Страхът е недъг на чувствата. Има смисъл да се страхува

Страхът е кусур на възприятията. Има смисъл да се опасява човек, само че от Бога. Страхът от Господа е начало на Мъдростта.

♥ Страхуване и боязън

Ще знаете; че нещастията в живота ви се дължат на разните промени, на които се поддавате, умишлено или неумишлено. Тъкмо се намирате в огромно обилие на живота, до момента в който ненадейно пристигна страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нещо, и страхът пристигна да ви подсети, че скръбта ще ви посети. И вие се движите от обилие в недостиг, от наслада в тъга, от светлина в мрачевина. Тия смени се дължат на страха, който последователно, постепенно, само че несъмнено трови индивида. Днес се страхувате, на следващия ден се страхувате, до момента в който стартира да се плашите от сянката си. Ето за какво пазете се от страха, пазете се от омразата, пазете се от негативните мисли и усеща, които основават известни утайки в организма на индивида. (Великото и Красивото - 22). 

Всяко живо създание е по този начин нагодено, че да употребява изискванията, при които е сложено. Влезели в непознати условия, то изпитва боязън, и стартира да бяга. (Новият светилник - 63). 

Ще гледате да се освободите от страха. Страхът съществува както у всички животни, по този начин и у всички растения. Туй дребното, което ви прави сърцето ви да трепва от боязън. Той спъва всички хора... Всички закононарушения в света стават все от боязън. 

Забелязано е, че това, от което най-вече те е боязън, то ще пристигна до главата ти; и това, от което не те е боязън, и то ще пристигна до главата ти… Значи страхът не може да те защищити... Човек притегля положителните или неприятните неща към себе си с мисълта и желанията си. (Новият светилник - 222). 

Сегашните хора се опасяват от живота и непрекъснато се питат: Какво ще стане с нас? Какво ще стане с вас? Нов свят, нови условия идат... Това, за което се страхувате, е остарялото, което си отпътува. (Божественият и човешкият свят - 111). 

Ние не би трябвало да се опасяваме от настоящия порядък на нещата, само че би трябвало да учим света, в който живеем. (Божественият и човешкият свят - 266). 

Някой се опасява, че би трябвало да се откаже от благосъстоянието си. Който елементарно се отхвърля от благосъстоянието си, елементарно отпътува за оня свят. Ако не може елементарно да се откаже от благосъстоянието си, мъчително умира. Той хърка с часове, до момента в който се освободи от тялото си. (Новият светилник - 194). 

Имаш ли боязън в себе си, ти си надалеч от Истината, която внася в индивида вътрешен мир и независимост. (Новият светилник - 219). 

Един човек срещнал на пътя си чумата. Той я запитал къде отива. Чумата му споделила, че отива в Багдат. – „ Колко души ще вземеш? ” – „ Хиляда. ” На връщане от Багдат чумата срещнала същия човек. Той незабавно я запитал: „ Свърши ли работата си? ” – „ Свърших. ” – „ Колко души взе? ” – „ Двадесет хиляди. ” – „ Нали сподели, че ще вземеш единствено хиляда? ” – „ Аз взех хиляда души, а деветнадесет хиляди умряха от боязън. ” Какво демонстрира този образец? - Че от двадесет премеждия единствено едно е обещано от Природата, а деветнадесет - от индивида, от неговия боязън. Наистина страхът предизвиква ред заболявания, премеждия и мъчнотии. (Жива тирада - 120). 

Има смисъл да се опасява човек, само че от Бога. Страхът от Господа е начало на Мъдростта. Първият човек, като сгреши, изпита боязън от Господа. Съзнанието му се пробуди, и той разбра, че е сбъркал. Страхът е резултат на събуждане на съзнанието. Тогава човек схваща, че не е извършил Божията воля. (Новият светилник - 312). 

Страхът е кусур на възприятията. (Допирни точки в природата - 160). 

Страхът е висшият закон, който ръководи животинското царство... Законът в животинското царство гласи: Със мощния не се разправяй. Срещне ли те на пътя, плюй на краката си и бягай. Ако си на високо, не слизай при мощния, да се разговаряш с него. Стой на височината и оттова се обяснявай. Ако търсиш правото си от мощния, в никакъв случай няма да го намериш. Как постъпва вълкът с овцата? Само при един случай овцата може да се избави – ако е болна. (Новият светилник - 63). 

Страхът - това възприятие служи просто да ни защищити от всичко, което може да ни повреди. (Сила и живот, Изд. 1924 година - 169). 

Страхът е бич за упорството на човек. Когато човек е доста твърдоглав, би трябвало да го сплашиш... Като го сплашиш, той омеква. (Разумните същества, изд. 2003 година - 28). 

Страхът демонстрира, че в човешкия живот има някаква какофония. Страхът демонстрира още отклоняването на индивида от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкоз по-голямо е отклонението на човек. Престъпниците са извънредно страхливи, само че се демонстрират смели. (Закони на положителното - 93). 

Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдалчество. Страхът носи най-голямото благословение, тъй като той е най-голямото достижение на животинското царство. На съображение на този боязън главата в задната част е необятна, там е развита една от нашите хубави качества - съвестта. Страхът е почва, върху която човешката правдивост, човешката дарба за усещане на право и погрешно, е сложена. Понякога да си смел значи да си неморален. Страхливият човек може да бъде съзнателен и обективен. (Живият самун - 251). 

Страхът усилва отрицателните качества на индивида. Например, в случай че на някой се случи една дребна беля, или тягост, той ще я преувеличи минимум 10 пъти. (Противоречия в живота - 5). 

Из: „ Страхът и стресът. Основи на здравето “ (тематично подбрани и подредени в логическа поредност извадки от Словото на Учителя Петър Дънов),
Източник и фотография: