България може да се захранва с евтин зелен ток от Африка
Страни в Африка и Азия има голям потенциал за произвеждане и експорт на ВЕИ ток, само че огромните загуби при преноса на големи дистанции са проблем. Трансморските електрически кабели обаче към този момент могат да свързват дейно и с дребни загуби мрежи, отдалечени на хиляди километри. Няколко такива планове към този момент се задвижват, като един от тях минава и през Черно море.
Може би сте чували, че в случай че единствено 1.2% от територията на Сахара се покрият с фотоволтаици, те ще създават задоволително електрическа енергия, с цел да задоволят сегашните потребности на целия свят. Звучи необикновено, само че е реалност. Защо тогава към момента никой не е направил подобен план?
Страни в Африка и Азия има голям потенциал за произвеждане и експорт на ВЕИ ток, само че огромните загуби при преноса на големи дистанции са проблем. Трансморските електрически кабели обаче към този момент могат да свързват дейно и с дребни загуби мрежи, отдалечени на хиляди километри. Няколко такива планове към този момент се задвижват, като един от тях минава и през Черно море.
Може би сте чували, че в случай че единствено 1.2% от територията на Сахара се покрият с фотоволтаици, те ще създават задоволително електрическа енергия, с цел да задоволят сегашните потребности на целия свят. Звучи необикновено, само че е реалност. Защо тогава към момента никой не е направил подобен план?
Причините са няколко. Първо, колкото и малко да звучи 1.2%, става дума за терен с размерите на цяла България - към 110 хиляди кв. км. Второ, страните в Северна Африка са политически нестабилни, със едва построена инфраструктура и мъчно някой би се съгласил да влага нужните милиарди там. Но най-важното е, че създаваната в пустинята сила би трябвало да стигне до потребителите, които са на хиляди километри.
Точно поради сложността при преноса на ток на огромни дистанции сходни начинания наподобяват по-скоро като научна фантастика. Но скоро може да се трансфорат в действителност с помощта на ново потомство трансморски кабели.
Реклама
Все по-усилено се приказва да вземем за пример за мегапроект за зелени централи за 20 милиарда евро в Мароко, които да бъдат свързани непосредствено с мрежата на Англия по дъното на океана. Гърция също отвори тематиката, като непосредствено внесе предложение за уголемение на електропреносната си мрежа към Африка, с цел да се употребява големия слънчев капацитет там. Така в бъдеще и България може да стартира да внася на ниска цена слънчев ток от страни като Либия и Египет.
Преди няколко месеца бе подписано и стратегическо съглашение сред държавните управления на и свързващ електроенергийната система на южнокавказките страни с тази в северната ни съседка и Европейски Съюз като цяло. Проектът е за 1800 км кабел на дъното на Черно море, който да придвижва към Източна и Централна Европа зелен ток от многочислените хидро- и вятърни централи на Грузия или азерските парогазови централи.
Всичко това е показателно, че преносът на ток на големи дистанции към този момент е освен механически вероятен, само че и стопански аргументиран.
Как работят тези кабели?
Към момента в най-напреднала фаза наподобява планът сред Мароко и Англия, който има за цел да свърже големи слънчеви и вятърни централи с британската мрежа край Девън. За задачата ще бъдат прокарани съвсем 4000 км кабели непосредствено през Атлантическия океан, които да придвижват електрическата енергия към британските консуматори.
Реклама
Предвижда се да бъдат построени 10.5 гигавата ВЕИ мощности, което - за съпоставяне, е шест пъти повече от всички налични солари в България. Планирани са и 20 гигаватчаса акумулатори, които най-много може да отдават по 5 гигавата на час. Проектът е на британския стартъп Xlinks, в който присъединяване имат локални милиардери и бизнесмени, измежду които Дейв Люис и Иън Дейвис.
Начинанието ще получи финансиране и от британската енергийна компания Octopus Energy и евентуално от националната енергийна компания на Обединените арабски емирства (TAQA).
" Подобни планове към този момент са реализирани, само че в по-малък мащаб. Технологията употребява два 800 kV кабели (HVDC), всеки от които може да придвижва по 1800 мегавата електрическа енергия на час (т.нар. високоволтови кабели с непрекъснат ток), като по този метод ще се икономисва от масата на кабелите. Проблемът е в финансовите разноски на такива планове и това, че единствено полагането на кабела лишава година. Проектът може да бъде подготвен минимум за 3-5 години ", декларира инж. доктор. Борислав Манчев, създател на компанията Lintec.
Един от въпросите, които изникват незабавно, е дали няма огромна загуба електрическа енергия по трасето. По вътрешната българска мрежа се губи да вземем за пример към 10% от електрическата енергия. На процедура обаче HVDC кабелите имат доста по-малко загуби даже при такива големи дистанции от обичайното употребяваните мрежи, които работят на изменчив ток. За задачата обаче би трябвало да се изградят и големи подстанции на двете крайни точки, които да преобразуват напрежението.
Може би сте чували, че в случай че единствено 1.2% от територията на Сахара се покрият с фотоволтаици, те ще създават задоволително електрическа енергия, с цел да задоволят сегашните потребности на целия свят. Звучи необикновено, само че е реалност. Защо тогава към момента никой не е направил подобен план?
Страни в Африка и Азия има голям потенциал за произвеждане и експорт на ВЕИ ток, само че огромните загуби при преноса на големи дистанции са проблем. Трансморските електрически кабели обаче към този момент могат да свързват дейно и с дребни загуби мрежи, отдалечени на хиляди километри. Няколко такива планове към този момент се задвижват, като един от тях минава и през Черно море.
Може би сте чували, че в случай че единствено 1.2% от територията на Сахара се покрият с фотоволтаици, те ще създават задоволително електрическа енергия, с цел да задоволят сегашните потребности на целия свят. Звучи необикновено, само че е реалност. Защо тогава към момента никой не е направил подобен план?
Причините са няколко. Първо, колкото и малко да звучи 1.2%, става дума за терен с размерите на цяла България - към 110 хиляди кв. км. Второ, страните в Северна Африка са политически нестабилни, със едва построена инфраструктура и мъчно някой би се съгласил да влага нужните милиарди там. Но най-важното е, че създаваната в пустинята сила би трябвало да стигне до потребителите, които са на хиляди километри.
Точно поради сложността при преноса на ток на огромни дистанции сходни начинания наподобяват по-скоро като научна фантастика. Но скоро може да се трансфорат в действителност с помощта на ново потомство трансморски кабели.
Реклама
Все по-усилено се приказва да вземем за пример за мегапроект за зелени централи за 20 милиарда евро в Мароко, които да бъдат свързани непосредствено с мрежата на Англия по дъното на океана. Гърция също отвори тематиката, като непосредствено внесе предложение за уголемение на електропреносната си мрежа към Африка, с цел да се употребява големия слънчев капацитет там. Така в бъдеще и България може да стартира да внася на ниска цена слънчев ток от страни като Либия и Египет.
Преди няколко месеца бе подписано и стратегическо съглашение сред държавните управления на и свързващ електроенергийната система на южнокавказките страни с тази в северната ни съседка и Европейски Съюз като цяло. Проектът е за 1800 км кабел на дъното на Черно море, който да придвижва към Източна и Централна Европа зелен ток от многочислените хидро- и вятърни централи на Грузия или азерските парогазови централи.
Всичко това е показателно, че преносът на ток на големи дистанции към този момент е освен механически вероятен, само че и стопански аргументиран.
Как работят тези кабели?
Към момента в най-напреднала фаза наподобява планът сред Мароко и Англия, който има за цел да свърже големи слънчеви и вятърни централи с британската мрежа край Девън. За задачата ще бъдат прокарани съвсем 4000 км кабели непосредствено през Атлантическия океан, които да придвижват електрическата енергия към британските консуматори.
Реклама
Предвижда се да бъдат построени 10.5 гигавата ВЕИ мощности, което - за съпоставяне, е шест пъти повече от всички налични солари в България. Планирани са и 20 гигаватчаса акумулатори, които най-много може да отдават по 5 гигавата на час. Проектът е на британския стартъп Xlinks, в който присъединяване имат локални милиардери и бизнесмени, измежду които Дейв Люис и Иън Дейвис.
Начинанието ще получи финансиране и от британската енергийна компания Octopus Energy и евентуално от националната енергийна компания на Обединените арабски емирства (TAQA).
" Подобни планове към този момент са реализирани, само че в по-малък мащаб. Технологията употребява два 800 kV кабели (HVDC), всеки от които може да придвижва по 1800 мегавата електрическа енергия на час (т.нар. високоволтови кабели с непрекъснат ток), като по този метод ще се икономисва от масата на кабелите. Проблемът е в финансовите разноски на такива планове и това, че единствено полагането на кабела лишава година. Проектът може да бъде подготвен минимум за 3-5 години ", декларира инж. доктор. Борислав Манчев, създател на компанията Lintec.
Един от въпросите, които изникват незабавно, е дали няма огромна загуба електрическа енергия по трасето. По вътрешната българска мрежа се губи да вземем за пример към 10% от електрическата енергия. На процедура обаче HVDC кабелите имат доста по-малко загуби даже при такива големи дистанции от обичайното употребяваните мрежи, които работят на изменчив ток. За задачата обаче би трябвало да се изградят и големи подстанции на двете крайни точки, които да преобразуват напрежението.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ