Мутрокрация
Страната ни се раздира от недоволства и от митинги. Всеки всеобщ национален яд, изсипал се на улицата, пред Народното събрание или на ларгото - пред Министерския съвет, е израз на болежка, породена от дебелашката политика на ръководещите. Обикновените хора в последна сметка споделят едно: държавното управление да се маха! Мутрашката политика в България от дълго време трябваше да бъде в музея. Вместо това нейната власт процъфтява, разположила се на показната витрина на страната ни.
С какво се характеризира играта й? С това, че няма правила. Големите държавни пари, както и тлъстото европейско финансиране по разнообразни планове и стратегии, отиват в банковите сметки на доверени единици до властта. Останалата част от популацията е в ролята на кръгли нули, подредени от двете страни на десетичната запетая, отбелязваща стопански, обществен и въобще човешки прогрес.
Премиерът Бойко Борисов прави лъжливи изказвания, посредством които показва възприятие за бащинска правдивост. В резултат се оказва за следващ път, че е трансформирал цялата страна в бащиния, т.е. в бащино стадо, а той е отново в ролята на лъжливото овчарче.
На дневен ред са митингите на медицинските сестри. През април т.г. ръководещите одобриха, и то с разпореждане на Министерския съвет, да бъдат отпуснати 50 млн. лева за увеличение на заплатите на медицинските сестри. Оказа се обаче, че парите тихомълком са редуцирани до... шест милиона. За да показва лична кристална непорочност, Борисов даже се изхвърли, че са били планувани... 86 милиона. Разликата се е изгубила незнайно къде по трасето. Изводът е категоричен: изпълнителната власт краде. За страдание, тази власт продължава да краде с изключение на пари и доверието на мнозина българи.
А какво става с нашата правосъдна власт? Там развиването е спряло някъде в непроницаемите глъбини на средновековието. Пространство, в което са способни да се развъждат само туморните разсейки на всевъзможни корупционни схеми. Упованието ни остава в парламентарната власт. Надежда всяка тука оставете! В болшинството си тя е формирана от предани чиновници на своя шеф Бойко Борисов, който ги удостоява с внимание, единствено когато им разпорежда защо да подвигат одобрително ръка. Парламентарна република, утвърждаваща властта на пирамидалната система с жаргонен код мутрокрация.
Тази безотказно настояща у нас система си отглежда своите предприемачи, които знаят по какъв начин да се регистрират с признателност към родителката си. Система, която обезпечава войска от работещи небогати, от издъхващи в бедност пенсионери, от стопански интензивно болшинство, готово да избяга колкото е допустимо по-далече от родните му географски лимити. Тази система в същото време си отглежда и добре следени синдикати, чийто предел на митинги се изчерпва до групи, не по-големи от 200 души. Мащабните недоволства и стачки са противопоказни за положителното храносмилане на мутрокрацията.
Предизборна родна реалност в своя трети мандат, плакнеща очите и прелестно гъделичкаща ушите на ортаците ни в Европейския съюз, пък и на Големия ни задокеански брат. Вълкът е утолен, а кокошката е научена да снася цели агнета.
С какво се характеризира играта й? С това, че няма правила. Големите държавни пари, както и тлъстото европейско финансиране по разнообразни планове и стратегии, отиват в банковите сметки на доверени единици до властта. Останалата част от популацията е в ролята на кръгли нули, подредени от двете страни на десетичната запетая, отбелязваща стопански, обществен и въобще човешки прогрес.
Премиерът Бойко Борисов прави лъжливи изказвания, посредством които показва възприятие за бащинска правдивост. В резултат се оказва за следващ път, че е трансформирал цялата страна в бащиния, т.е. в бащино стадо, а той е отново в ролята на лъжливото овчарче.
На дневен ред са митингите на медицинските сестри. През април т.г. ръководещите одобриха, и то с разпореждане на Министерския съвет, да бъдат отпуснати 50 млн. лева за увеличение на заплатите на медицинските сестри. Оказа се обаче, че парите тихомълком са редуцирани до... шест милиона. За да показва лична кристална непорочност, Борисов даже се изхвърли, че са били планувани... 86 милиона. Разликата се е изгубила незнайно къде по трасето. Изводът е категоричен: изпълнителната власт краде. За страдание, тази власт продължава да краде с изключение на пари и доверието на мнозина българи.
А какво става с нашата правосъдна власт? Там развиването е спряло някъде в непроницаемите глъбини на средновековието. Пространство, в което са способни да се развъждат само туморните разсейки на всевъзможни корупционни схеми. Упованието ни остава в парламентарната власт. Надежда всяка тука оставете! В болшинството си тя е формирана от предани чиновници на своя шеф Бойко Борисов, който ги удостоява с внимание, единствено когато им разпорежда защо да подвигат одобрително ръка. Парламентарна република, утвърждаваща властта на пирамидалната система с жаргонен код мутрокрация.
Тази безотказно настояща у нас система си отглежда своите предприемачи, които знаят по какъв начин да се регистрират с признателност към родителката си. Система, която обезпечава войска от работещи небогати, от издъхващи в бедност пенсионери, от стопански интензивно болшинство, готово да избяга колкото е допустимо по-далече от родните му географски лимити. Тази система в същото време си отглежда и добре следени синдикати, чийто предел на митинги се изчерпва до групи, не по-големи от 200 души. Мащабните недоволства и стачки са противопоказни за положителното храносмилане на мутрокрацията.
Предизборна родна реалност в своя трети мандат, плакнеща очите и прелестно гъделичкаща ушите на ортаците ни в Европейския съюз, пък и на Големия ни задокеански брат. Вълкът е утолен, а кокошката е научена да снася цели агнета.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ