Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, на деня

Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, на деня след Петдесетница. Всяка година се пада в понеделник.

Известен е още с имената Русаля и Духовден. Празникът е обвързван по смисъл с празнувания на предния ден празник - Петдесетница. Двата празника са последни от Великденския цикъл. На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с плодородни блага.
В понеделник след Петдесетница православната черква популяризира Светата Животворна Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, които имат равно достолепие.

Според визиите на християнската религия Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църквите.

В националните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на независимост по земята. Ходят нормално по цветята и по дърветата. На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.

С този ден стартира Русалската седмица, одобрявана за изключително рисков интервал. Тогава идват русалийките, които съгласно национално вярване били душите на млади удавници, които прелитали оттатък Дунав във тип на бели и жълти пеперуди.

На тази основа са построени забрани и обредни дейности, присъщи за Русалската седмица. За да се предпазят от нечистите сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в облеклата си, тъй като имат вяра, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода.

За множеството българи Свети Дух е следващият църковен празник, малко на брой от тях си спомнят, че преди повече от половин век той е имал същото значение като Деня на славянската книжовност и просвета 24 май и Деня на националните будители 1 ноември.