Газа, американските университети и възпроизвеждането на сила
Сутринта на 10 декември се разсъниха с две известия. Първият беше от татко ми. Той ме молеше да пиша до Държавния департамент на Съединени американски щати, с цел да желая евакуацията на чичо ми и фамилията му от Рафах, в южната част на Газа, където са „ без храна, заслон или вода и са доста ужасени от бомбардировките от самото начало “. Леля ми, брачната половинка на чичо ми, беше убита от израелците в Газа през 2014 година Сега той и децата му са изправени пред действителната опция да се причислят към нея в гибелта.
Вторият беше имейл от другар на висша управителна позиция в една от огромните многостранни организации. Учихме дружно в Университета на Пенсилвания и тя беше ужасена от капитулацията на настоящия му президент, Лиз Магил, към дясното крило. Но тя почувства с съображение, че не е в положение да приказва заради потискащата среда на работа и в Америка като цяло.
Ако Магил, умерена, която отстояваше доста малко, не можеше да устои на ръждясали вили, каква вяра имаше за цветнокожа жена с корени от Б...
Прочетете целия текст »
