Страните от Европейския съюз са отчели значителни разлики в нивата

Страните от Европейския съюз са отчели обилни разлики в равнищата си на действителното самостоятелно ползване през 2021 година Индикаторът се употребява като мярка за материалното богатство на семействата на глава от популацията, изразен в стандарти на покупателна дарба, и варира измежду страните членки от 65 на 100 до 144 на 100 от междинното ниво за Европейски Съюз. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа организация Евростат, които се основават на ревизирани стойности на паритетите на покупателната дарба на страните.

Сред страните в Европейски Съюз през предходната година Люксембург е записал най-високото равнище на действителното самостоятелно ползване на глава от популацията си, което е било с 44 на 100 над междинното за Съюза. След него се подреждат Германия (20 на 100 над междинното за ЕС), Дания (19 на 100 над междинното за ЕС), Австрия (17 на 100 над междинното за ЕС) и Белгия (16 на 100 над междинното за ЕС).

През 2021 година девет страни членки са отчели действителното самостоятелно ползване на глава от популацията си над междинното ниво за Европейски Съюз.

Страните с най-ниски равнища на действителното самостоятелно ползване на глава от популацията са били България (35 на 100 под междинното за ЕС), Унгария (30 на 100 под междинното за ЕС), Словакия (29 на 100 под междинното за ЕС), Хърватия (28 на 100 под междинното за ЕС) и Гърция (25 на 100 под междинното за ЕС).

През последните три години действителното самостоятелно ползване на глава от популацията се е трансформирало в множеството страни членки. Най-значително е покачването на индикатора в България, която през 2019 година е имала действителното самостоятелно ползване на глава от популацията от 58 на 100 от междинното за Съюза равнище, до момента в който през 2021 година то се е покачило със 7 процентни пункта (п.п.) – до 65 на 100 от междинното ниво за Европейски Съюз. За същия интервал най-големи усъвършенствания на индикатора означават още Румъния (+ 6 п.п. до 84 на 100 от междинното за ЕС), Хърватия (+5 п.п. до 72 на 100 от междинното за ЕС) и Латвия (+5 п.п. до 76 на 100 от междинното за ЕС).

На другия завършек на скалата страните, в които самостоятелно ползване на глава от популацията е спаднало за посочения тригодишен интервал в Ирландия (-6 п.п. до 88 на 100 от междинното за ЕС), Испания (- 6 п.п. до 85 на 100 от междинното за ЕС) и Малта (-3 п.п. до 83 на 100 от междинното за ЕС).

Люксембург и Ирландия означават най-голям Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз през 2021 година

През 2021 година, както и през 2020 година, Люксембург и Ирландия са имали най-високо равнище на брутния си вътрешен артикул на глава от популацията, изразено в паритет на покупателната дарба в Европейски Съюз, със надлежно 168 на 100 и 119 на 100 от междинното за Европейски Съюз ниво.

Данните демонстрират обилни разлики сред членки на Европейски Съюз във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, употребен за премерване на икономическата интензивност. След Люксембург и Ирландия, се подреждат Дания (33 на 100 над междинното за ЕС), Нидерландия (30 на 100 над междинното за ЕС) и Австрия и Швеция (23 над междинното за Европейски Съюз за всяка).

България е била с най-ниски равнища на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, изразено в паритет на покупателната дарба, през 2021 година, с 43 на 100 под междинното ниво за Европейски Съюз. С малко по-висок индикатор от нас са Гърция (36 на 100 под междинното за ЕС) и Словакия (31 на 100 под междинното за ЕС).