Мирела Костадинова: Блестящият тенор Стоян Бешков не се отдава на певческа кариера
Стоян Бешков е от тези надарени българи, които не дирят популярност. Може би поради това се отдава на учителската работа. Притежава необикновен музикален гений. Композира и отпечатва два сборника с песни за деца и юноши, които служат като пособие за учителите в главните учебни заведения. Автор е и на патриотични песни.
Роден е в Свищов на 13 ноември 1862 година Баща му Атанас Бешков получил комерсиално обучение в Будапеща и взел присъединяване в Унгарската гражданска война. Майката Паунка Белкова, също образована жена, станала пощальон на Българския скришен централен революционен комитет, пренасяла писма и оръжие от румънския град Зимнич в Свищов. В фамилията на Бешков израснали осем деца, а първородният им наследник е Стоян.
Детските си години прекарва с връстниците си, бъдещият публицист Алеко Константинов и Цветан Радославов, създател на текста „ Горда Стара планина “ трансформирал се в народен химн на България. Стоян Бешков учи в началото при известния възрожденски преподавател Емануил Васкидович. По рекомендация на учителя си по пеене Янко Мустаков и на съветски офицери от щаба на военачалник Драгомиров, които по това време живеят в родната му къща, родителите му вземат решение да го изпратят да учи в Русия.
През 1878 година младият мъж отпътува за Николаев, с цел да учи в локалната гимназия. Там към този момент е бъдещият създател на „ Бай Ганьо “ Алеко Константинов. Двете момчета провеждат забави и вечеринки.
След като приключва гимназия Стоян Бешков се връща в България. По гледище на Янко Мустаков, който виждал в него същински гений, отпътува за Киев, с цел да продължи в консерватория. Остава в учебното заведение една година. През 1883 година се трансферира в Одеската музикална школа. Две години по-късно приключва с цялостно отличие музикалното си обучение, името му е записано върху почетната дъска.
Стоян Бешков не се отдава на певческа кариера, въпреки да имал блестящи данни на тенор. Първоначално става преподавател по пеене и съветски език в Пловдивската гимназия. През 1889 година преподава и във Варненската мъжка гимназия. Основава гимназиален и катедрален хорове в морската столица. При него вземат часове по пеене бъдещият публицист, журналист, лекар на историческите науки и депутат Христо Кабакчиев, бъдещите учени братята Методи и Кирил Попови, огромният наш композитор Добри Христов, огромните български артисти Петър Райчев, Александър Краев и Иван Попов, актьорът Владимир Трендафилов.
Скоро Бешков се трансформира в обичан преподавател, въпреки че е непоколебим в работата си. Взема присъединяване в обичайните утра и литературно-музикални вечеринки, предлагани в зала „ Съединение “.
Някъде по това време има неприятности със Стамболовия режим поради русофилството си. Няколко пъти е уволняван и още веднъж назначаван като преподавател. За него Жечо Киселов споделя в мемоари: „ Ние неговите възпитаници и съвременници запазихме напълно експресивен спомен за него, тъй като той беше персона, която остави надълбоко и трайно усещане със своите дарования, с виталния, въпреки и непретенциозен манталитет, с необятната си славянска душа. Стоян Бешков освен притежаваше превъзходен храбър тенор, който го приближаваше до съвременника му Енрико Карузо. Бешков можеше да пее и след отмалялост, и след храна, и след работа на лозе, след лов, който буйно обичаше. Той можеше да пее без никакво напрежение, седнал, лежащ. И до в този момент звучат в моето схващане заучените тогава песни, които украсяваха неговия огромен репертоар… “.
Гласът на Бешков кънти в учебното заведение и се носи в класните стаи. Колегите му не се сърдят, даже изпитват наслаждение да слушат проникновеното осъществяване на обичаните си песни. Във всяка паралелка, в която преподава импровизира хор, с цел да сътвори в учениците музикален усет и просвета. Те пеят български песни композирани от самия Стоян Бешков.
През 1910 година той е в разцвета на силите си с мощния си тенор. Пристига в София на посетители в дома на Добри Русков. Великолепно извършва баладата „ Сватба “ от Драгомижски. Тъкмо приключва финала, през отворената врата на балкона нахлуват бурни овации. Чуват се ръкопляскания, „ отлично “, „ бис “. Под балкона, който се намира на дребен площад са се натрупали слушатели. Певецът излиза и прави реверанс. А след това извършва арията на Радамес от „ Аида “. Възнаграден е от нови ръкопляскания. „ Как се казвате? Русин ли сте? “ – чуват се гласове от площада. „ Българин съм. А по какъв начин се споделям – не е значимо “. Бешков извършва „ Луковитски моми “, „ Търсила майка сина своя Янка “ и още няколко наши песни. Така артистът остава чужд за публиката си.
Стоян Бешков умира на 26 септември 1930 година в София, само че е заровен във Варна.
През тази година негови наследници подариха на музея за нова история в морската столица четири грамофонни плочи, които са запазили негови истински осъществявания, както и негова музика. Те са от 1906 година Записът е юридически във Варна от немската компания „ Одеон Рекърдс “. Това са едни от първите грамофонни плочи на български артист и имат историческо значение за музикалната ни просвета.
