България ще конкурира Гърция по маслини
Светът ще би трябвало да създава повече храна с по-малко вода, земя, сила, торове и пестициди
Ако има бранш, в който измененията в климата дават директно отражение, то това е селското стопанство както по света, по този начин и у нас.
Експерти предвиждат, че повишаване междинните температури с 3 градуса ще трансформира Южна България в полупустиня и там ще може да се отглеждат памук, маслини и други субтропични култури. В Северна България сходна смяна би била добре пристигнала, само че ще има все по-голяма потребност от напояване.
Преди дни земеделският министър Десислава Танева разяснява, че измененията в климата и въздействията върху околната среда са “предизвикателствата на нашето време ”.
За оправянето с тях съответна стъпка е в границите на директните заплащания да има добороволни екосхеми. По тях
земеделските стопани ще
могат да получават пари
за поети отговорности в
региона на околната
среда и климата
Детайлите ще бъдат написани в Стратегическия проект на страната, който ще се утвърди от Европейската комисия преди старта на новия програмен интервал, обясниха от земеделското министерство.
За фермерите ще се ползват стандарти за положително земеделско и екологично положение на земите. В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) се чака битката против промените в климата да играе централна роля, разяснява евродепутатът Иво Христов. Акценти са по-малка взаимозависимост от изкуствени торове, повече биологично многообразие, чиста вода, почви и въздух. Близо 40% от общия бюджет на ОСП се чака да бъдат свързани с дейности в региона на климата и измененията в него. “Една от главните насоки на новата Европейска комисия са пакет от ограничения, които би трябвало да зададат условия за запазване на околната среда и да създадат Европа първия климатично-неутрален континент, който не способства към световното стопляне ”, разяснява Христов.
Климатичните промени са свързани освен с повишение на температурите, само че също с по-сурови зими, по-чести стихии, наводнения и още редица рискови феномени, разяснява климатологът доцент Любов Трифонова от Националния институт по метеорология и хидрология.
Тя отбелязва, че от началото на 80-те години на ХХ век се следи наклонност към стопляне, а междинната годишна температура на въздуха за непланинската част на България е повишена с към 0,9 градуса по отношение на интервала 1961-1990 година Температурните аномалии за съвсем всички години от 2007 година до момента са над 1 градус. От средата на 90-те години зачестяват бедствията поради мощни стихии. Особено през 2014 година интензивните дъждове, гръмотевичните стихии и мощните градушки предизвикаха съществени вреди в доста региони на страната. Това е и най-валежната година след 1988-а, със средногодишна сума на дъжда 1013 литра на квадратен метър, напомня експертката.
Горещите талази също нарастват доста от края на 80-те години, а в Югозападна България се следят съвсем годишно. Черно море леко забавя процеса на стопляне в Източна България. Трябва да се означи, че тежестта на горещата вълна в климатологичен аспект се дефинира освен от достигнатата оптималната температура, а и от продължителното - не по-малко от 6 дни - задържане на температурите над избрана стойност. През 2000 година рисково горещото време беше към 15 дни приблизително за страната, през 2007 година - 21 дни, през 2017 година - 18 дни. От началото на века не липсват и студени екстремуми, свързани с по-продължителни захлаждания, постигане на доста ниски температури и значителни снеговалежи, само че като цяло зимите са по-меки.
Сегашната междинна световна температура е с 0,85 градуса по-висока, в сравнение с е била през XIX век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предходното. Последните данни демонстрират, че
юли 2019 година е
може би най-горещият
месец в историята,
откогато се вършат метеорологични наблюдения. Учени към този момент са симулирали промените на районния климат за интервалите 2021-2050 и 2071-2100 година През 2050 година се чака междинната температура да нарасне с 1,5-2 градуса. При скептичен сюжет до 2100 година повишението може да надвиши 4 градуса. Прогнозира се понижаване на преваляванията с към 5-10% до 2050 година и 15-20% до 2100 година При песимистичния сюжет ще има с до 50% по-малко дъжд. Не се чака основна смяна на преваляванията през студеното полугодие, само че през летните месеци ще има суша.
Научно проучване, оповестено неотдавна в списание “Нейчър ”, дефинира скоростта и мащабите на настоящето световно стопляне като надминаващи всевъзможни сходни събития през последните 2000 години. Бързото повишаване на температурите е засегнало 98% от планетата.
Според Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие (ФАО) се чака търсенето на храни в международен мащаб да се усили със 70% до 2050 година, а популацията на Земята да стигне над 10 милиарда души. Световното произвеждане на храни ще би трябвало да се усили при намаляващите естествени запаси, площи и работна ръка.
Тоест светът ще би трябвало да създава повече храна, като употребява по-малко вода, земя, сила, торове и пестициди, се показва в “Стратегия за стабилно развиване на земеделието в България за новия програмен интервал 2021-2027 ”, направена от националната самодейност “Единение ” и известния генетик акад. Атанас Атанасов.
Според специалистите климатичните промени ще провокират спор сред храни и биоенергия, ще свият биоразнообразието, ще понижат плодородието на почвата, водните запаси ще бъдат по-малко. И
ще има нова рецесия -
прекачване на заболявания
от животните към
индивида и назад
Ще е належащо и радикална смяна в растениевъдството, тъй като продуктивността при растенията след 1990 година нараства с 1 до 2% годишно вместо с 3 до 6%, както е било в интервала 1960- 1990 година.
Ако до 2050 година не се редуцират излъчванията на нездравословни газове в атмосферата с 80%, се чака срив на планетата. Смята се, че земеделието в международен мащаб способства с към 24% за утежняването на климата. А за прекосяване към биологичното земеделие ще са нужни от 65 до 200% повече земи. България обаче е в удобна позиция, защото има пустеещи ниви. Но в това време у нас се губели годишно по 100 млн. тона плодородна почва.
В резултат на човешката активност в околните няколко десетилетия се чака да изчезнат повече от 1 милион растителни и скотски типове. Това единствено за Европа ще носи стопански загуби от 50 милиарда евро. Според Световната банка през последните 10 години показателят на световните цени на храните от 2000 до 2012 година се е повишил със 104,5%, което съставлява средногодишно нарастване с 6,5%.
Според Организацията по издръжка и земеделие международната стопанска система е застрашена от ценови потрес при питателните артикули. В резултат на климатичните промени се чака цените на пшеницата през 2050 година да се усилят с 90%, а тези на царевицата и на ориза - надлежно с 35 и 12%.
През 2050 година агроиндустрията ще има и значима рола освен за изхранването на човечеството, само че и за обезпечаването на 25% от биогоривата, на 60% от продуктите за фитофармация за профилактика и лекуване, за текстилна индустрия, нови материали като биопластмаси и други.
В тактиката се показва, че
България е
облагодетелствана,
тъй като нейните естествени дадености като почва, климат, водни източници и биоразнообразие в комбиниране с гори и море са едни от най-благоприятните за развиването на съвременно селско стопанство и хранително-вкусова, фитофармацевтична, козметична, текстилна индустрия и други.
Много специалисти към този момент отхвърлят изказванието, че в земеделието най-лошо въздействие има отглеждането на животни. Например говедата на пасищното хранене се нуждаят от 0,6 г протеин, с цел да произведат 1 кг протеин в мляко или месо. Така може да се окаже, че добитъкът способства директно за световната продоволствена сигурност.
А производството на плодове и зеленчуци изисква огромно количество вода, торове и площи.
Веганското земеделие
наподобява все
по-невъзможно и би било
по-скоро употреба
на естествените запаси,
защото ще прекъсне хранителния цикъл на почвата.
А в случай че няма тор от отглеждането на животни, ще би трябвало да се употребява минерален тор, което би довело до нови провокации. Ето за какво евентуално още дълго ще се спори дали отглеждането на животни, или растенията са по-големият зложелател на природата.
Ние към този момент виждаме отражението на климатичните промени на полето, разяснява Филип Ромбаут - изпълнителен шеф на “Агрополихим ”. Той има плантация в България от 15 години, преди 6 се отхвърля от развъждането на царевица поради неналичието на напоителни системи.
Обяснява, че във фермата му са правени доста изследвания какви култури може да се отглеждат. Важно било и да има отговор на въпроса кой ще купува продукцията. Заимствайки от опита на десетки страни, във фермата му насочват вниманието си към индустриалния коноп. Вземат образец от Австралия, където поради горещините земеделието е извънредно затруднено.
Индустриалният коноп има доста преимущества, защото е сухоустойчива просвета, няма потребност от напояване и може да се включи в сеитбооборота. Не е належащо и да се употребяват пестициди и хербициди.
“Корените са доста дълбоки, конопът пораства доста бързо. Така
може да се помогне
за разчистването на
полетата от бурени
Това е значимо да се знае изключително в границите на полемиката за глифозата, която към момента се употребява във Франция да вземем за пример ”, споделя Ромбаут. Според него от извънредно значение е хората да схванат, че има голяма разлика сред индустриалния коноп и марихуаната.
Законът в България обаче е прекомерно рестриктивен и стопира вложителите, които желаят да се занимават с промишлен коноп. Макар и да има опция да се отглежда културата, то тя не може да се обработва в България.
За разлика от всички наши прилежащи страни - Гърция, Македония, Румъния, където може да се обработва този коноп. Вече има и образец за българска компания, която се отдръпнала от страната и отворила преработвателно дружество в Румъния. Индустриалният коноп може да се употребява за изработка на разнообразни тъкани, влагани в каросериите на коли, строителни материали като тухли и така нататък Тези браншове при производството си обичайно са от огромните замърсители на околната среда. Би могъл да послужи и в полемиката за пластмасата, защото може да се вложи и в биоразградими материали.
Един хектар може да всмуква три пъти повече въглероден двуокис, в сравнение с дърветата. Освен това в границите на 100 дни индустриалният коноп пораства до 4 метра.
“Защо е разрешено в България да се внася безпроблемно конопено масло, а да не може да се работи с промишлен коноп ”, пита Ромбаут.
В последните 30 година температурите у нас през лятото и в есенните месеци - септември и октомври, са се нараснали приблизително с 1-1,5 градуса. Промяната в климата се отразява на вегетационния интервал на главните селскостопански култури - житни, механически, овощни и зеленчукови. Тенденцията е за по-ранно развиване през пролетта поради топлото време през февруари и март. Това демонстрират наблюденията на Аграрния университет в Пловдив, направени в учебно-експерименталната база на вуза, където са засети разнообразни сортове. Има и метеорологична станция на Национален институт по метеорология и хидрология.
“Друг основен фактор за културите са преваляванията. Свидетели сме на продължителни летни и есенни засушавания от 1989-а насам. През т.г. в региона на Пловдив имаше засушаване през август, септември и огромна част от октомври, което заплаши есенната сеитба. По тази причина последните превалявания бяха от изключителна значимост ”, изяснява шефът на катедра “Ботаника и агрометеорология ” доцент Дафинка Иванова.
Според нея 40 мл на кв. метър дъжд са нужни след засяване на зимните посеви. Без нужното количество влага те не могат да поникнат. Затова
би трябвало да се търсят
сортове, устойчиви
на безводие
В момента на опитните полета на пловдивския вуз се изпитват житни култури, които имат по-дълъг вегетационен интервал и устоят на липса на превалявания.
Измениятата в климата постановат да се търсят и нови сортове плодни дръвчета.
“При овошките са рискови повратните студове през януари и февруари - примерно 10 дни да е с температури 5-10 градуса, а по-късно да паднат до минус 10. Опасни са и пролетните слани. Такава имаше на 31 март тази година. Тя нанесе големи вреди на плодните завръзи. В обособени региони на страната нямаше кайсии, праскови и ябълки. Затова е належащо да се основават сортове, устойчиви в интервала на разцвет ”, счита доцент Иванова.
Пред предизвикателство поради наклонността за повишение на градусите са и зеленчуците.
“Те са доста чувствителни на високите температури през лятото и на неналичието на превалявания. При такива условия може да се получи така наречен абортиране - окапване на зеленчуците, преди да узреят ”, показват агрономи от Пловдив. Според тях поради стоплянето на времето
разсадът от
оранжериите към този момент
ще би трябвало да се сее
на полето по-рано
“Няма по какъв начин да има устойчиви на сушата зеленчукови култури. Може да се основават сортове, които по-малко се поливат. В момента изпитваме такива, само че още е рано за резултати ”, съобщи проф. Николай Панайотов от Аграрния университет. По думите му компликацията е, че климатът е доста динамичен. Зеленчуците са над 120 типа и нужните условия за развъждането им са разнообразни.
Прогнозите на интернационалната метеорологична организация за Югоизточна Европа са за увеличение на рисковите феномени като продължителни засушавания, проливни дъждове и непредвидени поврати на времето в идващите 50 година Очакват ни меки и сухи зими, следвани от нетипични понижавания на температурите и значителни снеговалежи. Тенденцията на последователно повдигане на температурите през зимните месеци ще се резервира. Пролетта, лятото и есента ще са по-дълги, с по-високи междинни стойности на градусите.
“Ще можем
да отглеждаме
в България
субтропични
култури,
примерно някои сортове маслини, нар, по-топлолюбиви овошки, само че за банани няма да има условия. Все още сме надалеч от африканската горещина ”, прецизират от Аграрния университет.
На 3 декември вузът ще е хазаин на национална конференция, отдадена на измененията в климата.
“Изправени сме пред провокациите на времето и условията на потребителите, за които би трябвало да сме готови ”, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева на 9-ия поземлен семинар в Пловдив
Учени от пловдивския институт по зеленчукови култури “Марица ” работят по селекцията и търсят геноизточници за домати, устойчиви на рисково високи температури и суша. Проблемът с изменението на климата е сериозен и това е принудило експерти от Франция, Германия, Англия, Испания, Тайван, Аржентина и България да търсят разновидности за нови сортове. “С тези страни сме сътрудници в плана “Том Джем ”, който би трябвало да проектира нови сортове домати за възстановяване на добива и качеството в изискванията на климатичните промени ”, изясни пред “24 часа ” доцент Даниела Ганева, шеф на институт “Марица ”.
Нейни са изобретените сортове домати “Розово сърце ”, “Розов идеал ”, “Розова магия ”, които станаха шлагер в последните години. Те обаче изискват поливане, с цел да дадат хубава годишна продукция. Затова Ганева и сътрудниците ѝ настойчиво работят по основаване на хибрид, който да е търпелив на засушаване и рискова горещина.
“От известно време работим в тази тенденция. Създаваме изкуствено стресови условия, с цел да забележим по какъв начин реагира на тях културата. Те включват редуцирано поливане. Все още сме на стадий проучвания. Проучваме селекционни линии, търсим генотипове, само че нямаме още основан вид ”, откровена е доцент Ганева.
Тя признава, че в последно време у нас летата са много по-различни. Мнозина стопани се оплакват, че навън доматите им не стават. “Не е причина единствено в засушаването. Все отново това е поливна просвета. Тази година имаше високи температури, само че не толкоз екстремални. В същото време имаше и чести превалявания. Съчетанието на тези фактори се отразява на културите ”, споделя директорката на институт “Марица ”. /24chasa.bg
Ако има бранш, в който измененията в климата дават директно отражение, то това е селското стопанство както по света, по този начин и у нас.
Експерти предвиждат, че повишаване междинните температури с 3 градуса ще трансформира Южна България в полупустиня и там ще може да се отглеждат памук, маслини и други субтропични култури. В Северна България сходна смяна би била добре пристигнала, само че ще има все по-голяма потребност от напояване.
Преди дни земеделският министър Десислава Танева разяснява, че измененията в климата и въздействията върху околната среда са “предизвикателствата на нашето време ”.
За оправянето с тях съответна стъпка е в границите на директните заплащания да има добороволни екосхеми. По тях
земеделските стопани ще
могат да получават пари
за поети отговорности в
региона на околната
среда и климата
Детайлите ще бъдат написани в Стратегическия проект на страната, който ще се утвърди от Европейската комисия преди старта на новия програмен интервал, обясниха от земеделското министерство.
За фермерите ще се ползват стандарти за положително земеделско и екологично положение на земите. В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) се чака битката против промените в климата да играе централна роля, разяснява евродепутатът Иво Христов. Акценти са по-малка взаимозависимост от изкуствени торове, повече биологично многообразие, чиста вода, почви и въздух. Близо 40% от общия бюджет на ОСП се чака да бъдат свързани с дейности в региона на климата и измененията в него. “Една от главните насоки на новата Европейска комисия са пакет от ограничения, които би трябвало да зададат условия за запазване на околната среда и да създадат Европа първия климатично-неутрален континент, който не способства към световното стопляне ”, разяснява Христов.
Климатичните промени са свързани освен с повишение на температурите, само че също с по-сурови зими, по-чести стихии, наводнения и още редица рискови феномени, разяснява климатологът доцент Любов Трифонова от Националния институт по метеорология и хидрология.
Тя отбелязва, че от началото на 80-те години на ХХ век се следи наклонност към стопляне, а междинната годишна температура на въздуха за непланинската част на България е повишена с към 0,9 градуса по отношение на интервала 1961-1990 година Температурните аномалии за съвсем всички години от 2007 година до момента са над 1 градус. От средата на 90-те години зачестяват бедствията поради мощни стихии. Особено през 2014 година интензивните дъждове, гръмотевичните стихии и мощните градушки предизвикаха съществени вреди в доста региони на страната. Това е и най-валежната година след 1988-а, със средногодишна сума на дъжда 1013 литра на квадратен метър, напомня експертката.
Горещите талази също нарастват доста от края на 80-те години, а в Югозападна България се следят съвсем годишно. Черно море леко забавя процеса на стопляне в Източна България. Трябва да се означи, че тежестта на горещата вълна в климатологичен аспект се дефинира освен от достигнатата оптималната температура, а и от продължителното - не по-малко от 6 дни - задържане на температурите над избрана стойност. През 2000 година рисково горещото време беше към 15 дни приблизително за страната, през 2007 година - 21 дни, през 2017 година - 18 дни. От началото на века не липсват и студени екстремуми, свързани с по-продължителни захлаждания, постигане на доста ниски температури и значителни снеговалежи, само че като цяло зимите са по-меки.
Сегашната междинна световна температура е с 0,85 градуса по-висока, в сравнение с е била през XIX век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предходното. Последните данни демонстрират, че
юли 2019 година е
може би най-горещият
месец в историята,
откогато се вършат метеорологични наблюдения. Учени към този момент са симулирали промените на районния климат за интервалите 2021-2050 и 2071-2100 година През 2050 година се чака междинната температура да нарасне с 1,5-2 градуса. При скептичен сюжет до 2100 година повишението може да надвиши 4 градуса. Прогнозира се понижаване на преваляванията с към 5-10% до 2050 година и 15-20% до 2100 година При песимистичния сюжет ще има с до 50% по-малко дъжд. Не се чака основна смяна на преваляванията през студеното полугодие, само че през летните месеци ще има суша.
Научно проучване, оповестено неотдавна в списание “Нейчър ”, дефинира скоростта и мащабите на настоящето световно стопляне като надминаващи всевъзможни сходни събития през последните 2000 години. Бързото повишаване на температурите е засегнало 98% от планетата.
Според Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие (ФАО) се чака търсенето на храни в международен мащаб да се усили със 70% до 2050 година, а популацията на Земята да стигне над 10 милиарда души. Световното произвеждане на храни ще би трябвало да се усили при намаляващите естествени запаси, площи и работна ръка.
Тоест светът ще би трябвало да създава повече храна, като употребява по-малко вода, земя, сила, торове и пестициди, се показва в “Стратегия за стабилно развиване на земеделието в България за новия програмен интервал 2021-2027 ”, направена от националната самодейност “Единение ” и известния генетик акад. Атанас Атанасов.
Според специалистите климатичните промени ще провокират спор сред храни и биоенергия, ще свият биоразнообразието, ще понижат плодородието на почвата, водните запаси ще бъдат по-малко. И
ще има нова рецесия -
прекачване на заболявания
от животните към
индивида и назад
Ще е належащо и радикална смяна в растениевъдството, тъй като продуктивността при растенията след 1990 година нараства с 1 до 2% годишно вместо с 3 до 6%, както е било в интервала 1960- 1990 година.
Ако до 2050 година не се редуцират излъчванията на нездравословни газове в атмосферата с 80%, се чака срив на планетата. Смята се, че земеделието в международен мащаб способства с към 24% за утежняването на климата. А за прекосяване към биологичното земеделие ще са нужни от 65 до 200% повече земи. България обаче е в удобна позиция, защото има пустеещи ниви. Но в това време у нас се губели годишно по 100 млн. тона плодородна почва.
В резултат на човешката активност в околните няколко десетилетия се чака да изчезнат повече от 1 милион растителни и скотски типове. Това единствено за Европа ще носи стопански загуби от 50 милиарда евро. Според Световната банка през последните 10 години показателят на световните цени на храните от 2000 до 2012 година се е повишил със 104,5%, което съставлява средногодишно нарастване с 6,5%.
Според Организацията по издръжка и земеделие международната стопанска система е застрашена от ценови потрес при питателните артикули. В резултат на климатичните промени се чака цените на пшеницата през 2050 година да се усилят с 90%, а тези на царевицата и на ориза - надлежно с 35 и 12%.
През 2050 година агроиндустрията ще има и значима рола освен за изхранването на човечеството, само че и за обезпечаването на 25% от биогоривата, на 60% от продуктите за фитофармация за профилактика и лекуване, за текстилна индустрия, нови материали като биопластмаси и други.
В тактиката се показва, че
България е
облагодетелствана,
тъй като нейните естествени дадености като почва, климат, водни източници и биоразнообразие в комбиниране с гори и море са едни от най-благоприятните за развиването на съвременно селско стопанство и хранително-вкусова, фитофармацевтична, козметична, текстилна индустрия и други.
Много специалисти към този момент отхвърлят изказванието, че в земеделието най-лошо въздействие има отглеждането на животни. Например говедата на пасищното хранене се нуждаят от 0,6 г протеин, с цел да произведат 1 кг протеин в мляко или месо. Така може да се окаже, че добитъкът способства директно за световната продоволствена сигурност.
А производството на плодове и зеленчуци изисква огромно количество вода, торове и площи.
Веганското земеделие
наподобява все
по-невъзможно и би било
по-скоро употреба
на естествените запаси,
защото ще прекъсне хранителния цикъл на почвата.
А в случай че няма тор от отглеждането на животни, ще би трябвало да се употребява минерален тор, което би довело до нови провокации. Ето за какво евентуално още дълго ще се спори дали отглеждането на животни, или растенията са по-големият зложелател на природата.
Ние към този момент виждаме отражението на климатичните промени на полето, разяснява Филип Ромбаут - изпълнителен шеф на “Агрополихим ”. Той има плантация в България от 15 години, преди 6 се отхвърля от развъждането на царевица поради неналичието на напоителни системи.
Обяснява, че във фермата му са правени доста изследвания какви култури може да се отглеждат. Важно било и да има отговор на въпроса кой ще купува продукцията. Заимствайки от опита на десетки страни, във фермата му насочват вниманието си към индустриалния коноп. Вземат образец от Австралия, където поради горещините земеделието е извънредно затруднено.
Индустриалният коноп има доста преимущества, защото е сухоустойчива просвета, няма потребност от напояване и може да се включи в сеитбооборота. Не е належащо и да се употребяват пестициди и хербициди.
“Корените са доста дълбоки, конопът пораства доста бързо. Така
може да се помогне
за разчистването на
полетата от бурени
Това е значимо да се знае изключително в границите на полемиката за глифозата, която към момента се употребява във Франция да вземем за пример ”, споделя Ромбаут. Според него от извънредно значение е хората да схванат, че има голяма разлика сред индустриалния коноп и марихуаната.
Законът в България обаче е прекомерно рестриктивен и стопира вложителите, които желаят да се занимават с промишлен коноп. Макар и да има опция да се отглежда културата, то тя не може да се обработва в България.
За разлика от всички наши прилежащи страни - Гърция, Македония, Румъния, където може да се обработва този коноп. Вече има и образец за българска компания, която се отдръпнала от страната и отворила преработвателно дружество в Румъния. Индустриалният коноп може да се употребява за изработка на разнообразни тъкани, влагани в каросериите на коли, строителни материали като тухли и така нататък Тези браншове при производството си обичайно са от огромните замърсители на околната среда. Би могъл да послужи и в полемиката за пластмасата, защото може да се вложи и в биоразградими материали.
Един хектар може да всмуква три пъти повече въглероден двуокис, в сравнение с дърветата. Освен това в границите на 100 дни индустриалният коноп пораства до 4 метра.
“Защо е разрешено в България да се внася безпроблемно конопено масло, а да не може да се работи с промишлен коноп ”, пита Ромбаут.
В последните 30 година температурите у нас през лятото и в есенните месеци - септември и октомври, са се нараснали приблизително с 1-1,5 градуса. Промяната в климата се отразява на вегетационния интервал на главните селскостопански култури - житни, механически, овощни и зеленчукови. Тенденцията е за по-ранно развиване през пролетта поради топлото време през февруари и март. Това демонстрират наблюденията на Аграрния университет в Пловдив, направени в учебно-експерименталната база на вуза, където са засети разнообразни сортове. Има и метеорологична станция на Национален институт по метеорология и хидрология.
“Друг основен фактор за културите са преваляванията. Свидетели сме на продължителни летни и есенни засушавания от 1989-а насам. През т.г. в региона на Пловдив имаше засушаване през август, септември и огромна част от октомври, което заплаши есенната сеитба. По тази причина последните превалявания бяха от изключителна значимост ”, изяснява шефът на катедра “Ботаника и агрометеорология ” доцент Дафинка Иванова.
Според нея 40 мл на кв. метър дъжд са нужни след засяване на зимните посеви. Без нужното количество влага те не могат да поникнат. Затова
би трябвало да се търсят
сортове, устойчиви
на безводие
В момента на опитните полета на пловдивския вуз се изпитват житни култури, които имат по-дълъг вегетационен интервал и устоят на липса на превалявания.
Измениятата в климата постановат да се търсят и нови сортове плодни дръвчета.
“При овошките са рискови повратните студове през януари и февруари - примерно 10 дни да е с температури 5-10 градуса, а по-късно да паднат до минус 10. Опасни са и пролетните слани. Такава имаше на 31 март тази година. Тя нанесе големи вреди на плодните завръзи. В обособени региони на страната нямаше кайсии, праскови и ябълки. Затова е належащо да се основават сортове, устойчиви в интервала на разцвет ”, счита доцент Иванова.
Пред предизвикателство поради наклонността за повишение на градусите са и зеленчуците.
“Те са доста чувствителни на високите температури през лятото и на неналичието на превалявания. При такива условия може да се получи така наречен абортиране - окапване на зеленчуците, преди да узреят ”, показват агрономи от Пловдив. Според тях поради стоплянето на времето
разсадът от
оранжериите към този момент
ще би трябвало да се сее
на полето по-рано
“Няма по какъв начин да има устойчиви на сушата зеленчукови култури. Може да се основават сортове, които по-малко се поливат. В момента изпитваме такива, само че още е рано за резултати ”, съобщи проф. Николай Панайотов от Аграрния университет. По думите му компликацията е, че климатът е доста динамичен. Зеленчуците са над 120 типа и нужните условия за развъждането им са разнообразни.
Прогнозите на интернационалната метеорологична организация за Югоизточна Европа са за увеличение на рисковите феномени като продължителни засушавания, проливни дъждове и непредвидени поврати на времето в идващите 50 година Очакват ни меки и сухи зими, следвани от нетипични понижавания на температурите и значителни снеговалежи. Тенденцията на последователно повдигане на температурите през зимните месеци ще се резервира. Пролетта, лятото и есента ще са по-дълги, с по-високи междинни стойности на градусите.
“Ще можем
да отглеждаме
в България
субтропични
култури,
примерно някои сортове маслини, нар, по-топлолюбиви овошки, само че за банани няма да има условия. Все още сме надалеч от африканската горещина ”, прецизират от Аграрния университет.
На 3 декември вузът ще е хазаин на национална конференция, отдадена на измененията в климата.
“Изправени сме пред провокациите на времето и условията на потребителите, за които би трябвало да сме готови ”, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева на 9-ия поземлен семинар в Пловдив
Учени от пловдивския институт по зеленчукови култури “Марица ” работят по селекцията и търсят геноизточници за домати, устойчиви на рисково високи температури и суша. Проблемът с изменението на климата е сериозен и това е принудило експерти от Франция, Германия, Англия, Испания, Тайван, Аржентина и България да търсят разновидности за нови сортове. “С тези страни сме сътрудници в плана “Том Джем ”, който би трябвало да проектира нови сортове домати за възстановяване на добива и качеството в изискванията на климатичните промени ”, изясни пред “24 часа ” доцент Даниела Ганева, шеф на институт “Марица ”.
Нейни са изобретените сортове домати “Розово сърце ”, “Розов идеал ”, “Розова магия ”, които станаха шлагер в последните години. Те обаче изискват поливане, с цел да дадат хубава годишна продукция. Затова Ганева и сътрудниците ѝ настойчиво работят по основаване на хибрид, който да е търпелив на засушаване и рискова горещина.
“От известно време работим в тази тенденция. Създаваме изкуствено стресови условия, с цел да забележим по какъв начин реагира на тях културата. Те включват редуцирано поливане. Все още сме на стадий проучвания. Проучваме селекционни линии, търсим генотипове, само че нямаме още основан вид ”, откровена е доцент Ганева.
Тя признава, че в последно време у нас летата са много по-различни. Мнозина стопани се оплакват, че навън доматите им не стават. “Не е причина единствено в засушаването. Все отново това е поливна просвета. Тази година имаше високи температури, само че не толкоз екстремални. В същото време имаше и чести превалявания. Съчетанието на тези фактори се отразява на културите ”, споделя директорката на институт “Марица ”. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ