Имат ли суеверията реална научна обосновка?
Суеверията се свързват с неразкритите секрети към техния генезис. С развиването на науката доста от старите суеверия изчезнаха, заради неналичието на какъвто и да било детайл действителност.
Други обаче не престават да са предмет на дебатиране. Основният въпрос е до каква степен суеверията са основателни. Дали те са просто артикул на въображението, чиито корени би трябвало да се търсят в древността или пък има някакви рационални физични теории зад тях?
По принцип суеверието се дефинира като ирационална концепция или поверие, произлизаща от незнание или боязън от незнайното. Всяко поверие е обвързвано със скрита или невидима сила, мощ повлияна от обекти или човешки ритуали.
Суеверията в най-широк смисъл включват субективни тематики като вещерство, магия, чудо. Например черната котка, която не желаеме да пресече пътя ни. Друго известно поверие е обвързвано с съдбовното число 13. Мнозина имат вяра, че цифрата 13 може да провокира нещастни събития. В поддръжка на това поверие се показват значително аргументи, включително:
- наличието на 13 апостоли на Тайната (последната) вечеря на Христос, в това число обстоятелството, че тринайстият човек, Юда е този, който го е предал
- петък, 13 октомври е датата на убийството на рицарите тамплиери
- съгласно друга доктрина децата стават младежи на 13 годишна възраст
Освен горните суеверия съществуват и редица други като вярването, че цифрата 23 носи злощастие и параноята, създавана от него. По-малко знае се, че цифрата 23 е източник на боязън заради обстоятелството, че:
- Броят на човешките хромозоми е 23
- Наклонът на земната ос по отношение на равнината на въртене към слънцето е 23,5 градуса.
Смята се, че в случай че подариш личните си ръкавици на различен човек, това може да докара до злощастие за него. Вярва се, че в случай че разсипеш сол, е на неприятен шанс или даже че съставлява покана за Злото да влезе…
Въпреки че няма нищо рационално зад тези хрумвания, всеобщото поверие е толкоз надълбоко вкопано в мозъците на хората, че се е популяризирало измежду разнообразни нации и култури, даже измежду нерелигиозни хора.
Интересно е, че суеверията не всеки път препращат към неприятен шанс. Например стискането на палци и кръстосването на пръсти – обред, който би трябвало да докара до мечтан резултат.
За амулети като подкови или крачета от заек се има вяра, че носят добър шанс. Друг образец е щастливото число 7. Зад това поверие стоят разнообразни аргументи, в това число препратките към седмицата в Библията.
Независимо дали суеверието е с отрицателен или положителен уклон – нито едно от тях няма някаква научна обосновка. Все отново те са излъчени от потомство на потомство, въздействието им върху генерациите в продължение на хиляди години е толкоз огромно, че са разпознаваеми за научната общественост.
Например, без значение от изцяло нерационалната концепция за съдбовното число 13, учените дебатират постоянно по тематиката и страхът обвързван с тематиката е приет за действителна уплаха.
КВАНТОВА МЕХАНИКА И СУЕВЕРИЯ
Какво да кажем обаче за тези суеверия, които настояват, че имат мощна научна основа? Въпросът може да бъде перифразиран по този начин: Има ли някакви научни учредения или теории, които могат да бъдат съвременна версия на остарели суеверия?
Идеята е спорна, защото научните теории могат да бъдат проверявани и надлежно одобрявани или отхвърляни от научната общественост. Например квантовата физика, постоянно посочена за мост сред науката и „ безпочвените “ суеверия, е добре открита научна област с проверими и дефинируеми прогнози, тъкмо както класическата механика на Нютон или теорията на относителността на Айнщайн. Свиването на пространството и разтеглянето на времето са доказуеми в теорията на Айнщайн. Тук няма място за религия в свръхестественото.
Модерните суеверия употребяват съвременна просвета и съвременна физика за налагане на ненаучни или антинаучни вярвания. Те се подхранват по два канала – единият се простира обратно към историята на Далечния Изток, а другият – към модерната просвета и технология на Запада.
Въпреки че се вършат опити за миксиране на квантова физика с фикция като доказателство за суеверията, никой от тези опити не постигнал триумф – няма научно доказателство. Вярно е, че квантовата физика и квантовата механика са планували някои непредсказуеми резултати, изглеждащи като езотерика или поверие от гледната точка на предходния теоретичен опит, само че научните способи не са се трансформирали.
Науката е опит, основан на моделиране, прецизиране на модела, прецизиране на опита и така нататък до реализиране на допустима доктрина. Науката няма нищо общо със „ свръхестествена действителност “ и суеверия. Когато някое поверие получи научна поддръжка, то към този момент не може да бъде считано за поверие, а за теоретичен феномен с рационална научна интерпретация.
