Стивън Хокинг - видният британски учен, теоретичен физик и космолог

...
Стивън Хокинг - видният британски учен, теоретичен физик и космолог
Коментари Харесай

Стивън Хокинг – кратката история на един гений

Стивън Хокинг - видният английски академик, научен физик и космолог и създател на бестселъра " Кратка история на времето ", умря на 76-годишна възраст, предадоха международните осведомителни организации.
 
Хокинг е умрял спокойно в съня си в дома си в Кембридж . Кончината му съответствува със 139-годишнина от рождението на Алберт Айнщайн .

 
" Дълбоко сме опечалени от гибелта на нашия обичан татко. Той беше популярен академик и извънреден човек, чиято работа и завещание ще живеят още доста години. Неговите кураж и неизменност, подплатени с разсъдък и комизъм, въодушевяваха хората по целия свят. Винаги ще ни липсва ", се показва в изказването, направено от трите му деца Луси , Робърт и Тим .
 
Гледайки Стивън Хокинг с дребното му тяло, приковано в инвалидна количка като кукла без конци, за човек от време на време е мъчно да си показа феноменалния разум, приютен в него.
 
Видният академик, изумен от амиотрофична латерална склероза още на 21-годишна възраст, по този начин и не разрешава на заболяването да възпре непрекъснатия му блян към отговорите на фундаментални въпроси за човешкото битие и тайните на Вселената .
 
Въпреки че лекарите му дават едвам две години живот, Стивън Хокинг става един от най-дълго претърпелите с заболяването хора в света. " Хокинг въплъщава концепцията за чист безплътен разсъдък ", написа преди време в. " Таймс ".
 
Роден в фамилията на интелектуалци на 8 януари 1942 година - в същия ден, в който се навършват 300 години от кончината на Галилео Галилей , считан за " бащата " на актуалната просвета, Стивън Хокинг постоянно е вярвал, че да бъде академик е негова орис. 
 
Съдбата обаче му раздава " жестока " карта . По-голямата част от живота си той прекарва в инвалидна количка, лишен от опцията да се движи и да приказва, и заставен да поддържа връзка посредством компютър.
 
Още от дете Хокинг страда от липса на добра физическа съгласуваност. " Хич не ме биваше в игрите с топка, а почеркът ми отчайваше учителите ", признава ученият. Въпреки това съучениците му го назовават " Айнщайн ".
 
Години по-късно на него към този момент ще се гледа като на правоприемник в редица връзки на Алберт Айнщайн - гения-знаменитост, отбелязва Асошиейтед прес.
 
" Никой след Айнщайн не е заел по този метод необятната общност. Той се трансформира в икона с разум, с какъвто не са надарени елементарните смъртни. Хората не всеки път схващат думите му, само че знаят, че той е брилянтен. Човешкият детайл в неговата битка също притегля всеобщото внимание ", споделя известната астрономка и директорка на обсерватории " Карнеги " Уенди Фридман .
 
Не единствено ползата му към огромните въпроси, които занимават човечеството, и желанието му да даде научно пояснение на всички явления, вършат Стивън Хокинг толкоз неотразим в очите на хората. Те го възприемат и като знак на човек с разсъдък, кадърен да доближи звездите, само че в същото време толкоз сакат, че не може да направи нищо за себе си
 
Повечето хора свързват Айнщайн с уравнението e=mc2, без да схващат смисъла му. Въпреки своите комплицирани писания, също неразбираеми за по-голямата част от човечеството, Хокинг е понятен с това, че търси отговорите на безконечните въпроси, които всички си задават, отбелязва космологът Майкъл Търнър от Чикагския университет .
 
На " дежурния " въпрос какво е чувството да живее с амиотрофична латерална склероза, Стивън Хокинг дава отговор: " Отговорът е, че виждам да не мисля за положението си или да скърбя, че ме лишава от опцията да върша избрани неща. Опитвам се да повеждам елементарен живот ".
 
" Обикновен " обаче е последната дума, с която може да бъде разказан животът на Стивън Хокинг .
 
В черупката на прогресиращо " безполезното " му тяло се крие разум като бръснач, удивен от загадките на Вселената .
 
Вярвайки, че е роден да бъде академик, Стивън Хокинг споделя: " Моята цел е напълно елементарна. Искам да схвана от кое място произлиза Вселената, по какъв начин и за какво е зародила и по какъв начин ще настъпи краят ѝ ".
 
Вселената занимава Хокинг още от ранната му младост. Първоначално той желае да следва математика в Оксфорд , само че по това време образователното заведение не предлага образование по предмета и Стивън Хокинг записва физика.
 
След дипломирането си през 1962 година той следва и астрономия, преди да се запише в Кембридж , където учи теоретична астрономия и космология
 
По-голямата част от работата му е ориентирана към обединяването на двата крайъгълни камъка на актуалната физика - Общата доктрина на относителността на Айнщайн , която касае естеството на времето и пространстово, гравитацията и огромните явления, и квантовата доктрина за държанието на субатомните частици - най-малките частици във Вселената .

 
Един от най-значимите си триумфи Стивън Хокинг реализира през 1974 година Тогава ученият открива, че черните дупки излъчват термична радиация, породена от квантови резултати.
 
По този метод Хокинг сплотява три обособени до този миг раздела на физиката - квантовата доктрина, общата релативност и термодинамиката. През същата година, едвам 32-годишен, той става един от най-младите членове на Кралското сдружение - най-престижната научна институция на Англия.
 
През 1979 година Стивън Хокинг потегля по стъпките на Исак Нютон, ставайки Лукасов професор по математика в Кембриджския университет. Ученият заема поста в продължение на 30 години.
 
Хокинг получава опцията да тества гравитационните теории на Нютон през 2007 година, когато на 65-годишна възраст взе участие в полет, симулиращ изискванията на безтегловност. Ученият не възприема прекарването просто като подарък за рождения си ден, а като опция да покаже, че инвалидността не е спънка за реализиране на задачите.
 
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР