Св. мчк Иакинт. Св. Анатолий, патр. Константинополски
Страдание на светия страдалец Иакинт
При царуването на император Траян в Рим било повдигнато грубо гонение против християните. Тогава бил публикуван декрет, съгласно който всички, намиращи се под властта на римския император, се задължавали да принасят жертви на боговете, а нежелаещите да вършат това били излъчени на мъчения.
В това време в царските покои живеел един прелестен младеж на име Макинт, родом от Кесария КападокийскаРечник, който бил на двадесет години. Заемайки длъжността царски постелник, Иакинт постоянно бил покрай императора. Бидейки същински християнин по религия и непорочен живот, Иакинт скрито служел на Христа Бога, украсявайки се с непорочност, самоограничение, благост и всевъзможни положителни каузи.
Веднъж се случил някакъв празник в чест на нечестивите идоли; по този случай император Траян всенародно принасял жертви на идолите. Прекрасният младеж Иакинт не тръгнал с императора към идолските капища, само че останал в двореца, отделил се в една неголяма стая и старателно се молел на истинния Бог.
Това забелязал връстникът на Иакинт, изпълняващ същата служба, един младеж на име Урвикий. Като подслушал молитвата на Иакинт, Урвикий донесъл на императора, че Иакинт, нарушавайки императорския декрет, се моли на някой си Иисус Христос и Го назовава Бог.
В това време император Траян се хранел на омерзителното тържество в наличието на целия народ. Той заповядал да доведат Иакинт при него, дал му идоложертвено месо и му заповядал да яде от него.
Доблестният Христов боец Иакинт се оградил с кръстното предсказание и споделил на императора:
- На мене, като християнин, не прилича да хапвам нещо осквернено; и аз доста искам и ти, като оставиш поклонението на идолите, бесовското тържество и своите скверни жертви, да познаеш истинния Бог и на Него единствен да служиш.
Всички, които се хранели с императора, а също и стоящите пред него, се удивили на дързостта на юношата Иакинт и пламнали от яд към него, а императорът му споделил:
- Иакинте, твоята младост те прави горделив, и ти, недостойният, се осмеляваш да учиш мене да не послужвам на боговете на бащите, само че да се покланям на някой си Христос, Когото нито ние знаем, нито бащите ни са знаели!
- Ти не Го познаваш, тъй като си неподобаващ да познаеш Него, истинния Бог, сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, дарил на хората небесните светила и основал по Свой облик индивида. Ти вярно казваш за себе си, че не знаеш Този, Когото и твоите татковци, бидейки рожби на гнева, не са знаели. А аз съм роден и учтив от благочестиви и христолюбиви родители и съм теоретичен да се покланям и послужвам на моя Бог.
Императорът се разгневил от подобен отговор на светеца и заповядал на прислужниците си да ги бият по устата.
Слугите незабавно се нахвърлили върху Христовия страдалец и почнали да го бият освен по устата, само че и по страните; а когато паднал на земята, грубо го тъпчели с крайници, казвайки:
- Как смееш по този начин смело да отговаряш на императора?
След това императорът заповядал да спрат да бият мъченика; светецът, нямайки сили да стане след жестокия побой и тъпкане с крайници, лежал на земята. Тогава Траян заповядал принудително да поставят в устата на светеца жертвена храна. Но светият страдалец мощно стиснал устните и зъбите си и не приемал идоложертвената сквернота. Тогава императорът заповядал да оковат светеца в стоманени окови, да сложат на нозете му вериги и да го затворят в тюрма.
На другия ден императорът, продължавайки да чества дружно с народа същия непристоен празник, заповядал да слагат на видно място всички оръдия за мъчения и да доведат светия младеж за разпит. Когато той бил доведен, Траян го попитал:
- Момко! Подчиняваш ли се на нашата заповед, или още продължаваш да упорстваш? Предчувствам, че твоят горд разум ще те докара до най-жестоки мъки; по-добре ме послушай, принеси жертва на боговете, в случай че не искаш да загинеш в жестоки мъчения!
Но Христовият раб, пребивавайки корав като елмаз по тяло и душа и уповавайки се на Божията помощ, споделил на Траян:
- Аз съм християнин, уважавам Христа, покланям Му се и Му придавам жива жертва - самия себе си. На твоите бесове няма да придавам жертви, от заканите не се багра, тъй като подценявам мъченията, и ти няма да заставиш Христовия раб да одобри вашето нечестие; няма да ме съблазниш поради този краткотраен живот да оставя безконечния живот! Прави с мене каквото искаш!
Тогава императорът, надвишаващ с яд, заповядал на първо място дълго и безпощадно да бият прострения на земята младеж, а откакто го закачил на мястото за мъчения, заповядал да стържат плътта му с стоманени куки. Страдалецът, доблестно претърпявайки мъченията, викал към императора:
- Аз съм християнин, аз съм раб на Христа и няма да се отрека от Него. А ти, подлагайки ме на мъчения за Христа, ми оказваш милосърдие. Измисли още по-жестоки мъчения, тъй като аз желая още повече да пострадам за Христа, моя Господ, до тогава, до момента в който благодарение на моя Владика Христос, Който оказва помощ на всички, призоваващи Неговото пресвето име, не победя твоята свирепост с търпението си!
Междувременно настъпил седмият час. Събралият се в близост народ се изумявал от търпението на мъченика. Тогава императорът заповядал да снемат светеца от позорния дирек, да го оковат и още веднъж да го отведат в тюрма, като строго заповядал на стражите да не му дават никаква друга храна и пиво, с изключение на идоложертвени, та заставен от апетит и жадност, да вкуси от тях. Стражите строго изпълнявали заповедта на императора: донасяйки му всеки ден храна и пиво от идолските жертви, ги предложили на светеца в тъмницата. Но идвайки сутринта на другия ден, те намирали всичко цяло, защото светият страдалец не желал дори да гледа тези идоложертвени ястия, като гнусна низост, и дълги дни оставал без храна и пиво, непрекъснато молейки се на Бога; светецът се веселял духом, като че обитавал на някое богато угощение, тъй като се хранел с благодатта на Светия Дух.
Междувременно Траян посредством прислужниците си питал пазачите: вкусва ли Иакинт храна и пиво от жертвите, или не. Пазачите отвръщали:
- Той даже и с пръст не допира това, което му носят, само че оставайки без храна и пиво, се радва и възнася молебствия към споя Бог.
Като изслушал това, Траян се разгневил на стражите, предполагайки, че някой е донасял на Иакинт друга храна, и ги заплашил със гибел. Но те с клетва засвидетелствали, че при светеца не е влизал никой; те уверявали, че деликатно са пазили тъмницата, не позволявайки на никого дори да се приближи до нея.
Когато настъпил тридесет и осмият ден от стоенето на мъченика в тъмницата, един от стражите по обвързване влезнал в тъмницата, носейки идоложертвено, което да предложи на мъченика. И ето, видял в тъмницата неизказана светлина и два ангела, стоящи покрай светия страдалец, единият от които покривал с пресветла одежда тялото на светеца, а другият полагал на главата му чудноват венец. Стражът мощно се изплашил, хвърлил това, което носел, изтичал при императора и му съобщил какво е видял. Императорът не повярвал на разказаното и предполагайки, че това са някакви лъжливи видения под деяние на чудо, решил да съобщи Христовия мъченик на още по-жестоки страдания.
След два дни Траян седнал в публичното съдилище, заповядал да изведат пандизчията и споделил:
- Да видя дали ще му помогне Христос, дали ще го освободи от ръцете ми?
Но когато прислужниците на императора влезнали в тъмницата, намерили юношата умрял в Господа, видели и пресветли ангели, приели тип на юноши и стоящи към тялото; те държали в ръцете си свещи, и в същото време тъмницата се изпълнила с неизказана светлина и благовоние. Обзети от боязън, прислужниците побегнали и съобщили на императора за видяното.
Изпълнен със позор и яд, императорът изпратил голям брой прислужници да изнесат тялото на умрелия. Те не видели нищо друго с изключение на мъртво тяло, което изнесли от тъмницата. Тогава императорът заповядал да изнесат честното тяло на мъченика отвън града и да го хвърлят на пусто място, с цел да бъде изядено от зверовете, кучетата и птиците; освен това наредил на стражите да стоят наоколо, с цел да не дойдат християни и скрито да го вземат отсам.
Така тялото на светия страдалец лежало дълго време, без да получи никаква щета, тъй като го пазел ангел Божий.
Веднъж през нощта на един почтен презвитер на име Тимотей, роднина на мъченика, се явил ангел и му заповядал да вземе тялото. Презвитерът, дружно с някои вярващи от неговия дом, с настъпването на нощта отишли на това пустинно място. Тъй като никой не му пречел, той взел светото тяло, положил го във вътрешните палати на своя дом, обвивайки го с чиста плащеница, напоена с аромати. Тук презвитерът всеки ден палел кандило и кадял тамян.
След това презвитер Тимотей, като претърпял още няколко години и времето на гибелта му наближило, поверил мощите на светия страдалец на една почтена, свята по живот и честна по възраст вдовица. Тя с наслада приела това скъпо богатство, пазела го при себе си с чест и също по този начин всеки ден палела кандило и кадяла; от светите мощи излизало мощно благовоние и изпълвало къщата. Тази жена не казвала нищо на никого за светите мощи, защото целият град служел на идолите; единствено тя и щерка й през деня и нощем със сълзи се молели при мощите на Христовия страдалец.
След доста време, когато тази вдовица се доближила към края на живота си, се случило един от знатните мъже да загуби зрението си в резултат на болки в главата. Болният не виждал светлина в продължение на цяла година и не могъл да получи никаква помощ от лекарите. Светият страдалец Иакинт, който му се явил насън, му споделил:
- Човече! искаш ли да се излекуваш от заболяването си и да се изцелиш от слепотата си?
- Кой си ти, който ми казваш това? - попитал болният явилия се.
- Аз - дал отговор светецът - съм лекарят на всевъзможни недъзи, Христовият раб Иакинт.
- Умолявам те - траял болният, - вземи цялото имущество, което владея, единствено ми върни зрението, защото, стоешком в мрачевина, доста оплаквам и пострадвам.
- Ще те изцели безплатно - дал отговор му свети Иакинт - моят Бог, единствено направи това, което ще ти кажа, а точно: изпрати в моята татковина, в кападокийския град Кесария, моето тяло, положено в земята при вдовицата, която живее покрай тебе; помажи очите си с елей от кандилото, горящо при ковчега ми, и тогава ще прогледнеш.
Този мъж, като повярвал на видяното насън, станал от леглото си, отишъл с компаньон в дома на вдовицата и й съобщил за явяването и заповедта на мъченика. Тогава вдовицата, като го въвела във вътрешните палати, където лежало тялото на светеца, му дала елей от кандилото; когато мъжът помазал ослепелите си очи с този елей, той незабавно прогледнал, само че се забавил да извърши заповяданото му от светеца.
След известно време мрак още веднъж покрил очите му и той ослепял. Тогава отново се отправил с компаньон към мощите на светеца, молейки го за излекуване. При влизането си в къщата, където почивали мощите на светеца, той чул глас свише, който му казвал:
- Който се е поругавал, в този момент самичък е осквернен. Тогава той паднал пред мощите на светеца и споделил:
- Дарувай ми да прогледна, угодниче Божий, и аз неотложно ще извърша това, което си ми заповядал!
След това станал и още веднъж помазал очите си с елей от кандилото, и още веднъж прогледнал към този момент изцяло и напълно, тъй като се отворили освен телесните му очи, само че и душевните: той повярвал в Христа и бил образован със свето Кръщение.
По това време упоменатата вдовица към този момент била починала; тогава новопросветеният християнин взел ковчега с мощите на светеца, запечатал го и го изпратил с надеждни хора в Кесария Кападокийска; освен това той заповядал на хората да пуснат мулетата (носещи ковчега) сами, когато се приближат към града: - там, където спрат, там би трябвало да бъдат положени мощите, тъй като такава била волята на светеца.
Когато изпратените с мощите хора се доближили към град Кесария и се намирали покрай портите, наречени Севастиански, те пуснали мулетата да вървят сами. Без да ги води никой, животните се доближили към дома, в който се родил мъченикът. Но по това време родителите му към този момент били умряли. Тогава всички вярващи, намиращи се в този град, се събрали, преизпълнени с огромна наслада по случай идването на мощите на мъченика при тях; по-късно с чест ги положили в този дом в мраморен ковчег, прославяйки нашия Господ Иисус Христос. Христовият страдалец Иакинт умрял в Рим в третия ден на месец юли, малтретиран с апетит и жадност, само че насищан с религия, с молитва и с благодатта на Светия Дух - по време, когато над нечестивите властвал Траян, а над християните царувал нашият Господ Иисус Христос, на Когото се отдава популярност с Отца и Светия Дух, в този момент и в безкрайни епохи. Амин.
В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски
Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (1), при царуването на император Лъв Велики (2). За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена " Лимонар ". В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:
- Ние дойдохме - споделят те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската черква. Те ни описаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил мирен, съблюдавал телесна непорочност и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали огромни неприятности поради клирика на име Харисим, който пребогато съгрешавал. Той служил при храма на светия страдалец Елевтерий и за него разправяли, че той освен прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистотия, само че се занимава с злодейство и чудо. Като призовал този клирик, патриархът почнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, само че като видял, че той остава безвъзвратен, заповядал да го санкционират. Но Харисим продължавал да прави същото и наказването не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от прислужниците си в храма на мъченика, където служел Харисим, с цел да измоли от мъченика самичък да го изправи или най-малко да отсече от Църквата потъналия в грехове чиновник на своя храм. Пратеникът пристигнал в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, споделил:
- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява посредством мен, неверния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, прави голям брой беззакония и основава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.
На идната заран Харисим бил открит мъртъв. Това демонстрира какъв брой сгоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, тъй като словото му, обърнато към светия страдалец посредством пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.
При свети Генадий в Константинопол бил издигнат храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който пристигнал от античния Рим. Бил организиран и манастир, наименуван Студийски по името на сенатора, в който бил основан чин на незаспиващите.
При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил поради милосърдието си, както се споделя в житието му (паметта му се празнува от Църквата на 10 януари, бел.ред.).
При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се празнува на 11 декември), който той ръкоположил за презвитер.
В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното знамение.
Един иконописец се осмелил да изпише облика на Христа Спасителя по сходство на езическия господ Зевс (при античните гърци Зевс бил висш господ и основоположник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тутакси бил застигнат от Божието наказване, тъй като ръката, изобразила Господа по този начин, изсъхнала. Като усетил толкоз скоро Божието възмездие върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл смирение, изповядвайки със сълзи прегрешението си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, тъй че тя станала здрава, както и преди.
Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски ранг, до момента в който искащият не научи наизуст целия Псалтир, тъй като този Божи архиерей ревниво се грижел за строгото съблюдаване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде подробно изпълнен единствено тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да схващат рационално божественото Писание. Защото презвитер, непросветен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без самичък да познава избавителния път. За подобен се сбъдват Христовите слова: " белким може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? " (Лук. 6:39).
Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата разкол и поради църковното благоустрояване. На него била неразрешена разпространяваща се измежду архиереите симония - раздаването на духовни звания и места против възнаграждение. (Виж също: Вселенските събори).
Всички тези съчинения през днешния ден са незнайни. До нас е достигнало единствено окръжното му обръщение срещу симонията, одобрено на събора от 459 година.
Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се показал на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.
Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско чудовище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:
- Тръгвам си и няма да предизвиквам тук никому зло до тогава, до момента в който си жив. Но след гибелта ти отново ще дойда и по всякакъв начин ще разстройвам Църквата и ще повлека към крах мнозина.
До деня на гибелта си свети Генадий непрекъснато със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил старателен ходатай пред Бога за светата Църква, по този начин и след преставянето си той праща непрестанните си молебствия за нея, предстоейки дружно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото дружно с Отца и Светия Дух постоянно въздаваме популярност.
При царуването на император Траян в Рим било повдигнато грубо гонение против християните. Тогава бил публикуван декрет, съгласно който всички, намиращи се под властта на римския император, се задължавали да принасят жертви на боговете, а нежелаещите да вършат това били излъчени на мъчения.
В това време в царските покои живеел един прелестен младеж на име Макинт, родом от Кесария КападокийскаРечник, който бил на двадесет години. Заемайки длъжността царски постелник, Иакинт постоянно бил покрай императора. Бидейки същински християнин по религия и непорочен живот, Иакинт скрито служел на Христа Бога, украсявайки се с непорочност, самоограничение, благост и всевъзможни положителни каузи.
Веднъж се случил някакъв празник в чест на нечестивите идоли; по този случай император Траян всенародно принасял жертви на идолите. Прекрасният младеж Иакинт не тръгнал с императора към идолските капища, само че останал в двореца, отделил се в една неголяма стая и старателно се молел на истинния Бог.
Това забелязал връстникът на Иакинт, изпълняващ същата служба, един младеж на име Урвикий. Като подслушал молитвата на Иакинт, Урвикий донесъл на императора, че Иакинт, нарушавайки императорския декрет, се моли на някой си Иисус Христос и Го назовава Бог.
В това време император Траян се хранел на омерзителното тържество в наличието на целия народ. Той заповядал да доведат Иакинт при него, дал му идоложертвено месо и му заповядал да яде от него.
Доблестният Христов боец Иакинт се оградил с кръстното предсказание и споделил на императора:
- На мене, като християнин, не прилича да хапвам нещо осквернено; и аз доста искам и ти, като оставиш поклонението на идолите, бесовското тържество и своите скверни жертви, да познаеш истинния Бог и на Него единствен да служиш.
Всички, които се хранели с императора, а също и стоящите пред него, се удивили на дързостта на юношата Иакинт и пламнали от яд към него, а императорът му споделил:
- Иакинте, твоята младост те прави горделив, и ти, недостойният, се осмеляваш да учиш мене да не послужвам на боговете на бащите, само че да се покланям на някой си Христос, Когото нито ние знаем, нито бащите ни са знаели!
- Ти не Го познаваш, тъй като си неподобаващ да познаеш Него, истинния Бог, сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, дарил на хората небесните светила и основал по Свой облик индивида. Ти вярно казваш за себе си, че не знаеш Този, Когото и твоите татковци, бидейки рожби на гнева, не са знаели. А аз съм роден и учтив от благочестиви и христолюбиви родители и съм теоретичен да се покланям и послужвам на моя Бог.
Императорът се разгневил от подобен отговор на светеца и заповядал на прислужниците си да ги бият по устата.
Слугите незабавно се нахвърлили върху Христовия страдалец и почнали да го бият освен по устата, само че и по страните; а когато паднал на земята, грубо го тъпчели с крайници, казвайки:
- Как смееш по този начин смело да отговаряш на императора?
След това императорът заповядал да спрат да бият мъченика; светецът, нямайки сили да стане след жестокия побой и тъпкане с крайници, лежал на земята. Тогава Траян заповядал принудително да поставят в устата на светеца жертвена храна. Но светият страдалец мощно стиснал устните и зъбите си и не приемал идоложертвената сквернота. Тогава императорът заповядал да оковат светеца в стоманени окови, да сложат на нозете му вериги и да го затворят в тюрма.
На другия ден императорът, продължавайки да чества дружно с народа същия непристоен празник, заповядал да слагат на видно място всички оръдия за мъчения и да доведат светия младеж за разпит. Когато той бил доведен, Траян го попитал:
- Момко! Подчиняваш ли се на нашата заповед, или още продължаваш да упорстваш? Предчувствам, че твоят горд разум ще те докара до най-жестоки мъки; по-добре ме послушай, принеси жертва на боговете, в случай че не искаш да загинеш в жестоки мъчения!
Но Христовият раб, пребивавайки корав като елмаз по тяло и душа и уповавайки се на Божията помощ, споделил на Траян:
- Аз съм християнин, уважавам Христа, покланям Му се и Му придавам жива жертва - самия себе си. На твоите бесове няма да придавам жертви, от заканите не се багра, тъй като подценявам мъченията, и ти няма да заставиш Христовия раб да одобри вашето нечестие; няма да ме съблазниш поради този краткотраен живот да оставя безконечния живот! Прави с мене каквото искаш!
Тогава императорът, надвишаващ с яд, заповядал на първо място дълго и безпощадно да бият прострения на земята младеж, а откакто го закачил на мястото за мъчения, заповядал да стържат плътта му с стоманени куки. Страдалецът, доблестно претърпявайки мъченията, викал към императора:
- Аз съм християнин, аз съм раб на Христа и няма да се отрека от Него. А ти, подлагайки ме на мъчения за Христа, ми оказваш милосърдие. Измисли още по-жестоки мъчения, тъй като аз желая още повече да пострадам за Христа, моя Господ, до тогава, до момента в който благодарение на моя Владика Христос, Който оказва помощ на всички, призоваващи Неговото пресвето име, не победя твоята свирепост с търпението си!
Междувременно настъпил седмият час. Събралият се в близост народ се изумявал от търпението на мъченика. Тогава императорът заповядал да снемат светеца от позорния дирек, да го оковат и още веднъж да го отведат в тюрма, като строго заповядал на стражите да не му дават никаква друга храна и пиво, с изключение на идоложертвени, та заставен от апетит и жадност, да вкуси от тях. Стражите строго изпълнявали заповедта на императора: донасяйки му всеки ден храна и пиво от идолските жертви, ги предложили на светеца в тъмницата. Но идвайки сутринта на другия ден, те намирали всичко цяло, защото светият страдалец не желал дори да гледа тези идоложертвени ястия, като гнусна низост, и дълги дни оставал без храна и пиво, непрекъснато молейки се на Бога; светецът се веселял духом, като че обитавал на някое богато угощение, тъй като се хранел с благодатта на Светия Дух.
Междувременно Траян посредством прислужниците си питал пазачите: вкусва ли Иакинт храна и пиво от жертвите, или не. Пазачите отвръщали:
- Той даже и с пръст не допира това, което му носят, само че оставайки без храна и пиво, се радва и възнася молебствия към споя Бог.
Като изслушал това, Траян се разгневил на стражите, предполагайки, че някой е донасял на Иакинт друга храна, и ги заплашил със гибел. Но те с клетва засвидетелствали, че при светеца не е влизал никой; те уверявали, че деликатно са пазили тъмницата, не позволявайки на никого дори да се приближи до нея.
Когато настъпил тридесет и осмият ден от стоенето на мъченика в тъмницата, един от стражите по обвързване влезнал в тъмницата, носейки идоложертвено, което да предложи на мъченика. И ето, видял в тъмницата неизказана светлина и два ангела, стоящи покрай светия страдалец, единият от които покривал с пресветла одежда тялото на светеца, а другият полагал на главата му чудноват венец. Стражът мощно се изплашил, хвърлил това, което носел, изтичал при императора и му съобщил какво е видял. Императорът не повярвал на разказаното и предполагайки, че това са някакви лъжливи видения под деяние на чудо, решил да съобщи Христовия мъченик на още по-жестоки страдания.
След два дни Траян седнал в публичното съдилище, заповядал да изведат пандизчията и споделил:
- Да видя дали ще му помогне Христос, дали ще го освободи от ръцете ми?
Но когато прислужниците на императора влезнали в тъмницата, намерили юношата умрял в Господа, видели и пресветли ангели, приели тип на юноши и стоящи към тялото; те държали в ръцете си свещи, и в същото време тъмницата се изпълнила с неизказана светлина и благовоние. Обзети от боязън, прислужниците побегнали и съобщили на императора за видяното.
Изпълнен със позор и яд, императорът изпратил голям брой прислужници да изнесат тялото на умрелия. Те не видели нищо друго с изключение на мъртво тяло, което изнесли от тъмницата. Тогава императорът заповядал да изнесат честното тяло на мъченика отвън града и да го хвърлят на пусто място, с цел да бъде изядено от зверовете, кучетата и птиците; освен това наредил на стражите да стоят наоколо, с цел да не дойдат християни и скрито да го вземат отсам.
Така тялото на светия страдалец лежало дълго време, без да получи никаква щета, тъй като го пазел ангел Божий.
Веднъж през нощта на един почтен презвитер на име Тимотей, роднина на мъченика, се явил ангел и му заповядал да вземе тялото. Презвитерът, дружно с някои вярващи от неговия дом, с настъпването на нощта отишли на това пустинно място. Тъй като никой не му пречел, той взел светото тяло, положил го във вътрешните палати на своя дом, обвивайки го с чиста плащеница, напоена с аромати. Тук презвитерът всеки ден палел кандило и кадял тамян.
След това презвитер Тимотей, като претърпял още няколко години и времето на гибелта му наближило, поверил мощите на светия страдалец на една почтена, свята по живот и честна по възраст вдовица. Тя с наслада приела това скъпо богатство, пазела го при себе си с чест и също по този начин всеки ден палела кандило и кадяла; от светите мощи излизало мощно благовоние и изпълвало къщата. Тази жена не казвала нищо на никого за светите мощи, защото целият град служел на идолите; единствено тя и щерка й през деня и нощем със сълзи се молели при мощите на Христовия страдалец.
След доста време, когато тази вдовица се доближила към края на живота си, се случило един от знатните мъже да загуби зрението си в резултат на болки в главата. Болният не виждал светлина в продължение на цяла година и не могъл да получи никаква помощ от лекарите. Светият страдалец Иакинт, който му се явил насън, му споделил:
- Човече! искаш ли да се излекуваш от заболяването си и да се изцелиш от слепотата си?
- Кой си ти, който ми казваш това? - попитал болният явилия се.
- Аз - дал отговор светецът - съм лекарят на всевъзможни недъзи, Христовият раб Иакинт.
- Умолявам те - траял болният, - вземи цялото имущество, което владея, единствено ми върни зрението, защото, стоешком в мрачевина, доста оплаквам и пострадвам.
- Ще те изцели безплатно - дал отговор му свети Иакинт - моят Бог, единствено направи това, което ще ти кажа, а точно: изпрати в моята татковина, в кападокийския град Кесария, моето тяло, положено в земята при вдовицата, която живее покрай тебе; помажи очите си с елей от кандилото, горящо при ковчега ми, и тогава ще прогледнеш.
Този мъж, като повярвал на видяното насън, станал от леглото си, отишъл с компаньон в дома на вдовицата и й съобщил за явяването и заповедта на мъченика. Тогава вдовицата, като го въвела във вътрешните палати, където лежало тялото на светеца, му дала елей от кандилото; когато мъжът помазал ослепелите си очи с този елей, той незабавно прогледнал, само че се забавил да извърши заповяданото му от светеца.
След известно време мрак още веднъж покрил очите му и той ослепял. Тогава отново се отправил с компаньон към мощите на светеца, молейки го за излекуване. При влизането си в къщата, където почивали мощите на светеца, той чул глас свише, който му казвал:
- Който се е поругавал, в този момент самичък е осквернен. Тогава той паднал пред мощите на светеца и споделил:
- Дарувай ми да прогледна, угодниче Божий, и аз неотложно ще извърша това, което си ми заповядал!
След това станал и още веднъж помазал очите си с елей от кандилото, и още веднъж прогледнал към този момент изцяло и напълно, тъй като се отворили освен телесните му очи, само че и душевните: той повярвал в Христа и бил образован със свето Кръщение.
По това време упоменатата вдовица към този момент била починала; тогава новопросветеният християнин взел ковчега с мощите на светеца, запечатал го и го изпратил с надеждни хора в Кесария Кападокийска; освен това той заповядал на хората да пуснат мулетата (носещи ковчега) сами, когато се приближат към града: - там, където спрат, там би трябвало да бъдат положени мощите, тъй като такава била волята на светеца.
Когато изпратените с мощите хора се доближили към град Кесария и се намирали покрай портите, наречени Севастиански, те пуснали мулетата да вървят сами. Без да ги води никой, животните се доближили към дома, в който се родил мъченикът. Но по това време родителите му към този момент били умряли. Тогава всички вярващи, намиращи се в този град, се събрали, преизпълнени с огромна наслада по случай идването на мощите на мъченика при тях; по-късно с чест ги положили в този дом в мраморен ковчег, прославяйки нашия Господ Иисус Христос. Христовият страдалец Иакинт умрял в Рим в третия ден на месец юли, малтретиран с апетит и жадност, само че насищан с религия, с молитва и с благодатта на Светия Дух - по време, когато над нечестивите властвал Траян, а над християните царувал нашият Господ Иисус Христос, на Когото се отдава популярност с Отца и Светия Дух, в този момент и в безкрайни епохи. Амин.
В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски
Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (1), при царуването на император Лъв Велики (2). За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена " Лимонар ". В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:
- Ние дойдохме - споделят те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската черква. Те ни описаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил мирен, съблюдавал телесна непорочност и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали огромни неприятности поради клирика на име Харисим, който пребогато съгрешавал. Той служил при храма на светия страдалец Елевтерий и за него разправяли, че той освен прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистотия, само че се занимава с злодейство и чудо. Като призовал този клирик, патриархът почнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, само че като видял, че той остава безвъзвратен, заповядал да го санкционират. Но Харисим продължавал да прави същото и наказването не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от прислужниците си в храма на мъченика, където служел Харисим, с цел да измоли от мъченика самичък да го изправи или най-малко да отсече от Църквата потъналия в грехове чиновник на своя храм. Пратеникът пристигнал в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, споделил:
- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява посредством мен, неверния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, прави голям брой беззакония и основава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.
На идната заран Харисим бил открит мъртъв. Това демонстрира какъв брой сгоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, тъй като словото му, обърнато към светия страдалец посредством пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.
При свети Генадий в Константинопол бил издигнат храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който пристигнал от античния Рим. Бил организиран и манастир, наименуван Студийски по името на сенатора, в който бил основан чин на незаспиващите.
При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил поради милосърдието си, както се споделя в житието му (паметта му се празнува от Църквата на 10 януари, бел.ред.).
При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се празнува на 11 декември), който той ръкоположил за презвитер.
В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното знамение.
Един иконописец се осмелил да изпише облика на Христа Спасителя по сходство на езическия господ Зевс (при античните гърци Зевс бил висш господ и основоположник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тутакси бил застигнат от Божието наказване, тъй като ръката, изобразила Господа по този начин, изсъхнала. Като усетил толкоз скоро Божието възмездие върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл смирение, изповядвайки със сълзи прегрешението си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, тъй че тя станала здрава, както и преди.
Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски ранг, до момента в който искащият не научи наизуст целия Псалтир, тъй като този Божи архиерей ревниво се грижел за строгото съблюдаване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде подробно изпълнен единствено тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да схващат рационално божественото Писание. Защото презвитер, непросветен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без самичък да познава избавителния път. За подобен се сбъдват Христовите слова: " белким може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? " (Лук. 6:39).
Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата разкол и поради църковното благоустрояване. На него била неразрешена разпространяваща се измежду архиереите симония - раздаването на духовни звания и места против възнаграждение. (Виж също: Вселенските събори).
Всички тези съчинения през днешния ден са незнайни. До нас е достигнало единствено окръжното му обръщение срещу симонията, одобрено на събора от 459 година.
Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се показал на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.
Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско чудовище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:
- Тръгвам си и няма да предизвиквам тук никому зло до тогава, до момента в който си жив. Но след гибелта ти отново ще дойда и по всякакъв начин ще разстройвам Църквата и ще повлека към крах мнозина.
До деня на гибелта си свети Генадий непрекъснато със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил старателен ходатай пред Бога за светата Църква, по този начин и след преставянето си той праща непрестанните си молебствия за нея, предстоейки дружно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото дружно с Отца и Светия Дух постоянно въздаваме популярност.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ