Рано или късно това, което търсиш, ще те открие - РУМИ
Страх те е, че ще загубиш?
Загуби!
Страх те е, че ще паднеш?
Падни!
Страх те е, че ще се нараниш?
Нарани се… После се изцери!
Отново стани!
Отново започни!
Отново бит!
Отново се влюби!
Отново ли падна?
Отново стани…
Рано или късно това, което очакваш, ще пристигна.
Рано или късно това, което търсиш, То ще те открие.
Но в случай че ти един път се ужасиш… уплашиш… Aко си сложиш маската… и щитовете… тогава всичко свършва.
Каквото и да очакваш, в никакъв случай няма да пристигна.
Защото любовта не е единствено сред двама влюбени, не е единствено цел или последна дестинация. Любовта е самият развой, светоусещането, разцъфтяването:
Любовта не почива на ничия основа, тя е безконечен океан, без начало и край.
Това е любовта: да летиш към скрито небе, да накараш стотици пердета да падат във всеки един миг, първо да се откажеш от живота, най-после да направиш стъпка, без нозете ти да помръднат.
Един ден ще превземеш сърцето ми изцяло и ще го направиш по-пламенно от змей. Миглите ти ще напишат върху сърцето ми стихотворението, което в никакъв случай не е излизало от перото на стихотворец.
Затворих устата си и ти заговорих по стотици безмълвни метода.
Търпението не е в това, да стоиш и да чакаш. То е в предвиждането. То е в това, да гледаш в нощта и да виждаш деня. Влюбените са търпеливи и знаят, че е нужно време, с цел да стане луната цялостна.
Ще очаквам тук. Мълчанието ти да се пречупи, душата ти да се раздруса, любовта ти да се пробуди.
Задачата ти не е да търсиш обич, а чисто и просто да откриеш бариерите в себе си, които си построил против нея.
(В момента, когато чух първата си любовна история, започнах да те диря, без да знам какъв брой кьорав съм бил.) Влюбените не се срещат някъде най-после. Те са един в различен от самото начало.
Сбогуванията са за тези, които обичат с очите си. Защото за тези, които обичат с душа и сърце, няма разлъка.
Отвъд визиите ни за верни и неверни дейности има едно поле. Ще се срещнем там. Когато душата лежи в тази трева, светът е прекомерно цялостен, с цел да приказваме за него. Представи, език, даже изразът „ един другиго “ към този момент няма смисъл.
Мисли за теб и единствено за теб…
… тъй като го заслужаваш, тъй като от време на време имаш потребност от дребна искра, която да възпламени огъня в теб, защото… с цел да промениш нещо в света си, е нужно да започнеш от дребна смяна в себе си, в метода си на разбиране, в отношението си; защото… просто по този начин:
Светлината и сянката, и двете са танцът на Любовта.
Роден си с капацитет. Роден си с добрина и религия. Роден си с идеали и фантазии. Роден си с великолепие. Роден си с криле. Не си роден, с цел да пълзиш, по тази причина недей. Имаш криле. Научи се да ги използваш и лети.
Защо стоиш в затвор, когато вратата е толкоз необятно отворена?
Престани да действаш толкоз на дребно. Ти си Вселената във възторжено придвижване.
Не знаеш ли към момента? Твоята светлива възпламенява световете.
Разкъсай маската. Лицето ти е превъзходно.
Ти си огледало, отразяващо величествено лице. Тази Вселена не е извън теб. Погледни в себе си. Всичко, което искаш, ти към този момент си това.
Душата на душата на Вселената е Любов.
Не си капка в океана. Ти си целият океан в една капка.
Джеляледдин Руми , именуван Мевляна е персийски стихотворец, мъдрец, преподавател и мъдрец, роден през 1207 година в земите на сегашен Афганистан.
Бащата му Баха-е Велад е набожен лидер и преподавател. Поради опасността от монголско настъпление фамилията му поема на път.
Пътуването минава през свещените земи на Мека и Средния Изток и доближава Коня – днешна Турция, където приключва. Там живее, твори и през 1273 година умира Руми .
