Необичайният случай на Финиъс Гейдж, живял без част от мозъка си
Странният случай на Финиъс Гейдж е един от най-любопитните в историята и History се стопират на него, с цел да ни разкрият мистерията, която стои зад обстоятелството, че той съумява да живее цели 12 години без част от мозъка си.
Едуард Х. Уилямс се втурва към хотела в град Кавендиш, щата Върмонт. На лекаря и началник на железопътната компания е казано да пристигна бързо, с цел да се погрижи за тежко ранен чиновник. Когато дошъл, той разкрил мъжа, Финиъс Гейдж, да седи на стол пред хотела. Гейдж имал огромна дупка в бузата си и още една в горната част на главата си.
" Докторе - споделил Гейдж на Уилямс, - тук има задоволително работа за вас. " Малко по-късно Гейдж се надигнал от стола си и повърнал огромно количество кръв. За удивление на Уилямс от дупката в главата му изпаднало парче от мозъка на мъжа и паднало на пода. Как, по дяволите, той бил към момента жив?
Странно произшествие
Финиъс Гейдж работел като чорбаджия, отговарящ за гърмежи. Работата му се състояла в това да цялостни дупките с дим и пясък и по-късно да ги възпламенява, с цел да взривява скалите от пътя на напредващата железница. За да се увери, че цялата мощ на гърмежа е ориентирана към скалата, Гейдж употребявал четирифутов стоманен кол с форма на копие, с цел да притиска праха и пясъка.
На 13 септември 1848 година следобяд Гейдж трамбова пясък в една дупка, до момента в който дружно с екипа си приготвя пътя за железопътната линия Рутланд и Бърлингтън. Когато обръща глава, с цел да приказва с един от хората си, стоманеният кол влиза в контакт със скалата и искри, запалвайки праха. Последвалата детонация изстреляла пръта от дупката, минала през лявата буза на Гейдж и излязла през горната част на главата му, като се приземила на 80 фута от него, " омазана с кръв и мозък ".
Докато ужасеният му екип го гледал, Гейдж се свлякъл по тил, конвулсивно се превивал няколко пъти и по-късно останал имобилен. Забележително било, че когато хората му се затичали към него, Гейдж освен бил към момента доста жив, само че и задоволително добре, с цел да върви без непозната помощ до волската кола, която го отвела в града. Пропитият с кръв чорбаджия беше подложен на стол пред хотела, до момента в който един от хората му отиде да докара Уилямс.
Едно неизмеримо оцеляване
Отначало Уилямс не има вяра на историята на Гейдж. Не изглеждало допустимо човек да оцелее след такова ужасяващо пострадване. Скоро по-късно идва непрекъснатият доктор на Кавендиш, Джон Харлоу. Харлоу познавал Гейдж преди случая и също като Уилямс в началото бил песимистичен. Фактът, че Гейдж освен е оживял след прострелването на главата му с стоманен кол, само че и е разговарял с двамата лекари, опонира на логиката.
Харлоу и Уилямс се заемат с лекуването на пострадването му. Те успели да запечатат двете дупки в главата му, а по-късно прекарали следващите няколко дни в разчистване на некротичната тъкан и гнойта, която изтичала от раните. Нито един от лекарите не очаквал, че Гейдж ще живее, изключително откакто дванадесет дни след раняването си изпаднал в полукома. Забележително е, че Гейдж освен оцелява, само че 24 дни след случая е на крайници и се разхожда. Това изглеждало като знамение.
Въпреки че губи забележителна част от левия си преден лоб, Гейдж живее дванадесет години след злополуката. Наблюдателите, измежду които и доктор Харлоу, виждат, че личността му се е трансформирала доста. Преди злополуката той е бил привлекателен и приветлив човек, а по-късно доста псувал, бил припрян към приятелите и сътрудниците си, пренебрегвал престижите и бил податлив към мощни промени в настроението. Тези, които го познавали, споделят, че той " към този момент не е Гейдж ". Мъжът не съумял да резервира предходната си работа и станал водач на рейс в Чили.
Гейдж попада в полезрението на нюйоркското здравно съсловие. Промяната в личността на Гейдж предиздвикала невролозите за първи път да осъзнаят, че тежките контузии, нанесени върху челните дялове на мозъка, водят до промени в метода, по който човек работи и се държи. И до през днешния ден Гейдж е образец за лекарите, учещи неврология, логика на психиката и неврология.
На по-късен стадий от живота си Гейдж развива тежка епилепсия . Той се връща в Съединени американски щати от Чили, с цел да работи във плантация в Калифорния, само че губи работата си, когато пристъпите стават прекомерно чести и го вършат некадърен да работи. Той умира от припадък на 21 май 1860 година на 36-годишна възраст.
Черепът на Финиъс Гейдж
С разрешението на майка му черепът на Гейдж е ексхумиран и изпратен на доктор Харлоу за по-нататъшно проучване, дружно с стоманения кол, на който по-късно Гейдж е изписал детайлности за случая си. И двата черепа в този момент се намират в анатомичния музей " Уорън " в Харвардското здравно учебно заведение.
Черепът на Гейдж е незабравим предмет и е ключът към разбирането на това по какъв начин е съумял да оцелее при такова опустошително пострадване. Компютърната томография демонстрира, че дупката, основана от трамбовъчното желязо при прекосяването му през сфеноидалния синус - който се намира в основата на черепа, където се намира мозъкът - е с половината от диаметъра на пръта. Това значи, че когато прътът се е промушил през черепа на Гейдж, той се е отворил, с цел да го побере, което е довело до строшаване на предната част на черепа от огромната изходна рана до лявата очна ямка. Това отваряне е предотвратило обилни по-нататъшни увреждания, които, в случай че не бяха настъпили, евентуално щяха да убият Гейдж на място.
Самата изходна рана демонстрира, че прътът е минал през левия преден дял на мозъка на Гейдж. Смята се, че Гейдж е изгубил дребна част от мозъчната си кора, което е довело до промени в личността му. Причината, заради която Гейдж не умира от пострадването си, е, че течността, която нормално се натрупва в черепа на човек след тежко мозъчно пострадване, причинявайки инфектиране, зараза и кръвоизлив, в тази ситуация на Гейдж е съумяла да се оттече през дупката в бузата му, освобождавайки налягането.
Днес черепът на Финиъс Гейдж и тампонът му са два от най-популярните експонати в анатомичния музей " Уорън ". На тези, които виждат голямата дупка в горната част на черепа, им се коства невероятно някой да е оживял при такова пострадване. Файнъс Гейдж освен е оживял, само че и е доживял да опише за това, е удивително. Неговият принос към разбирането ни за това по какъв начин мозъчните контузии трансформират личността е скъп за проучването на неврологията.
Едуард Х. Уилямс се втурва към хотела в град Кавендиш, щата Върмонт. На лекаря и началник на железопътната компания е казано да пристигна бързо, с цел да се погрижи за тежко ранен чиновник. Когато дошъл, той разкрил мъжа, Финиъс Гейдж, да седи на стол пред хотела. Гейдж имал огромна дупка в бузата си и още една в горната част на главата си.
" Докторе - споделил Гейдж на Уилямс, - тук има задоволително работа за вас. " Малко по-късно Гейдж се надигнал от стола си и повърнал огромно количество кръв. За удивление на Уилямс от дупката в главата му изпаднало парче от мозъка на мъжа и паднало на пода. Как, по дяволите, той бил към момента жив?
Странно произшествие
Финиъс Гейдж работел като чорбаджия, отговарящ за гърмежи. Работата му се състояла в това да цялостни дупките с дим и пясък и по-късно да ги възпламенява, с цел да взривява скалите от пътя на напредващата железница. За да се увери, че цялата мощ на гърмежа е ориентирана към скалата, Гейдж употребявал четирифутов стоманен кол с форма на копие, с цел да притиска праха и пясъка.
На 13 септември 1848 година следобяд Гейдж трамбова пясък в една дупка, до момента в който дружно с екипа си приготвя пътя за железопътната линия Рутланд и Бърлингтън. Когато обръща глава, с цел да приказва с един от хората си, стоманеният кол влиза в контакт със скалата и искри, запалвайки праха. Последвалата детонация изстреляла пръта от дупката, минала през лявата буза на Гейдж и излязла през горната част на главата му, като се приземила на 80 фута от него, " омазана с кръв и мозък ".
Докато ужасеният му екип го гледал, Гейдж се свлякъл по тил, конвулсивно се превивал няколко пъти и по-късно останал имобилен. Забележително било, че когато хората му се затичали към него, Гейдж освен бил към момента доста жив, само че и задоволително добре, с цел да върви без непозната помощ до волската кола, която го отвела в града. Пропитият с кръв чорбаджия беше подложен на стол пред хотела, до момента в който един от хората му отиде да докара Уилямс.
Едно неизмеримо оцеляване
Отначало Уилямс не има вяра на историята на Гейдж. Не изглеждало допустимо човек да оцелее след такова ужасяващо пострадване. Скоро по-късно идва непрекъснатият доктор на Кавендиш, Джон Харлоу. Харлоу познавал Гейдж преди случая и също като Уилямс в началото бил песимистичен. Фактът, че Гейдж освен е оживял след прострелването на главата му с стоманен кол, само че и е разговарял с двамата лекари, опонира на логиката.
Харлоу и Уилямс се заемат с лекуването на пострадването му. Те успели да запечатат двете дупки в главата му, а по-късно прекарали следващите няколко дни в разчистване на некротичната тъкан и гнойта, която изтичала от раните. Нито един от лекарите не очаквал, че Гейдж ще живее, изключително откакто дванадесет дни след раняването си изпаднал в полукома. Забележително е, че Гейдж освен оцелява, само че 24 дни след случая е на крайници и се разхожда. Това изглеждало като знамение.
Въпреки че губи забележителна част от левия си преден лоб, Гейдж живее дванадесет години след злополуката. Наблюдателите, измежду които и доктор Харлоу, виждат, че личността му се е трансформирала доста. Преди злополуката той е бил привлекателен и приветлив човек, а по-късно доста псувал, бил припрян към приятелите и сътрудниците си, пренебрегвал престижите и бил податлив към мощни промени в настроението. Тези, които го познавали, споделят, че той " към този момент не е Гейдж ". Мъжът не съумял да резервира предходната си работа и станал водач на рейс в Чили.
Гейдж попада в полезрението на нюйоркското здравно съсловие. Промяната в личността на Гейдж предиздвикала невролозите за първи път да осъзнаят, че тежките контузии, нанесени върху челните дялове на мозъка, водят до промени в метода, по който човек работи и се държи. И до през днешния ден Гейдж е образец за лекарите, учещи неврология, логика на психиката и неврология.
На по-късен стадий от живота си Гейдж развива тежка епилепсия . Той се връща в Съединени американски щати от Чили, с цел да работи във плантация в Калифорния, само че губи работата си, когато пристъпите стават прекомерно чести и го вършат некадърен да работи. Той умира от припадък на 21 май 1860 година на 36-годишна възраст.
Черепът на Финиъс Гейдж
С разрешението на майка му черепът на Гейдж е ексхумиран и изпратен на доктор Харлоу за по-нататъшно проучване, дружно с стоманения кол, на който по-късно Гейдж е изписал детайлности за случая си. И двата черепа в този момент се намират в анатомичния музей " Уорън " в Харвардското здравно учебно заведение.
Черепът на Гейдж е незабравим предмет и е ключът към разбирането на това по какъв начин е съумял да оцелее при такова опустошително пострадване. Компютърната томография демонстрира, че дупката, основана от трамбовъчното желязо при прекосяването му през сфеноидалния синус - който се намира в основата на черепа, където се намира мозъкът - е с половината от диаметъра на пръта. Това значи, че когато прътът се е промушил през черепа на Гейдж, той се е отворил, с цел да го побере, което е довело до строшаване на предната част на черепа от огромната изходна рана до лявата очна ямка. Това отваряне е предотвратило обилни по-нататъшни увреждания, които, в случай че не бяха настъпили, евентуално щяха да убият Гейдж на място.
Самата изходна рана демонстрира, че прътът е минал през левия преден дял на мозъка на Гейдж. Смята се, че Гейдж е изгубил дребна част от мозъчната си кора, което е довело до промени в личността му. Причината, заради която Гейдж не умира от пострадването си, е, че течността, която нормално се натрупва в черепа на човек след тежко мозъчно пострадване, причинявайки инфектиране, зараза и кръвоизлив, в тази ситуация на Гейдж е съумяла да се оттече през дупката в бузата му, освобождавайки налягането.
Днес черепът на Финиъс Гейдж и тампонът му са два от най-популярните експонати в анатомичния музей " Уорън ". На тези, които виждат голямата дупка в горната част на черепа, им се коства невероятно някой да е оживял при такова пострадване. Файнъс Гейдж освен е оживял, само че и е доживял да опише за това, е удивително. Неговият принос към разбирането ни за това по какъв начин мозъчните контузии трансформират личността е скъп за проучването на неврологията.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ