Св. свщмчк Бавила, еп. Антиохийски. Св. пророк и боговидец Моисей

Св. свщмчк Бавила, еп. Антиохийски. Св. оракул и боговидец Моисей

Страдание на светия свещеномъченик Бавила и на тримата юноши с него

Злочестивият цар Нумериан (римски император, царувал от 283 до 284 година, бел.ред.) по време на пребиваването си в град Антиохия устроил огромно тържество в чест на идолите. В цифрата на жертвите, принесени на идолите, била пролята и почтената кръв на едно малко момче, царски наследник, което Нумериан взел при себе си като залог за твърдия и дълготраен мир с един задграничен цар. Някога той водел война с този цар, и защото нямало победител, сключили мир между тях, утвърдили го с взаимни обети и станали другари. В увещание на нерушимия мир и дружба посред им задграничният цар отдал на грижите на Нумериан своя дребен наследник, с цел да му бъде като татко и да го възпитава като свое родно дете. Приел с лукавство царското дете, Нумериан скоро показал безчовечна свирепост: нарушил мира с царя, потъпкал клетвата си, презрял дружбата посред им и със личната си ръка заклал царския наследник в капището на своите мерзостни богове.
По това време архипастир на Антиохийската черква бил светият и богобоязлив свещеник Вавила. Избран на архиерейския трон по напътствие на Божествения Промисъл, свети Вавила " добре пасял своето стадо, бивайки пример за правилните в слово, държание, обич, дух, религия и непорочност " (1Тим. 4:12). Когато чествали идолския празник и направили безчовечното ликвидиране, епископът, като събрал в светия храм всички християни, намиращи се в Антиохия, принасял безкръвна жертва на истинния Бог, молейки се за своето словесно стадо да не бъде похитено от душегубните вълци; освен това той поучавал своите словесни овци да бъдат твърди във вярата и да не отпадат от Църквата във време на беди. Връщайки се от мерзкото и човекоубийствено жертвоприношение, нечестивият цар се насочил към християнския храм, желаейки да види осъществяването на Божествените Тайни, и заплашвайки с влизането си в храма да оскверни светинята Господня. Като чул, че нечестивият цар с целия си синклит идва към християнския храм, ревнителят за славата Божия, великият светител Вавила, оставяйки Божествения олтар и излизайки на среща с царя, се спрял при църковните двери. При приближаването на царя към храма светителят с оглушителен глас възкликнал:
- Не би трябвало ти, царю-идолопоклоннико, да влизаш в светинята на Живия Бог и да я оскверняваш с наличието си.
Изобличавайки и укорявайки царя за идолопоклонническото му нечестие, свети Вавила дръзновено му препречил пътя и не го позволил да влезе в църквата. И когато царят пристъпил още по-близо до църковните двери, свети Вавила поставил дясната си ръка на гърдите му и го отблъснал от Божия храм, и царят се върнал обратно опозорен. Тъй като с него били прислужниците и войската, той изискал със мощ да влезе в църквата, само че Божествената мощ, настояща посредством свети Вавила, не позволила нечестивеца дори да се допре до църковния предел: думите на Вавила били страшни за безбожника, като думи на ангел. Освен това заради множеството народ и вярващи, царят се страхувал да не станат разпри и безредици. Затова той потиснал раздразнението си и безмълвно се върнал в двореца си. Но на другия ден заповядал да предадат църквата на огън и като повикал светителя при себе си, почнал да го упреква за дръзката му постъпка.
- О, най-нещастен от всички смъртни! - казвал царят. - На кого се надяваше, когато се осмели да се възпротивиш против моята държавна власт и ми попречи да вляза в църквата? Нима не знаеш какво огромно зло е да разгневиш царя и какви санкции заплашват този, който дръзне да безчести личността на царя?
На това свети Вавила без боязън дал отговор:
- Аз не виждам на земния цар и не се стеснявам от лицето му, само че виждам към Небесния Цар и на Него се уповавам. Аз се багра от Този, Който ме е сложил за овчар на Своите овци, заповядал ми е да ги вардя от набези на вълци и да не позволявам звяра да влезе в стадото. Не съм разгневил царя, защото зная, че такава смелост е равносилна на лудост, само че възпрях този, който искаше с влизането си да оскърби и оскверни светинята Божия. Затова по правдивост ти би трябвало да ми въздадеш признателност за това, че те удържах от такова зло желание: в случай че го бе извършил, ти изцяло би погубил себе си, защото безпределно би оскърбил своя Създател, отпадането от Когото е по-голямо зло от всяка гибел.
- Повече би ти подхождало - споделил Нумериан - да се разкаеш за вчерашната си смелост против нас и да поискаш амнистия, а вместо това ти продължаваш да ни дразниш.
- Не би трябвало ние, християните - дал отговор Вавила, - да упрекваме, нито да дразним някого от хората. Не дразним и тебе: тъй като не трябва да безчестим Божието творение, сътворено по Божий облик и сходство. Но в случай че някой въстава против Бога и нанася огорчение на светинята, изцяло заслужено е да го възненавидим като Господен зложелател, по думите на Давид: " аз ли да не ненавиждам ония, които Тебе ненавиждат, Господи, и да не се отвращавам от ония, които въстават срещу Тебе? С цялостна ненавист ги мразя; те ми са врагове " (Пс. 138:21-22).
- Остави многото приказки - споделил му царят - и ни послушай: в случай че искаш да се избавиш от санкции за своето закононарушение и да получиш амнистия, принеси жертва на нашите богове и им се поклони.
- За повереното ми стадо - дал отговор светителят - аз съм подготвен да понеса всяко страдалчество и даже да умра.
И като помълчал малко, споделил:
- Аз не мога да се отрека от моя Бог и да послужвам на лъжовни богове, за чиито беззакония е срамно и да се намерения.
- Пак ти споделям - споделил царят, - остави многото приказки и принеси жертва на боговете. Ако не изпълниш това, моята власт зле ще те погуби, защото ти самият си злобен.
Вавила дал отговор:
- Имах предпочитание да те избавя от тъмнината, която те покрива, с цел да можеш да избегнеш безконечните страдания, а ти самичък си приготвяш още по-големи страдания и призоваваш и други към същото. Истина ти споделям: не можеш да избегнеш ръцете на Живия Бог.
Тогава мъчителят се престорил на мирен и почнал умерено да пита свети Вавила:
- Можеш ли - споделил той - да ни обясниш какво е това Бог?
Вавила дал отговор:
- Невъзможно е да се реализира Божието Същество, даже и да положиш всичкото си усърдие за това; тъй като Бог е Вечносъществуващият Цар и Творец на всичко, неизречен, неосъществим, неподлежащ на проучване от човешкия разум, начало и мощ на всичко. Той е сътворил Ангелите и Архангелите и всички други безплътни същества; след тях е основал индивида и му е дарил неизброими богатства, както Той Сам цари на небесата, и го е сложил в парадайса. За да може индивидът да разбере своето високо предопределение и да има знак за това, какъв брой по-високо стои от животните, Бог ги довел при него и му заповядал да им даде имена. Бог основал помощница на индивида и го удостоил да се любува на другарство с Него. Но неблагодарният човек презрял своя Създател и се отнесъл с неуважение към Неговите заповеди, а своя зложелател, който в никакъв случай не му направил никакво положително и единствено го прелъстил, послушал. Като повярвал на подлите му думи, по праведния Божий съд той бил изпъден от парадайса. Но незлобивият и мил Бог, въпреки и да прогонил индивида от Себе Си, непрекъснато го облагодетелства, очевидно показвайки, че макар огромното голям брой наши провинения, Той не желае нашата погибел, само че по всевъзможен метод устройва спасението ни.
Слушайки такива думи, Нумериан не могъл да ги разбере. А и по какъв начин би могла да ги разбере душата му, непознаваща благодатта, ненаставена в учението на вярата? Но от позор пред стоящите в близост, с цел да не виждат неразбирането му, той дал тип, че изцяло схваща всичко, което му говорел светият, и го похвалил като човек, разумен доста добре. После още веднъж го попитал:
- А какво е това човек?
- Човекът - дал отговор свети Вавила - е създание земно и смъртно, само че превъзхожда всички смъртни животни; добродушно, положително към своите ближни, въпреки че всички ние сме станали по-зли един към различен от зверовете.
Удивлявайки се на думите му, само че дружно с това преструвайки се на умен, Нумериан се заклел в своите богове, че Вавила споделя истината и ще засвидетелства своята мъдрост единствено в случай че принесе жертва на боговете.
- Едно единствено не доближава на Вавила - споделил царят, - да въздаде чест на нашите богове. Невъзможно е подобен всемъдър човек да безчести боговете и да се осмелява да приказва срещу тях.
И като погледнал ласкаво към светителя, му споделил:
- О, премъдри старче! Принеси жертва на боговете и от този миг ще те считам за собствен татко. Кълна се в боговете, че не неистина и ще те наградя с доста имения в моето царство.
И с ласкателства, с обещания за огромни почести и благосъстояния, нечестивият цар се опитвал да прелъсти този правоверен мъж. Но истинният Христов изповедник оставал хладнокръвен във вярата си. На подлите думи на мъчителя той отговарял:
- Начало и основа на всяко положително е благочестието: без него всички богатства, които ми обещаваш, са единствено мизерия, извънредно оскърбление и отнемане от това, което имам.
Като се убедил в невъзможността да склони свети Вавила към нечестие, Нумериан отнова изпаднал в гняв и заповядал на своя шеф Викторин да постави тежки вериги на шията и нозете на светителя и да го води из града, с цел да го опозори пред всички. Беззаконникът хранел вяра, че този честен мъж, ползващ се със популярност и почитание от всички, ще се засрами от такова непочтеност и ще се съгласи да извърши нечестивото предпочитание на царя. Когато оковали светеца във вериги, царят почнал да се надсмива над него:
- Бог ми е очевидец - казвал той, - че за тебе, Вавила, е доста добре да вървиш в тези вериги: те изцяло подхождат на твоята напреднала възраст.
- О, царю - дал отговор светителят, - ти ми казваш тези думи на смешка, а аз ще ти кажа истината: тези вериги за мене са по този начин почетни, както царският венец за тебе; страданията за Христа са ми по този начин приятни, както за тебе царската власт; гибелта за безсмъртния Цар е по този начин мечтана за мене, както животът за тебе.
При свети Вавила живеели трима юноши, негови родни братя. Те били млади по години, само че зрели по разум, и духовно възпиталият ги Вавила ги считал за свои деца. Следвайки своя преподавател, те не го оставили и когато бил окован във вериги. Като погледнал към тях, царят споделил на светеца:
- Вавила, мисля, че тези деца, наричайки те преподавател, единствено усилват твоята горделивост и поради тях ти оставаш неотстъпчив в противенето си на нашата воля.
- Ако ти - дал отговор му светителят - пожелаеш да попиташ тези деца, то ще видиш, че те са по-разумни от самия тебе и ще узнаеш, че това са семената на моето обучение.
- Чии са тези деца? - попитал царят.
- Те са мои духовни деца - дал отговор светителят, - аз ги възродих посредством благовестието, откърмих ги с поуки, възпитах ги с директиви, и ето, в тела на деца пред теб стоят велики мъже и съвършени християни. Изпитай ги и ще видиш.
Царят заповядал да отведат свети Вавила на площада и да го затворят в тюрма, а децата извикал при себе си и на първо време ги попитал имат ли майка.
- За нас и майка, и татко, и преподавател е Вавила - дали отговор децата. - Ние сме го обикнали повече от майка: тя единствено ни е родила, а той ни учи на разсъдък и благочестие и грижейки се за душите ни, ни води към високи добродетели.
Но царят заповядал незабавно да намерят майка им и да я доведат при него. Когато я довели, царят я попитал по какъв начин се споделя и тя ли е майка на тези деца.
Тя дала отговор:
- Името ми е Христодула; тези деца в действителност са мои. Аз ги принесох, като плод на моите болки, в подарък на Бога и се надявам, че премъдрият Вавила, на чиито грижи съм поверила децата си, ще ги постави в небесната съкровищница.
Нумериан се разгневил и заповядал да бият благочестивата жена по страните и в същото време казвал:
- Не разговаряй по този начин смело с царя.
А децата, виждайки по какъв начин бият майка им, казвали:
- Царят е оглупял.
После царят почнал да пита децата по какъв начин се споделят и на какъв брой години са.
Те споделили, че първият от тях е на дванадесет години и се назовава Урван, вторият, Прилидиан, е на девет години, а третият, на име Еполоний, е на седем години.
Мъчителят се опитвал да ги прелъсти с ласкави думи и блага, убеждавайки ги да се поклонят на идолите. Но те в един глас отговаряли:
- Ние сме християни и не ни прилича да се покланяме на идолите. Нас са ни научили да познаваме Единия Бог, Този, Който е сътворил небето и земята. И ние се покланяме на него, а не на бесовете.
След доста ласкателства, като видял, че децата остават непреклонни, мъчителят заповядал да ги бият, нанасяйки им рани съгласно броя на годините на всеки от тях. И по този начин, на първия нанесли дванадесет жестоки рани, на втория - девет, а на третия - седем. Децата мъжествено търпели страданията и съжалявали единствено за това, че нямат повече навършени години, с цел да получат повече рани за Христа.
- Дори в случай че сте решили да ни убиете - казвали те, - няма да се поклоним на лъжовните богове: ние служим на Единия Бог, на Господ Иисус Христос.
След като освободил майка им и отвел децата на друго място, царят още веднъж повикал при себе си свети Вавила.
- Ето - споделил той, - твоите деца към този момент се поклониха на нашите богове и ти също би трябвало неотложно да им се поклониш.
- Вие сте се научили да лъжете от бащата на лъжата, дявола - дал отговор свети Вавила на царя, - аз зная, че нито ласкателства, нито страдания могат да отлъчат децата от Христа; тъй като добре съм ги научил да почитат Единия Истинен Бог и да имат вяра в Него.
Тогава царят заповядал да закачат на дърво и свети Вавила, и децата, и да ги обгарят с огън.
Светецът, издигайки очи към небето, се помолил на Бога да изпрати Своята мощ на тези дребни деца и да им даде непоколебимо самообладание в идните страдания. А тях самите увещавал мъжествено да понасят страданията, обещавайки им велика премия от Христа. Незлобивите деца доблестно понасяли страданията дружно със своя преподавател, и Божията помощ ги укрепявала в търпението.
Като заповядал да снемат страдалците от дървото и да затворят свети Вавила, окован във вериги в една къща, недалече от мястото за мъчения, мъчителят още един път решил да прелъсти децата с хвалебствие. Той ги наричал свои деца, благонравни и прелестни юноши, дарявал им злато и сребро. Но те в един глас му казвали:
- О, лукави лъжецо! Защо простираш пред нас хитросплетената мрежа на своите измами? Нима мислиш да ни уловиш в нея като птици? Бъди убеден, че няма да постигнеш никакъв триумф, даже и да употребиш всичкото си усърдие, тъй като нас ни пази и покрива Христовата мощ, посредством която твоите мрежи скоро ще бъдат унищожени, а ние ще се избавим.
След това отроците възкликнали:
- О, майко наша, благочестие, няма да се отречем от тебе! О, възлюбени наш учителю Вавила, ще бъдем правилни на твоето обучение! Защото освен този цар, само че даже да се бяха събрали доста и най-люти царе и мъчители, и те не биха могли да ни отлъчат от нашия Бог.
Свети Вавила, който бил затворен наоколо, чул думите на своите възпитаници и се възрадвал с неизказана наслада, благодарил на Бога, въздаващ хвала на Себе Си посредством устата на тези деца.
Скоро царят заповядал да доведат при него и свети Вавила и му споделил:
- Тези деца не са ли твои, Вавила? Мисля, че те са се родили от тебе, тъй като по своето проклетия прекалено много наподобяват не тебе.
- Наистина - дал отговор светецът - тези отроци са мои деца, само че не по плът, а по дух: тъй като до момента не съм бил изкушен от скотски пожелания и не съм живял брачен живот.
- Непокорни Вавила - споделил царят, - за какво още пребиваваш в своето жестокосърдие и измъчваш и себе си, и нас? По-скоро принеси жертва на боговете, с цел да не се мъчиш повече и дружно със своите деца да се избавиш от мъченията и да се удостоиш с почести и блага от нас. Какъв смисъл има непринудено да предаваш и себе си, и тези дребни деца на мъчения и гибел? Не прилича ли ти, като умен ментор, да се грижиш за децата по този начин, както за личния си живот, с цел да не погинат без време и повяхвайки бързо, да си отидат от живота в самия подем на младостта си?
Но богомъдрият Вавила възразил:
- Не прилича ли на тебе, царю, да се грижиш за своето царство, да се въоръжаваш срещу враговете и да воюваш с тях, вместо да мъчиш нас, почтените? А ти, оставяйки всички земни каузи, се нахвърляш върху нас и забравяйки за враговете, пленяващи страната, воюваш с нас и ни преследваш. И всичко това ти правиш не в интерес на твоето царство, а единствено с цел да угодиш на звероподобната си гняв и свирепия си манталитет.
Доведен до гняв от тези думи, царят осъдил и светителя, и децата на гибел. Войниците отвели светците на мястото за посичане, а свети Вавила в същото време пеел словата на Давид:
" Върни се, душо моя, в своя покой, тъй като Господ ти стори положително " (Пс. 114:7).
Като стигнали до мястото, където било несъмнено светците да положат главите си за Христа, светият сложил отроците пред себе си, с цел да бъдат посечени с меч първо те. Той се боял да не би някой от тях, оставайки след него, да се уплаши от гибелта и да отстъпи от Господа. Затова той на първо време изпратил на небето светите деца и ги утешавал, поучавайки ги да не се боят от посичането с меч, тъй като ще получат безконечен живот от Христа. Когато момчетата били посечени и претърпели гибел, свети Вавила с наслада възкликнал:
" Ето, аз и децата, които ми даде Господ " (Ис. 8:18)...
След това и той самичък преклонил главата си под меча. При това завещал на тези, които ще погребат тялото му, да положат в гроба дружно с него и веригите и оковите:
- Нека те бъдат бижу на моето тяло - споделил той.
С отсечена глава свети Вавила се въдворил в горните селения и застанал със своите деца пред Небесния Отец. Честното му тяло било заровено дружно с веригите, както самичък заповядал, умирайки; с него били заровени и тримата свети отроци.
(1) Констанций - римски император, вторият наследник на Константин Велики, царувал от 337 до 361 година
(2) Юлий Констанций, брат на Константин Велики. Такива съуправници се наричали цезари.
(3) Тоест тук се намирал по този начин нареченият пророк, място, където съгласно вярванията на античните гърци и римляни, боговете по шума на листата на свещените дървета, по шуртенето на водата и т. н. предсказвали бъдещето на хората. Тези предсказания имали характера на неразбираеми фрази, а техни тълкуватели се явявали жреците, които за своя полза поддържали груби суеверия и заблуждения измежду народа..
Много години по-късно цар Констанций (1), наследник на Константин Велики, направил съуправник на своето царство Галий, брата на Юлиан, наследник на неговия чичо (2) (тъй като нямал свои деца). Галий, след идването си в Антиохия, пренесъл мощите на свети Вавила и потърпевшите с него трима отроци в едно предградие на Антиохия, наречено Дафна. За това място описват, че то получило името си от някоя девственица Дафна, която там се укривала от Аполон, както се споделя в гръцките езически предания. Това място било доста красиво, засадено с кипарисови дървета, и заобиколено с гори от други високи дървета; то заемало огромно пространство, отличавало се с изобилие и в него имало бързотечен извор.
Посред Дафна се издигал идолски храм, в който се намирал художествено изваян кумир на Аполон. Този кумир давал отговор на питащите го, тъй като в него се криел бяс (3). Тук се събирали езичниците, принасяли жертва на идола и устройвали разнообразни нечестиви игри и беззакония.
Гореспоменатият Галий, бидейки благоверен християнин и стараейки се да отвръща езичниците от техните беззакония, желал да унищожи намиращия се в Дафна идолски храм, само че се боял това да не провокира протест измежду гърците, тъй като там към момента имало доста езичници, подготвени даже да умрат за своите скверни богове. Затова Галий построил там неголяма черква и, както беше казано, пренесъл в нея мощите на свети Вавила и тримата отроци, полагайки ги в огромен каменен ковчег. Той се надявал, че нечестивците, събирайки се на това място, последователно ще стартират да се обръщат към Христа, виждайки чудесата, ставащи от мощите на светците.
(1) Юлиан Флавий, римски император, наименуван Отстъпник.
(2) Галилейци се наричали почитателите на Христа, Когото наричали " Иисус Галилееца " (Мат. 26:96), тъй като прекарал детството и юношеството Си в Назарет, малко градче в Галилея..

След убийството на Галий и гибелта на Констанций се възцарил Юлиан Отстъпник (1). По време на похода се против персите той посетил Антиохия и се отбил в храма на Аполон. Като принесъл жертва пред неговия кумир, Юлиан го попитал дали ще победи персите. Но идолът не му дал отговор, тъй като откогато в Дафна били пренесени мощите на свети Вавила, бесът липсващ и идолът смълчан, и повече не дал отговор на нито един въпрос.

Като разбрал за това от Аполоновите жреци, Юлиан заповядал на " галилейците " (2) да вземат отсам каменния ковчег с мощите на светците. Всички антиохийски християни, от дребни до огромни, се събрали тук и с псалми и песнопения пренесли мощите на свети Вавила и тримата отроци в града. Християните обкръжили ковчега от всички страни и пеели: " дано се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли " (Пс. 96:7).

Още щом мощите на светците били пренесени от Дафна в града, върху Аполоновия храм паднал огън от небето и го изгорил дружно с идола. Така били посрамени нечестивите, а вярващите се възрадвали и възхвалили Бога. Слава на Господа во веки. Амин.

Житие на св. оракул Мойсей Боговидец

Св. оракул Мойсей. Източник: ikona.ruМойсей бил третото дете на съпрузите Аврам и Йохаведа, принадлежащи към Левиевото коляно. По-големият брат се казвал Аарон, а сестрата - Мариам.

Родил се към 1550 година преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 година прочие Р. Хр.), като виждал, че съществуващите до това време притеснителни ограничения не спрели нарастването на евреите, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в раката Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в загадка, поставила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да следи какво ще стане с братчето й. По някое време пристигнала на това място фараоновата щерка да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила случинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, радостната Йохаведа го предала на царската щерка. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи " от вода изваден ".

Макар и учтив в царския замък, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той открил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки плебеи и страдал по тях. Веднъж в припадък на яд умъртвил един египтянин, който грубо биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова избягал в Мадиамската страна. Там духовник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена щерка си Сепфора, от която му се родили двама сина - Гирсам и Елиезер.

През идващите 40 години Мойсей се занимавал със скотовъдството на тъста си. Бил овчар.

Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане лидер на еврейския народ. Както пасял стадото при планината Хорив, той видял една горяща и неизгаряща къпина. Смутен и разчувствуван, чул гласа на Бога изсред къпината:

- Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И така върви! Ще те пратя при фараона, с цел да изведеш Моя народ из Египет! (Изх. 3:7-10).

Св. оракул АаронГоспод отхвърлил всички съмнения и възражения на Мойсей. Аарон му бил притурен като представител, тъй като самичък той говорел тежко, заеквал.

Послушен на Божията воля, Мойсей се разделил с тъста и фамилията си и тръгнал към Египет. По Божие подстрекателство Аарон го посрещнал радостно. Около двамата братя се натрупали доста евреи. Те спечелили доверието им. Настъпило вдъхновение измежду робския народ. Но скоро то се заменило с отчаяние и безволие. Новият фараон Аменофис ІІ отхвърлил настояването на Мойсей да бъде позволено на евреите да излязат от Египет. Умишлено били влошени изискванията за работа на евреите. Народът изгубил тлеещата до това време вяра, че ще бъде спасен от робската злочестина в Египет. Мойсей също изпаднал в съмнение. Почнал да губи религия, че задачата му ще успее. Но таман в най-критичния миг по Божия заръка се заредили в Египет 10 естествени бедствия. Едва след последното, десетото злополучие - умъртвяването на всичко първородно в Египет - било разрешено само че двамата братя да изведат еврейския народ из Египет дружно с цялото му имущество.

Като утвърден водач Мойсей наредил на евреите да честват първата Пасха в чест на освобождението си - да заколят пасхално агне, което да ядат с неквасен самун и горчиви треви в цялостна подготвеност за път, даже с пътнически тояги в ръцете.

Мойсей желал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан. Но получил заповед от Бога да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море.

Египтяните се разкаяли, че освободили евреите, се впуснали с войската си да ги гонят и върнат. Червеното море по превъзходен метод се раздвоило и дало опция на Божия народ да премине по дъното му като по изсъхнало. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова армия.

Тогава еврейският народ под управлението на Мойсей, Аарон и Мариам, в символ на признателност, изпял на Господа тая ария:

" Да възпея Господа, тъй като се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. Господ е моя мощ и моя популярност. Той ми стана избавление. Той е мой Бог, и ще го прославя; Бог на татко ми, и ще Го превъзнеса! " (Изх. 15:1-2).

По пътя за Синай с Божия помощ Мойсей направил горчивата вода при Мерра сладка за пиянство. В пустинята изпросил от Бога чудесна храна за народа - пъдпъдъци и манна. При Рафидим извел вода от една канара. По съвета на тъста си Йотор, който го посетил при Синай, сложил свои помощници при ръководството на народа. Тук точно той станал медиатор сред Бога и своя народ.

Господ постоянно му се явявал на планината Синай, дал му след четиридесетдневен пост Десетте заповеди и доста други наредби и закони.

Когато Израилевите колена, в негово неявяване, изпаднали в идолопоклонство, Бог ги заплашил с заличаване. Тогава Мойсей показал своето духовно великолепие, като споделил:

- Ако тях не простиш, тогава и мене заличи от книгата на живота!

При своето второ четиридесетдневно престояване на Синай Мойсей получил нови скрижали с Десетте заповеди, защото първите той счупил в припадък на заветен яд заради идолопоклонството на евреите. Когато се прибирал от планината, лицето му изпущало зари, тъй като приказвал с Бога. Като го гледали цялостен в светлина евреите се бояли да се приближат до него. Те не можели да гледат светещото му лице. Затова той трябвало да си постави було. И по-после той покривал лицето си, когато идвал от светилището, където беседвал с Бога.

През време на едногодишното престояване край планината Синай Мойсей наредил, по небесно напътствие, да построят скинията (подвижен храм), където бил подложен ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди. Тия славни 10 Божии заповеди имали силата да запазят еврейския народ в респект към същинския Бог, да го държат обособен от езическите нации и така да го подготвят да одобри идещия Спасител.

Като стигнали в Миавската низина, Мойсей произнесъл своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му орис. После сложил за своя заместител Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял обетованата земя, и умрял там на 120 години.

Гробът му останал незнаен за евреите.

По Божие ентусиазъм и признание при странстването из пустинята Мойсей написал първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, които са известни под името Моисеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.