Ако ги нямаше нашите мъртви, щяхме приживе да сме мъртъвци ~ Блага ДИМИТРОВА
Свещ за мъртвите
14 май 1995, Черешова задушница
Ако ги нямаше нашите мъртви -
безсънно светещи сенки,
кой щеше в тъмното да ни води?
Едно неявяване преизпълващо,
една болежка насъщна,
която ни прави индивиди.
Ако ги нямаше нашите мъртви -
дълбоки кладенчови очи,
къде щяхме да се съзрем
лице в лице против себе си,
от упор укори на съвестта,
която ни прави смирени.
Ако ги нямаше нашите мъртви -
тихи, тлеещи гласове,
кой щеше да утеши самотата ни?
Горест, гълтана без насита,
сладки мириси на вкъщи,
които ни вършат деца.
Запалвам свещ за вечная памят.
Доде ги помним, ние сме живи,
доде плачем за тях, сме мощни,
доде на тях приличаме, сме същински.
Ако ги нямаше нашите мъртви,
щяхме приживе да сме мъртъвци.
Снимки: bg.wikipedia.org
