Светът почти никога не е бил толкова неподготвен за рецесия,

Светът съвсем в никакъв случай не е бил толкоз неопитен за криза, колкото сега, заради което е мъчно да се планува каква ще бъде идната световна криза, която евентуално ще бъде мъчителна и неочаквана, по-скоро като поява на ненадейно огнище на ново заболяване, в сравнение с годишен инфекциозен грип, написа в разбор infostok.

Това лято, на фона на инверсията на крива на доходността на облигациите в Съединени американски щати, мнозина започнаха да приказват за приближаваща криза. В изгода на отрицателния сюжет е спадналата интензивност и настроенията в индустриалния бранш. И защото в множеството развити страни лихвените проценти са покрай нулата, централните банки разполагат с малко принадлежности за справяне с рецесията. Всеки спад на икономическата интензивност постоянно е плашеща вероятност, а в тази ситуация като настоящия още повече.

Какъв е моделът на рецесиите

Възможно е тези признаци на закъснение на интензивността да се трансфорат в криза в Съединени американски щати и в световната стопанска система като цяло. В същото време актуалната обстановка опонира на модела на рецесиите, който стопанската система претърпява през последните десетилетия. Те са се трансформирали както в догатките, по този начин и в честотата. Станали са по-рядко срещани, само че постоянно са придружени от срив на финансовите пазари, а не от спад на бизнес интензивността или поради прегряване на стопанската система.

Прогнозите за рецесиите постоянно са били тревожни, само че в предишното е трябвало да чакат няколко години, с цел да се осъществят прогнозите. Сега това може да отнеме десетилетия. Икономическият напредък на Съединени американски щати продължава 122 месеца и това е най-дългата серия на повишаване на брутния вътрешен артикул (БВП) в историята, откогато се вършат изследвания и прогнози за рецесиите.

Бившият ръководител на Федералния запас на Съединени американски щати (Фед) Джанет Йелън счита, че митовете за прогнозиране на интервалите на икономическа агресия са остарели. Според нея, по-дългите интервали на напредък значат, че е по-малко евентуално да настъпят рецесии. През 35-те години след Втората международна война Съединени американски щати претърпява 8 рецесии, а през идващите 35 години - единствено четири. Подобна наклонност се следи и в други развити страни.

През 90-те години на предишния век и първото десетилетие на 21 век икономистите приказват за „ огромно закъснение ", което допуска доста понижаване на съмнението на темповете на напредък по отношение на началото на 80-те години. След финансовата рецесия от 2008 година стана ясно, че това събитие е действително. В днешно време мощната волатилност на тримесечните индикатори за Брутният вътрешен продукт е най-ниската в историята на Съединени американски щати.

Естествени промени

За това има няколко пояснения. Първо, това е понижаване на циклите на запасите в индустрията: потреблението на по-модерни технологии понижи потребността от корекции на запасите. Второ, това е структурният преход на стопанската система към услугите. По-доброто пояснение може да бъде триумфът на централните банки в стабилизирането на инфлацията и предотвратяването на цикъла на взрив и спад.

Повечето рецесии в Съединени американски щати през годините след Втората международна войната започнаха, когато стопанската система беше прегрята, инфлацията беше висока и Фед покачва лихвените проценти, с цел да задуши търсенето. Това не се следи от няколко десетилетия, само че неотдавна Федералният запас увеличи лихвите и международните централни банки го последваха като се опитваха с паричната си политика на подкрепяне да ускорят инфлацията.

Когато регулаторите не се опасяват от инфлацията, те могат да вкарат тласъци за поддържане на стопанската система. Но рисковият фактор е, че те нямат задоволително муниции, с цел да се оправят с шокове като Brexit или вносните цени на Тръмп за китайски артикули. Централните банки, несъмнено, се пробват. Федералният запас мина към намаление на лихвите и едвам през август към него се причислиха Индия, Тайланд, Филипините и Нова Зеландия. Стимули се вкарват и в Южна Корея и Англия. Китай е подготвен да предприеме спомагателни ограничения в тази посока.

Да се гадае по чаша с изпито кафе...

Всичко това затруднява прогнозирането на рецесиите. Когато опасността е явна, управляващите са дейни. Да се заложи, че актуалното закъснение ще се трансформира в световна криза, е като да се разгласят като несполучливи актуалните стимулиращи ограничения.

И тук може да се образува още една лъжливо съмнение: Централните банки ще подхващат ограничения за попречване на рецесията, тъй че няма сериозна опасност. През 2008 година рецесията стартира с финансовия бранш и ипотечната рецесия, а през 2001 година - с колапса на балона на dot-com промишлеността.

Ако съмненията в темповете на повишаване и спад на действителната стопанска система са сложни за прогнозиране, тогава определянето на времето на настъпване на финансовата рецесия е съвсем невероятно. Анализаторите може да сочат като причина несъответствията на пазара, само че те могат единствено да гадаят по какъв начин и по кое време са почнали. Има няколко признака, че сме в късните стадии на сегашния стопански цикъл. По исторически стандарти цените на активите са високи. Частният дълг набъбна доста в Китай и няколко периферни страни. Администрацията на Тръмп облекчава финансовата регулация. Всичко това усилва рисковете. Но признаците на стрес, които постоянно предхождат рецесия, надалеч не постоянно са явни.

Всичко това не значи, че рецесията няма да пристигна, само че съдейки по образеца на последните спадове, няма признаци, че тя към този момент е почнала. С убеденост може да се каже: ще бъде доста мъчно да се оправим с икономическите спадове в сегашната среда и бъдещите рецесии може да станат още по-болезнени.