Св. Атанасий и Кирил Александрийски, Св. Йоаким, патриарх Търновски
Св. Атанасий е популярен изповедник и преподавател на Църквата, популярен бранител на християнското обучение за Боговъплъщението. Роден е през 295 година в столицата на Египет Александрия. Син на небогати родители християни, той получил прелестно обучение само че изучавал старателно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да приключи образованието си, една преживелица да предопредели неговата орис.
Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла забавна панорама: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за " свещеник ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към " епископа ", с цел да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за детайлностите на играта. След като ги изслушал, уверен че кръщението било осъществено напълно съгласно Църковния правилник, архиепископът признал кръщението за фактически, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да приготвят сина си за църковно служение. След като момчето приключило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил собствен нравствен наследник и секретар. Така почнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, който още приживе нарекли " татко на православието ".
Светите Отци от Първия космополитен събор. Гръцка икона, goarch.org.В 319 година Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на локалния духовник Арий. Той учил, че Христос - освен като човек, само че и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е единствено сходен на Отца, а в реалност е сътворен, имащ начало във времето. Това обучение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий постоянно му помагал. Арий обаче бил твърдоглав, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното премахване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-накрая Първият космополитен събор в Никея през 325 година, на който участвал и самият император Константин Велики. Атанасий участвал на Никейския събор дружно с архиепископа си Александър, и уверено оказал помощ за осъждането на Арий. Неговият незабравим принос в работата на Първия космополитен събор толкоз го популяризирал, че той се завърнал вкъщи си като прочут богослов.
На идната година св. Атанасий бил подложен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинявания в пристрастие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил призован събор в Трир, който без значение от изложените доказателства в отбрана на невинността на архиепископа на Александрия, въпреки всичко го осъдил. Като видял, че по този метод няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал персонално в Цариград с император Константин Велики и му показал истината.
Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, само че враговете на св. Атанасий съумели да подведат императора с нова клюка. Като видял, че не е допустимо да помири Атанасий с неговите съперници и като се страхувал от протест в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на изгнание в Галия, където той прекарал две години. След гибелта на Константин Велики, неговите наследници с декрет върнали св. Атанасий за свещеник на Александрия. Това дало нов мотив на Атанасиевите врагове да го разгласят за противозаконен свещеник към този момент на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.
През този скръбен интервал от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото наказание и заточение. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в заточение.
Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана основната тематика на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова срещу арианите (ок. 356-359), отдадени на одобряването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и голям брой трактати мнения към Св. Писание, книги с моралистичен темперамент и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от същинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на рисковата арианска разкол и основаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.
В 373 година св. Атанасий умрял в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата празнува паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).
Свети Иоаким I, патриарх Търновски
Този преподобен отец беше родом българин, роден от благородни родители. Като стана на възраст, възненавидя лъжовността на този свят, остави света и отиде на Света Гора в Атон. Там одобри на себе си благ облик и се покоряваше на всички отци. Непрестанно пребъдваше в молитва, чист живот, пост и бдение. Никога не се отдаваше на сън и покой, само че си почиваше прав или от време на време седнал. И в никакъв случай не изпълняваше своята воля, само че имаше смирение към игумена и към всички братя. Постоянно се намираше в трогване, в сълзи, във самоограничение и възпиране на тялото си. Така изпълняваше чина на светите отци и беше прославен измежду всички. На Света Гора той видя доста свети старци и ревнувайки на тяхното житие и положително държание, преуспяваше. Като прекара много време там, излезе и пристигна на река Дунав, където си изсече пещера в скалите на Красен и там живееше с трима свои възпитаници Диомид, Атанасий и Теодосий. Изсече в скалите и дребна църквица " Свето Преображение ", и на това място сподели доста повече писания от първите.
Като чу при започване на своето царуване христолюбивият цар Иван Асен (12181241), наследник на остарелия цар Асен, за неговата добродетел и за неговите писания, пристигна при него и му даде доста злато. Старецът нае служащи с това злато, изсече още пещери и направи огромен манастир на името на великия архистратиг Михаил, който съществува и до през днешния ден. И там събра голям брой монаси, които като работлива пчела поучаваше непрекъснато на монашеския чин, който е път на спасението. А те един различен се надпреварваха в добродетелта и възлизаха нагоре като по стъпалата на някаква стълба.
По това време Търновският патриарх Василий получи кончина на живота си. Тогава се събраха архиереите на цялата българска земя и търсеха човек, заслужен за архиепископския ранг, и всички единомислещо се стопираха на преподобния Иоаким.
Но съгласно тогавашните разбирания това било една диспропорция при най-великия и най-силния държавен глава на Балканския полуостров, какъвто бил тогава цар Иван Асен II, предстоятелят на Църквата да бъде единствено архиепископ, а не патриарх. Затова в контракта сред България и Никейската византийска империя от 1234 година около политическите преговори и женитбата на царските деца била вмъкната и такава част Търновският архиепископ да бъде приет за патриарх от събора на източните патриарси. През 1054 година изнемощял непоправимо от единството на 5-те патриархата във Византийската империя Римският патриархат и по този метод бива накърнена целостта на по този начин наречената " пентархия " (петоначалие) във Вселенската Христова черква. В лицето на свети Иоаким тя била възобновена напролет на 1235 година
Никейският император Иоан Ватаци и Цариградският патриарх Герман II свикали в гр. Лампсак на Мраморно море всеправославен събор, който да извърши тази значима каноническа процедура, при което се отбелязва, че Патриарх Герман работил " по благоволението Божие и по огромното подпомагане на благочестивия популярен цар Иоан Асен, наследник на остарелия Асен, дружно със своите събратя, другите патриарси ". Иерусалимският патриарх Атанасий и Александрийският Николай не могли персонално да участват заради локални спънки (агарянското владичество), по тази причина изпратили своите съгласителни грамоти с автограф и щемпел. А участвали Цариградският Герман и Антиохийският Симеон " с митрополити, архиепископи, епископи и всечестни архимандрити, игумени и монаси ", както и от българска страна пристигнали " митрополити, архиепископи, епископи и всечестни монаси от Света Гора ". Този всеправославен събор провъзгласил за пети патриарх в християнския свят " преждеосвещения " Търновски архиепископ свети Иоаким, мъж благочестив и свят, възсиял с добродетели и постническо житие. Скрепеният с подписи и печати съборен акт бил предаден на Патриарх Иоаким " за постоянно помнене и неотемлемо ".
Царят се завърна в своя град Търново с огромна наслада. Тогава всички западни архиереи сложиха патриарха на престола във великата патриаршия на царския град Търново. А блаженият Патриарх Иоаким седна на патриаршеския трон, като благослови и просвети цялата българска земя. Като събра в мозъка си всички наставления (на светата Църква), добре изпълняваше и монашеското предписание, и архиепископското, като добър кормчия държеше и двете кормила и управляваше църковния транспортен съд над бездните на житейското море: на сираците раздаваше благосклонност, на бедните потребното, посещаваше пандизчиите и непрекъснато се молеше всеки час. Мнозина наказани на гибел избави, други прибягващи за неговата благосклонност избави от царския яд. Беше добър овчар на повереното му от Бога стадо. И по този начин, държейки двете кормила на този живот, прекоси света и добре навлезе в тихото пристанище, като вкара и ония, които го слушаха и които му помагаха.
При неговото патриаршество (около 1230 г.) биват пренесени мощите на света Петка Епиватска от родното й място в град Търново. Латинците, крепко стеснени от бойната мощ на българския цар Иван Асен, с рабска експедитивност изпълнили неговото предпочитание да му дадат тези свети мощи. За тази цел бил изпратен Митрополит Марко Преславски (прототрон първопрестолник), който ги пренесъл тържествено в Търново и били сложени в дворцовата черква, отдадена на тази светица, където пролежали повече от 160 години до рухването на България под турско иго.
При същия свети Иоаким Търново бива посетен и от най-великия сръбски светец, архиепископ Сава. На път от Палестина за родината си той се отбил в Търново, с цел да се види със своя " сват цар Асеня ". Но била люта зима месец януари. Той взел присъединяване във Великия богоявленски водосвет на река Янтра, а бил дъртак в преклонна възраст, простудил се тежко и на 14 януари 1235 година починал. Погребали го тържествено в зидан каменен гроб при църквата " Свети 40 мъченици ", откъдето сърбите една година по-късно го пренесли в Сърбия. Но гробът му и до момента се пази в тази историческа черква, въпреки и празен.
Свети Иоаким оракулски предузна своята кончина. Беше добър овчар на повереното му стадо, благослови го и го поучи да държи православието. После повика учениците си и целия причт, и тях благослови и добре ги настави, и по този начин одобри блажена кончина на тукашния живот, като съобщи душата си в ръцете на Живия Бог, Когото беше възлюбил. Блаженият живя в богослужение 19 години и се престави в 6754 (1246) година, индиктион 4, 18 януари. По неговите молебствия да утвърди Господ Бог България на всички времена и да ни сподоби със Своето Царство. Амин.
Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла забавна панорама: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за " свещеник ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към " епископа ", с цел да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за детайлностите на играта. След като ги изслушал, уверен че кръщението било осъществено напълно съгласно Църковния правилник, архиепископът признал кръщението за фактически, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да приготвят сина си за църковно служение. След като момчето приключило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил собствен нравствен наследник и секретар. Така почнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, който още приживе нарекли " татко на православието ".
Светите Отци от Първия космополитен събор. Гръцка икона, goarch.org.В 319 година Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на локалния духовник Арий. Той учил, че Христос - освен като човек, само че и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е единствено сходен на Отца, а в реалност е сътворен, имащ начало във времето. Това обучение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий постоянно му помагал. Арий обаче бил твърдоглав, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното премахване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-накрая Първият космополитен събор в Никея през 325 година, на който участвал и самият император Константин Велики. Атанасий участвал на Никейския събор дружно с архиепископа си Александър, и уверено оказал помощ за осъждането на Арий. Неговият незабравим принос в работата на Първия космополитен събор толкоз го популяризирал, че той се завърнал вкъщи си като прочут богослов.
На идната година св. Атанасий бил подложен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинявания в пристрастие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил призован събор в Трир, който без значение от изложените доказателства в отбрана на невинността на архиепископа на Александрия, въпреки всичко го осъдил. Като видял, че по този метод няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал персонално в Цариград с император Константин Велики и му показал истината.
Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, само че враговете на св. Атанасий съумели да подведат императора с нова клюка. Като видял, че не е допустимо да помири Атанасий с неговите съперници и като се страхувал от протест в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на изгнание в Галия, където той прекарал две години. След гибелта на Константин Велики, неговите наследници с декрет върнали св. Атанасий за свещеник на Александрия. Това дало нов мотив на Атанасиевите врагове да го разгласят за противозаконен свещеник към този момент на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.
През този скръбен интервал от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото наказание и заточение. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в заточение.
Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана основната тематика на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова срещу арианите (ок. 356-359), отдадени на одобряването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и голям брой трактати мнения към Св. Писание, книги с моралистичен темперамент и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от същинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на рисковата арианска разкол и основаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.
В 373 година св. Атанасий умрял в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата празнува паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).
Свети Иоаким I, патриарх Търновски
Този преподобен отец беше родом българин, роден от благородни родители. Като стана на възраст, възненавидя лъжовността на този свят, остави света и отиде на Света Гора в Атон. Там одобри на себе си благ облик и се покоряваше на всички отци. Непрестанно пребъдваше в молитва, чист живот, пост и бдение. Никога не се отдаваше на сън и покой, само че си почиваше прав или от време на време седнал. И в никакъв случай не изпълняваше своята воля, само че имаше смирение към игумена и към всички братя. Постоянно се намираше в трогване, в сълзи, във самоограничение и възпиране на тялото си. Така изпълняваше чина на светите отци и беше прославен измежду всички. На Света Гора той видя доста свети старци и ревнувайки на тяхното житие и положително държание, преуспяваше. Като прекара много време там, излезе и пристигна на река Дунав, където си изсече пещера в скалите на Красен и там живееше с трима свои възпитаници Диомид, Атанасий и Теодосий. Изсече в скалите и дребна църквица " Свето Преображение ", и на това място сподели доста повече писания от първите.
Като чу при започване на своето царуване христолюбивият цар Иван Асен (12181241), наследник на остарелия цар Асен, за неговата добродетел и за неговите писания, пристигна при него и му даде доста злато. Старецът нае служащи с това злато, изсече още пещери и направи огромен манастир на името на великия архистратиг Михаил, който съществува и до през днешния ден. И там събра голям брой монаси, които като работлива пчела поучаваше непрекъснато на монашеския чин, който е път на спасението. А те един различен се надпреварваха в добродетелта и възлизаха нагоре като по стъпалата на някаква стълба.
По това време Търновският патриарх Василий получи кончина на живота си. Тогава се събраха архиереите на цялата българска земя и търсеха човек, заслужен за архиепископския ранг, и всички единомислещо се стопираха на преподобния Иоаким.
Но съгласно тогавашните разбирания това било една диспропорция при най-великия и най-силния държавен глава на Балканския полуостров, какъвто бил тогава цар Иван Асен II, предстоятелят на Църквата да бъде единствено архиепископ, а не патриарх. Затова в контракта сред България и Никейската византийска империя от 1234 година около политическите преговори и женитбата на царските деца била вмъкната и такава част Търновският архиепископ да бъде приет за патриарх от събора на източните патриарси. През 1054 година изнемощял непоправимо от единството на 5-те патриархата във Византийската империя Римският патриархат и по този метод бива накърнена целостта на по този начин наречената " пентархия " (петоначалие) във Вселенската Христова черква. В лицето на свети Иоаким тя била възобновена напролет на 1235 година
Никейският император Иоан Ватаци и Цариградският патриарх Герман II свикали в гр. Лампсак на Мраморно море всеправославен събор, който да извърши тази значима каноническа процедура, при което се отбелязва, че Патриарх Герман работил " по благоволението Божие и по огромното подпомагане на благочестивия популярен цар Иоан Асен, наследник на остарелия Асен, дружно със своите събратя, другите патриарси ". Иерусалимският патриарх Атанасий и Александрийският Николай не могли персонално да участват заради локални спънки (агарянското владичество), по тази причина изпратили своите съгласителни грамоти с автограф и щемпел. А участвали Цариградският Герман и Антиохийският Симеон " с митрополити, архиепископи, епископи и всечестни архимандрити, игумени и монаси ", както и от българска страна пристигнали " митрополити, архиепископи, епископи и всечестни монаси от Света Гора ". Този всеправославен събор провъзгласил за пети патриарх в християнския свят " преждеосвещения " Търновски архиепископ свети Иоаким, мъж благочестив и свят, възсиял с добродетели и постническо житие. Скрепеният с подписи и печати съборен акт бил предаден на Патриарх Иоаким " за постоянно помнене и неотемлемо ".
Царят се завърна в своя град Търново с огромна наслада. Тогава всички западни архиереи сложиха патриарха на престола във великата патриаршия на царския град Търново. А блаженият Патриарх Иоаким седна на патриаршеския трон, като благослови и просвети цялата българска земя. Като събра в мозъка си всички наставления (на светата Църква), добре изпълняваше и монашеското предписание, и архиепископското, като добър кормчия държеше и двете кормила и управляваше църковния транспортен съд над бездните на житейското море: на сираците раздаваше благосклонност, на бедните потребното, посещаваше пандизчиите и непрекъснато се молеше всеки час. Мнозина наказани на гибел избави, други прибягващи за неговата благосклонност избави от царския яд. Беше добър овчар на повереното му от Бога стадо. И по този начин, държейки двете кормила на този живот, прекоси света и добре навлезе в тихото пристанище, като вкара и ония, които го слушаха и които му помагаха.
При неговото патриаршество (около 1230 г.) биват пренесени мощите на света Петка Епиватска от родното й място в град Търново. Латинците, крепко стеснени от бойната мощ на българския цар Иван Асен, с рабска експедитивност изпълнили неговото предпочитание да му дадат тези свети мощи. За тази цел бил изпратен Митрополит Марко Преславски (прототрон първопрестолник), който ги пренесъл тържествено в Търново и били сложени в дворцовата черква, отдадена на тази светица, където пролежали повече от 160 години до рухването на България под турско иго.
При същия свети Иоаким Търново бива посетен и от най-великия сръбски светец, архиепископ Сава. На път от Палестина за родината си той се отбил в Търново, с цел да се види със своя " сват цар Асеня ". Но била люта зима месец януари. Той взел присъединяване във Великия богоявленски водосвет на река Янтра, а бил дъртак в преклонна възраст, простудил се тежко и на 14 януари 1235 година починал. Погребали го тържествено в зидан каменен гроб при църквата " Свети 40 мъченици ", откъдето сърбите една година по-късно го пренесли в Сърбия. Но гробът му и до момента се пази в тази историческа черква, въпреки и празен.
Свети Иоаким оракулски предузна своята кончина. Беше добър овчар на повереното му стадо, благослови го и го поучи да държи православието. После повика учениците си и целия причт, и тях благослови и добре ги настави, и по този начин одобри блажена кончина на тукашния живот, като съобщи душата си в ръцете на Живия Бог, Когото беше възлюбил. Блаженият живя в богослужение 19 години и се престави в 6754 (1246) година, индиктион 4, 18 януари. По неговите молебствия да утвърди Господ Бог България на всички времена и да ни сподоби със Своето Царство. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ