Св. Григорий I Велики, Двоеслов, папа Римски
Св. Григорий се родил към 540 година в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна линия на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската черква към лика на светиите. Неговата родственица Тарсила пред гибелта си. видяла Самия Христос, който я викал към безконечен живот.
Добрите образци и директиви подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки изцяло да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската работа, в която към този момент достигнал значим ранг – префект (управител) на Рим. Той постъпил в манастира " Св. деятел Андрей Първозвани ", с негови средства издигнат. Всичкия си парцел Григорий използвал За подкрепяне на бедните и за изграждане на манастири в всякакви области на Италия.
А самият той живеел в беднотия, спазвал строго самоограничение и пребъдвал в непрекъсната молитва. Но не му било съдено дълго да продължава тоя метод на живот. Високите му достолепия привлекли всеобщото внимание и той бил пратен в Цариград с високо и отговорно предписание – да уреди значими църковни каузи.
След гибелта на папа Пелагий единомислещо бил определен Григорий в 590 година за негов правоприемник. Дълго Григорий се отказвал от тоя най-голям пост в Църквата, писал и на император Маврикий да не утвърждава този избор; скрито се отдалечавал от Рим и се криел в градовете; само че убежището му, по особена божествена личба, било намерено и той бил заставен да одобри първосветителския ранг.
Папа Григорий бил напълно предаден на Божията работа и на грижите за богатството на поверените нему души. Изпълнен със примирение и пламенна обич към Бога и близък, той гледал на властта като на мъчно служение и постоянно скърбял, че грижите за служебните работи го отвличат от духовно-съзерцателния живот. Като приел властта, светителят изпълнявал с старание и неотстъпчивост всички свързани с нея отговорности.
Обстоятелствата през това време претендирали от него непрекъсната активност. Лангобардите непрестанно опустошавали римските области, в които няколко пъти свирепствували апетит и заразни заболявания. Сред тия бедствия св. Григорий с неуморно старание и отеческа обич се грижел за своето паство. Скромните му приходи били използвани за подкрепяне на нуждаещите се; проповедите му ободрявали душите на бедствуващите; увещанията укротявали яростта на враговете.
Но основна грижа на св. Григорий било разпространяването на вярата и обяснението на словото Божие. В всякакви области на Италия имало тогава още доста езичници, а мнозина от вярващите били увлечени от арианското лъжеучение. Св. Григорий се трудил неуморно да просвещава душите със светлината на истината и Бог благословил трудовете му. Покръстването на доста езичници и укрепването на християнската религия в Британия (Англия) са неотлъчно свързани с името на папа Григорий, който поради огромните си заслуги е наименуван Велики.
Св. Григорий от дребен бил със едва здраве, само че това не му пречело непрекъснато да работи. Той написал доста книги: интерпретации на някои места от Св. Писание, молебствия, беседи и разговори за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наименуван Двоеслов (от гръцки Диалогос – Събеседник). Св. Григорий написал чудното житие на своя съвременник и преподавател преподобни Бенедикт Нурсийски. Нему се приписва и окончателното сформиране на литургията на преждеосветените Дарове, която до негово време се правила по устно поверие. Св. Григорий бил извънредно доброжелателен към нещастниците. Той на първо число всеки месец раздавал помощи, като посещавал заболели и бедняци, прислужвайки самичък с най-голямо примирение. По тоя случай се запазило за него прочувствено поверие.
Веднъж, когато той бил още духовник в манастира " св. Андрей Първозвани ", при него се явил един човек, който със сълзи му разказал, че бил собственик на транспортен съд и в стихия изгубил кораба си с всичката своя и непозната стока. Григорий, като го изслушал, дал му шест златни монети. След един час просителят отново пристигнал при него. " Съжали се над мене, рабе Божий! – споделил му той. – Ти ми даде малко, а аз изгубих доста. " Григорий му дал още шест жълтици. Но тоя човек пристигнал и трети път, казвайки: " Имам огромен дълг, помогни ми! "
Григорий нямал повече пари, само че дал на нещастния едно сребърно ястие. Няколко време по-късно св. Григорий, бидейки към този момент папа, заповядал един път – съгласно обичая си – да подготвят вкъщи му обед за дванадесет небогати странници. За свое удивление той видял, че на трапезата седят не дванадесет, а тринадесет души. Казал това на домакина, само че този го уверявал, че обядват единствено дванадесет индивида. Тринадесетият бил незабележим за всички, с изключение на за Григорий.
Подир обеда св. Григорий, като изпратил всички, пристигнал при тоя, който единствено той видял, и го попитал за името. " Защо питаш за името ми? – дал отговор той. – То е чудно! " Св. Григорий настоял и разбрал, че това бил неговият ангел пазител, който един път под типа на просек изпитал неговото състрадание и от този момент бил при него неразделно, пазейки живота му. Св. Григорий паднал на колене и благодарил на Господа.
Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската черква 14 години и починал на 12 март 604 г.
Добрите образци и директиви подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки изцяло да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската работа, в която към този момент достигнал значим ранг – префект (управител) на Рим. Той постъпил в манастира " Св. деятел Андрей Първозвани ", с негови средства издигнат. Всичкия си парцел Григорий използвал За подкрепяне на бедните и за изграждане на манастири в всякакви области на Италия.
А самият той живеел в беднотия, спазвал строго самоограничение и пребъдвал в непрекъсната молитва. Но не му било съдено дълго да продължава тоя метод на живот. Високите му достолепия привлекли всеобщото внимание и той бил пратен в Цариград с високо и отговорно предписание – да уреди значими църковни каузи.
След гибелта на папа Пелагий единомислещо бил определен Григорий в 590 година за негов правоприемник. Дълго Григорий се отказвал от тоя най-голям пост в Църквата, писал и на император Маврикий да не утвърждава този избор; скрито се отдалечавал от Рим и се криел в градовете; само че убежището му, по особена божествена личба, било намерено и той бил заставен да одобри първосветителския ранг.
Папа Григорий бил напълно предаден на Божията работа и на грижите за богатството на поверените нему души. Изпълнен със примирение и пламенна обич към Бога и близък, той гледал на властта като на мъчно служение и постоянно скърбял, че грижите за служебните работи го отвличат от духовно-съзерцателния живот. Като приел властта, светителят изпълнявал с старание и неотстъпчивост всички свързани с нея отговорности.
Обстоятелствата през това време претендирали от него непрекъсната активност. Лангобардите непрестанно опустошавали римските области, в които няколко пъти свирепствували апетит и заразни заболявания. Сред тия бедствия св. Григорий с неуморно старание и отеческа обич се грижел за своето паство. Скромните му приходи били използвани за подкрепяне на нуждаещите се; проповедите му ободрявали душите на бедствуващите; увещанията укротявали яростта на враговете.
Но основна грижа на св. Григорий било разпространяването на вярата и обяснението на словото Божие. В всякакви области на Италия имало тогава още доста езичници, а мнозина от вярващите били увлечени от арианското лъжеучение. Св. Григорий се трудил неуморно да просвещава душите със светлината на истината и Бог благословил трудовете му. Покръстването на доста езичници и укрепването на християнската религия в Британия (Англия) са неотлъчно свързани с името на папа Григорий, който поради огромните си заслуги е наименуван Велики.
Св. Григорий от дребен бил със едва здраве, само че това не му пречело непрекъснато да работи. Той написал доста книги: интерпретации на някои места от Св. Писание, молебствия, беседи и разговори за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наименуван Двоеслов (от гръцки Диалогос – Събеседник). Св. Григорий написал чудното житие на своя съвременник и преподавател преподобни Бенедикт Нурсийски. Нему се приписва и окончателното сформиране на литургията на преждеосветените Дарове, която до негово време се правила по устно поверие. Св. Григорий бил извънредно доброжелателен към нещастниците. Той на първо число всеки месец раздавал помощи, като посещавал заболели и бедняци, прислужвайки самичък с най-голямо примирение. По тоя случай се запазило за него прочувствено поверие.
Веднъж, когато той бил още духовник в манастира " св. Андрей Първозвани ", при него се явил един човек, който със сълзи му разказал, че бил собственик на транспортен съд и в стихия изгубил кораба си с всичката своя и непозната стока. Григорий, като го изслушал, дал му шест златни монети. След един час просителят отново пристигнал при него. " Съжали се над мене, рабе Божий! – споделил му той. – Ти ми даде малко, а аз изгубих доста. " Григорий му дал още шест жълтици. Но тоя човек пристигнал и трети път, казвайки: " Имам огромен дълг, помогни ми! "
Григорий нямал повече пари, само че дал на нещастния едно сребърно ястие. Няколко време по-късно св. Григорий, бидейки към този момент папа, заповядал един път – съгласно обичая си – да подготвят вкъщи му обед за дванадесет небогати странници. За свое удивление той видял, че на трапезата седят не дванадесет, а тринадесет души. Казал това на домакина, само че този го уверявал, че обядват единствено дванадесет индивида. Тринадесетият бил незабележим за всички, с изключение на за Григорий.
Подир обеда св. Григорий, като изпратил всички, пристигнал при тоя, който единствено той видял, и го попитал за името. " Защо питаш за името ми? – дал отговор той. – То е чудно! " Св. Григорий настоял и разбрал, че това бил неговият ангел пазител, който един път под типа на просек изпитал неговото състрадание и от този момент бил при него неразделно, пазейки живота му. Св. Григорий паднал на колене и благодарил на Господа.
Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската черква 14 години и починал на 12 март 604 г.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ