Св. ап. Андроник. Св. мчк Николай Софийски. Събор на св. Баташки мъченици
Свети деятел Андроник принадлежи към лика на седемдесетте апостоли. Той повярвал в Христа по-рано от свети деятел Павел, на който се падал родственик, както свидетелства деятел Павел в Посланието до Римляни:
" Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни сред апостолите и които още преди мене повярваха в Христа " Рим.- 16:7).
Свети Андроник бил свещеник в Панония; Панония била една от огромните южнодунавски области на Римската империя. Границите й били ситуирани: на запад - до Алпите, на юг - по река Сава, на изток и на север - по река Дунав. В историята на християнската Църква Панония е известна като място на проповедническата активност на Славянските първоучители - светите равноапостоли Кирил и Методий, само че той не бил просветител и преподавател единствено в един град или единствено в една страна, а благовествувал по целия свят. Пътешествувал по разнообразни страни, като на всички места проповядвал Христовото обучение и изкоренявал бесовските заблуди. Помощница в проповедническата активност му била преславната Юния.
Андроник, дружно с Юния, починал за света поради Христа, с цел да докара мнозина до познаване на истинния Бог. И в действителност, той разрушил посредством проповедта си доста идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните. Когато пристигнало време да преминат във вечността, Андроник и Юния били удостоени от Господ с венеца на апостолството и на мъченическия героизъм, защото потърпевши доста от езичниците. Честните им мощи били открити дружно с мощите на доста други свети мъченици в Евгения. На християните е било известено за тези мощи посредством изключително Божие признание, както това е разказано в детайли при датата 22 февруари (Виж Намиране честните мощи на св. мъченици в Евгения).
Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благоверен и с честния си поминък на обущар прекарвал дните си. Когато пристигнал в София, поради неговите качества бил видян от локалните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да одобри тяхната религия. Веднъж те го поканили на обяд, поставили в питието му приспивателно и като задремал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от у дома цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил задържан и подложен на тежки изтезания.
На правосъдното съвещание съдията оповестил, че счита праведника за почтен. Въпреки това тълпата го извела отвън тогавашна София при местността " Юч кладенец " ( " Три кладенци " ), където бил погубен с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено " Търницата " и изгорено, а пепелта - разпиляна, с цел да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни скрито ги погребали.
Скоро след кончината на св. Николай Нови Средецкият митрополит Яков оповестил канонизацията му на особено призован за задачата събор. Той приел непокътнатите мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги в началото в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата " Св. Архангел Михаил ". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.
Гробът на св. Николай Софийски е един от дребното известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала " Три кладенци ". На триста метра от него (в градинката сред улиците " Пиротска " и " Опълченска " ), се извисява красивият храм, отдаден на светия страдалец, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил повдигнат по план на проектант Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветлен от софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм " Св. София ".
Светите Баташки Новомъченици са български православни новомъченици починали страдалчески за православната религия по време на баташкото кръвопролитие напролет на 1876 година
Баташките мъченици са канонизирани за светци на първо време от Българската старостилна православна черква на 17 май 2006 година. Първата икона, отдадена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, Съединени американски щати особено за канонизацията им през 2006 година Идеята за сходна икона се е родила през 2004 година в България.
На съвещание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна черква също взема решение да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 3 април 2011 година в храм-паметника " Свети Александър Невски " по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 година в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна черква.
" Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни сред апостолите и които още преди мене повярваха в Христа " Рим.- 16:7).
Свети Андроник бил свещеник в Панония; Панония била една от огромните южнодунавски области на Римската империя. Границите й били ситуирани: на запад - до Алпите, на юг - по река Сава, на изток и на север - по река Дунав. В историята на християнската Църква Панония е известна като място на проповедническата активност на Славянските първоучители - светите равноапостоли Кирил и Методий, само че той не бил просветител и преподавател единствено в един град или единствено в една страна, а благовествувал по целия свят. Пътешествувал по разнообразни страни, като на всички места проповядвал Христовото обучение и изкоренявал бесовските заблуди. Помощница в проповедническата активност му била преславната Юния.
Андроник, дружно с Юния, починал за света поради Христа, с цел да докара мнозина до познаване на истинния Бог. И в действителност, той разрушил посредством проповедта си доста идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните. Когато пристигнало време да преминат във вечността, Андроник и Юния били удостоени от Господ с венеца на апостолството и на мъченическия героизъм, защото потърпевши доста от езичниците. Честните им мощи били открити дружно с мощите на доста други свети мъченици в Евгения. На християните е било известено за тези мощи посредством изключително Божие признание, както това е разказано в детайли при датата 22 февруари (Виж Намиране честните мощи на св. мъченици в Евгения).
Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благоверен и с честния си поминък на обущар прекарвал дните си. Когато пристигнал в София, поради неговите качества бил видян от локалните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да одобри тяхната религия. Веднъж те го поканили на обяд, поставили в питието му приспивателно и като задремал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от у дома цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил задържан и подложен на тежки изтезания.
На правосъдното съвещание съдията оповестил, че счита праведника за почтен. Въпреки това тълпата го извела отвън тогавашна София при местността " Юч кладенец " ( " Три кладенци " ), където бил погубен с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено " Търницата " и изгорено, а пепелта - разпиляна, с цел да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни скрито ги погребали.
Скоро след кончината на св. Николай Нови Средецкият митрополит Яков оповестил канонизацията му на особено призован за задачата събор. Той приел непокътнатите мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги в началото в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата " Св. Архангел Михаил ". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.
Гробът на св. Николай Софийски е един от дребното известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала " Три кладенци ". На триста метра от него (в градинката сред улиците " Пиротска " и " Опълченска " ), се извисява красивият храм, отдаден на светия страдалец, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил повдигнат по план на проектант Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветлен от софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм " Св. София ".
Светите Баташки Новомъченици са български православни новомъченици починали страдалчески за православната религия по време на баташкото кръвопролитие напролет на 1876 година
Баташките мъченици са канонизирани за светци на първо време от Българската старостилна православна черква на 17 май 2006 година. Първата икона, отдадена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, Съединени американски щати особено за канонизацията им през 2006 година Идеята за сходна икона се е родила през 2004 година в България.
На съвещание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна черква също взема решение да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 3 април 2011 година в храм-паметника " Свети Александър Невски " по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 година в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна черква.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ