заедно със своите наставници те прибирали телата на светите мъченици, помазвали ги с благовония, увивали ги в чисто платно и ги погребвали при своите жилища.
Узнала за това Дросида, дъщерята на император Траян, и една нощ, откакто прислужниците й заспали надълбоко, отишла при девиците, носейки им скъпа одежда, и ги молила да отиде с тях за честното тяло на един свети страдалец. Междувременно някой си Андреян, избраник на Дросида и непосредствен другар на императора, му дал следния съвет:
- Заповядай, самовластни господарю, да слагат стража при телата на християните, с цел да разберем кои са похитителите.
Траян заповядал да изпълнят съвета му и бойците, сложени на стража, хванали през нощта петте християнски девици, а с тях и щерка му Дросида. На сутринта ги завели при императора. Като видял щерка си, той изпаднал в смут и наредил на стражите да я затворят и да я пазят зорко, като се надявал тя да се разкае и да се поправи. За девиците заповядал да изковат огромен казан, който да изпълнят с разтопена медна сплав и да ги хвърлят в него, с цел да изгорят и да се слеят с метала. Сетне от медта трябвало да се изковат жертвени триножници, които да бъдат поставени в новопостроената баня. Банята щяла да бъде открита за празника на Аполон като място за лекуване на заболявания и отдих на езическите идолопоклонници.
Заповедта била изпълнена. Светите мъченици били изгорени и триножниците за жертвоприношенията - изковани. Тогава напалили банята и обявили на народа:
- Всички, които имат благоволението на боговете, бранители в беди, и са предани на императора, да дойдат за откриването на тази забележителна баня.
Щом чули това известие, хората незабавно почнали да се стичат към банята и първият, който понечил да прекрачи прага й, паднал на земята и умрял. Същото станало и с ония, които били с него до вратата, така че никой не можал да премине дори през тази първа врата. Като научил, Траян свикал жреците на своите езически богове и им споделил:
- Какво значи това? Дали християните не са създали някаква магия?
- Не, царю - отвърнали жреците, - това е поради триножниците, които заповяда да създадат от медната сплав, в която бяха изгорени християнските девици. Заповядай да ги махнат и да ги заменят с други и тогава всичко ще стане както си го на мислил.
След като изпълнили съвета на жреците, Андреян споделил на императора:
- Позволи ми, царю, да претопя триножниците, да направя от тях пет скулптури на голи девици, които да наподобяват на изгорените християнки и да ги слага на входа към твоята императорска баня за подбив и оскърбление.
Траян се съгласил и статуите били направени. Щом ги сложили на избраните места, той видял насън пет чисти агнета, пасящи в парадайса, и страшния им овчар, който му споделил:
- О, ти най-безсъвестен и греховен измежду царете, тези, чиито скулптури си замислил да изложиш за оскърбление, положителният и доброжелателен Пастир взе и пресели тук, където след време ще пристигна и щерка ти, чистата Дросида.
Щом се събудил, безчинният богохулник Траян изпаднал в гняв, тъй като светите деви мъченици и след гибелта си осуетили неговите замисли. Заповядал в двата края на града да напалят по една пещ, която да гори непрестанно, а на всяка от тях да бъде изписана волята му:
- Мъже галилейци, покланящи се на Разпнатия, спестете си многото мъчения, а на нас - труда и принесете жертва на боговете. Който не желае да го направи, дано непринудено, по какъвто метод желае, да се хвърли в пещта.
След заповедта, която издал императорът, света Дросида научила, че поради вярата и любовта си към Христа вярващите влизали в пещите. Тогава тя вдигнала очи към небето и споделила:
- Владико Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, в случай че е Твоята воля да се спася от безумното идолопоклонство на моя греховен татко, помогни ми да се избавя от брака с беззаконния Андреян и да дойда на небето, където са петте наставници, утвърдили ме в боязън пред Тебе. Изпрати бездънен сън на моите пазачи, с цел да избягам от тук.
Като споделила това, света Дросида свалила отличителните знаци на своя величествен генезис и безшумно напуснала пандиза си, така че никой от стражите не я забелязал. Като се запътила към пещта, тя разсъждавала по този начин:
- Как ще отида при Бога без брачна одежда (не приела кръщение) - нечиста. Но, Царю на царете, Господи Иисусе Христе, поради Тебе изоставих своето царско достолепие, с цел да ме удостоиш да бъда най-малко пред прага на Твоето царство. Кръсти ме Ти Самият с Твоя Свят Дух.
Като споделила това, света Дросида извадила мирото, единственото нещо, което била взела от скъпоценностите си, помазала се на всички места, след това влезнала във водите на ручея, който течал наоколо и се кръстила с думите:
- Кръщава се Божия рабиня Дросида в името на Отца и Сина и Светия Дух.
След това се предала на непоколебим пост и се укривала в продължение на седем дни. През това време при нея пристигнали неколцина християни, на които разказала за живота си. На осмия ден след кръщението, като се помолила, светата мъченица направила това, което била замислила, и се прибрала при Господа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ