Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никодимия. При раждането

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никодимия. При раждането му той бил наименуван Пантолеон, което значи " Лъв във всичко ". По-късно това име било сменено с името Пантелеймон, което значи " всемилостив ".

От детство още Пантелеймон бил учтив в християнската религия тъй като майка му била християнка. Тя обяснявала на детето заповедитe Господни и се стараела да му внуши омерзение към езичеството. Но, за жалост, благочестивата майка умряла, когато Пантелеймон бил още дете. За невръстното сираче останал да се грижи татко му. Той обаче бил ревнив богохулник и постоянно водел сина си в идолския храм. Уроците на положителната майка скоро се изличили от паметта на детето.

Бащата на Панталеймон се наричал Евстрогий. Отначало той дал сина си в учебно заведение. След време го поверил на популярния доктор Ефросин, с цел да изучи при него лекарското изкуство. Момъкът бил прекомерно интелигентен и кадърен. Учителят по този начин го обикнал, че го взимал на всички места със себе си. С него посещавал и двореца, тъй като Ефросин бил велможа доктор. Император Максимилиан обикнал красивия и академик момък и заповядал на Ефросин да го учи с най-голямо усърдие, тъй като желае да вземе Пантелеймон по-късно при себе си. Под управлението на славния преподавател момъкът с триумф и бързо напредвал в науката и в скоро време надминал всички свои приятели.

Всеки ден Пантелеймон отивал при своя преподавател. Пътят му минавал около една бедна къщурка, в която живеел изнемощял християнски духовник на име Ермолай. С този духовник живеели и някои други християни, криейки се от езичниците, тъй като в същото време християните били преследвани.

Неотдавна Никодимският свещеник Антим бил приключил живота си с мъченическа гибел. Свещеник Ермолай обикнал Пантелеймон и Господ му вложил в сърцето богатство предпочитание да просвети момъка със светлината на същинската религия. Веднъж го повикал да влезе при него в къщи и почнал да го разпитва кои са родителите му, от каква религия са, с какво се занимава той. Момъкът драговолно отговарял на въпросите на положителния дъртак. " Майка ми бе християнка – споделил той – и служеше на единия Бог. Тя умря, а татко ми е от елинска религия и се покланя на доста богове. "

- Ами ти, положителни момко, каква религия държиш? – запитал го старецът.

- Когато майка ми бе жива, учеше ме на своя закон и аз доста бях обикнал вярата на християните. Но татко ми ме възпитава в елинската религия, тъй като желае да послужвам в двореца на нашия цар.

Като разпитал още момъка за неговото звание и занимание, Ермолай почнал да му приказва за същинския Бог, за благостта на Иисус Христос, за чудесата, които Той правил, когато бил на земята, по какъв начин с една дума изцерявал заболели, очиствал прокажени, възкресявал мъртви.

Думите и наставленията на стареца напомнили на Пантелеймон поученията на положителната му майка, която по този начин постоянно му говорела за Господа. Той почнал всеки ден да се отбива при Ермолай, когато се прибирал от своя преподавател. Св. дъртак продължавал да му изяснява учението и заповедите на Христа. Сърцето на момъка се възпламенило от обич към Бога. Господ в милостта Си утвърдил неговата религия посредством едно чудно събитие.

Веднъж, като се прибирал от учителя си, Пантелеймон видял на пътя мъртво дете ухапано от змия. Първото му придвижване било нерешителност, тъй като живата ехидна лежала покрай детето. Но след това, като си спомнил думите на стареца за Божията берекет и господство, той се обърнал с молитва към Господ Иисус Христос, като призовал Неговото свето име и всесилна помощ. И внезапно детето се събудило сякаш от бездънен сън, а ехидната умряла. Това отлично събитие довършило наченатото от стареца. Пантелеймон повярвал с цялата си душа. Радвайки се и благодарейки на Господа, той побързал да отиде при Ермолай, разказал му за случилото се и изискал да бъде кръстен от него.

Като станал християнин, Пантелеймон молил Бога, щото и татко му да разбере истината, тъй като доста обичал татко си и му било мъчително, че той е още богохулник. Евтрогий, като го слушал, почнал да се колебае. Накрай милосърдния Господ и него просветлил със Своята берекет.

Пантелеймон станал към този момент прочут доктор. Мнозина заболели се обръщали към него за помощ. Веднъж довели при него един кьорав, който му разказал, че всички лекари в града към този момент го били лекували, само че никой не му оказал помощ, и в случай че той го излекува, ще му заплати богато. Движим от Божия Дух, Пантелеймон споделил на слепия: " Изцерение ще ти даде Бащата на светлината – същинския Бог, посредством мене, недостойния негов раб. А което ми даде обещание, раздай го на бедните! "

Като чул тия думи, Евстрогий споделил на сина си: " Сине, не се залавяй за това, което не можеш направи! Ти чуваш, че никой доктор не можал да изцери тоя слепец. Как ти се надяваш да успееш в това? "

- Ония лекари не могли да го изцерят – споделил Пантелеймон, - само че огромна разлика има сред техните учители и моя Учител.

Евстрогий помислил, че той приказва за учителя си Ефросин, по тази причина му споделил: " Аз съм чул, сине, че и учителят Ефросин е лекувал тоя слепец, само че без триумф ".

Пантелеймон се прибилжил до слепеца, допрял се до очите му и споделил: " В името на моя Господ Иисус Христос ти споделям: проблесни! " В същата минута очите на слепия се отворили и той прогледнал. Поразени от тая личба на Божията мощ и берекет, и Евстрогий, и досегашния слепец повярвали в Господа. Пантелеймон ги завел при Ермолай, който ги поучил на християнския закон и ги кръстил в името на Пресвета Троица.

Скоро по-късно Евстрогий се поминал и оставил на сина си прекомерно огромно завещание. Пантелеймон освободил всички свои плебеи, като ги наградил обилно, а имението си почнал да раздава на бедните. Всеки ден посещавал пандизчии, заболели, нещастни и им помагал. Господ му дал мощ да цери посредством Негово име всякаква болест. Нито един трагичен не си отивал от него, без да получи облекчение и помощ. Болните се стичали при него в огромно голям брой. Целият народ славел изкусния и безвъзмезден доктор Пантелеймон. Това възбудило злоба у другите лекари. Веднъж някои от тях срещнали на улицата слепеца, който те не могли да изцерят. Като го видели да гледа, те се зачудили и го запитали кой го е излекувал. Той показал Пантелеймон. " Не е чудно – споделили му те. – Той е популярен възпитаник на популярен преподавател, на славния доктор Ефросин! " Но хвалейки го намерено, те скрито намразили Пантелеймон и почнали да търсят случай да му напакостят.

Като следили непрекъснато неговите дейности, лекарите разбрали, че Пантелеймон постоянно посещава тъмниците, където в туй време били затворени доста християни, че цери пандизчиите от заболявания, оказва помощ им с пари и самичък има вяра в Христа. Те побързали да се оплачат от него на император Максимиан. " Господарю – споделили му те – тоя момък, за който ти заповяда да го учат на лекарско изкуство, използва за зло твоите милости. Той постоянно посещава хулителите на нашите богове, оказва помощ им, пък и самичък има вяра в някой си Христос и Му въздава популярност със своите изцеления. Ако не вземеш някакви ограничения срещу него, той ще извърши доста зло и ще отвърне мнозина от същинското богопочитание. " За удостоверение на своите думи те довели при царя слепеца, изцерен от Пантелеймон.

- Кажи ми – попитал царят някогашния слепец – по какъв начин Пантелеймон ти върна зрението?

- Той се допря до очите ми, прикани името на Иисуса Христа и аз започнах да виждам – дал отговор изцереният слепец.

- А по какъв начин ти мислиш – запитал го царят, - Христос ли те изцери или нашите богове?

- Много лекари се пробваха да ме излекуват и приканиха помощта на Ескулап, само че аз от тях не видях никаква изгода. А щом Пантелеймон прикани името на Христа, аз незабавно прогледнах. Тогава отсъди самичък, господарю, кой ме излекува.

Царят не намерил какво да възрази, само че при все че почнал да убеждава някогашния слепец да се поклони на боговете. Но вярата на излекувания била така откровена и мощна, че нито увещания, нито закани, нито самите мъчения не могли да го склонят да се отхвърли от Господа Иисуса Христа. Най-после царят кипнал от гняв и го осъдил на гибел. След убиването Пантелеймон откупил от бойците тялото на тоя корав изповедник на своята религия и го погребал.

След това царят заповядал да повикат при него Пантелеймон. Пантелеймон могъл елементарно да се досети, каква орис го чака. Мъчението и гибелта за името Христово не го плашели и той умерено и радостно отишъл при царя. Отначало Максимиан прикрил гнева си, приел Пантелеймон ласкаво и му споделил: " Какво чувам за тебе, Пантелеймоне? Казват че ти хулиш боговете и въздаваш популярност на някакъв си Христос, който умрял като злодеец. Нима си не запомнил всички мои милости и благодеяния и стана мой зложелател? Не, аз не желая да имам вяра на това и се надявам, че и самичък ще изобличиш клеветата на твоите врагове, като извършиш пред всички жертвоприношение на великите наши богове. "

- Вярвай на това, което се ти споделили за мене, господарю! – храбро дал отговор Пантелеймон. – Аз фактически съм се отрекъл от лъжливите ваши богове и популяризирам Христа, тъй като по Неговите каузи се убедих, че Той е същински Бог. Той е сътворил вселената, Той възкресява мъртви, отваря очите на слепи, на разслабени дава мощ и здраве.

За да потвърди на царя лъжливостта на боговете, Пантелеймон предложил да донесат един безнадеждно болен и да повикат жреците те да молят своите богове да го изцерят. Езическите жреци на вятъра молили боговете за болния. Но когато Пантелеймон призовал над болния името на Господ Иисус Христос, той незабавно излекуван.

Като видели това знамение, мнозина от присъстващите повярвали в Господа. Но благодатта Божия не се докоснала до сърцето на царя. Идолските жреци, озлобени срещу Пантелеймон, споделили на Максимиан: " Ако той остане жив, мнозина ще прелъсти и ние ще бъдем осмени от християните. Заповядай смъртно да го санкционират, господарю! " Максимиан почнал да увещава Пантелеймон да се поклони на боговете и го заплашвал със страшни мъчения за непокорство, като му напомнил за мъченическата гибел на стареца Антим. " Ако старецът Антим – дал отговор Пантелеймон – е могъл с неотстъпчивост да понесе страданията, то толкова повече е обичайно да не се багра от тях, тъй като аз съм млад и телесно мощен. Смъртта поради Христа е за мене самодоволство. "

Тогава царят заповядал да подложат Пантелеймон на мъчения: с стоманени остри оръдия раздирали неговото тяло, а след това опалвали раните с огън. Непоколебимо понасял тъгите Пантелеймон, като непрекъснато се молел и казвал: " Господи Иисусе Христе, бъди с мен и ми дарувай самообладание, с цел да понеса тия мъчения! " Господ чул неговата молитва и му се явил Сам, като го укрепявал и поддържал измежду тежките мъчения.

Царят решил да даде Пантелеймон на зверове да го изядат. Приготвил отвън града представление. Целият народ в избрания ден се събрал да гледа по какъв начин лютите зверове ще раздерат младия християнин. Сам царят пристигнал на зрелището. Той показал на Пантелеймон разярените зверове и му споделил: " Пожали младостта си и принеси жертва на боговете! " Но Пантелеймон предпочел гибелта пред отричането от Господа. Пуснали против него лютите зверове. Но Господ отново му оказал своята помощ и както в миналото за Даниил, затворил и за Пантелеймон устата на свирепите зверове, като ги направил кротки като агнета. Те не сторили нищо на християнина, а се галели към него и лижели нозете му. Мнозина, като видели това, извикали: " Велик е Богът на християните! " Всичко това разпалило гнева на Максимиан. Той предал на гибел тия, които дръзнали да славят Христа, а за Пантелеймон измислил ново изтезание: заповядал да го привържат към колело, снабдено с ножове. Пазен от Бога, момъкът и тук останал незасегнат.

- Кой те е научил на магесничество? – запитал го ядосаният Максимиан.

- Не на магесничество, а на християнско благочестие ме научи духовник Ермолай – дал отговор му св. страдалец.

Пантелеймон добре знаял, че Ермолай не ще се побои да почине за името на Христа, та по тази причина и не мислел да крие името му.

Действително царят пратил самия Пантелеймон да докара Ермолай. " За положително си пристигнал, сине – споделил старецът на пристигналия при него Пантелеймон – Време е и аз да умра за Господа, тъй като тая нощ видях Господа, който ми възвести за това. Да вървим! "

Доведен при царя, Ермолай без минимален боязън изповядал, че е християнин. На въпроса на царя, имат ли те единомишленици Ермолай посочил двама, които живеели с него – Ермил и Ермократ. Тях също ги довели на съд.

- Вие ли отвърнахте Пантелеймон от поклонение на нашита богове? – запитал той християните.

- Сам Христос, нашият Бог приканва при Себе Си тия, които смята почтени – дали отговор му християните.

- Постарайте се още веднъж да обърнете Пантелеймон към нашите богове – споделил царят, - и тогава освен първата ви виновност ще бъде простена, само че ще получите от мене и премия.

- Това ние не можем да създадем и по-скоро сами сме подготвени да умрем за името на нашия Бог – дали отговор твърдо всички християни.

Като споделили това, те почнали да се молят и Господ им се явил и ги укрепил за героизъм. Царят заповядал да отведат Пантелеймон в тюрма, а Ермолай, Ермил и Ермократ да посекат с меч. Църквата прави паметта на тия трима мъченици на 26 юли.

След това Максимиан още веднъж повикал Пантелеймон. Той намислил да си послужи с машинация и му споделил: " Ти едничък се противиш на моята воля. Твоят преподавател Ермолай и приятелите му се поклониха на боговете. Сега те са наградени с велики почести. Последвай и ти техния образец! "

Но св. страдалец не повярвал на тия думи. " Заповядай да ги повикат – споделил той, - бих желал да ги видя. "

- Няма ги тук – дал отговор царя, - аз ги пратих в различен град да получат грамадно благосъстояние.

- Сега ти сподели истината – дал отговор мъченикът. – Ти фактически ги изпрати в небесния град, гдето Господ Бог ще ги награди с изобилно благосъстояние.

Царят видял, че с нищо не може да склони Пантелеймон да се отхвърли от Христа, и заповядал да го обезглавят. Светият страдалец тръгнал радостно на гибел, пеейки Давидовите псалми. Християните с страхопочитание погребали тялото му. Те описали живота и гибелта на мъченика и пратили на св. църкви повествованието, с цел да почитат постоянно паметта на св. Пантелеймон. Това станало в 305 година

В Светогорския съветски манастир " Св. Пантелеймон " се пази част от мощите на св. Пантелеймон. (Виж Света Гора и светогорските манастири).