Чуден празник е днес! Почитаме паметта на мъченик, видял чудесата при Христовата смърт
Св. Калистрат е живял през трети век. Родил се в гр. Картаген. От детска възраст бил учтив в християнската религия. Баща му и дядо му били християни. Неокора, един от неговите прародители, служил като боец в Йерусалим при Пилат Понтийски през време на Христовите премеждия. Той видял чудесата при Христовата гибел и повярвал в Господа. Бил образован във вярата и кръстен от апостолите. Като се върнал в къщи, Неокора донесъл измежду домашните си светата религия в Христа. Още от това време родът на Неокора бил християнски жанр, написа православие.бг.
Така след време и св. Калистрат бил роден, кръстен и учтив като християнин. Като възмъжал, станал боец. Той бил едниственият християнин в целия полк. Някои от бойците го виждали по какъв начин ставал нощно време и се молел на Бога. Споменавал името на Христа Спасителя. Те съобщили на военачалника Персентин, че той е християнин. А Персентин бил яростен гонител и изтезател на християните.
За да се увери, че Калистрат е в действителност християнин, Персентин му заповядал да принесе жертва на боговете. Калистрат уверено отказал да стори това.
Нанесен му бил нечовечен побой. После бил хвърлен в морето. Но Божията мощ го избавила от гибел. Два делфина го изнесли жив на брега. Той излязъл невердим от водата.
Като видели търпението на Калистрат при ужасния пердах и чудото, станало с него, 49 бойци повярвали в Христа Господа. Те били също грубо бити. След това хвърлени дружно с Калистрат в тюрма. Там св. Калистрат ги научил на вярата и ти укрепил духом. Като него и те показали огромно геройство при страданията. Господ посочил велика мощ над тях.
Като видял, че не може и при най-ужасни мъчения да склони св. Калистрат и другите 49 бойци да се откажат от вярата си в Спасителя, мъчителят разпоредил всички да бъдат избити в тъмницата.
Така петдесет бойци от полка в Картаген потърпевши за името Христово в 266 година По-късно била построена черква над техните свети мощи.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Житие и страдалчество на свети страдалец Калистрат и дружината му
Виждайки, че определеното Христово стадо от ден дневно се умножава, завистливият зложелател - дяволът, недоволен против него с огромна гняв, възнамерявайки да разпръсне и погуби всички словесни овце (Тоест рационалните същества - хората, които Христос охранява, както пастирът охранява овцете. Бел.ред.).
Като оръдия за тази цел той избрал нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан, които по своята свирепост се уподобили на безчовечните зверове. Той ги насъскал като хищни вълци против стадото Христово и посредством тях люто и без състрадание го разкъсал; тъй като вложил в сърцата им толкоз мощна гняв срещу християните, че тези царе, като отсрочили всички други грижи за царството си, използвали силите си единствено за това, да погубят до дъно всички християни. Те си вменили това свое желание и дело за по-голяма и по-висша заслуга, в сравнение с всички други велики царски каузи, славни победи и тържества над враговете си. По тази причина те изпратили по всички краища на земята шефове и мъчители, равни на тях или даже превъзхождащи ги със своята завист, с цел да принуждават на всички места християните да правят жертвоприношения на идолите, а непокорните да мъчат, убиват и погубват с разнообразни смъртни санкции. Когато тази заповед почнала да се извършва, мнозина от правилните и предани на Христа от цялото си сърце, като се украсили с страдалчески венци, минали от войнстващата Църква в тържествуващата Църква*, пеейки победна ария над враговете.
* Войнстваща Църква - това е Църквата, включваща в себе си живеещи на земята християни, а тържествуваща Църква е обществото от прославените вярващи, обитаващи на небето. Бел.ред.
Между многото други такива християни се явил и доблестният Христов боец Калистрат; и не самичък, а дружно с многочислената си тайфа минал той славния път на мъченичеството и като потъпкал врага, се явил пред спечелилия на света Христос, носейки върху себе си получените поради Него рани и приемайки почит за подвизите си.
Отечеството на този мъченик Христов бил Картаген (град в Северна Африка, бел.ред.); оттова той бил взет за военна работа и бил присъединен към полка на военачалника Персентин; в този полк едничък Калистрат сияел с благочестието си като звезда в тъмна нощ, защото всичките му приятели по оръжие били помрачени от тъмнината на идолопоклонството. Едничък той бил образован със светлината на светата религия, на която се научил от своя татко, който бил християнин; а татко му бил теоретичен на вярата от дядо му Неокор, който по време на доброволните премеждия на нашия Господ Иисус Христос бил в Иерусалим при Пилат Понтийски, в цифрата на бойците. Като видял всички станали по време на гибелта и възкресението на Господа чудеса, той повярвал в Него и като приел кръщение от апостолите, се върнал вкъщи си; тук той донесъл драгоценен бисер - вярата в Христа, с който обогатил своя наследник, бащата на Калистрат и всичките си домашни, предавайки им всичко, което видял с очите си и което чул от апостолите за Иисус Христос. Като получил в завещание от дядо си и от татко си духовното благосъстояние на вярата, което не трябва да се прахосва, свети Калистрат обогатявал с него, който можел, като скрито учел човешките души на знание на истината и ги обръщал към Бога. По тази причина другарите му почнали да го подозират и деликатно го следили, с цел да се убедят дали е християнин.
Когато той се намирал в Рим* дружно с военачалника си, християнското му благочестие било разкрито по следния метод.
* Тук се има предвид град Византион (бъдещия Константинопол), който, откакто станал източна столица на Римската империя, почнал да се назовава Новия Рим. В остарелия Рим свети Калистрат не бил уважаван като светец. Освен това упоменатият тук Рим, както се вижда по-долу, бил ситуиран на самия бряг на морето, до момента в който остарелият Рим се намирал надалеч от морето.
Блаженият имал бит всяка нощ да става за молитва и дълго да се моли скрито. Веднъж, когато той станал съгласно обичая си и се молел, някои от спящите към него бойци, като се събудили, го забелязали; те чули, че той постоянно приканва името на Иисуса Христа и се убедили, че той е същински християнин. Като избрали подобаващ миг, те съобщили на военачалника Персентин. А военачалникът, като повикал Калистрат, го попитал:
- Калистрате, истина ли е това, което приказват за теб твоите приятели?
Светецът дал отговор:
- Не зная какво биха могли да кажат за мен, защото не знам да съм направил някаква неприятна постъпка.
Когато Персентин заповядал на бойците да приказват, без да крият нищо, бойците споделили на военачалника:
- Господарю, заповядай му единствено да принесе жертва на боговете и незабавно ще узнаеш мислите и вярата му.
Военачалникът заповядал на свети Калистрат да принесе жертва на боговете и да им се поклони, а той отвърнал:
- Не съм се научил да придавам жертви на доста богове, а единствено на Единия същински и жив Бог, Който е извикал всичко от несъществуване към съществуване и е основал индивида от пръст; а почитаните от вас богове, които са сътворени от човешки ръце, аз назовавам не богове, а бесове, както съм разбрал това от Свещеното Писание, което споделя: " всички богове на народите са идоли " (Пс. 95:5. На църковнославянски: " всички богове на езичниците са бесове ", бел.ред.) и " техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце " (Пс. 113:12). От Писанието съм се научил също да познавам живеещия на небесата Бог, да Му придавам жертва на хвала и да въздавам клетви на Всевишния. И по този начин, в това ли ме упрекват тези хора, че уважавам Единия същински Бог, а не многото лъжливи богове? Те би трябвало да донесат за мен единствено при положение, че узнаят, че неприятно извършвам воинските си отговорности, че съм нерешителен и съм избягал от лицето на враговете; ето за такива действия те биха могли да приказват пред теб срещу мен и такива донесения би ти приличало да слушаш на теб, воеводо. След като знаеш, че в нищо сходно не съм отговорен, за какво слушаш клеветниците и ме водиш на съд единствено поради това, че учението на вярата, което последвам, не е според с вашето?
В отговор на тези думи военачалникът споделил с яд:
- Сега не е време за ораторско празнословие, а е време за тежки страдания и люти санкции, които ти скоро ще приемеш, в случай че не ми се покориш и не принесеш жертви на боговете, на които се покланя и самият император. Нима не знаеш какъв брой съм нечовечен и че имам мощ още преди мъченията да уплаша всекиго единствено с взор и с глас?
А свети Калистрат дал отговор:
- Дори и яростта ти, и скърцането ти със зъби да предизвикват боязън, този боязън е единствено краткотраен, само че има и безконечен боязън и скърцане със зъби, и най-вече от всичко се багра да не изпадна в него; даже и мисълта за него ме ужасява.
Като не бил в положение да сдържа яростта си, военачалникът заповядал да прострат светеца на земята и да го бият; а той през време на дългото мъчение не посочил минимум неспокойствие, само че се обърнал към Бога, казвайки: " Клех се да вардя справедливите Твои ориси, и ще ги извърша " (Пс. 118:106). И още: останах без сили, Господи, " оживи ме по Твоето слово " (Пс. 118:107) и не допускай този греховен човек да се поругае над мен; укрепи ме, Господи, да понеса тези мъчения, като подадеш мощ на моето смирено и немощно тяло и възбудиш в мен дух на геройство.
Виждайки кръвта, която струяла като бързей от раните на мъченика, военачалникът заповядал да го освободят от тъгите и му споделил:
- Калистрате, това е единствено начало на наказванията за твоето непослушание; по тази причина ти давам един добър съвет: извърши заповедта ми, с цел да се избавиш от по-големи страдания. Ако не се покориш, заклевам се в боговете, ръцете на мъчителите ще раздерат тялото ти на части и кучета ще лижат кръвта ти, а лъвове ще изядат плътта ти; по този начин ти ще загинеш от страшна гибел.
Но мъжественият Калистрат дал отговор:
- Надявам се на мощния Бог, на живия Бог, че Той ще ме избави от устата на лъва и ще спаси " от псета самотната ми душа " (Пс. 21:21), която едничка измежду всички тези бойци познава същинския Бог, от Когото чакам, че с изключение на моята душа Той ще вземе при Себе Си и доста други души, като ги удостои да познаят пресвятото Му име*!
* Да се познае Божието име означава да се познаят Божествените свойства и съвършенства, разкриващи се в ръководството на света и в живота на индивида. Бел.ред.
Още по-разгневен от тези думи, военачалникът заповядал да съблекат свети Калистрат гол и да го влачат по остри счупени керемиди, разхвърляни по земята, причинявайки с това още по-силна болежка на израненото му тяло. А когато светецът изтърпял и тези страдания, мъчителят заповядал да наливат с фуния вода в устата му като в кожен мех. По време на това изтезание военачалникът споделил на светеца:
- Калистрате, в случай че не принесеш жертви на боговете, незабавно ще те хвърля в морето; тъй като се притеснявам да не би да прелъстиш и други бойци, в случай че скоро не те предам на гибел.
- О, велики беззаконнико - отвърнал мъченикът, - ти се грижиш да не намалее стадото, намиращо се под властта на твоя татко, дявола, а аз се уповавам на Бога, че ще придобия това стадо за моя Христос, ще го утвърдя в същинската религия и ще издигна църква* на моя Господ Бог в центъра на този град.
* Тоест храм, в който мъчениците бойци ще бъдат почитани. Бел.ред.
Като се разпалил от гняв, военачалникът споделил:
- Нечестиви и окаяни дребосъче, гибелта към този момент виси над главата ти, а ти мислиш да строиш черква и да обръщаш мнозина към твоя Бог!
Като споделил това, военачалникът незабавно заповядал да донесат един кожен чувал, да завържат в него мъченика и да го хвърлят в морските дълбини, а самият той се изправил на брега, желаейки да види гибелта на светеца. Но по Божия воля чувалът, в който се намирал свети Килистрат, молещ се като Иона в утробата на кита, бил отвеян от водното течение до един изострен морски камък и се раздрал, а два делфина поели свети Калистрат и безшумно го изнесли на брега. Мъченикът с забавление пеел: " влязох в дълбочината на водите " (Пс. 68:3), само че водната стихия не ме потопи и не се уморих от молитвените си въздишки към Теб, Господи; Ти скоро чу молитвата ми и отлично ме избави от неразкъсваемите връзки и от морските дълбини, когато към този момент нямаше никаква вяра за това: " Ти... сне от мене вретището* и ме препаса с забавление " (Облече ме в дреха на наслада. Пс. 29:12, бел.ред.).
* Вретище - вехта и груба дреха, която античните евреи обличали в дни на постигащи ги бедствия.
Докато светецът пеел това с щастлив глас, мнозина от бойците се удивлявали и някои от тях паднали на колене пред нозете на светеца, молейки го да ги избави от бесовската сексапил и да ги заведе при своя Бог Христос. Тези бойци били четиридесет и девет и всички те казвали:
- Ние разбрахме, че твоят Бог е популярен и същински, тъй като Той те избави по превъзходен метод от морската недра.
А блаженият страдалец споделил:
- Моят Господ Иисус Христос няма да изгони идващите при Него, тъй като споделя: " Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя " (Мат. 11:28).
Като произнесъл тези слова, той прострял ръцете си към небето и като повдигнал очите си, се помолил по този начин:
- Господи, Който живееш във висините и гледаш на смирените! Погледни към това малко Твое стадо, запази го от всякакво зло и го резервира невредимо от забележимия звяр - мъчителя Персентин, и от невидимия - дявола, тъй като Ти Единствен си прославян завинаги.
Като видял станалото, военачалникът се удивил и споделил:
- Кълна се в пресветлото слънце*, този човек има велика магьосническа мощ, тъй като излезе незасегнат от морето и според обещанието си прелъсти с магия моите бойци.
* Езичниците почитали слънцето за господ, наричайки го Аполон.
В същото време той споделил на светеца:
- Скоро ще унищожа твоето магьосничество, Калистрате, и ти ще узнаеш кой е Персентин, служителят на великите богове, и Кой е Разпнатият, Когото почиташ и на Когото на вятъра се уповаваш.
След това той седнал на съдийското място и заповядал мощно да бият всички повярвали в Христа бойци и да счупят ставите им. Подложени на мъчение, тези бойци споделили като че с едни уста:
- Господи Иисусе Христе, бъди асистент на рабите Си и ни дай мощ да изтърпим до дъно, тъй като поради Теб тръгнахме на това страдалчество. Запази нашия преподавател и овчар Калистрат, та още повече да се научим от него да изповядваме Теб, Единия Бог, тъй като в този момент пред Теб сме, Господи, като овце на заколение.
А когато яростта на Персентин малко поутихнала, той наредил да прекратят изтезанията и да отведат мъчениците в тюрма, до момента в който измисли какво да прави с тях; тъй като значително го опечалило това, че отрядът му намалял на петнадесет бойци.
Когато те били хвърлени зедно със свети Калистрат в тъмницата, почнали да се учат най-подробно от него на Богопознание; тъй като светецът, като отворил уста, им разяснил всичко, започвайки от сътворяването на света и закононарушението, осъществено от първите хора в парадайса, и завършвайки с Христовото олицетворение, доброволни премеждия и възкресение. Той ги известил за съда, за душата, за бъдещия живот, за въздаянието на праведните и за наказването на неверните в пъкъла и като им разяснил всички свети секрети на вярата, той ги укрепил за мъченическия героизъм.
На идващия ден военачалникът, заобиколен от голям брой бойци, седнал на съдийското място, заповядал да доведат от тъмницата свети Калистрат и дружината му и се обърнал към него със следните думи:
- Кажи ми, Калистрате! Ще принесете ли жертва на боговете, с цел да се освободите от тежките страдания, или ще останете в предходното си твърдоглавие?
А свети Калистрат рекъл:
- За себе си давам отговор, че до гибелта си няма да отстъпя от моя Господ; а те дано сами да кажат за себе си; попитай ги и ще чуеш какво ще ти кажат.
Тогава военачалникът им споделил:
- Вие, прелъстените, какво ще кажете?
Те дали отговор:
- Ние сме християни, изповядваме Единия Бог, основал небето и земята, и имаме вяра в Него, в Единородния Му Син, Господ Иисус Христос, и в Светия Дух, както ни научи нашият добър преподавател Калистрат.
Когато светиите единогласно споделили това, военачалникът заповядал да ги бият грубо един по един. После наредил, откакто им вържат ръцете и нозете, да ги хвърлят във вира, който се намирал в близост.
Преди да бъде изпълнена тази заповед, свети Калистрат се помолил на Бога, казвайки:
- Господи, Който живееш във висините и гледаш на смирените, обърни милостивите Си очи към това Твое малко стадо и благоволи да го умиеш в тези води като в купел за ново раждане и осиновяване* посредством слизането на Светия Твой Дух, с цел да могат те, откакто умият всички скверноти на ветхия човек (виж Кол. 3:9), да станат причастници на наследството (Кол. 1:12) на тези, които от античност са Ти угодили.
* Тук се има поради светото Кръщение, което в древността се правило в особени купели или къпални, наречени баптистерии. При светото Кръщение човек се ражда за нов, свят живот, и става Божие чадо.
А когато мъчениците били вързани и хвърлени във водата, връзките им незабавно се развързали и те стояли във водата със светли лица, радвайки се на своето кръщение. И в същото време се появил един прелестен венец, който се спуснал над тях от небето и бил чут глас, който споделил:
- Бъди неустрашим, Калистрате, със стадото си и иди да починеш с тях във безконечните обители.
Веднага след тези думи станало мощно земетресение, от което паднал и се разсипал на прахуляк стоящият в близост истукан на някакъв непристоен езически господ. Като видели това, 100 тридесет и пет други бойци, които чули пристигналия към свети Калистрат глас от небето, повярвали в нашия Господ. Боейки се от мълва и безредици в полка, военачалникът не им споделил нищо; а първите четиридесет и девет бойци дружно с него наредил още веднъж да бъдат хвърлени в тъмницата. Там свети Калистрат споделил на дружината си:
- Ето, братя, по Христовата берекет вие се сподобихте със свето Кръщение, за което би трябвало почтено да благодарите на Бога; и по този начин, да станем и да Му се помолим!
Когато всички станали и повдигнали ръце и очи към небето, светият се помолил със следните думи:
- Господи Боже, Който искаш " да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината " (1Тим. 2:4) и Който си изтръгнал това стадо от устата на лъва и Си го призовал към постоянно избавление! Сподоби ни да умрем в светата религия в Теб, нашия Бог, и дай ни да се явим непорочни и чисти пред святото Ти лице и да се поклоним на Теб, благословения во веки.
Заедно със свети Калистрат се молели старателно и всички свети мъченици. Когато настъпила нощта, по заповед на мъчителя бойци с извадени мечове влезнали в тъмницата и ги посекли*. Така свети Калистрат се подвизавал доблестно с дружината си, борейки се даже до кръв за своя Господ (Евр. 12:4 - " В битката си срещу прегрешението още не сте се противили до кръв ", бел.ред.).
* Свети Калистрат и дружината му потърпевши към 304 година.
Светите им мощи били събрани и заровени с респект от тези 100 тридесет и пет бойци, които повярвали в Христа; а по-късно от същите бойци била съградена и черква над светите им мощи. Така се сбъднали думите, които свети Калистрат споделил на Персентин: " В центъра на този град ще издигна черква ", макар че тя била съградена не през време на живота му, а след мъченическата му смърт; и в нея се прославяло името на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото и от нас да бъде популярност във безконечни епохи. Амин.
Така след време и св. Калистрат бил роден, кръстен и учтив като християнин. Като възмъжал, станал боец. Той бил едниственият християнин в целия полк. Някои от бойците го виждали по какъв начин ставал нощно време и се молел на Бога. Споменавал името на Христа Спасителя. Те съобщили на военачалника Персентин, че той е християнин. А Персентин бил яростен гонител и изтезател на християните.
За да се увери, че Калистрат е в действителност християнин, Персентин му заповядал да принесе жертва на боговете. Калистрат уверено отказал да стори това.
Нанесен му бил нечовечен побой. После бил хвърлен в морето. Но Божията мощ го избавила от гибел. Два делфина го изнесли жив на брега. Той излязъл невердим от водата.
Като видели търпението на Калистрат при ужасния пердах и чудото, станало с него, 49 бойци повярвали в Христа Господа. Те били също грубо бити. След това хвърлени дружно с Калистрат в тюрма. Там св. Калистрат ги научил на вярата и ти укрепил духом. Като него и те показали огромно геройство при страданията. Господ посочил велика мощ над тях.
Като видял, че не може и при най-ужасни мъчения да склони св. Калистрат и другите 49 бойци да се откажат от вярата си в Спасителя, мъчителят разпоредил всички да бъдат избити в тъмницата.
Така петдесет бойци от полка в Картаген потърпевши за името Христово в 266 година По-късно била построена черква над техните свети мощи.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Житие и страдалчество на свети страдалец Калистрат и дружината му
Виждайки, че определеното Христово стадо от ден дневно се умножава, завистливият зложелател - дяволът, недоволен против него с огромна гняв, възнамерявайки да разпръсне и погуби всички словесни овце (Тоест рационалните същества - хората, които Христос охранява, както пастирът охранява овцете. Бел.ред.).
Като оръдия за тази цел той избрал нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан, които по своята свирепост се уподобили на безчовечните зверове. Той ги насъскал като хищни вълци против стадото Христово и посредством тях люто и без състрадание го разкъсал; тъй като вложил в сърцата им толкоз мощна гняв срещу християните, че тези царе, като отсрочили всички други грижи за царството си, използвали силите си единствено за това, да погубят до дъно всички християни. Те си вменили това свое желание и дело за по-голяма и по-висша заслуга, в сравнение с всички други велики царски каузи, славни победи и тържества над враговете си. По тази причина те изпратили по всички краища на земята шефове и мъчители, равни на тях или даже превъзхождащи ги със своята завист, с цел да принуждават на всички места християните да правят жертвоприношения на идолите, а непокорните да мъчат, убиват и погубват с разнообразни смъртни санкции. Когато тази заповед почнала да се извършва, мнозина от правилните и предани на Христа от цялото си сърце, като се украсили с страдалчески венци, минали от войнстващата Църква в тържествуващата Църква*, пеейки победна ария над враговете.
* Войнстваща Църква - това е Църквата, включваща в себе си живеещи на земята християни, а тържествуваща Църква е обществото от прославените вярващи, обитаващи на небето. Бел.ред.
Между многото други такива християни се явил и доблестният Христов боец Калистрат; и не самичък, а дружно с многочислената си тайфа минал той славния път на мъченичеството и като потъпкал врага, се явил пред спечелилия на света Христос, носейки върху себе си получените поради Него рани и приемайки почит за подвизите си.
Отечеството на този мъченик Христов бил Картаген (град в Северна Африка, бел.ред.); оттова той бил взет за военна работа и бил присъединен към полка на военачалника Персентин; в този полк едничък Калистрат сияел с благочестието си като звезда в тъмна нощ, защото всичките му приятели по оръжие били помрачени от тъмнината на идолопоклонството. Едничък той бил образован със светлината на светата религия, на която се научил от своя татко, който бил християнин; а татко му бил теоретичен на вярата от дядо му Неокор, който по време на доброволните премеждия на нашия Господ Иисус Христос бил в Иерусалим при Пилат Понтийски, в цифрата на бойците. Като видял всички станали по време на гибелта и възкресението на Господа чудеса, той повярвал в Него и като приел кръщение от апостолите, се върнал вкъщи си; тук той донесъл драгоценен бисер - вярата в Христа, с който обогатил своя наследник, бащата на Калистрат и всичките си домашни, предавайки им всичко, което видял с очите си и което чул от апостолите за Иисус Христос. Като получил в завещание от дядо си и от татко си духовното благосъстояние на вярата, което не трябва да се прахосва, свети Калистрат обогатявал с него, който можел, като скрито учел човешките души на знание на истината и ги обръщал към Бога. По тази причина другарите му почнали да го подозират и деликатно го следили, с цел да се убедят дали е християнин.
Когато той се намирал в Рим* дружно с военачалника си, християнското му благочестие било разкрито по следния метод.
* Тук се има предвид град Византион (бъдещия Константинопол), който, откакто станал източна столица на Римската империя, почнал да се назовава Новия Рим. В остарелия Рим свети Калистрат не бил уважаван като светец. Освен това упоменатият тук Рим, както се вижда по-долу, бил ситуиран на самия бряг на морето, до момента в който остарелият Рим се намирал надалеч от морето.
Блаженият имал бит всяка нощ да става за молитва и дълго да се моли скрито. Веднъж, когато той станал съгласно обичая си и се молел, някои от спящите към него бойци, като се събудили, го забелязали; те чули, че той постоянно приканва името на Иисуса Христа и се убедили, че той е същински християнин. Като избрали подобаващ миг, те съобщили на военачалника Персентин. А военачалникът, като повикал Калистрат, го попитал:
- Калистрате, истина ли е това, което приказват за теб твоите приятели?
Светецът дал отговор:
- Не зная какво биха могли да кажат за мен, защото не знам да съм направил някаква неприятна постъпка.
Когато Персентин заповядал на бойците да приказват, без да крият нищо, бойците споделили на военачалника:
- Господарю, заповядай му единствено да принесе жертва на боговете и незабавно ще узнаеш мислите и вярата му.
Военачалникът заповядал на свети Калистрат да принесе жертва на боговете и да им се поклони, а той отвърнал:
- Не съм се научил да придавам жертви на доста богове, а единствено на Единия същински и жив Бог, Който е извикал всичко от несъществуване към съществуване и е основал индивида от пръст; а почитаните от вас богове, които са сътворени от човешки ръце, аз назовавам не богове, а бесове, както съм разбрал това от Свещеното Писание, което споделя: " всички богове на народите са идоли " (Пс. 95:5. На църковнославянски: " всички богове на езичниците са бесове ", бел.ред.) и " техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце " (Пс. 113:12). От Писанието съм се научил също да познавам живеещия на небесата Бог, да Му придавам жертва на хвала и да въздавам клетви на Всевишния. И по този начин, в това ли ме упрекват тези хора, че уважавам Единия същински Бог, а не многото лъжливи богове? Те би трябвало да донесат за мен единствено при положение, че узнаят, че неприятно извършвам воинските си отговорности, че съм нерешителен и съм избягал от лицето на враговете; ето за такива действия те биха могли да приказват пред теб срещу мен и такива донесения би ти приличало да слушаш на теб, воеводо. След като знаеш, че в нищо сходно не съм отговорен, за какво слушаш клеветниците и ме водиш на съд единствено поради това, че учението на вярата, което последвам, не е според с вашето?
В отговор на тези думи военачалникът споделил с яд:
- Сега не е време за ораторско празнословие, а е време за тежки страдания и люти санкции, които ти скоро ще приемеш, в случай че не ми се покориш и не принесеш жертви на боговете, на които се покланя и самият император. Нима не знаеш какъв брой съм нечовечен и че имам мощ още преди мъченията да уплаша всекиго единствено с взор и с глас?
А свети Калистрат дал отговор:
- Дори и яростта ти, и скърцането ти със зъби да предизвикват боязън, този боязън е единствено краткотраен, само че има и безконечен боязън и скърцане със зъби, и най-вече от всичко се багра да не изпадна в него; даже и мисълта за него ме ужасява.
Като не бил в положение да сдържа яростта си, военачалникът заповядал да прострат светеца на земята и да го бият; а той през време на дългото мъчение не посочил минимум неспокойствие, само че се обърнал към Бога, казвайки: " Клех се да вардя справедливите Твои ориси, и ще ги извърша " (Пс. 118:106). И още: останах без сили, Господи, " оживи ме по Твоето слово " (Пс. 118:107) и не допускай този греховен човек да се поругае над мен; укрепи ме, Господи, да понеса тези мъчения, като подадеш мощ на моето смирено и немощно тяло и възбудиш в мен дух на геройство.
Виждайки кръвта, която струяла като бързей от раните на мъченика, военачалникът заповядал да го освободят от тъгите и му споделил:
- Калистрате, това е единствено начало на наказванията за твоето непослушание; по тази причина ти давам един добър съвет: извърши заповедта ми, с цел да се избавиш от по-големи страдания. Ако не се покориш, заклевам се в боговете, ръцете на мъчителите ще раздерат тялото ти на части и кучета ще лижат кръвта ти, а лъвове ще изядат плътта ти; по този начин ти ще загинеш от страшна гибел.
Но мъжественият Калистрат дал отговор:
- Надявам се на мощния Бог, на живия Бог, че Той ще ме избави от устата на лъва и ще спаси " от псета самотната ми душа " (Пс. 21:21), която едничка измежду всички тези бойци познава същинския Бог, от Когото чакам, че с изключение на моята душа Той ще вземе при Себе Си и доста други души, като ги удостои да познаят пресвятото Му име*!
* Да се познае Божието име означава да се познаят Божествените свойства и съвършенства, разкриващи се в ръководството на света и в живота на индивида. Бел.ред.
Още по-разгневен от тези думи, военачалникът заповядал да съблекат свети Калистрат гол и да го влачат по остри счупени керемиди, разхвърляни по земята, причинявайки с това още по-силна болежка на израненото му тяло. А когато светецът изтърпял и тези страдания, мъчителят заповядал да наливат с фуния вода в устата му като в кожен мех. По време на това изтезание военачалникът споделил на светеца:
- Калистрате, в случай че не принесеш жертви на боговете, незабавно ще те хвърля в морето; тъй като се притеснявам да не би да прелъстиш и други бойци, в случай че скоро не те предам на гибел.
- О, велики беззаконнико - отвърнал мъченикът, - ти се грижиш да не намалее стадото, намиращо се под властта на твоя татко, дявола, а аз се уповавам на Бога, че ще придобия това стадо за моя Христос, ще го утвърдя в същинската религия и ще издигна църква* на моя Господ Бог в центъра на този град.
* Тоест храм, в който мъчениците бойци ще бъдат почитани. Бел.ред.
Като се разпалил от гняв, военачалникът споделил:
- Нечестиви и окаяни дребосъче, гибелта към този момент виси над главата ти, а ти мислиш да строиш черква и да обръщаш мнозина към твоя Бог!
Като споделил това, военачалникът незабавно заповядал да донесат един кожен чувал, да завържат в него мъченика и да го хвърлят в морските дълбини, а самият той се изправил на брега, желаейки да види гибелта на светеца. Но по Божия воля чувалът, в който се намирал свети Килистрат, молещ се като Иона в утробата на кита, бил отвеян от водното течение до един изострен морски камък и се раздрал, а два делфина поели свети Калистрат и безшумно го изнесли на брега. Мъченикът с забавление пеел: " влязох в дълбочината на водите " (Пс. 68:3), само че водната стихия не ме потопи и не се уморих от молитвените си въздишки към Теб, Господи; Ти скоро чу молитвата ми и отлично ме избави от неразкъсваемите връзки и от морските дълбини, когато към този момент нямаше никаква вяра за това: " Ти... сне от мене вретището* и ме препаса с забавление " (Облече ме в дреха на наслада. Пс. 29:12, бел.ред.).
* Вретище - вехта и груба дреха, която античните евреи обличали в дни на постигащи ги бедствия.
Докато светецът пеел това с щастлив глас, мнозина от бойците се удивлявали и някои от тях паднали на колене пред нозете на светеца, молейки го да ги избави от бесовската сексапил и да ги заведе при своя Бог Христос. Тези бойци били четиридесет и девет и всички те казвали:
- Ние разбрахме, че твоят Бог е популярен и същински, тъй като Той те избави по превъзходен метод от морската недра.
А блаженият страдалец споделил:
- Моят Господ Иисус Христос няма да изгони идващите при Него, тъй като споделя: " Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя " (Мат. 11:28).
Като произнесъл тези слова, той прострял ръцете си към небето и като повдигнал очите си, се помолил по този начин:
- Господи, Който живееш във висините и гледаш на смирените! Погледни към това малко Твое стадо, запази го от всякакво зло и го резервира невредимо от забележимия звяр - мъчителя Персентин, и от невидимия - дявола, тъй като Ти Единствен си прославян завинаги.
Като видял станалото, военачалникът се удивил и споделил:
- Кълна се в пресветлото слънце*, този човек има велика магьосническа мощ, тъй като излезе незасегнат от морето и според обещанието си прелъсти с магия моите бойци.
* Езичниците почитали слънцето за господ, наричайки го Аполон.
В същото време той споделил на светеца:
- Скоро ще унищожа твоето магьосничество, Калистрате, и ти ще узнаеш кой е Персентин, служителят на великите богове, и Кой е Разпнатият, Когото почиташ и на Когото на вятъра се уповаваш.
След това той седнал на съдийското място и заповядал мощно да бият всички повярвали в Христа бойци и да счупят ставите им. Подложени на мъчение, тези бойци споделили като че с едни уста:
- Господи Иисусе Христе, бъди асистент на рабите Си и ни дай мощ да изтърпим до дъно, тъй като поради Теб тръгнахме на това страдалчество. Запази нашия преподавател и овчар Калистрат, та още повече да се научим от него да изповядваме Теб, Единия Бог, тъй като в този момент пред Теб сме, Господи, като овце на заколение.
А когато яростта на Персентин малко поутихнала, той наредил да прекратят изтезанията и да отведат мъчениците в тюрма, до момента в който измисли какво да прави с тях; тъй като значително го опечалило това, че отрядът му намалял на петнадесет бойци.
Когато те били хвърлени зедно със свети Калистрат в тъмницата, почнали да се учат най-подробно от него на Богопознание; тъй като светецът, като отворил уста, им разяснил всичко, започвайки от сътворяването на света и закононарушението, осъществено от първите хора в парадайса, и завършвайки с Христовото олицетворение, доброволни премеждия и възкресение. Той ги известил за съда, за душата, за бъдещия живот, за въздаянието на праведните и за наказването на неверните в пъкъла и като им разяснил всички свети секрети на вярата, той ги укрепил за мъченическия героизъм.
На идващия ден военачалникът, заобиколен от голям брой бойци, седнал на съдийското място, заповядал да доведат от тъмницата свети Калистрат и дружината му и се обърнал към него със следните думи:
- Кажи ми, Калистрате! Ще принесете ли жертва на боговете, с цел да се освободите от тежките страдания, или ще останете в предходното си твърдоглавие?
А свети Калистрат рекъл:
- За себе си давам отговор, че до гибелта си няма да отстъпя от моя Господ; а те дано сами да кажат за себе си; попитай ги и ще чуеш какво ще ти кажат.
Тогава военачалникът им споделил:
- Вие, прелъстените, какво ще кажете?
Те дали отговор:
- Ние сме християни, изповядваме Единия Бог, основал небето и земята, и имаме вяра в Него, в Единородния Му Син, Господ Иисус Христос, и в Светия Дух, както ни научи нашият добър преподавател Калистрат.
Когато светиите единогласно споделили това, военачалникът заповядал да ги бият грубо един по един. После наредил, откакто им вържат ръцете и нозете, да ги хвърлят във вира, който се намирал в близост.
Преди да бъде изпълнена тази заповед, свети Калистрат се помолил на Бога, казвайки:
- Господи, Който живееш във висините и гледаш на смирените, обърни милостивите Си очи към това Твое малко стадо и благоволи да го умиеш в тези води като в купел за ново раждане и осиновяване* посредством слизането на Светия Твой Дух, с цел да могат те, откакто умият всички скверноти на ветхия човек (виж Кол. 3:9), да станат причастници на наследството (Кол. 1:12) на тези, които от античност са Ти угодили.
* Тук се има поради светото Кръщение, което в древността се правило в особени купели или къпални, наречени баптистерии. При светото Кръщение човек се ражда за нов, свят живот, и става Божие чадо.
А когато мъчениците били вързани и хвърлени във водата, връзките им незабавно се развързали и те стояли във водата със светли лица, радвайки се на своето кръщение. И в същото време се появил един прелестен венец, който се спуснал над тях от небето и бил чут глас, който споделил:
- Бъди неустрашим, Калистрате, със стадото си и иди да починеш с тях във безконечните обители.
Веднага след тези думи станало мощно земетресение, от което паднал и се разсипал на прахуляк стоящият в близост истукан на някакъв непристоен езически господ. Като видели това, 100 тридесет и пет други бойци, които чули пристигналия към свети Калистрат глас от небето, повярвали в нашия Господ. Боейки се от мълва и безредици в полка, военачалникът не им споделил нищо; а първите четиридесет и девет бойци дружно с него наредил още веднъж да бъдат хвърлени в тъмницата. Там свети Калистрат споделил на дружината си:
- Ето, братя, по Христовата берекет вие се сподобихте със свето Кръщение, за което би трябвало почтено да благодарите на Бога; и по този начин, да станем и да Му се помолим!
Когато всички станали и повдигнали ръце и очи към небето, светият се помолил със следните думи:
- Господи Боже, Който искаш " да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината " (1Тим. 2:4) и Който си изтръгнал това стадо от устата на лъва и Си го призовал към постоянно избавление! Сподоби ни да умрем в светата религия в Теб, нашия Бог, и дай ни да се явим непорочни и чисти пред святото Ти лице и да се поклоним на Теб, благословения во веки.
Заедно със свети Калистрат се молели старателно и всички свети мъченици. Когато настъпила нощта, по заповед на мъчителя бойци с извадени мечове влезнали в тъмницата и ги посекли*. Така свети Калистрат се подвизавал доблестно с дружината си, борейки се даже до кръв за своя Господ (Евр. 12:4 - " В битката си срещу прегрешението още не сте се противили до кръв ", бел.ред.).
* Свети Калистрат и дружината му потърпевши към 304 година.
Светите им мощи били събрани и заровени с респект от тези 100 тридесет и пет бойци, които повярвали в Христа; а по-късно от същите бойци била съградена и черква над светите им мощи. Така се сбъднали думите, които свети Калистрат споделил на Персентин: " В центъра на този град ще издигна черква ", макар че тя била съградена не през време на живота му, а след мъченическата му смърт; и в нея се прославяло името на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото и от нас да бъде популярност във безконечни епохи. Амин.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ